Определение по дело №693/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2647
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20207050700693
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          №…………./10.12.2020 г.

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ХХХІІІ състав, в закрито заседание на 10.12.2020 г. , в състав:

                                                                   Председател: Мария Ганева

като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 693 / 2020 г.  по описа на съда, за да се произнесе , взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по субективно кумулативно съединени искове за защита срещу  неоснователно бездействие на Д.В.С.-Т. , Б.Т.  Т., С.Е.Д. и Г.Д.Р. , М.К.Д. ***  с правна квалификация по чл. 256 от АПК. В подадената  искова молба се твърди неоснователно бездействие на  ответника  за „ провеждане на процедура по валидно отчуждаване на 145 кв.м.  идеални части от  УПИ ІХ-289, 290, отредени  със заповед № Г-205/03.09.2004 г. на заместник- кмета на община Варна „ преди да се предприемат действия по реализиране  на проектираната в съседство улица. 

С протоколно определение от 28.10.2020 г. на основание чл. 171 , ал.4 от АПК съдът предостави възможност на ищците да отстранят непълноти  на подадена искова молба и в указания от съда срок същите депозираха  уточняваща молба от 11.11.2020 г. с конкретизация на фактическите действия, които ответникът не е извършил и които съдът следва да го осъди да осъществи:   възлагане на оценка  на частта от имота, предвидена  за улица по влезлия в сила ПУП-ПРЗ,  публикуване на  обявление в два централни и един местен  ежедневник за уведомяване на  собствениците  за предстоящото отчуждаване.

В уточняващата молба има се съдържа и следното твърдение : “… били са налице  предпоставките  на ЗОбС и ЗУТ за провеждане на отчуждително производство , което не е било сторено“. Има твърдение за „ неизпълнение на вменено от закона задължение по отчуждаване  на тези части и  обезщетяване  на собствениците“.

Кметът на Община Варна депозира писмено становище от 27.11.2020 г. за недопустимост на предявените субективно кумулативно съединени искове , тъй като с тях се цели постановяване на волеизявление за отчуждаване на недвижим имот . 

Предвид изложените твърдения  в исковата  молба и уточняващата молба на ищците , както и с оглед събраните по делото доказателствени данни съдът счита за основателно възражението на административния орган за недопустимост на предявените искове поради следните съображения:

Изложението в исковата  и уточняваща молба навежда на извод, че с предявяване на исковете се цели получаването на равностойно парично обезщетение за частта от съсобствения им имот , която попада в съществува в съседство на тяхната недвижимост улица на основание влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Изрично в исковата молба се твърди бездействие по провеждане на отчуждително производство. Именно такова производство приключва с  индивидуален адм. акт по определяне на равностойно парично обезщетение. Конкретният случай касае  бездействие по извършване на правно действие . В подкрепа на това съждение е действащата нормативна уредба. Според чл. 205 от ЗУТ въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове недвижими имоти - собственост на юридически и физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на Закона за държавната собственост и на Закона за общинската собственост за обекти - публична собственост на държавата и общините, както следва:

Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗОбС кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му.

Данните по казуса сочат за бездействие по извършване на правни действия - постановяване на волеизявление по признаване право на обезщетение  в полза на ищците по делото т.е. издаване на индивидуален адм. акт, а не бездействие по извършване на фактически действия.  

В решение № 10428/31.08.2009г.  по адм. дело № 8062/2008 г. ВАС посочва, че в производството по чл. 257, ал. 1 АПК е допустимо оспорване бездействието на административен орган /неупражняване на компетентност/ по задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, което включва в приложното си поле всички видове действия, но не и задълженията за дължими по закон волеизявления на администрацията. Непроизнасянето от страна на административния орган по вмененото му със закон задължение в определения за това срок не съставлява бездействие по смисъла на чл. 257 АПК, а мълчалив отказ, защитата срещу който е по общия ред за оспорване на административни актове, или по реда на чл. 197, вр. чл. 149, ал. 2 и чл. 58 АПК

Идентично тълкуване на уредбата относно защита срещу неоснователни бездействия е дадено в определение № 10978/19.07.2013 г.  на ВАС по  адм. дело № 9312/2013 г.  , според което задължението за издаване на решение от ОбСЗ, независимо дали е позитивно или не за неговия адресат, не е фактическо действие, а изрично волеизявление на овластен със закон административен орган, което е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, както и отказът да се издаде такъв акт. В конкретния случай се оспорва бездействие на ОбСЗ да извърши не фактическо, а правно действие - да издаде административен акт, каквото е решението на органа по земеделска реституция. Пътят за защита срещу бездействие на административния орган да постанови изричен акт при наличие на предвидените в закона предпоставки, е чрез оспорване на мълчалив отказ, а не по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК.

Изложението в уточняващата молба на ищците  не предполага различен извод от този за неизвършени правни действия, тъй като възлагането на оценка и публикуване на обявление в ежедневници са процесуалните  действия по издаване на заповед за отчуждаване и определяне на обезщетение. Съгласно  чл.22, ал. 3 от ЗОС кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители. Според чл. 25, ал.1 от същия нормативен акт кметът на общината публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на райони или кметства или до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване.

Цитираната нормативна регламентация  навежда на съждение, че възлагането на оценка предполага волеизявление на кмета на общината .  Това е правно действие, а не фактическо . В потвърждение на тази правна теза е решение № 1124/27.01.2009 г.  на ВАС по адм. дело № 10864/2008 г. , според което предмет на защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия. Нормата визира само и единствено фактически действия, пряко дължими от норма на закон. В случая  исканото действие е опосредено от издаването на  допълнително волеизявление. Посоченото изключва приложението на защитата срещу неоснователни бездействия, тъй като за да е приложим този институт следва задължението на органа да произтича пряко от правна норма при настъпването на определен юридически факт. Изискването е настъпването да е пряко, а не както е в случая опосредено от издаването на административен акт. Не са предмет на защитата задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административен акт, защитата се осъществява в този случай по реда за оспорване на откази - изрични или мълчаливи.

Предмет на осъдителния иск по чл. 256 и чл. 257 АПК е правото на лице или организация на конкретни фактически действия от административен орган, за които органът е задължен пряко от закона. Не са фактически по смисъла на нормите действия, които се състоят в изявления, независимо удостоверителни или волеизявления. Отказът да се извърши изявление е или административен акт, или отказ за административнопроизводствено действие, затова защитата срещу него е съответно по реда за оспорване на административните актове или по реда на чл. 197 и сл. АПК. Осъдителен иск по чл. 257 АПК в този случай е недопустим. В този смисъл е определение № 11950/10.11.2008 г. на ВАС по адм. дело № 13502/2008 г.

Защитата по глава ХV, дял ІІІ от АПК е срещу неоснователни фактически действия и бездействия на административните органи. По чл.257 от АПК защитата е само срещу фактически бездействия да се извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредено от властническо волеизявление / решение № 4029/25.03.2010г. на ВАС по адм. дело № 4146/2009 г. /.

В обобщение  субективно съединените искове на ищците са недопустими, тъй като се иска осъждане на ответника да извърши правни, а не фактически действия  .

Мотивиран от изложените съображения съдът

                                                 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ субективно съединени искове на Д.В.С.-Т. , Б.Т.  Т., С.Е.Д. и Г.Д.Р. , М.К.Д.,*** ,   срещу кмета на община Варна  за провеждане на отчуждително производство.

ПРЕКРАТЯВА  производството по адм. дело № 693/2020 г. по описа на  Административен  съд гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

                                                                    Административен съдия: