Р Е
Ш Е Н
И Е
№104
13.02.2023г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1110 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Делото е образувано по жалба на „КАМИ-64“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Т. Г.Т. –
управител, подадена чрез адв. П.Т., с посочен адрес за призоваване и съобщения:
***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-350-0118140/07.11.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която
на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
запечатване на търговски обект – магазин и сервиз за гуми, находящ се в *** /бензиностанция
„Петрол“/, стопанисван от „КАМИ-64“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от
7 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жабата се обосновават твърдения за
незаконосъобразност на оспорения акт, като се счита, че същият е издаден в
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните норми и с целта на
закона. Не било индивидуализирано в достатъчна степен правното основание за
издаване на заповедта, което се явявало съществено нарушение на административно
производствените правила, тъй като ограничавало правото на защита на наказаното
лице. В отделните части на акта бил посочен и различен ЕИК, от което не можело
еднозначно да се установи на кое дружество била извършена проверка и наложена
ПАМ. Освен това, констатациите на органите на приходна администрация не били
основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз
основа на тях правни изводи не били съответни на материалния закон. Заповедта
била издадена в нарушение на чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК. Не била обоснована определената
продължителност на срока на мярката от 7 дни. Не било ясно как точно констатираното
нарушение допринасяло за налагане на ПАМ с такава продължителност. Сочи се, че нарушението
било установено за първи път и във връзка със спазването на фискалната дисциплина
нямало данни за други неизпълнени от страна на дружеството задължения. Не било
установено от нарушението да произтекли съществени вредни последици за
държавния бюджет. При тази продължителност на срока се засягала съществено
правната сфера на дружеството и се игнорирала целта на закона за защита на
обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. ПАМ не съответствала
на предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Запечатването на търговския обект нямало
да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушението, свързано с
неиздаване на съответен документ за продажба.
По подробно изложените в жалбата съображения се моли за
отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник
на дружеството.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмено становище и в
съдебно заседание, излага подробни аргументи за законосъобразност на оспорения акт.
Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Моли, при отмяна на обжалвания административен акт в полза на пълномощника на
оспорващото дружество да бъде присъден адвокатски хонорар в минимален размер.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0118140
от 29.10.2022г., на същата дата била извършена проверка от органи по приходите
на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин и сервиз за
гуми, находящ се в *** /безиностанция „Петрол“/, стопанисван от „КАМИ-64“ ООД с
ЕИК ********, който бил разположен на оживен булевард – главна пътна артерия за
влизане и излизане от града. В обекта се извършвала продажба на нови
автомобилни гуми и се предоставяли услуги – демонтаж, монтаж, баланс и лепене
на гуми. Установените в обекта фискални устройства работели в автоматичен режим.
В хода на проверката, в 11:59 часа била извършена контролна покупка на сервизна
услуга – баланс на гуми на МПС на обща стойност 28 лева, което било сторено
преди легитимация на органа по приходите, като същата била платена в брой, а
плащането било прието от лицето Т. Т.. За услугата бил издаден фискален касов
бон (ФКБ) №0006519 от наличното в обекта ФУ. При проверка на наличните в касата
парични средства се установила положителна разлика в размер на 147 лева и видно
от описаното в табличен вид в ПИП данните от ФУ показвали сума в размер на 28
лева, а фактическата наличност на паричните средства била 175 лева. Посочено е,
че в обекта не се издавали касови бележки от качан. Разликата в касата била в
резултата на неиздаване на ФКБ. ПИП е подписан от проверяващите органи по
приходите и от лицето Т. с отбелязване „нямам възражения“.
С оспорената в настоящото производство Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-350-0118140/07.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“
– магазин и сервиз за гуми, находящ се в *** /безиностанция „Петрол“/,
стопанисван от „КАМИ-64“ ООД с ЕИК ********, и „забрана за достъп до него“ за
срок от 7 дни. Като фактически основания за издаване на процесния акт е взета
предвид установената с ПИП № 0118140/29.10.2022г. фактическа обстановка по
случая, като е посочено, че при извършена проверка на 29.10.2022г. в 12:05 часа
на търговския обект на дружеството било констатирано, че последното, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрирало и отчитало
всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез фискално устройство,
с което допуснало нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението било
установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и
фактическата такава в касата на обекта, както следва: разчетена касова наличност
от ФУ в размер на 28 лева, съгласно направен междинен отчет на ФУ към момента на
проверката; фактическа наличност след преброяване на парите в касата и
съставения опис на наличните парични средства в обекта от присъствалия на
проверката Т. Т., в качеството му на управител, в размер на 175 лева; оборотни
средства за започване на деня – 0 лева; собствени суми в касата в размер на 0 лева;
извеждане на пари от касата в размер на 0 лева; установена положителна разлика
в размер на 147.00 лева. Посочено е, че присъствалият на проверката Т. Т., в
качеството си на продавач и управител на дружеството, собственоръчно написал в
попълнения от него въпросен лист, че сумата от 147 лева по установената касова
разлика се дължала на неотчетени продажби за деня чрез наличното в обекта
фискалното устройство. В заповедта се сочи, че въз основа на разчетената касова
наличност и попълнения от Т. Т. въпросен лист, в касата на обекта към момента на
проверката била установена сума, която представлявала неотчетени продажби чрез
наличното обекта ФУ в размер на 147 лева. Нарушението водило до неотразяване на
приходи. От констатациите в ПИП следвало, че дружеството не издало съответния документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС, което изпълнявало състава на чл.3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 и сл. ЗДДС, и по смисъла
на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС се явявало основание за прилагане на
принудителна административна мярка. В заповедта са изложени мотиви,
обосноваващи продължителността на срока на ПАМ.
Издадената заповед е връчена на Т. Г. Т. – управител,
на 14.11.2022г.
Жалбата срещу акта е подадена пред АдмС – Хасково на
21.11.2022г.
При така
установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168
от АПК, вр. чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който е надлежно
упълномощен със Заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. на изпълнителния директор на
НАП (л.18).
Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в
изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и правни съображения,
обосноваващи издаването ѝ, които кореспондират помежду си. В
разпоредителната част на акта има ясна информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни,
въз основа на които е наложена административната мярка, с отразяване на
информация за дата, място на извършеното нарушение, данни за търговския обект и
конкретно за установената положителна разлика в касата, възлизаща на 147 лева,
за която се установило, че е от неотчетени продажби в деня на проверката чрез
наличното в обекта ФУ. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока
на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на
изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС,
респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен
акт.
При извършената служебна проверка не се установява да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила
при издаването на атакувания акт.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който „всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Според предвиденото в
чл.118 от ЗДДС съответните лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените
от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Нормата на чл.187, ал.1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Изводът, който следва от съдържанието на цитираните
разпоредби е, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът
съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и
обстоятелства за конкретния случай,
като при определяне на тази продължителност действа при условията на оперативна
самостоятелност.
В случая, ПАМ е била наложена за нарушение,
представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова
(касови) бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ, като до този
извод е достигнато след като от органи по приходите е било установено, че
наличната сума в касата на проверявания обект на дружеството жалбоподател е в
размер на 175 лева, а съгласно разчетения отчет от наличното в обекта ФУ е в
размер на 28 лева, т.е. налице е установена касова разлика от 147 лева, която
данъчните органи са приели като дължаща се на нерегистрирани и неотчетени
продажби на стоки/услуги чрез издаване на ФКБ от въведеното в обекта ФУ.
Така установената положителна касова разлика не е
спорна между страните по делото. Настоящият състав на съда обаче счита, че от
наличието на същата не се стига до еднозначен и безспорен извод, че същата се
дължи на нерегистрирани и неотчетени продажби на стоки/услуги чрез издаване на
ФКБ от въведеното в обекта ФУ. Горното обстоятелство не е било констатирано от
данъчните органи при извършената контролна покупка, за която на същите е бил
издаден касов бон. Този извод органите правят въз основа на даденото от
управителя на дружеството обяснение в тази насока и въз основа на техни
предположение. Липсват преки доказателства относно наличието на извършена и
неотчетена от дружеството продажба. Ето защо съдът достига до извод за
недоказаност наличието на материално правните предпоставки за налагане на ПАМ
от вида на процесната.
Отделно от
горното развитите в оспорения акт съображения на данъчните органи не
обосновават срока, за който е наложена процесната ПАМ. Предвид законово
регламентираното правомощие на административния орган да действа при условията
на оперативна самостоятелност по отношение срока на мярката, на съдебен контрол
подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на тази
самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на
административния акт при правилно приложение на закона. В тази връзка съдът
приема, че оспореният акт е издаден в нарушение на принципа на съразмерност по
чл.6 от АПК и не споделя изложеното в заповедта в обратна насока. Следва да се
има предвид, че срокът на всяка ПАМ не трябва да засяга правата и интересите на
адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на
закона. В случая ответникът е издал акта си без да извърши преценка за
наличието на баланс между личните и обществените интереси, като е направил
такава само за наличието на обществен интерес от налагането ѝ, и изцяло е
игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество. Тежестта на нарушението, съществуващата
в обекта организация за отчитане на
дейността са разгледани единствено в тежест на проверяваното лице, без
обсъждане на същите съобразно другите обстоятелства по случая като например
липсата на преходни нарушения, съществуващо регистрирано и работещо ФУ, липсата
на установена практика за нарушаване на данъчното законодателство.
Също така, в
случая преценката на ответника за продължителността на ПАМ се основава на
изразени в мотивите на заповедта предположения, касаещи неиздаването на
фискални касови бележки за извършени продажби и съществуваща в тази връзка организация
в търговския обект, без да се държи сметка за икономическия ефект на мярка с
продължителност от 7 дни. Възприетият от административния орган мотив за налагане
на ПАМ, а именно поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина,
показваща организация в търговския обект, която няма за цел спазването на
данъчното законодателство, не се споделя. Тази фомулировка навежда към извода
за трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната дисциплина,
за каквито обстоятелства данни не се съдържат по преписката.
Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК съдът приема,
че органът не е успял да докаже твърденията, изложени в заповедта, което
потвърждава извод за липса на мотивираност на ПАМ по отношение на
продължителността ѝ, а от това следва и извод за нейната незаконосъобразност
и на това основание.
След като нарушението е констатирано за първи път и
при липса на предишни нарушения, както и на неизплатени публични задължения,
изводите на административния орган за съразмерност на определения срок от 7 дни
са незаконосъобразни. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно
правата и интересите на търговеца.
Предвид спецификите на конкретния случай – характера
на дейността, неустановени предходни нарушения, налично в обекта ФУ, съдът
намира за необходимо да посочи, че за постигане на посочената в заповедта цел –
преустановяване на констатираната в търговския обект незаконосъобразна
практика, и за създаване на нормална организация за отчитане дейността на
търговеца, респ. за недопускане на вреда за фиска, определяният в оспорения акт
срок на действие на ПАМ се явява необосновано дълъг.
В случая с издаването на процесната заповед се
накърняват правата на дружеството жалбоподател в степен по-голяма от
необходимото. В желанието си да мотивира заповедта относно продължителността на
срока на ПАМ органът е използвал бланкетни мотиви за необходимост от спазване
на данъчната дисциплина, които не са ясно и конкретно мотивирани. Това води до
извода за налагане на ПАМ, която не съответства на преследваната с нея цел, в
нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, което има за последица отмяната на оспорената
заповед.
С оглед изхода на спора основателна се явява
претенцията на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски. Същите съдът
определя в общ размер от 850 лева, от които 50 лева – държавна такса за
съдебното производство, и 800 лева – възнаграждения за адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2022г.
Молбата на ответника да бъде присъден адвокатски
хонорар в минимален размер се явява неоснователна доколкото възнаграждението за
адвокат е договорено под нормативно установения минимум в чл.8, ал.3 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-350-0118140/07.11.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „КАМИ-64“ ООД е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин и сервиз за
гуми, находящ се в *** /безиностанция „Петрол“/, стопанисван от „КАМИ-64“ ООД,
и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София да заплати
на „КАМИ-64“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Т. Г. Т. – управител, разноски по делото в размер на 850 (осемстотин
и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: