Р Е Ш
Е Н И Е №260390
гр.Хасково, 01.10.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 11 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е от Г.А.Т.,***“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата
в размер на 700 лева /предявен като частичен иск от общо 1 558 лева/.
В исковата молба се твърди, че на
30.12.2016г., около 17.30 часа, в
гр.Хасково, на бул.“Никола Радев“ настъпило ПТП между МПС марка „****“, модел „****“,
с рег. № ****, собственост на Д.М. Б., управлявано от К.Д.Б. и велосипедиста Г.А.Т..
Пътният инцидент настъпил при ясно и сухо време и при работещо улично осветление,
като вследствие на злополуката пострадал ищецът Г.А.Т.. За пътния инцидент бил
съставен Протокол за ПТП с рег. № 157/30.12.2016г. по описа на ОД на
МВР-Хасково, а по случая било образувано Досъдебно производство № 1281/2016г.
по описа на РУ-Хасково, съотв. Пр. пр. № 18/2017г. по
описа на РП-Хасково. Процесното ПТП настъпило при
следния механизъм: „На 30.12.2016г., около 17.30 часа, в гр.Хасково, водачът на
МПС марка „****“, модел „****“, с рег. № **** се движи по бул.“Никола Радев“ в
посока центъра на града. В същото време в обратна посока към кв.“Болярово“ се
движи Г.Т., управляващ велосипед марка „Балкан“. Лекият автомобил поради
движение с несъобразена скорост с условията на видимост, удря движещият се
срещу него велосипедист, който от силния удар бива отхвърлен напред и встрани
на пътното платно, причинявайки му двукондилно
счупване на дясна тибия, закрито“. Непосредствено
след пътния инцидент ищецът бил откаран по спешност в МБАЛ – Хасково АД, където
бил хоспитализиран за периода от 30.12.2016г. до 07.01.2017г. След извършени му
редица прегледи, изследвания и рентгенографии
лекарите поставили следната окончателна диагноза: „Двукондилно
счупване на дясна тибия, закрито“. По своя
медико-биологичен характер получената от пострадалия травма представлявала
счупване на двете кости – голям и малък пищял на десния крак. Поради тежестта
на фрактурата в спешен порядък на 31.12.2016г. ищецът бил подложен на
оперативна интервенция, при която му било извършено „открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия
и фибула“. Престоят на ищеца в болничното заведение
продължил до 07.01.2017г., когато бил изписан и продължил лечението си в
домашни условия. Трябвало да спазва строг постелен
режим, както и да приема противосъсирващи
медикаменти. Лекарите му предписали да се придвижва с помощни средства и да не
стъпва на крака си за период от 3 месеца. Във връзка с лечението си извършил
имуществени разходи в общ размер от 1 558 лева, в каквато насока била
Фактура № **********/31.12.2016г., издадена от „Фарма-СИ
2012“ ООД, на стойност 1 558 лева, придружена с фискален бон, касаеща разход за закупуване на заключваща плака с винтове.
Посочва се още в исковата молба, че видно от Протокол за ПТП с рег. №
157/30.12.2016г. по описа на ОДМВР-Хасково, който в тази си част бил официален
свидетелстващ документ, виновният за процесното ПТП
водач попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на
ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД
„Бул Инс“ АД – застрахователна полица № BG/02/116000245403/08.01.2016г.,
валидна от 20.01.2016г. до 19.01.2017г. В изпълнение на разпоредбата на чл.380,
ал.1 от КЗ във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ от името на
ищеца пред дружеството ответник била подадена Молба с вх. №
ОИ-172520/11.04.2017г., като след представяне на всички документи от страна на
ищеца, с които разполагал и до изтичане на 3 месечния законов срок, към датата
на предявяване на иска ответното дружество не било определило и изплатило
застрахователно обезщетение на пострадалия. На основание чл.432, ал.1 от КЗ за
ищеца бил налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, пряко от застрахователя
на виновния водач, а именно – ЗД „Бул Инс“ АД.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да му заплати сумата от 700 лева, предявена като частичен иск от общо 1 558
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 30.12.2016г. в гр.Хасково, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
12.07.2017г. - денят, следващ датата, на
която изтекъл срокът за произнасяне по заведената щета /по арг.
от чл.496, ал.1 от КЗ/ до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски.
Ответникът оспорва иска по
основание и размер. На първо място оспорва да е причинен деликт
от лицето К.Б. като водач на автомобил „**** ****“ с рег. № ****. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП. Оспорва и виновното поведение на водача, по отношение на
който е сключен договор за задължителна застраховка „ГО“, като намира, че не е
установена по несъмнен начин неговата вина. Счита, че виновен за ПТП е
велосипедистът. Досежно размера на иска счита, че е
неоправдано завишен. Твърди наличието на съпричиняване на вредите от пострадалия. Прави възражение за изтекла погасителна давност
на иска за главница и лихва. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Автомобилът, за който се твърди, че е
причинил ПТП – марка „****“, модел „****“ с рег. № ****, има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, със срок на действие от 20.01.2016г. до 19.01.2017г.,
поради което приложим в случая е Кодексът за застраховането в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрхованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ /чл.432, ал.1
от КЗ/. Правната норма, регламентирана в чл.432, ал.1 от КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото деликвентът
или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните юридически
факти: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени /в случая/ вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника – застраховател; отправяне към
застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по
която да се извършват плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите
на възстановяване в натура и застрахователят да не е платил в срока по чл.496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Нормата на чл.498, ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител – чл.496, ал.1 от КЗ.
По
делото е безспорно установено, че ищецът Г.А.Т. е е
отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция на 11.04.2017г. и
поради липсата на друго плащане, предявява настоящия иск. Ето защо, съдът
намира, че са спазени разпоредбите на чл.380 и чл.498, ал.3, предл. последно от КЗ.
Видно от Протокол
за ПТП № *********/30.12.2016г. е, че на същата дата, в 17.30 часа, в гр.Хасково,
на бул.“Никола Радев“, до № 40, е настъпило ПТП между лек автомобил „**** ****“
с рег. № ****, управляван от К.Д.Б. и велосипедиста Г.А.Т. /ищецът по делото/.
За водача на автомобила е отбелязано, че поради движение с несъобразена скорост
с условията и видимостта, удря велосипедиста, който се движи по средата на
активната лента за движение. За лек
автомобил „**** ****“ в протокола е отразено, че е със застрахователна полица
при ответното дружество с № BG/02/116000245403,
със срок на валидност до 19.12.2017г. В протокола е посочено още, че ПТП е с
пострадало лице. Съдът намира за доказано, че процесното
събитие е настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм. В тази
връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният Протокол за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, тъй като е съставен
от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и
ред, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да
се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като
ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя му, следва да се има
предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за
обстоятелствата, при които е бил увреден ищецът.
По
делото съдът назначи и изслуша заключения на съдебно-медицинска и съдебна авто-техническа експертизи.
Вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза посочва, че след запознаване с
предоставената медицинска документация и другите материали по Досъдебното
производство е установил, че ищецът е получил следните увреждания: счупване на
двата кондила на големия пищял на десния крак.
Описаните увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да
се получат при автомобилна травма, изразяваща се в блъскане на велосипедист от
движещ се автомобил, по начина и при обстоятелствата, отразени в делото.
Уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Направените разходи
за закупуване на заключваща плака на проксимална тибия
са напълно съвместими с вида на травмата и необходимостта от провеждане на
оперативно лечение.
В тази
връзка е и представената Епикриза от Отделение по
Ортопедия към МБАЛ АД-Хасково, издадена на ищеца Г.А.Т., като видно от същата
е, че е постъпил в посоченото отделение на 30.12.2016г. и е бил изписан на
07.01.2017г., като на 31.12.2016г. е била извършена операция – открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Вещото
лице по авто-техническата експертиза дава заключение,
че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното
ПТП са: 1. Движението на велосипедиста с несигнализирано ППС – велосипед /без
осветление и светлоотразители/ и без светлоотразителна жилетка, в условията на намалена
видимост, срещу движението, във вътрешността на платното за движение; 2.
Движението на лек автомобил „**** ****“ с рег. № Х 0331 ВХ в участъка на ПТП с
превишена, несъобразена скорост – 75.5 км/ч. Произшествието е било
предотвратимо при движение на автомобила с максимално разрешената скорост за
участъка на ПТП – 50 км/ч, чрез своевремнно
предприемане на маневра „заобикаляне на велосипедиста отляво“ от страна на
водача на автомобила. Вещото лице посочва още, че от техническа гледна точка
поведението на водача на лекия автомобил е една от предпоставките за настъпване
на процесното ПТП. Непосредствено преди
произшествието ищецът се е движел по бул.“Никола Радев“ в южното платно за
движение /платното за движение в посока от кв.“Болярово“ към центъра на гр.Хасково/,
като е управлявал велосипеда в посока към кв.“Болярово“. В участъка на ПТП ищецът
се е движел по широчина на платното за движение, на около два метра от южния
край на платното за движение. В участъка на процесното
ПТП няма пътен банкет – има тротоар от южната страна на платното за движение,
по който ищецът не може да се движи с велосипеда, поради факта, че тротоарът е
с пресечки на входове на имоти под нивото на тротоара около 15 см. В заключение
вещото лице заявява, че от страна на велосипедиста не е имало предприемане на
завой с отклонение от първоначалната траектория на движение в посока към
процесния лек автомобил, а по-скоро леко отклонение, вероятно инстинктивно, в
посока навън от коридора на движение на лекия автомобил. В конкретната ситуация
и при конкретните пътни условия водачът на лекия автомобил е нямал техническа
възможност да избегне удара с велосипедиста чрез своевремнно,
аварийно спиране или предприемане на маневра „заобикаляне на велосипедиста
отляво“. Ударът с велосипедиста е предотвратим при движение на процесния
автомобил с максимално разрешената скорост за участъка на ПТП – 50 км/ч, чрез
своевременно предприемане на маневра „заобикаляне на велосипедиста отляво“.
Видно
от приложеното по делото Досъдебно производство № 1281/2016г. по описа на РУ на
МВР – Хасково е, че с Постановление от 10.11.2017г. на Районен прокурор при
Районна прокуратура – Хасково е прекратено Досъдебно производство № 1281/2016г.
по описа на РУ на МВР Хасково, пр. вх. № 18/2017г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково, образувано срещу К.Д.Б.,***, ЕГН **********, за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Ищецът
по делото представи Фактура № **********/31.12.2016г., ведно с Фискален бон за
сумата в размер на 1558 лева, установяващи закупуването на заключваща плака
проксимална тибия с винтове.
При
тези данни по делото съдът приема, че настъпилото пътно-транспортно
произшествие се дължи както на виновното поведение на водача на автомобила,
така и на обективното нарушаване на правилата за движение от страна на ищеца
при управление на велосипед. Водачът на лекия автомобил К.Б. в участъка на ПТП
се е движил с превишена, несъобразена
скорост – 75.5 км/ч., при максимално разрешената такава за участъка на ПТП – 50
км/ч. От друга страна, ищецът Г.Т. е управлявал велосипеда без осветление и светлоотразители, както и без светлоотразителна
жилетка, в условията на намалена видимост – в разрез с изискванията на чл.79 и
чл.80 от ЗДвП. Това нарушение на правилата за движение по пътищата е
достатъчно, за да обоснове извод за съпричиняване на
вредоносния резултат. Степента на приноса съдът определя на 1/3.
Както
по-горе вече бе посочено, от представената фактура се установява, че закупените
материали във връзка с лечението на ищеца, и по-точно по повод проведената
оперативна интервенция, възлизат на сумата в размер на 1558 лева, които разходи
/за закупуване на заключваща плака на проксимална тибия/
вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е коментирало, че са напълно
съвместими с вида на травмата и необходимостта от провеждане на оперативно
лечение. Доколкото обаче искът е предявен като частичен, а именно – за сумата
от 700 лева, то приетият от съда принос от 1/3 следва да бъде обсъден по
отношение на този размер. Или, размерът на обезщетението за имуществени вреди следва
да бъде намален с 1/3, на основание чл.51 от ЗЗД, поради съпричиняване,
от 700 лева на 466.67 лева.
Поради
изложеното и на основание чл.432 от КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в
размер на 466.67 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017г. –
денят, следващ датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне по заведената
пред застрахователя щета – по арг. от чл.496, ал.1 от КЗ/. В останалата му част иска до пълния предявен размер от 700 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за погасяване вземането на ищеца по
давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок,
като в настоящата хипотеза, доколкото законодателят не е предвидил друг срок, е
приложимата общата погасителна давност. Нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
предвижда, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като в случая започва да тече от датата на застрахователното събитие
– 30.12.2016г., т.е. давността би изтекла, /ако не е спирана и прекъсвана/ на 30.12.2021г.
Ищецът е подал исковата молба на
05.01.2021г., към която дата давността не е била изтекла.
Относно
направените от страните разноски съдът намира следното:
На ищеца са дължими разноски от ответника на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 300 лева, съобразно уважения размер на
иска. Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. На основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя на
процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, определено от съда
по Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като в съответствие с
уважената част от иска ответникът следва да заплати на адв. А.Е.М.
– процесуален представител на ищеца, сумата от 200 лева.
На ответника също се дължат разноски в размер на 167 лева, платими от
ищеца, съразмерно с отхвърлената част на иска, като при определяне на размера
им, с оглед направеното от ищеца възражение за прекомерност, намали платеното
от ответника възнаграждение за адвокат, като съобрази размера му с предвидения
такъв в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София
1407, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Г.А.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис 217, сумата от 466.67 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 30.12.2016г. в
гр.Хасково, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2017г. до окончателното
й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 700
лева, като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София
1407, Район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да
заплати на Г.А.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, разноски по делото в размер на 300 лева, съобразно уважения размер на иска
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.София 1407, Район „Лозенец“,
бул.“Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. А.Е.М. от Адвокатска колегия - София, с личен номер **********, сумата от 200 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Г.А.Т.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис 217, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София 1407, Район
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, разноски по
делото в размер на 167 лева,
съразмерно с отвхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!