Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 24.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет
и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 6756 по описа за 2017 година, прецени:
Предявени са иск с правно
основание чл. 129 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът
П.А.Н. излага, че на 09.12.2011 г. дружество „Н.“ ООД, чийто съдружник и
представляващ бил ищецът, сключило с ответника „П.к.“ ООД *** писмо за
намерение. Неговото съдържание скпоред ищеца му давало качеството на
предварителен договор за покупко-продажба на 100 % от дружествените дялове на „Е.Г.БГ“
ЕООД. Дружеството притежавало права за реализация на проект за изграждане на
МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“. В документа било уговорено продавач
на дяловете да бъде ищецът П.А.Н. и продажната цена да постъпи по негова
сметка. Било уговорено предварително заплащане от ответника на ищеца на сума от
55 000 лева, която сума била заплатена от ответника. На 29.02.2012 г. ответникът
предоставил в заем на ищеца сума от 20 000 лева. С договор от 15.03.2012
г. ищецът Н. закупил всички дялове от капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД. На 14.05.2012
г. между ищеца П.А.Н. като продавач и ответника „П.к.“ ООД *** като купувач бил
сключен договор с нотариална заверка, за покупко-продажба на дружествените
дялове на „Е.Г.БГ“ ЕООД срещу продажна цена от 600 000 лева, от която се
приспада платената сума от 55 000 лева. Остатъкът от продажната цена
следвало да се заплати: сумата от 100 000 лева в деня на сключване на
договора за продажба; сумата от 145 000 лева до 31.05.2012 г. и след
изпълнение на условията по чл. 2 ал. 2 от договора; и сумата от 300 000
лева до 31.12.2012 г. Ищецът твърди, че ответникът е заплатил първата сума от
100 000 лева и част от втората сума в размер на 45 000 лева.
Ответникът не му заплатил остатъка от втората сума в размер на 100 000
лева и третата сума от 300 000 лева. Ищецът поканил ответника да му
заплати останалите суми, като направил изявление, че прихваща задължението си
по договора за заем срещу задължението на ответника за заплащане на втората
вноска от продажната цена на дяловете. На основание горното ищецът твърди, че
ответникът му дължи заплащане на непогасения остатък от втората вноска в размер
на 80 000 лева, и третата вноска в размер на 300 000 лева.
Като
се основава на изложените твърдения, ищецът П.А.Н. прави искане до съда да
осъди ответника „П.к.“ ООД *** да му заплати сумата от 80 000 лева,
представляваща остатък от втората вноска от продажна цена на дяловете от
капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът Н. прави искане до съда да
осъди ответника „П.к.“ ООД да му заплати и сумата от 24 404,33 лева,
законна лихва върху претендираната главница за периода от 01.06.2014 г. до
31.05.2017 г.
Ответникът
„П.к.“ ООД *** оспорва иска. Прави възражение за неизпълнение на условието,
съдържащо се в чл. 2 ал. 2 от договора от 14.05.2012 г., според който
заплащането на остатъка от цената купувачът ще извърши при предварително
изпълнение от страна на продавача на всички условия и представяне на всички
документи, описани в подписаното между „Н.“ ООД, „Е.Г.БГ“ ЕООД и „П.к.“ ООД на
09.12.2011 г. писмо за намерение и протокол № 1 към него, доказващи безусловно
правната, техническа и административна възможност към днешна дата за
изграждането и въвеждането в експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев
чарк 2“. Според ответника, това е условия за заплащане на остатъка от
продажната цена на дружествените дялове, което условие било ищецът П.А.Н. да
предостави технически, правно и административно осъществим проект за
изграждането на двете електрически централи. Ответникът твърди, че ищецът не е
представил посочените в Писмо за намерение документи и не е изпълнил устовията
по чл. 2 ал. 2 от договора.
По
делото не се спори, че между „Н.“ ООД гр. София, „П.к.“ ООД *** и „Е.Г.БГ“ ЕООД
гр. София било подписано „Писмо за намерение“ от 09.12.2011 г., което и двете
страни разглеждат като предварителен договор за продажба на дружествените
дялове на „Е.Г.БГ“ ЕООД. Съгласно клаузите на т. 3.3 и сл. от писмото за намерение,
подписването на договора за прехвърляне на дружествени дялове било свързано с
предварително изпълнение от страна на „Е.Г.БГ“ ЕООД на следните условия:
представяне на пълна техническа, правна и административна документация (с
подробен опис на същата) относно актуалния статут на проект – МВЕЦ „Водев чарк
1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“, доказващи правната и техническата възможност за
реализацията му. В точка 3.5 от писмото за намерение се конкретизира, че „Е.Г.БГ“
ЕООД следва да представят актуални, действащи и презаверени към датата на
сключване на договора за покупко-продажба всички необходими документи,
становища и разрешителни за пълна и окончателна реализация на проект – МВЕЦ
„Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“, включително изброените в точки 1-6 към
точка 3.5 документи (л. 7). По време на сключването на т. нар. „писмо за
намерение“, имащо характер на предварителен договор, едноличен собственик на
капитала на „Е.Г.БГ“ ЕООД бил „Н.“ ООД гр. София. Дяловете от капитала на
дружеството били прехвърлени на ищеца П.А.Н., което било отразено във вписване
в търговския регистър на 19.03.2012 г. На 14.05.2012 г. бил сключен договор за
покупко-продажба на дружествените дялове на „Е.Г.БГ“ ЕООД между ищеца П.А.Н.
като продавач и ответника „П.к.“ ООД *** като купувач. В договора била
уговорена продажна цена на дяловете от 600 000 лева. Между страните не се
спори, че ищецът е получил от ответника част от цената в размер на 55 000
лева и сумата от 100 000 лева съгласно чл. 2 ал. 1 от договора. Не се
спори между страните и че ответникът е заплатил на ищеца част от цената по чл.
2 ал. 1 предл. 2 от договора, в размер на 45 000 лева.
В
чл. 2 ал. 2 от договора е предвидена клауза за заплащане на остатъка от цената
при предварително изпълнение от страна на продавача на всички условия и представяне
на всички документи, описани в подписаното между „Н.“ ООД, „Е.Г.БГ“ ЕООД и „П.к.“
ООД на 09.12.2011 г. Писмо за намерение
и протокол № 1 към него, доказващи безусловно правната, техническата и
административна възможност към днешна дата за изграждането и въвеждането в
експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“. В чл. 3 ал. 1 от
договора е предвидено отпадане на задължението на купувача за доплащане на цената
при неизпълнение на условията за заплащането на цената (том І л. 12). Според
съдържанието на цитираните текстове, съдът квалифицира клаузата на чл. 2 ал. 2
от договора не като условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, а като част от
задълженията на продавача по договора за продажба на дружествени дялове, в
зависимост от чието изпълнение се поставя изпълнението на насрещното задължение
на купувача за заплащане на цената в
пълен размер.
Обектът,
за чието изграждане е предвидено издаване на документацията – предмет на
цитираните договорни клаузи, е МВЕЦ „Водев чарк“ в имот № 206003 местност
„Лепеница“ в землището на гр. Велинград. За обекта е издадена по реда на чл.
140 от ЗУТ Виза за проектиране (л. 61) с предмет „Проучване и проектиране на преустройство
на съществуваща сграда в МВЕЦ „Водев чарк“ в имот № 206003 в землището на гр.
Велинград. В издадената виза за проектиране е указано изготвяне на документация
по чл. 144 от ЗУТ. В изготвените проекти като предмет на изграждане се сочи
обект МВЕЦ „Водев чарк 2“ - част конструктивна (л. 116 и сл.), част
архитектурно-строителна (том ІV л. 1128-1150), електрическа част (т. ІV л.
1180), или само МВЕЦ „Водев чарк“ – технически проект част „ЕЛ“ (л. 206 и сл.).
Същевременно, в доказателствата по делото се съдържат части от проектна
документация – том І „Обобщение“ и проект „Гасителни устройства“ (л. 1388)1406),
като обект на изграждане се сочат МВЕЦ „Водев чарк 1“ и МВЕЦ „Водев чарк 2“
(том ІV л. 1349-1363). Приложени са части от проект и само на обект МВЕЦ „Водев
чарк 1“ – фаза „Работен стадий“ (том ІV л. 1364-1387) и част
„архитектурно-строителна“ (том ІV л. 1424-1434) и част
„строително-конструктивна“ (л. 1435-1457).
Към делото е приложено разрешение за строеж
от 31.12.2003 г, издадено от главния архитект на Община Велинград, с
възложители „Евроводкомерс къмпани“ ООД гр. София и „Енерджи груп“ ООД гр.
София, с предмет преустройство на съществуваща сграда в имот № 206003 в
землището на гр. Велинград м-ст „Лепеница“, в МВЕЦ „Водев чарк“ (л. 361). Според
първоначалната съдебно-техническа експертиза, предмет на разрешението за строеж
е било изграждане само на МВЕЦ „Водев чарк 2“ (л. 338). Няма доказателства, че
изготвената документация за МВЕЦ „Водев чарк 1“ е била внесена в Община
Велинград през 2003 г. и за предприемане на действия за издаване на разрешение
за строеж и на този обект. Според заключението на вещото лице по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, за обект МВЕЦ „Водев чарк 1“ не били открити
изработени план за застрояване, не са изготвени процедури за получаване на
разрешителни за изграждане на сградоцентралата и прилежащите й съоръжения.
От
цитираните доказателства съдът приема за установено, че е било проектирано и
разрешено строителството само на МВЕЦ „Водев чарк 2“, а не е изготвено
проектиране и не е започвала процедура за разрешаване на строителството на МВЕЦ
„Водев чарк 1“.
За
изграждането на МВЕЦ „Водев чарк 2“ е бил изготвен проект и е било издадено
разрешение за строеж. Проектът е бил преработен на 31.07.2012 г. като промяна
по време на строителството, което е било допуснато от главния архитект на
Община Велинград (том ІІ) По искане на титуляра на разрешението „Е.Г.БГ“ ЕООД
чрез управителя си от 2015 г., е допусната промяна по време на строителството,
изразяваща се в отклонение на питеен тръбопровод към централата (том ІІ л. 372
и сл.). Според заключението на вещото
лице по допълнителните експертизи (том V), първоначално изготвеният през 2003
г. проект за изграждането на този обект не е бил осъществим и изграждането на
МВЕЦ „Водев чарк“ е било невъзможно към датата на сключване на договора –
17.05.2012 г., без преработка на проектната документация. Такава преработка
била извършена чрез цялостна промяна по части технологична, архитектурна,
конструкции, и изработка на нови части: план за предотвратяване и ликвидиране
на аварии в обекта, организиране на изпълнение на строителството и план за
безопасност и здраве (доп. СТЕ 1560).
При
така изложените обстоятелства, съдът намира, че ищецът като страна по договора
за прехвърляне на дружествени дялове не е изпълнил задължението си, въведено в
чл. 2 ал. 2 от договора, представяне на всички документи, описани в подписаното
между „Н.“ ООД, „Е.Г.БГ“ ЕООД и „П.к.“ ООД на 09.12.2011 г. Писмо за намерение и протокол № 1 към него,
доказващи безусловно правната, техническата и административна възможност към
днешна дата за изграждането и въвеждането в експлоатация на МВЕЦ „Водев чарк 1“
и МВЕЦ „Водев чарк 2“. За единия от обектите, за които ищецът се е задължил да
представи документацията – МВЕЦ „Водев чарк 1“, по делото се установи, че
действията за проектирането му са незавършени, а действията за разрешаване на
строителството не са били предприети. За втория обект – МВЕЦ „Водев чарк 2“ се
установи, че са налице отклонения в изготвената документация, които не
позволяват изграждането на обекта според приложените части от архитектурния
проект и издаденото разрешение за строеж, което наложило последваща преработка
на документацията. Неизпълнението на насрещните задължения на ищеца съгласно
договора, обуславя недължимост на плащане от ответника на останалата част от
цената, съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за продажба на дружествени дялове.
Поради
изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 129 от ТЗ във вр. с чл. 79
от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
Искът
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 24 404,33 лева е
неоснователен. Това следва от акцесорния характер на тази искова претенция и
неоснователността на главния иск за вземането, за което се претендира лихва за
забава.
Пълномощникът
на ищеца е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение. Възражението е частично основателно само за заплатеното
възнаграждение в исковото производство. Уговореното и заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е 8000 лева. С оглед цената на иска, съдът намира това
възнаграждение за прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК, въпреки
фактическата сложност на делото. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно обжалвания интерес, е 3618 лева. Съдът, след като
отчете обема и фактическата сложност на делото, както и продължителността на
срока за неговото разглеждане, намира, че в тежест на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 5000
лева. Общият размер на дължимите от ищеца на ответника разноски е 7200 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля като неоснователен предявения
от П.А.Н. с ЕГН **********, адрес: *** срещу „П. к.“ ООД гр. София ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 129 от ТЗ във вр.
с чл. 79 от ЗЗД за сумата от 80 000 лева, неплатена част от продажна цена
по договор от 14.05.2012 г. за продажба на дружествени дялове от капитала на „Е.Г.БГ“
ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Отхвърля като неоснователен
предявения от П.А.Н. срещу „П.к.“ ООД *** иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 24 404,33 лева обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.06.2014 г. до 31.05.2017 г.
Осъжда П.А.Н. да заплати на „П.к.“
ООД *** разноски по делото в размер на 7000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: