Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 349
гр. ВРАЦА, 20.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 14.11.2018
г, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски-мл.с
при участие на секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`537 по
описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:
Област София, Община Столична, гр. София 1784, р-н Младост, бул. „Цариградско
шосе” №159, бл. БенчМарк, Бизнес център, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К.,
са подали въззивна жалба против решение№252/29.06.2018 г по гр.д.№1508/17 г
по описа на КРС ,в частта , в която
е отхвърлен предявения от тях насрещен иск за заплащане на неустойка от
532,99 лв за забава по чл. 35 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия,върху
10 фактури на стойност 1745,90 лв.
В жалбата се навеждат доводи, че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно. Твърди се,че решаващият съдия неправилно е
квалифициран насрещния иск в диспозитива
си като обезщетение, а то било неустойка за забава върху главницата от
1745,90 лв за периода 22.12.2014 г до 22.12.2017 г.
В жалбата се цитира практика на ВКС и други съдилища в страната и се твърди
,че когато към датата на завеждане на иска не е извършено плащане на главния
дълг и върху него продължава ежедневно да се начислява неустойка,по давност се
погасява вземането за неустойка за период по-голям от три години преди
датата на предявяване на иска.
Моли се да се обезсили решението на КРС в обжалваната част или алтернативно се отмени
и постанови друго с уважаване насрещния иск за сумата от 532,99 лв изцяло.
Претендират се разноски пред двете съд. инстанции с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, но не се правят нови
доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната
жалба адв.Е.О., вписана в Адвокатска колегия град Враца, със служебен адрес:
гр. Козлодуй, жк. ***,като пълномощник
на М.П.С., ЕГН ********** ***,поддържа,че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. В отговора се навежда ,че
чл.35 от ОУ на договорите за продажба на
ел. енергия е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.5 и т.9 от ЗЗП и е
нищожна поради липса на равнопоставеност и не намира приложение в отношенията
потребител- продавач на ел. енергия.
Претендира разноски за въззивната
инстанция. С отговора не се правят нови доказателствени искания, прилагат се за
сведение 3 бр. съд. решения.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е
процесуално допустима ,тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите.Разгледана по същество същата е н е о с н о в а т е л н а.
Пред КРСъд е предявен отрицателно установителен
иск от адвокат Е.О.,от ВАК като пълномощник на М.П.С., ЕГН ********** *** против „ЧЕЗ Електро България” АД с ЕИК: *** за признаване за установено,че
не дължи на ответника сумата от 1745, 90 както и обезщетение за забавено
плащане в размер на 816,22 върху вземанията
по посочените фактури за периода от 26.03.2012г.
- 27.10.2017г. Твърди се ,че падежа на последната фактура е 17.10.2014 г и давността
за нея е изтекла на 17.10.207 г т.е.по отношение на всички вземания по
посочените фактури е изтекла три годишна погасителна давност , поради което сумите по посочените фактури от 2012 до
2014 г не се дължат.
Ищецът обяснява правния си интерес от предявения отр. установителен иск с факта, че
електроснабдяването му е спряно и ще бъде подновено само ако заплати дължимите
по фактурите суми, но те са погасени вече по давност заедно с лихвата за
забава в размер на 816,22 лв от датата
на падежа за всяко вземане от процесните фактури т.е. от 26.03.2012 г до 27.10.2017 г.
Ответникът с отговора си по чл.
131 от ГПК е оспорил иска като недопустим ,поради липса на правен интерес и
алтернативно като неоснователен и е
предявил и насрещен иск дължимостта
на лихвите/неустойка за забавено плащане върху главницата 1745,90 лв. за
периода от последните три години преди датата на предявяване на насрещната
искова молба /22.12.2014г. - 22.12.2017г./ в размер на 532,99 лева, както и законната лихва върху същата незаплатена част
от главницата за период от датата на депозиране на насрещния иск, 28.12.2017г.
до датата на плащането й, или до датата на влизане в сила на съдебното решение
по насрещния иск, в зависимост от това кое от двете обстоятелствата настъпи
първо.
По делото са представени 10 бр.
фактури на името на ищеца М.С.: Фактура № *********/13.03.2012г.; Фактура №
*********/13.03.2012г.; Фактура № *********/13.03.2012г.; Фактура №
*********/13.03.2012г. и 6 броя фактури – Фактура № *********/25.04.2014г.;
Фактура № *********/25.05.2014г.; Фактура № *********/23.06.2014г.; Фактура №
*********/24.07.2014г.; Фактура № *********/22.08.2014г.; Фактура №
*********/21.09.2014г. както и извадка от ел.справка на ответното дружество;
разпечатка на ел.писмо от 19.10.2017г. на ответника; констативен протокол №
3316713/31.10.2016г. на ответника; констативен протокол № 3316555/07.11.2016г.
на ответника; ксерокопие от лична карта на ищеца; декларация за семейно
положение и имуществено състояние на ищеца от 31.10.2017г.; служебна бележка с
изх № 129/28.08.2017г. от Агенция по заетостта.
Първоинстанционният съд е приел
и допуснал за разглеждане насрещния иск
от "ЧЕЗ Електро българия"АД за сумата от 532,99 лева като го е
квалифицирал като обезщетение за
забавено плащане върху главницата 1745,90 лв. за периода от последните три
години преди датата на предявяване на насрещната искова молба, заедно със
законната лихва от 28.12.2017г. до
датата на плащането й, или до датата на влизане в сила на съдебното решение по
насрещния иск, в зависимост от това кое от двете обстоятелствата настъпи първо.
С оглед изложената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
1.Законосъобразно КРСъд е приел ,че предявения отр. установителен иск е процесуално допустим
и ищецът има правен интерес от завеждането му, тъй като прекъснатото му електроснабдяване / на осн.чл.42, ал.2 от Общите условия за продажба
на електрическа енергия/ се възобновява само след заплащане на дължимата
неплатена искова сума, а той с предявения иск твърди ,че не я дължи.Не се
спори ,че доставяна електрическа енергия от ответното дружество за имот на ул. ***в
гр.Козлодуй, обл.Враца и клиентският
номер, под който е заведен, е 300231086460.,а това е имот собственост на М.С.. Средството за
търговско измерване е електромер с фабричен №2208904, посредством което се е
отчитала потребената електрическа енергия, а този електромер е бил демонтиран
на 31.10.2016г„ видно от представен Констативен протокол № 3316713 от
31.10.2016г. на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“АД като е поставен електромер с
фабричен номер 0229293. На 07.11.2016г. е демонтиран поставеният електромер с
фабричен номер 0229293 и е поставен такъв с фабричен номер ********** съгласно
Констативен протокол № 3316555/07.11.2016г.Следователно С. е с качеството на битов потребител.
2. Общо претендираната от
"ЧЕЗ Електро България"АД сума за главница и лихви по първите 4 броя
фактури от 2012 г, е в размер на 1739.53 лева - 1118.36 лева за главница и
621,17 лева за изтекли лихви за забава.
Падежът на всяко едно от вземанията по посочените фактури от 2012 г е 26.03.2012г., както е отразено в
приложената справка. Тъй като по отношение на тези вземания не са предприемани
действия с цел осъждане на длъжника и насочване на принудително изпълнение за
събиране на сумите, то същите са погасени по давност, която е започнала да тече
от датата на падежа на вземанията по четирите фактури - 26.03.2012г. и е
изтекла на 26.03.2015г. или три години след падежа./ ТР№3/18.05.2012 г на ОСГТК
на ВКС/.Другите 6 броя, издадени от
дружеството фактури, са за периода
22.10.2014г. - 23.03.2015г., чиято обща стойност на главницата е 2032, 28 лева /като
падежа на последната фактура от 2014 г е 17.10.2014 г или три години след
падежа. По отношение на тези вземания по фактурите от 2014 г също е изтекла кратката тригодишна погасителна
давност, тъй като са периодични по силата на ТР №3/18.05.2012г. по ТД №
3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС.
3.Претенцията на дружеството-
жалбоподател е за обезщетение за
забавено плащане в размер на 532,99 лева, представляващо неустойка за забава върху главницата от 1745,90 лв. за периода от
22.12.2014г. до 22.12.2017г. Претендират се лихви за тригодишен период преди
датата на депозиране на насрещния иск, както и законната лихва върху същата
незаплатена част от главницата за период от датата на депозиране на насрещния
иск до датата на плащането й или до датата на влизане в сила на съдебното
решение по насрещния иск, в зависимост от това кое от двете обстоятелства
настъпи първо.Насрещният иск е неоснователен. Последната издадена фактура от
изброените е Фактура № *********/21.09.2014г. с падеж - 17.10.2014г. . На осн.
чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла.Следователно до 17.10.2017г. е изтекла погасителната давност както за последната фактура от 2014 г, така и за издадените преди
нея. С погасяването на главницата по давност са се погасили и лихвите по всяка
от фактурите. Цитираната от дружеството- жалбоподател съд. практика по чл. 290 от ГПК не е
задължителна , а освен това решенията на ВКС касаят дължимост на лихви за забава при непогасено
вземане, докато в случая то е погасено по давност. Затова на осн. чл. 119 от ЗЗД насрещния иск на дружеството-
жалбоподател е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен от КРСъд.
4.От друга страна жалбоподателят
твърди ,че насрещния иск е предявен като неустойка за забава на неплатената
главница в размер на 1745,90 лв за периода от последните три години преди
датата на предявяване на насрещната искова молба 22.12.2014г. - 22.12.2017г./ в
размер на 532,99 лева, а не представлявал обезщетение за забава. От приложените
ОУ по делото в чл.35 е посочено ,че "потребител
,който не изпълни задължението си за заплащане в срок дължимата сума за използвана
ел. енергия дължи на продавача обезщетение
за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден".Следователно това не е
неустойка и правилно решаващият съдия е
квалифицирал насрещния иск като обезщетение за забава.Поради това не
намира приложение чл. 114 ал.4 от ЗЗД , а както бе посочено по- горе в
мотивите-чл. 119 от ЗЗД.
Ответникът по жалбата е направил искане за разноски ,чрез проц. си
представител адв. О. за присъждане и
адв. възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 от ЗАдв. Поради това съдът определя за адв. О. предвид изготвеното възражение пред ВОС минималния адв. хонорар на база чл.36 ал.2 от ЗАдв и чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1/9.07.2004 г за мин. размери на адв. възнаграждения, в размер на 300 лв.
Поради съвпадение на изводите на въззивния съд и тези на
първоинстанционния съд, решението на КРСъд следва да бъде потвърдено като въз. състав се присъединява и препраща на осн. чл.272 от ГПК към мотивите на КРСъд.
водим от горното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №252/29.06.2018
г по гр.д.№1508/2017 г по описа на РСгр.Козлодуй.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЧЕЗ Електро България” АД със седалище гр.София с ЕИК *** да заплати на
адв.Е.О. ***, със служебен адрес: гр. Козлодуй, жк. ***, разноски за въззивната
инстанция- адв. възнаграждение от 300 /триста/лева.
На осн. чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК
решението е окончателно.
Председател :
Членове:1/ 2/