РЕШЕНИЕ
№ 2036
гр. Бургас, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
в присъствието на прокурора В. К. Н.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело
№ 20242120102214 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, вр. чл.45 от ЗЗД срещу
Прокуратурата на Република България за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпен емоционален стрес от воденото срещу ищеца наказателно
преследване по ДП № ***г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Бургас и оставането му без СУМПС за
времето от 17.03.2023г. до 06.03.2024г., както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за защита
от адвокат по воденото срещу него досъдебно производство. Ищецът твърди, че на 17.03.2023г. в
гр. Б. управлявал лек автомобил, марка “Фолскваген” с рег. № ***, като около 22.40 часа в ж.к. ***
до бл.*** бил спрян от полицейски служители за проверка. В хода на проверката бил тестван
първоначално за алкохол, а впоследствие и за наркотици, за което бил съставен протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с бланков № ***,
като уредът отчел “амфетамин”. Бил му съставен АУАН за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
свидетелството му за управление на МПС било иззето като доказателство, ведно с част II-ра от
СРМПС. Впоследствие на 17.03.2023г. в 23:59ч. бил задържан за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1, т.1 със Заповед за задържане на лице с рег. № ***г., а като основание било посочено, че
по отношение на ищеца са налице данни за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По
негово настояване му бил издаден талон за медицинско изследване като бил съпроводен до
УМБАЛ – Бургас, където дал кръвна проба за химичен анализ. Сочи се, че още при задържането
му, било образувано ДП № ***г. по описа на 04 РУ при ОДМВР – Бургас, пор. № ***г. по описа на
БРС, пр.пр. № ***г. по описа на БРС. На 15.09.2023г. било изготвено заключение по назначената
токсикохимична експертиза, която не установило наличие на наркотични вещества. Вследствие на
горното, с Постановление на БРП от 07.09.2023г. наказателното производство било прекратено, а на
едва на 06.03.2024г. СУМПС било върнато на ищеца. Твърди се, че към датата на проверката и
задържането в поделенията на МВР на ищеца, последният упълномощил адвокат, с който да се яви
за сведения, за което е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Ищецът твърди, че
в резултат на проверката и принудителното му задържане, неоснователното обвинение и
извършените действия по воденото срещу него наказателно преследване е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и
1
притеснения. Твърди, че е скромен, възпитан и интелигентен човек, с чисто съдебно минало и
никога не е бил реабилитиран. Излага, че никога не е употребявал наркотични вещества, а
вследствие от незаконната проверка и резултата от нея е останал и без СУМПС за периода от
17.03.2023г. до 06.03.2024г., през който период му се е налагало да ползва услуги на таксите, за да
се придвижва до различни места, да ползва приятели и роднини, като на всички тях му се е
налагало да обяснява защо е в невъзможност да управлява МПС. Твърди се, че първоначалния
положителен текст, който впоследствие се е оказал неверен е станал причина за конфликти и
скандали в семейството му, като родителите му го обвинявали в употреба на наркотични вещества,
като вследствие на него загубил и доверието на своя работодателя.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
претенцията на ищеца за неимуществени вреди, като излага доводи, че твърдените вреди са
настъпили изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи по реда на
ЗДМР и ЗДвП и то преди образуване на наказателното производство. Застъпва се становище, че за
евентуално причинени вреди от извършената 2 полицейска проверка при спиране на автомобила,
съставения АУАН, отнемане свидетелството за управление на автомобила и контролния талон и за
задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, ответникът не е пасивно –легитимирана страна. В
допълнение сочи, че видно от материалите по досъдебното производство, в хода на разследването,
с ищецът не са извършвани каквито и са било действия по разследването и процесуални такива,
които да представляват основание за ангажирани отговорността на прокуратурата. Излага доводи,
че въведените с исковата молба обстоятелства не сочат на непосредствена причинно-следствена
причина между претендираните вреди и дейността на прокуратурата по процесното дело. Счита за
недоказани и твърденията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
неудобство от близки и познати, които го разпитвали за естеството на делото, както и от
опозоряване и дискомфорт от злепоставянето му в обществото, като в тази връзка оспорва
твърденията, че обвиненията са станали доС.ие на широк кръг лица, довело до накърняване на
доброто име и чест на ищеца, тъй като органите на прокуратурата не са давали разрешение за
разгласяване на информация. В тази връзка счита, че вероятността информацията да е станала
доС.ие на широк кръг лице е именно в резултат на действията на ищеца, както самият той сочил в
исковата молба. На следващо място се сочи, че образуването и воденето на наказателно
производство за престъпление от общ характер, в хода на което лицето не е привлечено като
обвиняем не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а основателността
на претенцията на ищеца се обуславя от неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение, като
изразът “обвинение в извършване на престъпление” не следва да се тълкува разширително.
Оспорва претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като навежда
доводи, че същата е силно завишена, не е съответна на икономическия стандарт в РБългария и на
съдебната практика по аналогични случаи, в т.ч. и тази на ЕСПЧ. В тази връзка излага доводи, че
обстоятелствата сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство,
което от друга страна е приключило в разумен, изключително кратък срок от 5 месеца, в хода на
който лицето не е привличано като обвиняем, не са му прилагани никакви мерки за процесуална
принуда, а делото е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона. Не са налице
трайни вреди върху физическото и психическото му здраве. В тази връзка счита, че претендираното
от ищеца обезщетение, равняващо се на шестмесечен доход на лице за страната към този период в
разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Релевира възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
По делото се установява от приложените акт за установяване на административно
нарушение бл. № 396496, съставен от служител при Сектор “ПП” при ОДМВР – Бургас, че на
17.03.2023г. около 22:40ч. ищецът управлявайки лек автомобил “Фолскваген ***” с рег. № ***, е
бил спрян в гр. Бургас, ж.к. *** до бл.*** от полицейски служители за извършване на проверка. В
хода на проверката е тестван за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо
средство Дръг Тест 5000, за което е съставен протокол за извършване на проверка на наркотични
вещества или техни аналози. Резултатът от проверката бил положителен, като на ищеца е съставен
акт за установяване на административно нарушение. Със Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-
0002223 на Сектор “ПП” при ОДМВР – Бургас, свидетелството за управление на ищеца било
временно отнето до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
По силата на Заповед за задържане на лице от 17.03.2023г. от командир на отделение при 04
2
РУ – гр. Бургас, ищецът бил задържан за срок от 24 чака на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, заради
управляване на лек автомобил под въздействието на наркотични вещества. Извършен е личен
обиск на лицето, видно от съставения протокол за обиск.
С първото действие по разследването, а именно разпит на свидетеля Л. Л. – мл.
Автоконтрольор при сектор ПП при ОДМВР – Бургас, видно от изпратеното уведомление до РП –
Бургас, било образувано Бързо производство № ***-***г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР –
Бургас за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С постановление на наблюдаващия
прокурор от 23.03.2023г. било постановено разследването да се проведе по общия ред. Била
назначена и изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза, видно от която от от
извършените изследвания на представената биологична пробва от ищеца не е установено наличие
на наркотични/упойващи вещества.
Видно от приложеното по делото Постановление от 07.09.2023г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № ***г., съставено от прокурор при РП – Бургас, същото е било
прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като няма данни същото да е
било обжалвано в законоустановения срок.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Ж.У. и И. Т. (без родство с
ищеца), които показания съдът кредитира като подробни, последователни и кореспондиращи на
събрания по делото доказателствен материал.
Св.У. заявява, че с ищеца се познават от около 20 години. Разказва, че на процесната дата,
когато решили да ходят на заведение с колата ги спрели полицаи, като на ищеца му бил направен
тест за алкохол, който излязъл отрицателен, а впоследствие и тест за наркотици, който излязъл
положителен. Разказва, че след това го арестували и откарали в ареста към 04 РУ – Бургас, а след
разпита бил прехвърлен в 01 РУ – Бургас, където бил задържан за 24 часа. След това св. Т. се
обадил на родителите му, както и на някои от приятелите му, включително и на другия свидетел.
След като научили за случилото се, родителите му се притеснили. След освобождаването му от
ареста, ищецът споделил на св. У. за това, че цяла вечер не бил спал и се притеснявал за това какво
ще кажат колегите му на работа. Заявява, че след като му взели книжката, ищецът се налагало да
ползва услугите на таксита, както и да ползва услугите на свои приятели. Притеснявал се, че не
може да помага на майка си, която била инвалид. Свидетелят разказва, че работодателят му
проявил разбиране и го оставил на работа, която била свързана с управление на електрокар и
мотокар, но ищецът останал без свидетелство за управление за период от над половин година. След
като му върнали свидетелството за управление се успокоил, но продължил да шофира напрегнат,
тъй като не знаел кога отново може да се повтори същото.
Св. Т. заявява, че преди около 7 месеца разбрал, за това, че ищецът останал без СУМПС,
поради шофиране под влияние на наркотици от техния общ приятел св. У.. Разказва, че след като го
пуснали от ареста, ищецът бил притеснен за това, дали няма да го осъдят и да се стигне до някакви
още по-тежки последствия. Разказва, че сега е много по-спокоен, но когато минавали покрай
полицаи усещал промяна в настроението му.
Следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват установената по делото
фактическа обстановка – спорът между тях се свежда до въпроса дали са налице предпоставките, за
да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на Република България да заплати
обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди, както и размера на обезщетението.
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение №
353/06.11.2015г. постановено по гр. дело № 892/2015 г. по описа на ВКС на РБ, IV-то гр. отд.,
Решение № 425/01.12.2015г. постановено по гр. дело № 3143/2015 г. по описа на ВКС на РБ, IV г. о.,
съдът приема, че при образувано полицейско (досъдебно) производство, което е прекратено в
последствие, поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена хипотеза за
отговорност на държавата по чл.2, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, макар че в това производство не се
повдига обвинение по реда на НПК и уличеното лице не се привлича в качеството на обвиняем.
При прекратяване на наказателно производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление е осъществена хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато
обвинение и уличеното лице да не е привличано в качеството на обвиняем. Съдът в своите мотиви
приема, че е ирелевантна за спора липсата на фигурата на уличено лице в разпоредбите на сега
действащия НПК, доколкото основната причина за ангажиране отговорността на държавата в
горецитираната практика, е неоснователно образуваното и продължило досъдебно производство
при наличие на достатъчно данни за извършено конкретно сочено от държавния орган престъпно
деяние и липса на съмнение за лицето, срещу което се води разследването и срещу което
евентуално ще бъде повдигнато обвинение. ВКС на РБ приема в своите мотиви, че когато
3
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното
преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние – в
тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за
образуваното наказателно производство.
Действително – в конкретния случай формално наказателното производство е образувано
против неизвестен извършител и ищецът не е бил привлечен като обвиняем по него. В конкретния
случай обаче тези обстоятелства са без значение за ангажиране отговорността на Държавата за
вреди в хипотеза на прекратено наказателно производство поради това, че деянието не е
престъпление, тъй като начинът по който е описан съставът на престъплението по чл.343б, ал.3 от
НК в постановлението за образуване на бързото досъдебно производство – с посочване на времето,
мястото, данните на управляваното моторно превозно средство, не оставят никакво съмнение, че
именно срещу ищеца като автор на престъплението е заведено досъдебното производство.
Мотивиран от изложеното, настоящия състав намира, че с оглед на представените по делото
доказателства следва да се направи извод, че процесното наказателно производство е водено за
конкретно престъпление и против конкретно лице, а именно единствения възможен извършител –
ищеца С. П. Н., поради което въпреки, че той не е бил привлечен като обвиняем, има право на
обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, при осъщественото прекратяване на производството
поради липса на престъпление от момента на образуване на това наказателно производство, тъй
като ищецът е узнал за това именно от този момент – 17.03.2023г.
По отношение на възражението, отправено от ответната страна в писмения отговор на
исковата молба, че Прокуратурата на Република България не следва да носи отговорност за
действията на служителите на МВР, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения:
С оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Решение №
34/01.02.2010г. постановено по гр. дело № 2007/2008 г., ІV г. о., Решение № 4/24.01.2011 г.,
постановено по гр. д. № 855/2010 г., ІV г. о. и Решение № 310/29.10.2013 г., постановено по гр. д. №
1384/2012 г., ІV г. о. се приема че отговорността на държавата за вреди от дейността на
правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала. Последното има
значение единствено за процесуалната легитимация на съответния орган да я представлява по
исковете за обезщетение. Държавният орган не участва по делото в качеството му на причинител на
вредата, нито в качеството му на отговорен за виновните действия на негови служители, а като
процесуален субституент на държавата, чиято отговорност е безвиновна. Отговорността на
Прокуратурата като процесуален субституент на държавата по предявен от пострадалото лице иск
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обхваща всички онези вреди, които са търпени от ищеца от момента на
образуваното наказателно досъдебно производство до окончателното му прекратяване, съответно
до признаване за невиновен на лицето.
Следва да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. постановено
по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, в мотивите на което изрично се
посочва, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление по
смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или
разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по делото, необходими за
разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото.
Когато ищецът е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение (съответно прекратено
производството), цялото предприето срещу него наказателно преследване е неправомерно,
включително задържането му, дори то да не било отменено като незаконосъобразно в хода на
наказателното производство. В тези случаи е налице деликтът по деликтът по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ и на ищеца се дължи едно глобално обезщетение. Въз основа на горното, в трайно
установената си практика съдилищата приемат, че отговорността на Прокуратура обхваща всички
онези вреди, които са търпени от момента на привличане на лицето като обвиняем до
окончателното му признаване за невиновен.
Не на последно място, следва да се спомене и че в мотивите на Решение № 50084 от
30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., е даден отговор на въпроса, дали Прокуратурата на
РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените
принудителни мерки- "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и "временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл.171, ал.1, т.1,
б. "б" ЗДВП при образувано наказателно производство по чл.343 "б", ал.3 НК, без повдигнато
обвинение, и прекратено поради липса на извършено престъпление, която хипотеза несъмнено е
4
идентична на настоящата. В мотивите на решението на върховната инстанция е изложено, че искът
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по
повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и действията по
разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на
доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл.215 и чл.219 НПК)
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори
когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същия иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в
двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но
правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи
отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на
правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу
уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно
условие за осъществяването им, например- мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице,
както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на
обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени
дали да наложи ПАМ или не.
В заключение, върховната инстанция е обосновала извода, че Прокуратурата на РБ отговаря
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни
мерки- "задържане за 24 часа" по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл.171, ал.1, т.1, б. "б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл.343 "б", ал.3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Горните правни изводи
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, поради което следва да се приеме, че
прокуратурата е материално правно легитимирана да отговоря за причинените на ищеца
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразното му задържане по ЗМВР, както и
наложената му ПАМ, с която временно му е било отнето свидетелството за управление на МПС.
По отношение на иска за неимуществени вреди:
Безспорно е и обстоятелството, че в понятието неимуществени вреди се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само
негативно отражение в психиката, но и в социален дискомфорт в определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство,
добро име в обществото. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. От значение за
размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато обвинение
(съответно образувано наказателното производство), продължителността на незаконното
наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и
продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който
обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда,
ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му съС.ие и други, които следва да се преценяват съобразно
конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Фактът на незаконно обвинение (образувано
досъдебно производство, при безспорен извършител) е достатъчен да индицира, че лицето е
претърпяло вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Безспорно за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания както от образуваното
досъдебно производство, така и от предприетите мерки във връзка с него – то ограничава
възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразява емоционално негативно.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
5
нравствените ценности и личността, както и социалното му общуване. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики –
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
положение. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва да служи още
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и
покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си има ефект на репарация.
В случая, чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице са били
нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му, бил е лишен от
правото на управление на МПС. Ищецът е изпитал чувство на срам пред близки и приятели, страх
от възможността да получи наказание, чувство за несигурност и притеснения от материални
затруднения заради невъзможността да помага на своите близки в ежедневието им, накърнено е
било чувството му за справедливост. От друга страна, срещу ищеца не е било повдигнато
обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, заповедта за задържане под стража за 24 часа е
била изпълнена частично (за срок от 17ч. и 41минути), преживените страдания не са били така
интензивни, както когато е при повдигнато обвинение, не е била накърнена възможността му да
полага труд и да получава възнаграждение. Общата продължителност на производството е по-
кратко от шест месеца. При тези обстоятелства, и с оглед на размера на средната работна заплата за
страната към момента на увреждането, следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 1000 лв. Искът се явява предявен в завишен размер, поради което следва да бъде
отхвърлен за разликата над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв.
Изцяло доказан по основание и размер се явява искът на ищеца за заплащане на
обезщетение за претърпяни имуществени вреди. Установявява се от изготвената по досъдебното
производство призовка и обратна разписка към нея /л.82 от делото/, че на 18.03.2023г. ищецът е бил
призован да се яви в 04 РУ – Бургас в качеството му на обвиняем по образуваното бързо досъдебно
производство № ***г. на 23.03.2023г. в 14:00ч. в сградата на 04 РУ – Бургас, в ж.к. ***. Видно от
приложената по делото обратна разписка, ищецът е получил призовката на 18.03.2023г. в 17:45ч.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие сер. БС № ***, сключен
между адв. А. А. и ищеца, с предмет “оказване на процесуално представителство по БПП № ***г.
по описа на 04 РУП – Бургас, ищецът е заплатил на адв. А. адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв. в брой. Горното мотивира настоящия състав да приеме, че изплатената от ищеца сума в
размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат по сключения договор за правна
защита и съдействие от 23.03.2023г. представлява непосредствена последица от осъщественото
спрямо него наказателно преследване, доколкото ищецът не би сторил тези разноски, в случай, че
същият не бе призован да участва в същото в качеството си на обвиняем. Ето защо, съдът приема,
че претърпяната от ищеца имуществена вреда подлежи на репариране на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ и предявеният иск следва да се уважи в пълен размер.
Предвид изхода на спора, на ищеца се дължат сторените от него разноски за внесена
държавна такса в размер на 20 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца с оглед
направеното искане сумата от 900 лева, представляваща адвокатски хонорар, което адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и чл.2, ал.5 от
НМРАВ и цената на предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, да
заплати на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, сумата от 1000 лева (хиляда лева)
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване
на престъпление, за което е образувано образувано бързо досъдебно производство № *** г. по описа
на IV РУ – Бургас, пр.пр. № ***г., пор. № *** г. по описа на РП Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, да
заплати на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, сумата от 1000 лева (хиляда лева)
6
обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпление, за което е образувано образувано бързо досъдебно производство № *** г. по описа на
IV РУ – Бургас, пр.пр. № ***г., пор. № *** г. по описа на РП Бургас.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2, да
заплати на С. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, сумата от 610 (шестстотин и десет лева)
съдебно-деловодни разноски
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7