Решение по дело №1219/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.215 ал.1 във вр.с чл.57а от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на „Ракомс“ ЕООД, [населено място] против Заповед № УТ-540 от 23.10.2023г. издадена от Кмета на Община Хасково, с която е наредено на оспорващото дружество да премахне преместваем обект - 2 бр. рекламни пана закрепени на метална конструкция, всяко с площ 34.70 кв.м. и 1 бр. рекламно пано, закрепено на метална конструкция с площ 45.90 кв.м., находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], [улица], [населено място].

В жалбата се сочи, че не са налице рекламни пана, а предизборни материали спрямо които разпоредбите на ЗУТ и Наредбата за рекламната дейност на Община Хасково не са приложими. Излага се също, че в частни имоти е допустимо поставянето на всякакви предизборни агитационни материали през времето на предизборна агитация за местните избори за кмет и общински съветници.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореният акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който допълва доводите за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на оспорването.Твърди, че в Изборния кодекс има изрична регламентация единствено и само за визията на агитационните материали, но не и разпоредби за начина им на поставяне и то когато се касае за преместваеми обекти. Твърди, че агитационният материал е вид реклама и ИК не може да дерогира ЗУТ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.10.2023г. служители на Община Хасково осъществяващи дейност в „Контрол по ЗУТ“ при Дирекция „АГСИ“, извършили проверка на три поземлени имота, един от които [ПИ] по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], резултатите от която били обективирани в Констативен протокол от същата дата. По отношение посочения имот отразили, че е собственост на „Ракомс“ЕООД, и в същия има разположени 2 бр. рекламни пана с дължина 20.40м. и височина 1.70м. и 1 бр. рекламно пано с дължина 27.00м. и височина 1.70 м. закрепени на метална конструкция. В протокола било посочено също, че поставените рекламни пана са без разрешение на за поставяне.

На същата дата 16.10.2023г. бил съставен и констативен акт № 18, в който същите служители на Община Хасково посочили, че процесните рекламни пана са собственост на „Ракомс“ЕООД, теренът върху който са поставени също и отразили, че рекламните пана са поставени без разрешение за поставяне - в нарушение на чл.57, ал.1 от ЗУТ, поради което и на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ подлежат на премахване.

Констативния акт е връчен на управителя на „Ракомс“ЕООД, [населено място] на 16.10.2023г.

С рег.индекс №53Р-459-10 от 19.10.2023г.„Ракомс“EООД, чрез управителя си, депозирало възражение срещу процесния констативен акт № 18 от 16.10.2023г. Във възражението посочило, че рекламните пана в действителност са изборни агитационни плакати, поставени в период на предизборна кампания за провеждане на местни избори 2023г.

На основание извършената проверка и констатациите в констативен акт № 18 от 16.10.2023г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № УТ-540/23.10.2023г., с която За Кмет на Община Хасково наредил „Ракомс“ЕООД да премахне 2 бр. рекламни пана закрепени на метална конструкция, всяко с площ 34.70 кв.м. и 1 бр. рекламно пано, закрепено на метална конструкция с площ 45.90 кв.м., находящи се в [ПИ] по КК на [населено място], [улица], [населено място]. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че паната са поставени без разрешение за поставяне от Кмета на Община Хасково. По отношение представеното възражение е обективирано, че същото не се уважава, тъй като не са представени документи, доказващи законното поставяне на рекламните пана. Заповедта е връчена на управителя на дружеството на 23.10.2023г.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган и заведена с рег. индекс № УТ-540#1 от 06.11.2023г.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от доказателствата налични по административната преписка.

В хода на съдебното производство, по искане на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на В. Й. М. и М. Р. М..

Св.М. сочи, че е запознат със случая. Касаело се за агитационни материали, които се намират срещу магазин“Лидл“ по време на кампанията за местни избори за общински съветници и кмет на община Хасково през 2023г. Сочи, че имотът е собственост на “Ракомс“ ЕООД. Агитационните материали били предоставени за кампанията. Свидетелят също бил кандидат за общински съветник. Негови агитационни материали – снимка, номер на преференция, били поставени на три ажурни метални рамки без да се закрепват трайно към земната основа. Били поставени посредством бетонови пети. Били увити целите с агитационни материали за изборите, където ясно се виждал номер, преференции, наименование. Свидетелят не присъствал на самото поставяне, но мислел, че са от фирма „Ракомс“. Изцяло били за целта на изборите. В интернет пространството имало доста снимкови материали. При предявяване на свидетеля на наличния по делото снимков материал на л. 17 същия потвърди, че това са ажурните пана. Сочи, че се виждат бетонните пети, на които са поставени металните ажурни пана, без да има трайно закрепване към самите плочки или към някакъв вид земна основа посредством анкериране, бетониране и прочие. Ажурните пана били леки и преградни.

Св. М. сочи, че е запознат със случая. Касаело се за имот, който се намирал срещу новопостроения магазин „Лидл“, бившия басейн „Лебеда“. Паната, които били поставени били с агитационна цел за предизборната кампания за местните избори на [населено място] и били временно поставени.Имотът бил предоставен временно на партия“Ние идваме“ за целите на изборната кампания. Конструкциите били преместваеми, ажурни материали, които да бъдат устойчиви на метеорологичните условия. Бетон, бетонови плоскости и метални рамки, за които да се закрепят самите материали. При предявяване на снимковия материал наличен на л. 17 по делото, свидетелят потвърждава, че това са паната.

По искане на страните по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по което е прието без оспорване от страните по делото.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чийто права и законни интереси са били засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ и оправомощителна Заповед № РД-1048 от 25.09.2023г. на Кмета на Община Хасково, оспореният административен акт се явява издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материална компетентност.

Обжалваният акт е обективиран в писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Посочени са, както фактическите основания за издаването му, така и правните норми, които органа счита за нарушени. Като правно основание са посочени нормите на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл. 57, ал.1 от ЗУТ. От фактическите основания изложени в заповедта е видно, че според административният орган са налице 3 бр. преместваеми обекта – рекламни пана, които подлежат на премахване, тъй като са поставени без изискващото се разрешение за поставяне. Следователно между фактически и правни основания е налице взаимна връзка и конекситет.

Спазена е процедурата по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, като е съставен констативен акт № 18 от 16.10.2023г., в който са конкретизирани обектите, които административният орган е счел за преместваеми по вид и местонахождение. Изготвилите констативния протокол лица са служители на Община Хасково, изпълняващи функции по контрол на строителството по смисъла на чл. 223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на законния представител на оспорващото дружество – лично.

По смисъла на чл. 57, ал.1 от ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. В ал. 3 на разпоредбата е посочено, че в чужди поземлени имоти и сгради разрешението за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или на сградата, или въз основа на писмен договор за наем на заетата от съоръжението по ал. 1 площ. Преместваемите обекти по чл. 57, ал.1 от ЗУТ подлежат на премахване в случаите посочени в чл. 57а, ал.1, т.1-т.8 от ЗУТ, сред които и когато са поставени без разрешение .

Не е спорно по делото обстоятелството, че описаните в заповедта 3 бр. обекта са разположени в поземлен имот собственост на оспорващото дружество.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че жалбоподателят няма разрешение за поставяне на посочените обекти.

Спорният въпрос по делото е дали 3 – те обекта, описани в заповедта са преместваеми такива - рекламни елементи по смисъла на чл. 57, ал.1, хипотеза 1-ва от ЗУТ, или са агитационни материали по смисъла на чл. 183 от Изборния кодекс и оттук кой е приложимият ред за премахването им и за преценка законосъобразното им поставяне.

Съобразно легалната дефиниция на рекламни елементи дадена в § 5, т.81 от ДР на ЗУТ, "Рекламен елемент" е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на реклама.

Няма спор че към настоящият момент процесните обекти не са налични на място. За характеристиките им съдът следва да съди от приложения по делото снимков материал, показанията на свидетелите и заключението на вещото лице, в частта му по въпрос 2 и въпрос 3, в което описва състоянието на т.нар.пана.

От заключението на вещото лице по въпрос 2, се установява, че в имота на оспорващото дружество са били поставени три броя мрежести оградни пана с размери 3.40м./2м, състоящи се от метални рамки от тръбно желязо замрежени с хоризонтални и вертикални телове, които метални рамки са били закрепени върху бетонови блокчета. Тези оградни, според вещото лице, съоръжения са били поставени кутиеобразно при размери 2 бр. с дължина 6.80 м. и ширина 3.40м. и 1 бр. с дължина 10.10м. и ширина 3.40м. Към тях, по цялата им дължина, са били закрепени рекламни (агитационни) пана с височина 1.70 м., 2 бр. от които с дължина 34.70 кв.м. всяко и 1 бр. с площ от 45.90 кв.м.). Според отговора на вещото лице по въпрос 3, паната са били закрепени на бетонови блокчета, поставени върху терена. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че металната конструкция не е била закрепена трайно върху терена, а паната са били закрепени върху металните рамки посредством т.нар. „свински ушички“. От показанията на разпитаните свидетели също се установява че върху терена са били поставени 3 бр. метални рамки, които не са закрепени трайно върху терена, а са били поставени върху бетонови пети, както и че паната са поставени именно върху процесните метални рамки.

Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира заключението на вещото лице по въпрос 2 и въпрос 3, доколкото същото съответства на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. на снимковия материал. Съдът кредитира с доверие и показанията на разпитаните свидетели, доколкото освен че съответстват на експертизата и снимковия материал по делото, са и еднопосочни, вътрешно логични и дадени от лица имащи непосредствени възприятия по отношение състоянието и вида на 3 –те броя пана и металните съоръжения върху които са били поставени.

Следователно, от посочените доказателства се установява, че металните съоръжения с бетонови пети, върху които са поставени паната и самите пана, не представляват единно цяло, а са различни обекти. Видно е от съдържанието на обжалваната заповед, че предмет на последната са само трите броя пана, не и металните конструкции върху които те са поставени. Това не е спорен по делото въпрос, като от посоченото от ответната страна в проведеното последно по делото о.с.з., се установява несъмнено, че двата вида обекта са разделени, като металните конструкции не са предмет на оспорената заповед, а на други административни актове.

В заключението си по въпрос 1 вещото лице е посочило, че описаните в оспорената заповед 3 бр.“рекламни пана“ закрепени на метални конструкции са преместваеми обекти, които съгласно чл. 57, ал.1 от ЗУТ се поставят въз основа на разрешение за поставяне.

Съдът не възприема с доверие заключението на вещото лице в частта му на сторените изводи по въпрос 1 относно вида на процесните пана и дадените във връзка със същото уточнения в съдебно заседание. От една страна заключението е необосновано, тъй като в отговора си по въпрос 1 вещото лице е посочило извода който е възпирело, че трите рекламни пана са преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ, но не и съжденията въз основа на които е достигнало до същия. Изводът на вещото лице не е аргументиран по никакъв начин. Цитирането на нормативната уредба съдържаща се в ДР на ЗУТ и в Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково, с оглед на спецификата на производство не е достатъчно, за да се приеме, че заключението в тази му част е надлежно мотивирано. В хода на съдебното производство при изслушване на вещото лице същото уточни, че рекламните материали не са металните пана, а са закрепени върху последните, като аргументира изводите си,с това че след като конструкцията върху която са поставени паната е преместваем обект, то значи и паната като част от нея са такива. На първо място металните рамки и бетоновите блокчета върху които са поставени не са предмет на оспорената заповед и съдът не следва да обсъжда въпроса дали са преместваеми обекти. Ако и да е така това обстоятелство, според съда, няма отношение към вида на самите закрепени върху нея пана. От събраните по делото доказателства – снимков материал и гласни доказателства, както и от отговора на въпрос 2 и 3 от заключението на вещото лице и уточненията във връзка със същите в о.с.з. съдът както се посочи стига до извода, че металните съоръжения с бетонови пети, върху които са поставени паната и последните, не представляват единно цяло, а са различни обекти. Че ответникът също счита, че обектите са различни е видно и от действията му по издаване отделни заповеди касаещи металните съоръжения и рекламните пана. Ако считаше, че същите представляват един общ обект ответникът не би процедирал по посочения начин, а би издал една заповед която да нареди премахване на един преместваем обект в неговата съвкупност. Наред с това посочения извод на вещото лице не съответства на нормативната уредба и в частност на пар.5, т.81 от ДР на ЗУТ. Последната норма изрично приема за рекламни елементи само обектите, които освен че са преместваеми следва да имат и имат конструкция, било то самостоятелна или полусамостоятелна. В случая от доказателствата не се установява посочените в оспорения акт обекти да представляват съвкупност от взаимно свързани елементи, която имено като общо устройство изпълнява определена функция, т.е. да притежават конструкция. Междувпрочем в хода на административното производство ответната страна не е изяснила характеристиките на обектите –дали същите представляват плоскост върху която са закрепени материали(афиши или плакати) или се касае само за платно, респ. афиш, респ. плакат или за друго. Не се твърди това да е сторено, нито е видно от съдържанието на констативният акт, констативния протокол или друг подготвителен по издаване на обжалваната заповед документ наличен по преписката.

Ето защо съдът не кредитира заключението на вещото лице по въпрос 1 от заключението му и намира че по делото не е доказано трите броя „пана“ да са „рекламни елементи“ по смисъла на чл. 57, ал.1, хипотеза 1-ва от ЗУТ , вр. с пар.5, т.81 от ДР на ЗУТ.

Съдът споделя възраженията на жалбоподателя, че в случая процесните три броя пана имат характеристиките на предизборни агитационни материали. Съгласно чл. 183, ал.1 от Изборния кодекс по време на предизборната кампания кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети може да изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни материали. На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава. Всеки агитационен материал съдържа информация, че купуването и продаването на гласове е престъпление, като информацията заема не по-малко от 10 на сто от лицевата площ на агитационния материал и е разположена в обособено поле. В аудио- и аудио-визуалните материали тази информация се съдържа като недвусмислено и разбираемо послание.

В § 1, т.17 от ИК е дадено легално определение на понятието "Предизборна агитация", като по смисъла на същата разпоредба това е призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори. Наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на кодекса.

От посочените разпоредби е видно, че материалите чиято цел е да призовават подкрепа за кандидат или партия за участие в избори, вкл. за общински съветници и кметове са агитационни материали, като техния вид е нелимитативно изборен в чл.183, ал.1 от ИК.

Ноторно е, че с Указ № 146 от 31.07.2023г. Президента на Републиката е насрочил избори за кметове и общински съветници за 29.10.2023г. Началото на предизборната кампания е на 29.09.2023г., което е ясно от хронограмата за изборите на общински съветници и кметове на 29 октомври 2023 г., приета с решение №1951-МИ от 3 август 2023 г. на ЦИК, които са публично достъпни на следния линк [интернет адрес] и съответно е факт ненуждаещ се от доказване.

Безспорно е от обективираното в констативния акт и констативния протокол, че процесните пана са били поставени и налични в имота на оспорващото дружество на 16.10.2023г., т.е. по времето на провеждане на предизборната кампания. Видно е от снимковия материал по делото, приет като част от административната преписка, че на паната са поставени снимка на кандидат, име на политическа партия и кандидат, номер на преференция/бюлетина. От разпитите на св. М. и св.М. става ясно, че тези пана са предоставени с агитационна цел, касаеща предизборната кампания за местните избори през 2023г. От така събраните по делото доказателства единственият извод, до който може да стигне съда, е че процесните пана представляват изборни агитационни материали по смисъла на ИК. В този смисъл е и изявлението на вещото лице направено в последното по делото о.с.з.Като такива тяхното поставяне, респ. премахване се подчинява на разпоредбите на Изборния кодекс, който е и специалния нормативен акт уреждащ материята по провеждане и организация на изборния процес.

Видно е от нормата на чл. 183, ал.3 от ИК, че агитационните материали се поставят само на определени от кмета места, а на сгради, огради и витрини – с разрешение на собственика или управителя на имота. Редът за премахване/изземване на изборните агитационни материали от своя страна е посочен в чл.186, ал.1 от ИК, а именно поставените или разпространени в нарушение на кодекса изборни агитационни материали се премахват от кмета на общината, района или кметството или кметският наместник по решение на районната или общинската избирателна комисия и при необходимост със съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи, а в изборния ден и по решение на секционните избирателни комисии.

Действително политическата реклама е особен вид реклама, но изборната агитация е специфична дейност и се подчинява на особените правила установени в специалния Изборен кодекс. С оглед непълното изброяване на изборните агитационни материали в чл.183 ал.1 от ИК, то принципно би могло за такива да бъдат счетени и преместваеми обекти по чл. 57, ал.1 от ЗУТ. Това обаче не означава, че в тези случаи приложим е единствено и само Закона за устройството на територията. Напротив ИК е изцяло относим нормативен акт, тъй като следва да се държи сметка за спецификата на обектите и особения ред, по който същите се поставят и премахват, вкл. времетраене на поставянето им, което може да продължи само в периода от започване до приключване на предизборната кампания.

В случая като не е определили правилно вида на процесните три обекта, и вместо да прецени че същите са изборни агитационни материали, ответникът е процедирал неправилно разпореждайки премахването им, без да отчете специфичния ред установен в Изборния кодекс. В случай, че е считал, че посочените три броя „пана“ представляващи изборни агитационни материали, са поставени в нарушение на ИК, за което ответникът е бил и сигнализиран с писмо изх.№ 197000-7554 от 19.10.2023г. на Началника на РУ-Хасково(рег.индекс 04-19-30#64 от 23.10.2024г. при Община Хасково, представено като част от административната преписка – л. 8 гръб) е следвало да сигнализира ОИК-Хасково, предвид че периода 16.10.-23.10.2023г. не съвпада с датата на изборния ден и едва при наличие на положително решение са премахване или изземването им да процедира с издаване на съответна заповед разпореждаща това действие. Наред с това в случая преди издаване на заповедта е допуснато и нарушение на административно-производствените правила, тъй като ответникът не е обсъдил възражението на жалбоподателя в тази насока срещу връчения му констативен акт. Това е така, тъй като изрично в депозираното възражение управителят на дружеството е посочил, че се касае за изборни агитационни материали. В оспорената заповед ответникът е посочил, че не уважа възражението поради липса на доказателства за издадено разрешение за поставянето им, но не е дал отговор на въпроса защо счита, че обектите не са изборни агитационни материали. По този начин административният орган е издал оспореният акт в нарушение на чл.35 от АПК. Нарушението е съществено, тъй като освен че със същото е засегнато неблагоприятно правото на защита на оспорващото дружество, но и понеже ако не би било допуснато би могло да се стигне и до друг отговор на въпроса подлежат ли паната на премахване по реда на ЗУТ.

Законосъобразността на оспорен административен акт се преценява само на база фактическите съображения за издаването му, въз основа на които органът черпи основания за упражняването на властническите си правомощия. В случая изложените в акта мотиви не се установяват. Наличието на други фактически основания или ред при който органът да може законосъобразно да премахне процесните обекти не може да бъде обсъждан, тъй като дори да е налице, други фактически съображения за издаване на административният акт не се съдържат в процесната заповед, нито в подготвителен по издаването й документ. По изложените съображения не следва да се обсъждат и относимостта или не на разпоредбите на Наредбата за рекламната дейност на територията на Община Хасково – в обжалваната заповед ответникът не се е позовал на посочената наредба и не е изложил нито правни нито фактически съображения, че обектите попадат в обхвата й.

За пълнота следва да се посочи, че съдът споделя и довода на жалбоподателя, че в случая е допуснато, и нарушение на чл.57а, ал.3, изр.2 –ро от ЗУТ. Видно е от посочената разпоредба, че адресат на акт нареждащ премахване на преместваем обект, вкл. рекламен елемент следва да бъде собственикът на самия обект и само ако той е неизвестен се задължава собственикът на имота да премахне същия – чл. 57а, ал.4, изр. 2-ро от ЗУТ. По делото не се съдържат доказателства установяващи факта, че именно „Ракомс“ЕООД е собственик на изборните агитационни материали – в тази насока в хода на административното производство не са събирани писмени и гласни доказателства. Посоченото в тази насока в Констативен акт № 18 от 16.10.2023г. е извод на общинските служители, а не факт установен непосредствено от тях, поради което не обвързва съда с материална доказателствена сила. Наред с това от показанията на св.М., които съдът не намира причина да не кредитира се установява, че имотът е бил предоставен безвъзмедно на партия „Ние идваме“ за целите на кампанията , а паната са предоставени с изборна цел. Св.М. също сочи, че агитационните материали са предоставени за целите на кампанията. От снимковия материал е видно, че на паната се съдържат имената на кандидата и партия „Ние идваме“. При това положение защо ответникът е приел, че собственик на паната е именно оспорващото дружество за съда остава неясно. Административният орган е следвало да изясни този въпрос преди издаване на административния акт, като събере необходимите му за правилна преценка, срещу кого да насочи акта си, доказателства - като при необходимост вкл. да изиска относими документи и събере сведения, пояснения или декларации от лица имащи отношение или запознати със случая. Това не е сторено, което отново е довело до издаване на акта при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като ако не би било допуснато органът би могъл да достигне и до друг извод за това кой следва да е адресат на акта му.

Ето защо оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, но в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалните норми на закона следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява единствено претенцията на жалбоподателя за разноски и такива следва да му бъдат присъдени в общ размер от 1250 лева, от които: 50 лв. дължимо внесена ДТ(л.25), 200.00лв внесен депозит за вещо лице (л.49) и 1000 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат(л.34-гръб), което съдът счита съразмерно на действителната правна и фактическа сложност на делото и съответно на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл. 215, ал.7, т.4 от ЗУТ съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № УТ-540 от 23.10.2023г. издадена от Кмета на Община Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на „Ракомс“ЕООД, [населено място] с [ЕИК] разноски по адм.дело № 1219 по описа на АдмС-Хасково за 2023г., в размер на 1250.00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.