№ 5330
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110212673 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление (НП) № 779588-F775141 /19.07.2024 г.
началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, е наложил на „К.У.П.”
ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) „имуществена санкция” в размер на 1300,00
/хиляда и триста/ лева за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираният търговец в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН. С жалбата се оспорват фактическите констатации, като се претендира,
че няма извършено нарушение по същество, тъй като служител на фирмата е
издал фискален бон за сумата от 4.00 лв. на 06.06.2024 г. в 14.19 ч., след което
служителите на НАП изваждат „Х“ отчет в 14.21 ч след легитимацията.
Изложени са и твърдения, че с оглед сумата, за която се твърди, че не е
издаден фискален бон, е налице маловажен случай с оглед пар. 1, т. 9 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗДДС. Моли за отмяна на НП,
тъй като същото е незаконосъобразно и няма извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и
основанията, изложени в нея.
Административно наказващият орган, чрез пълномощника си юрисконсулт
П., моли НП да бъде потвърдено, като счита за доказано извършването на
административното нарушение – неиздаване на фискален бон в момента на
1
извършване на продажбата на два броя жетони за автомивка.
Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по
делото, преценени поотделно и в тяхната съвК.У.П.ност, съобразно с
вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 06.06.2024 г. свидетелят В. С. – ст. инспектор по приходите в ЦУ на
НАП, заедно с друг негов колега, извършили проверка на търговски обект –
автомивка, находящ се в гр. София, бул. „Акад. Иван Евстратиев Гешов”, УПИ
9, кв. 21, НПЗ „Средец“, стопанисван от „К.У.П.” ЕООД. В хода на проверката
била извършената контролна поК.У.П.ка преди легитимацията на органите по
приходите, от страна на В. С., на 2 бр. жетони за автомивка на обща стойност
4,00 лева, заплатена в брой в лева. Парите били приети от свид. Н.С.Г. -
служител в обекта, който извършил продажбата за сметка на дружеството-
жалбоподател „К.У.П.” ЕООД. В обекта било налично фискално устройство,
което било изправно и функциониращо в момента на проверката. След
извършване на поК.У.П.ката служителите на НАП се легитимирали и
извадили „Х“ отчет (КЛЕН) за период непосредствено преди проверката,
който е с дата 06.06.2024 г., 14.21 ч. В него се вижда отразена поК.У.П.ка на
стойност 4.00 лв. „измиване на автомобил“ в 14.19 ч. За данъчната проверка
бил съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0160103/06.06.2024
г. На 25.06.2024 г. свидетелят С., в присъствието на двама свидетели и
управителя на дружеството, съставил АУАН № F775141/25.06.2024 г., връчен
на управителя на същата дата, в който горепосочените фактически
констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Въз основа на последния и административно наказателната преписка било
издадено и атакуваното НП, връчено на жалбоподателя на 06.08.2024 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни – показанията на свидетелите В. С. и Николай Г.; писмени – копие от
протокол за извършена проверка сер. АА№ 0160103/06.06.2024 г., ведно с
опис на налични пари в каса, печат КЛЕН, дневен отчет и фискални бонове от
фискалното устройство, приложени към протокола за проверка, заповед №
ЗЦУ - 384/27.02.2024 г. на изп. директор на НАП, заверено копие от
декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и
взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на същите се установяват по еднозначен начин фактите,
включени в предмета на доказване (чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН), така
както са посочени в изложената по-горе фактическа обстановка. Следва да се
отбележи, че съдът прие за безспорно установено най-вече от писмените
2
доказателства, подкрепени от показанията на свид. Г., че преди легитимацията
и изваждане на отчетите от фискалното устройство от страна на
проверяващите органи на 06.06.2024 г. в 14.21 ч., от свид. Г. като служител на
дружеството-жалбоподател, извършил продажбата, е бил издаден фискален
касов бон за осъществената продажба на стойност 4.00 лв. в 14.19 ч. Дали
същият е бил даден на извършилия поК.У.П.ката свид. С., но той не го взел,
както твърди свид. Г., или въобще не е бил даден, няма особено значение в
случая, доколкото на жалбоподателя е вменено като нарушение, че не е бил
издаден фискален касов бон, което определено не е така.
От правна страна:
По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по
оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът
служебно – чл. 13, ал. 1, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл.
193, ал. 2 от ЗДДС, в предвидената от закона писмена форма и съдържание –
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 193, ал. 2 от ЗДДС – с описание на
нарушението, датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и законните разпоредби, които са били нарушени. Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя (връчването на НП също
е надлежно извършено, но по правило същото има отношение единствено към
началото на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му).
По приложението на материалния закон: НП противоречи на
материалния закон, доколкото от приетата фактическа обстановка се
установява, че дружеството не е осъществило вмененото му нарушение от
обективна страна. В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен
начин, че физическото лице, което е извършвало търговска дейност от името
на дружеството, при извършена поК.У.П.ко-продажба (доставка по смисъла на
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС) на стойност 4.00 лв. е издало фискална касова бележка
(фискален бон) от наличното в обекта фискално устройство, поради което
съдът прие, че не е осъществено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС от страна
на жалбоподателя. Логични са разсъжденията на жалбоподателя относно
задължението на насрещната страна да получи и съхранява фискалния бон,
което очевидно не се е случило.
Съдът намира, че са резонни и доводите в жалбата, касаещи
приложение на чл. 28 от ЗАНН (вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007
г., ОСНК на ВКС), с оглед незначителната стойност на стоката/услугата,
предмет на продажба по настоящото дело, по смисъла на §1, т. 9 от ДР на
ЗДДС, но това би имало значение единствено в случай, че нарушението е
3
осъществено, което не се установи в конкретния случай.
По изложените съображения съдът приема, че оспореното НП е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, но то
не е поискал такива и няма данни да сторени от негова страна. Претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и чл.
63д от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 779588-F775141 /19.07.2024
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на
„К.У.П.” ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1300,00 /хиляда и триста/ лева
за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски като неоснователна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4