Р Е Ш Е
Н И Е №70
град Шумен, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №28 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-, гр. С..., със съдебен адрес *** – адв. Т.А.Б. от АК – Ш. против „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-, гр. Ш...като претенция въз основа на договор за факторинг. В ИМ е посочено, че между ищеца в качеството му на фактор и „Синергон” ЕООД, ЕИК-...в качеството му на доставчик бил сключен договор за факторинг №А00182/03.07.2015 г. По силата на договора доставчикът се задължил да цедира свои вземания към трети лица в полза на фактора. Доставчикът е уведомил фактора, че третото по договора лице и ответник - „Ив-Мес” ЕООД е уведомено за прехвърляне на задълженията в полза на фактора от 19.09.2015 г. със свое писмо от 18.09.2015 г. ответника е потвърдил получаването на уведомлението за цесията и се е съгласил да извърши плащанията директно на „ОББ Факторинг” ЕООД. Така от този момент до подаване на ИМ ответника е заплатил директно на ищеца суми възлизащи общо на 1 401 073.73 лв. По седем от цедираните фактури обаче не били постъпили плащания. Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност 14 542.22 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017 г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност 29 989.08 лв. По първите шест фактури няма постъпвали плащания и се дължат сумите, за които са издадени, а по последната има частично плащане и се дължи сумата от 26 968.13 лв. Или общо задължението за главница по посочените фактури е 137 028.10 лв. Сочи, че за процесните доставки цедентът е издал фактури, в които на две места като получател на сумите е посочен ищец. Твърди, че за всяка от доставките са издадени и стокови разписки, уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, потвърждение от „Синергон” ЕООД към ищеца за надлежно извършване на цесията. Ответника е получил на 02.04.2018 г. и нотариална покана, с която ищеца го кани да заплати задълженията по процесните фактури в 14-дневен срок. Твърди, че са налице всички изискуеми елементи за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че ответника регулярно е изплащал задълженията по множеството сключени цесии. Същият е бил надлежно уведомяван по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесиите. С отделен изричен документ ответника и потвърдил знанието си за цесиите и съгласието да плати дълга на ищеца. Въпреки поканата за плащане той не е изпълнил задължението си. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 137 028.10 лв., както и сторените в производството разноски.
По делото е постъпил писмен отговор депозиран от името на ответника „Ив-Мес” ЕООД. В него се сочи, че искът е неоснователен. Сочи, че според определението за факторинг по т.24 от §1 на ЗКПО това е договор по силата на който едно лице купува еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска за събирането на тези вземания срещу определено възнаграждение. Намира, че на общо основание следва да бъдат спазени изискванията на ЗЗД за прехвърляне на вземания. Намира, че цесията има действие спрямо длъжника от деня, в който му бъде съобщено това от предишният кредитор. Твърди, че по отношение на всяка от фактурите не са спазени изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД за изрично уведомяване на длъжника, както и това по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Оспорва получаването на доставките по фактури №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв. и №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв. Твърди, че посочените две фактури не са били осчетоводени от ответника, не е отразявано в дневниците за покупки и в справките-декларации по ДДС. Твърди, че издадените от доставчика стокови разписки №16627/14.12.2017 г. и №16628/14.12.2017 г., които установявали доставките по посочените фактури не носели подписа на посоченият като МОЛ управител на дружеството И.В.. Намира, че претенцията в тази част е изцяло неоснователна. По отношение на претенцията по фактура №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв. сочи, че от доставчика „Синергон” ЕООД е била намалена данъчната основа по фактурата и е издадено кредитно известие №**********/25.01.2018 г. на стойност от 4 000.03 лв. Т.е. издателят на фактурата е цедирал несъществуващо вземане за посочената стойност от 4 000.03 лв. Твърди, че по посочената фактура ответника дължи сумата от 10 840.83 лв. По отношение на №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв. твърди, че е издадено кредитно известие №**********/06.12.2017 г. касаещо цялата сума по фактурата и задължението по тази фактура е отпаднало. Оспорва истинността на представените от ищеца фактури №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв. и №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., както и на свързаните с тях стокови разписки №16627/14.12.2017 г. и №16628/14.12.2017 г. относно автентичността на подписа на посоченият като МОЛ в четирите документа – И.В..
Ищецът депозира допълнителна ИМ на основание чл.372 от ГПК. В нея се сочи, че възражението за липса на уведомяване по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е бланкетно и не отговаря на действителността. Твърди, че във всяка една от процесните фактури е изрично отбелязано цедирането ѝ, като неизменно е посочена банковата сметка на ищеца, а не на стария кредитор (цедент). Отделно от това сочи, че ответника е потвърдил знанието за цесиите с подписан от него и неоспорен в производството документ – нарочно писмо от 18.09.2015 г. твърди, че е ирелевантно твърдението на ответника за недължимост на суми по две фактури. Сочи, че според нормата на чл.292, ал.1 от ТЗ ответникът е бил длъжен да възрази по дължимостта на сумите веднага следва получаване на фактурите, като оспори наличието на доставка. Това е направено 50 дни след това за едната фактура и 65 дни за другата. Сочи, че първоначалният кредитор е предоставил потвърждение за действителната доставка по тези фактури. Сочи, че няма подпис на ответника и на предоставените стокови разписки. Сочи също така, че всякакви действия след уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД, които се отнасят до промяна на цедираното задължение са непротивопоставими на цесионера-ищец. Цедентът вече не е страна по договора за доставка, чието вземане е прехвърлил, за да интервенира впоследствие в цедираното правоотоншение. Цедентът няма правно основание, за да промени или преустанови дълга, чиито носител той доброволно се е съгласил да бъде (Р №94/10.07.2014 г. по т.д. №3643/2013 г. на ІІ ТО на ВКС). И в двете кредитни известия е посочена банковата сметка на цесионера- ищец. Налице е знание от ответника и за цесията и действителния титуляр на вземането по издадените кредитни известия. Посочва нови писмени доказателства. Моли да не бъдат приемани като доказателства по делото кредитните известия представяни от ответника, поради тяхната неотносимост към спора, поради изложените по-горе причини, а именно, тъй като ответника не е оспорил фактурите своевременно и не е довел това до знанието на ищеца.
В даденият от съда срок ответника е подал отговор на допълнителната искова молба. В него се оспорват възраженията на ищеца направени в допълнителната ИМ. Твърди, че цессията не му е съобщена и твърденията в ДИМ не могат да заместят липсата на изрично уведомление от предишния кредитор на длъжника по чл.99, ал.4 от ЗЗД. Сочи, че фактурите, за които е посочено в отговора на ИМ нямат отражение в счетоводството на ответника, тъй като не са приети. Фактурите нямат характер на предложение по реда на чл.292, ал.1 от ТЗ и след като няма извършена доставка по тях ответника няма задължение за плащане, респективно на ищеца е цедирано несъществуващо вземане, което не е породило нито права за ищеца, нито задължения за ответника. Намира, че твърдението, че по фактури №**********/14.12.2017 г. и №**********/14.12.2017 г. няма доставки е твърдение за наличие на отрицателен факт и доказателствената тежест за наличие на подобни доставки е на ищеца. Твърди, че липсата на доставки по посочените фактури не произтича от липсата на подпис върху тях, а от обстоятелството, че подобен факт не е настъпил. Намира, че ако при цесията прехвърлянето е възмездно кредиторът отговаря за съществуването на цедираното вземане по време на прехвърлянето. Предмет на цесия могат да бъдат само съществуващи вземания и цесията не лишава длъжника от възможността да оспорва вземането. Твърди, че посочените по цесията сметки на ищеца нямат значение за правоотношенията между страните, тъй като по тази сметки не са били извършени плащания. Намира оспорването на кредитните известия по реда на чл.193, ал.3 от ГПК за недопустимо. Намира, че тези факти следва да се доказват по общия ред, а не чрез оспорването им по реда на чл.193, ал.3 от ГПК. Сочи, че предоставените кредитни известия целят установяване на недоставянето на стоките, но това е положителен факт, за който доказателствена тежест носи ищеца.
В последното съдебно заседание не се явява представител на ищеца. За ответника се явява адв. Г. Г. ***. Последния сочи, че следва да бъдат отхвърлени така предявените претенции. Сочи, че приетата ССЕ не установява осчетоводяване на две от фактурите, по които се претендират суми от ищеца, както и ползването на данъчен кредит. Сочи, че същата ССЕ установява, че по една от доставките е издадено кредитно известие, по което е възстановен ползвания данъчен кредит по ЗДДС, което доказва, че тези доставки не са осъществени. Намира, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи надлежното извършване на доставките, за да може да претендира заплащане на процесните суми, а това не е сторено. Сочи, че при оспорването което е направил на фактурите и стоковите разписки, касателно лицето, което ги е подписало, то е следвало ищецът да атнгажира доказателства, които установяват доставките. Намира, че и при договора за факторинг ищецът може да търси неоснователно платените пари по фактурите, но намира, че това е извън настоящия процес.
Настоящата искова молба като отговаряща на законовите изисквания се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна: Ищецът в производството „ОББ Факторинг” ЕООД в качеството си на фактор е сключил на 03.07.2015 г. със „Синергон“ ООД, ЕИК-...(трето за производството лице) в качеството му на доставчик (по договора за факторинг) договор за факторинг №А00182, по силата на който са прехвърлени на фактора чрез цесия (по чл.99 от ЗЗД) настоящи и бъдещи вземания на доставчика по фактури с отложено плащане, издадени срещу платци, посочени в приложения, неразделна част от договора – чл.1 от Договора. Според приложение №2 към договора като платец е посочен и ответника „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-. В това приложение изрично е записано, че платеца се ползва с 30 дни гратисен период, както и 90 дни период на отложено плащане. С писмо от 18.09.2015 г. платецът и ответник в производството, посочил, че ще се ползва от услугите на фактора и ищец в производството „ОББ Факторинг” ЕООД, като се уведомява последното, че всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от вече подписани договори или договори, които ще бъдат подписани с фактора. Изрично е посочено, че началната дата е 18.09.2015 г. и е относно доставки на стоки и/или услуги, редовно извършени от платеца при спазване на договорните условия. По делото са представени преписи от 7 бр. фактури, както следва: Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност 14 542.22 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017 г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност 29 989.08 лв. Представени са и 7 бр. стокови разписки, както следва №17/20.09.2017 г. за доставка на стойност 10 200 лв., №14/18.09.2017 г. на стойност от 49 743.22 лв., №12/12.09.2017 г. на стойност от 29 989.08 лв., №20/06.12.2017 г. на стойност от 14 840.86 лв. №16628/14.12.2017 г. на стойност от 7 958.21 лв., №16627/14.12.2017 г. на стойност от 12 775.46 лв. и №16770/25.01.2018 г. на стойност от 14 542.22 лв. всички документи и фактурите и стоковите разписки са двустранно подписани, като носят подпис за доставчика - „Синергон“ ООД и за получателя - „Ив-Мес” ЕООД. Представени са и едностранни известия от доставчика, касаещи всяка от процесните седем фактури, които са до платеца и отделно известия до фактора (л.45 – л.56 по делото). Чрез тези известия доставчика уведомява платеца и фактора за прехвърляне на вземанията в полза на фактора и ищец в производството за прехвърляне на задълженията на фактора. Посочените известия носят дати, но тъй като тези дати са удостоверени единствено с подписа на доставчика, то съдът не приема, че имат достоверни дати по отношение на платеца и ответник в производството - „Ив-Мес” ЕООД.
По делото е
представено удостоверение издадено от Обединена българска банка АД, което не
носи дата, но свидетелства, че от 07.07.2015 г. до 26.07.2018 г. по сметка в
банката с титуляр - „ОББ Факторинг” ЕООД са получени плащания от ответника в
производството в размер на 1 401 073.73 лв. По делото не са
установени и не се твърдят други обстоятелства пораждащи облигационни отношения
между страните в производството.
По делото е приета и ССЕ, която е назначена по искане на ответника. Предвид твърденията му, че същият не се явява задължен по две от фактурите, а именно Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., както и с оглед твърдението, че по отношение на две от останалите фактури са налице кредитни известия, с които по две от фактурите Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 4 000.03 лв. и Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 10 200 лв. са били издадени кредитни известия от страна на доставчика „Синергон“ ООД, но същите не са били отразени при ищеца „ОББ Факторинг” ЕООД.
Тъй като ответника по делото оспорва поемането на задължение по Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., поради обстоятелството, че посочените документи не са подписани от представител на дружеството ответника е бил задължен да представи тези документи в оригинал, както и е била назначена Съдебно-графическа експертиза, която да даде заключение, дали подписалият посочените две фактури за платеца - „Ив-Мес” ЕООД е представляващия дружеството И.В.. Тъй като заради посоченото доказателствено искане делото е отложено два пъти при второто отлагане съдът на основание чл.158, ал.1 от ГПК е дал срок до следващо съдебно заседание да се представят от ищеца документите в оригинал, като след това се изпълни назначената СГЕ. Тъй като в дадения срок, при гледане на делото в трето по ред ОСЗ не са представени процесните документи съдът след като е счел за изтекъл даденият срок за събиране на доказателствата е изнесъл делото за решаване.
Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи следните изводи: в настоящото производство е налице сключен договор за факторинг между „ОББ Факторинг” ЕООД в качеството му на фактор и „Синергон“ ООД, ЕИК-...(трето за производството лице) в качеството му на доставчик по силата на който доставчика се е задължил да цедира на фактора свои вземания срещу трети лица – платци, какъвто е и ответника „Ив-Мес” ЕООД. Договорът за факторинг е ненаименован договор, който е двустранен и възмезден. Интереса за страните от сключването му е възможността на доставчика да прехвърли риска от (не)събирането на задълженията на платеца върху друго лице, а за фактора това е възможността да получи възнаграждение, формирано най-често от разликата между дължимата сума и по-ниската продажна стойност. Имплицитно в договора за факторинг присъства договора за цесия, тъй като чрез него се цедира едно или множество вземания. Същевременно може да се счита, че договорът за факторинг благоприятства и платеца, въпреки, че е двустранен, тъй като много често при него в полза на платеца се уговаря по-дълъг период за падежиране на задължението, както е и в настоящият случай с установения и отразен в приложение №2 към договора относно платеца и ответник „Ив-Мес” ЕООД гратисен период от 30 дни, както и 90 дни период на отложено плащане. Съдът приема, че в процесният случай ответника е надлежно уведомен за извършване на цесия по отношение на негови задължения. Дори да се приеме, че той не е редовно уведомен от ищеца или третото лице „Синергон“ ООД. Следва да се има предвид, че цесията е двустранен договор между цедент (пръхвърлител на вземането, в случая - доставчик) и цесионер (приобретател, в случая фактор), като правната воля на длъжника (в случая платец) не се взема предвид и е без значение за валидността на договорът между цедент и цесионер. Същият поражда задължения само между страните по договора (не и по отношение на длъжника по вземането). Нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД („Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.”) всъщност не касае редовността на цесията като договор, а касае кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица, включително и длъжника. Причина за това е, че ако длъжника не знае за цесията посочената норма защитава неговия интерес, тъй като ако длъжника изпълни на цедента, то това ще е редовно плащане. Ако обаче нему е съобщено за цесията той вече не може редовно да изпълни на цедента, а е длъжен да изпълни само и единствено на цесионера. При условие, че длъжника знае за цесията и изпълни на цедента, то подобно изпълнение би било нищожно и не може да се противопостави на цесионера. Подобни съображения от естество да направят явен договора за цесия касаят и отношенията с трети лица. Това означава, че неизвестяването на длъжника не опорочава цесията и не това е смисъла на законовия текст на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Този проблем е разгледан както в теорията, така и в практиката и няма различни мнения. Стр. 162 от „Облигационно право” Поля Голева, V издание, С.2013 г. – „ ... цесията не създава права и задължения за длъжника, защото той не е страна по нея.” „Цедентът е длъжен да съобщи прехвърлянето на вземането ... Правното значение на това задължение е, че от момента на съобщаването длъжникът се обварзва спрямо цесионера.” В подобен смисъл и стр.496 „Облигационно право. Обща част”, проф. Ангел Калайджиев, ІV издание, „Сиби”, 2007 г. – „Съобщението не е елемент от фактическият състав, който поражда действие между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията. Значението на съобщението е с оглед на третите лица – длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и цесионера.”.
В подобен смисъл се е произнесла и практиката: „При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Чл. 99, ал. 4 ЗЗД не съдържат изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност.” – Р от 03.03.2007 г. по т. д. №889/2006 г. на ІІ ТО на ВКС. Тези постановки са напълно относими и в рамките на договора за факторинг. Ето защо възраженията на ответника против редовността на цесиите са напълно неоснователни.
Тъй като фактурите в рамките на производството са двустранно подписани от доставчика и платеца същите следва да се приемат за установяващи задължения помежду тях и предвид редовността на цесията следва ищеца-фактор да се разглежда като оправомощен да събере задълженията по тях. В този смисъл искът по процесните фактури е основателен. Разбира се ответника с твърденията си, че по две от фактурите не е задължено дружеството, тъй като същите не са подписани от представител на ответното дружество успешно е обърнал доказателствената тежест като неговото правилно провеждане на доказване, че подписът на получателя под тях не е на представител на дружеството би довело до изключването им като годно доказателство за установяване на доставките. Тъй като СГЕ е поискана и назначена и същата би била проведена при наличие на оригинали на двете фактури, то СГЕ е останала неизготвена. Действително доказателството е изискано от трето неучастващо в процеса лице – чл.192 от ГПК, но то не го е представило, независимо от опитите на съда да го уведоми. Констатирано е от длъжностното лице по призоваването, че адресът е необитаем. Тези обстоятелства не могат да се вменят във вина на ответника, а изрично чл.192, ал.3 от ГПК предвижда отговорност за това трето лице – „Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87 , носи отговорност и пред страната за причинените й вреди.“ Дадена е възможност на ищеца да представи това доказателство, което е логично предвид качеството му на фактор и задължението на цедента да предаде на цесионера документите по вземането, но и това не е сторено. Не се приема като доказателство за това, че не се дължат сумите по оспорените две фактури, обстоятелството, че същите не са отразени в счетоводството на ответника и по тях не е ползван данъчен кредит. Нормата която придава доказателствена сила на счетоводните записвания е чл.55 от ТЗ. Въпреки това редовно водено или не счетоводството не притежава абсолютна доказателствена сила, която да обори други годни доказателства. Ако е налице двустранно подписана фактура, обстоятелството, че тя не е отразена в счетоводството на ответника не води до приемане, че по нея не е поето задължение. Тя може да не е била отразена поради невнимание или напълно умишлено. В случая обаче от значение е обстоятелството на оспорване на автентичността на фактурите и приравняване от съда на бездействието на ответника за снабдяване с доказателствен материал за СГЕ на установяване по СГЕ, че подписът за платеца не е положен от оправомощено да го представлява лице. Ето защо предвид оспорването на двете фактури, съдът намира, че ответника не дължи плащане по тях, а именно по Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., като в тази част искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В останалата
им част претенциите на ищеца следва да бъдат уважени. Ответника е провел
доказване, че по отношение на две фактури - Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на
стойност 4 000.03 лв. и Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 10 200
лв. са били издадени кредитни известия от страна на доставчика „Синергон“ ООД.
Тези фактури са посочени и в ССЕ, но тези фактури не присъстват в исковата
молба фактурите по исковата молба са Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност
14 542.22 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46
лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв., Ф-ра
№**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра
№**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017
г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност
29 989.08 лв., като никоя от тях не се припокрива с двете фактури за които
експертизата установява, че по отношение на тях са били издадени кредитни
известия от страна на доставчика.
предвид изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
задълженията по Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 4 000.03 лв. и Ф-ра
№**********/06.12.2017 г. на стойност 10 200 лв. са били издадени кредитни
известия от страна на доставчика „Синергон“ ООД. Тези фактури са посочени и в
ССЕ, но тези фактури не присъстват в исковата молба фактурите по исковата молба
са Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност 14 542.22 лв., Ф-ра
№**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра
№**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017
г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност
29 989.08 лв. на обща стойност 119 315.38 лв., за които суми следва
да бъде уважен предявеният иск, а претенциите по Ф-ра №**********/14.12.2017 г.
на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност
7 958.21 лв. на обща стойност от 20 733.67 лв. следва да бъде
отхвърлена.
В рамките на производството ищецът е направил разноски за 10 855.13 лв., от които 5 481.13 лв. – държавна такса 5 124 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС и 250 лв. – възнаграждение по експертиза. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 451.96 лв., представляващи разноските в производството съобразно с уважената част на иска.
Установява се, че ответника е направил разноски в производството в размер на 250 лв. – възнаграждение за експерта. Ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 37.83 лв., представляващи разноските в производството съобразно с отхвърлената част на иска. Ответника не е представил доказателство за направени разноски за адвокатска защита и такива не са твърдяни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-, гр. Ш...да заплати на „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-, гр. С..., със съдебен адрес *** – адв. Т.А.Б. сумата от 119 315.38 лв. (сто и деветнадесет хиляди триста и петнадесет лева и тридесет и осем стотинки), дължими от ответника в качеството му на платец по договор за факторинг от 03.07.2015 г. сключен между ищеца „ОББ Факторинг” ЕООД, в качеството му на фактор и третото по спора лице „Синергон“ ООД в качеството им на доставчик по договора за факторинг за покриване на задълженията формирани от отношенията между доставчика и платеца по Ф-ра №**********/25.01.2018 г. на стойност 14 542.22 лв., Ф-ра №**********/06.12.2017 г. на стойност 14 840.86 лв., Ф-ра №**********/20.09.2017 г. на стойност 10 200 лв., Ф-ра №**********/18.09.2017 г. на стойност 49 743.22 лв. и Ф-ра №**********/12.09.2017 г. на стойност 29 989.08 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството – 12.03.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-, гр. С.против „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-, гр. Ш.иск да бъде осъдено последното да заплати в качеството си на платец по договор за факторинг от 03.07.2015 г. сумата от 20 733.67 лв. (двадесет хиляди седемстотин тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) за покриване на задълженията формирани от отношенията между доставчика и платеца по Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 12 775.46 лв., Ф-ра №**********/14.12.2017 г. на стойност 7 958.21 лв.
ОСЪЖДА „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-, гр. Ш.да заплати на „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-, гр. С.сумата от 9 451.96 лв. (девет хиляди четиристотин петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки), представляващи разноските направени от ищеца предвид уважената част на иска.
ОСЪЖДА „ОББ Факторинг” ЕООД, ЕИК-, гр. С.да заплати на „Ив-Мес” ЕООД, ЕИК-, гр. Ш.сумата от 37.83 лв. (тридесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляващи разноските направени от ответника предвид отхвърлената част на иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Шуменски ОС пред Апелативен съд гр. Варна.
Окръжен съдия: