Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260114 29.04.2021 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На десети март 2021
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
Като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№32 /2021 год. за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
по делото е за въззивното обжалване на решение № 260133/08.10.2020 год. по
гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д.
,поправено с решение № 260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. ,с което са :
І.разпределени
на основание чл. 353 от ГПК, допуснатите
до делба недвижими имоти и автомобили,съответно
:
1./в
дял и изключителна собственост на Г.С.М.,ЕГН
**********,*** :
1.1./самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72624.607.709.1.23 по КККР на град Д., одобрени
със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Д.,
ул. „С.В.“ №**, ет. *, ап. **, находящ се в сграда с идентификатор 72624.607.709.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.607.709, с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от
една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с
прилежаща изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.607.709.1.19;
72624.607.709.1.22; 72624.607.709.1.21; 72624.607.709.1.20; под обекта
72624.607.709.1.18; над обекта 72624.607.709.1.28;
1.2./сграда-гараж
с идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот;
1.3./сграда за
обществено хранене с идентификатор 72271.501.1920.1 по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., със застроена
площ 29.00 кв.м., с адрес в град Т., ЖК “И.“ в поземлен имот с идентификатор
72271.501.1920, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот и
1.4./лек
автомобил марка Фолксваген, модел Голф, цвят син, с ***, рама № ***,
двигател № ***,а
2./в дял и изключителна собственост на Д.И.М. ЕГН **********о***:
2.1./самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72271.501.1918.4.1 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Т., ЖК „И.“ № *,
вх. *, ет. *, ап. *, находящ се в сграда с идентификатор 72271.501.1918.4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1918, с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от
три стаи, кухня, сервизни помещения, избено помещение, ведно със съответно
припадащите се идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното
място, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
72271.501.1918.4.21; 72271.501.1918.4.2; под обекта няма; над обекта 72271.501.1918.4.4;
2.2./сграда-гараж с идентификатор
72271.501.1920.23 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот и
2.3./
товарен автомобил марка ГАЗ, модел
53, цвят син, с ДК№ ***, рама № ***, двигател № ***,като Г.С.М. ЕГН ********** ***
е осъдена да заплати на Д.И.М. ЕГН **********о***,
за уравнение на дяловете сумата от 4475 лева, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане;
ІІ.
Д.И.М. ЕГН ********** *** е осъден да
заплати на Г.С.М. ЕГН ********** *** : сумата от 125,59 лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която
ищцата-съсобственик е лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в
който е ползвана лично само от ответника сграда
за обществено хранене с идентификатор 72271.501.1920.1 по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със
заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., със застроена площ
29.00 кв.м., с адрес в град Т., ЖК „И.“ в поземлен имот с идентификатор
72271.501.1920, ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот,
ведно със законната лихва от 21.05.2019г. до окончателното изплащане, а иска за
горницата над 125,59 лева до претендираните 1050 лева е отхвърлен; сумата от 39,49 лева, съставляваща обезщетение за
ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за периода от 09.11.2018г. до
20.05.2019г., в който е ползвана лично само от ответника сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.23 по КККР на град Т.,
одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение
със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град
Т., ЖК „И.“, застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица
24 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с
учреденото право на строеж върху поземления имот,ведно със законната лихва от
21.05.2019 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над 39,49 лева до
претендираните 350 лева е отхвърлен;сумата от 37,15 лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която
ищцата-съсобственик е лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в
който е ползвана лично само от ответника сграда-гараж
с идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед РД-18-19/19.12.2009г.
на ИД на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-08-288/13.07.2010г. на
Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“, застроена площ 19,80 кв.м.
по документ за собственост, а по скица 39 кв.м., разположена в поземлен имот с
идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото право на строеж върху
поземления имот, ведно със законната лихва от 21.05.2019г. до окончателното
изплащане; като иска за разликата над 37,15 лева до претендираните 350 лева е
отхвърлен;сумата от 133,33 лева,
съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за
периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползван лично само от
ответника лек автомобил марка
Фолксваген, модел Голф, цвят син, с ***, рама № ***, двигател № ***, ведно със
законната лихва от 21.05.2019г. до окончателното изплащане,като иска за
разликата над 133,33 лева до претендираните 350 лева е отхвърлен;
сумата от 140 лева
съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за
периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползван лично само от
ответника товарен автомобил марка
ГАЗ, модел 53, цвят син, с ДК№ ***, рама № ***, двигател № ***,ведно със законната
лихва от 21.05.2019г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над 140 лева до
претендираните 1400 лева е отхвърлен;3,13
лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на
сграда за обществено хранене в град Т., като иска за разликата над 3,13 лева до
претендираните 80,67 лева е отхвърлен;0,89
лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на
сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.23 по КККР на град Т., като иска за
разликата над 0,89 лева до претендираните 26,89 лева е отхвърлен;0,82 лева обезщетение за забава в
размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху
обезщетение за лишаването от ползването на сграда-гараж с идентификатор
72271.501.1920.24 по КККР на град Т., като иска за разликата над 0,82 лева до
претендираните 26,89 лева е отхвърлен;2,98
лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на
лек автомобил с рег. № ***, марка „Фолксваген Голф“,като иска за разликата над
2,98 лева до претендираните 26,89 лева е отхвърлен;3,11 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за
периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от
ползването на товарен автомобил с рег. № ***, марка „ГАЗ 53“,като иска за
разликата над 3,11 лева до претендираните 107,56 лева е отхвърлен;
ІІІ.отхвърлени
са предявените от Д.И.М. ЕГН ********** ***,
против Г.С.М. ЕГН ********** *** иск за
заплащане на сумата от 6500 лева,
представляваща обезщетение за ползата, от която съсобственикът е лишен за
периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г., в който общият имот самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72624.607.709.1.23 по КККР на град Д., одобрени
със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Д.,
ул. „С.В.“ №**, ет. *, ап. *, находящ се в сграда с идентификатор
72624.607.709.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.607.709, с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от
една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с
прилежаща изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.607.709.1.19;
72624.607.709.1.22; 72624.607.709.1.21; 72624.607.709.1.20; под обекта
72624.607.709.1.18; над обекта 72624.607.709.1.28, е ползван лично само от
ответницата, както и иск за сумата от 680
лева – обезщетение за забава в плащането на обезщетението за лишаване от
ползването за периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г.
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на
подадените от Д.И.М. ЕГН ********** *** въззивна жалба рег.№264257/26.10.2020
год.,уточнена по разпореждане на съда с молба рег.№ 265776/17.11.2020 год. и
молба рег.№265775/17.11.2020 год. и въззивна
жалба рег.№265771/17.11.2020 год.,съответно срещу първоначалното решение и това
за поправката му.Решението по извършването на делбата се обжалва в частта ,в
която по реда на чл. 353 от ГПК в дял и
изключителна собственост на съделителя Г.С.М. е била възложена сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР
на град Т.,а решението по исковете по сметки в частите на отхвърляне на
исковете на Д.И.М. срещу Г.С.М. за
сумата от 5 543 лв. -обезщетение
за лишаване от ползването на дяла му от апартамент в гр.Д. и сумата от
143.48 лв.-обезщетение за забавено плащане на главното задължение,определено по
размер на законната лихва,както и в частите на уважаването на исковете на Г.С.М.
за суми,съставляваща обезщетения за
лишаване от ползването на дяла й в
сграда за обществено хранене и два гаража,находящи се в гр.Т., лек и товарен
автомобил,както и обезщетения за забавено плащане на главните
задължения,определено по размер на законната лихва.
Решението по извършване на делбата било неправилно и
постановено plus petitum. СъделителятГ.
С.М. била заявила искане за възлагане в нейн дял на два от допуснатите до делба
имоти-апартамент в гр.Д. и сграда за обществено хранене,което съдът
удовлетворил.Посочените имоти били атрактивни-апартамент в областния център и
търговски обект и с по-висока стойност
от останалите делбени обекти.С възлагането в дял на този съделител и на
гараж се нарушавало равенството в
дяловете между съделителите и се
налагало да бъде постановено уравнение на дяловете.Двата гаража били функционално
свързани,намирали се в непосредствена близост до жилището на съделителя М.,който
ползвал същите в продължение на повече от седем години. Настоява
се за отмяна на решението,като
въззивният съд постанови ново по съществото на спора ,с което и двата допуснати
до делба гаража бъдат възложени в дял и изключителна собственост на
въззивника,единствен заявил искане за това.Необосновано,незаконосъобразно и
вътрешно противоречиво било решението в частта на отхвърляне на претенцията по
сметки на въззивника, съделителят Г.С.М. да му заплати обезщетение
за лишаване от ползването на един от
делбените имоти-апартамент в гр.Д. за периода от 07.12.2013 год.-24.04.2019
год.Ползването на имота от М. било установено от свидетелските показания,а
размера на обезщетението със заключение на вещо лице.Именно ползването на имота
от съделителя М. било решаващият критерий,който съдът възприел за да извърши
делбата чрез способа на разпределение на делбените имоти.Необосновано и
незаконосъобразно било решението и в частта на осъждане на въззивника да
заплати на съделителя М. обезщетение за лишаване от ползване на делбени
обекти-имоти и автомобили.Доказателствата
сочели,че М. не е лишена от
достъп до имотите,разполага с ключове от имотите и автомобилите и ползва
товарния автомобил,а въззивникът не ползва сградата за обществено хранене.С
оглед на горното се претендира отмяна на решението ,постановено по исковете за
сметки,респ. по исковете за заплащане на обезщетенията за забава.
При данни,че решенията са били връчени на въззивника на
дати 12.10.2020 год. и 12.11.2020 год.,жалби рег.№№ 264257/26.10.2020 год. и
265771/17.11.2020 год. са подадени в срока по чл. 259 от ГПК и са процесуално
допустими.
Въззиваемата
страна Г.С.М.,*** счита жалбите за неоснователни и настоява да не бъдат
уважавани.При разпределение на имотите,съдът
се е ръководил от тяхното предназначение ,стойност и квотите в
съсобствеността и от основния принцип всеки съделител да получи реален дял не
само от съвкупността от имущества,а от всеки вид имущество и при минимално уравнение на
дяловете.Доводите на въззивника по повод направени искания за възлагани били
относими по отношение приложението на способа по чл. 349 ал.1 и 2 от ГПК,а не
по отношение избрания от съда такъв по чл. 353 от ГПК.Решението по исковете по
сметки било постановено въз основа на фактически
констатации и правни
изводи,съответни на събраните по делото доказателства и при съобразяване и разграничаване на хипотезите на чл.30 ал.3 и чл. 31 ал.2 от
ЗС.
І.Относно жалбата
срещу решението на ДРС ,постановено по претенцията по чл.34 от ЗС за делба на съсобствено имущество във фазата
по извършването й:
Жалбата
е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:
Не
е спорно между страните,че съдебната делба на апартамент в град Т. , апартамент
в град Д., два гаража в град Т., сграда
за обществено хранене в град Т. , лек автомобил и товарен автомобил е допусната с влязло в сила на дата
02.04.2019 год. решение № 321/15.03.2019год. при квоти от по ½ ид.ч. за всеки от
съделителите.Съобразно заключение на вещото лице арх.А.В.,изготвила назначената
по делото съдебно-техническа експертиза,недвижимите имоти не са реално
поделяеми с оглед нормативните
изисквания относно предназначението им (жилища,гаражи и обект за обществено
хранене) и на строителните правила и норми.
Пазарната
стойност на делбеното имущество е била определена със заключение рег.№ 9412/13.05.2019
год. на вещото лице Й.Б.,заключение рег.№9424/13.05.2019 год. на вещото лице инж.Н.Л.и
заключение рег.№ 20391/14.10.2019 год. на вещото лице П.М.както следва:
1./на апартамент
в гр.Д., състоящ се от една стая, кухня
и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с прилежаща изба с
площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата-34 000 лв.;
2./на апартамент в гр.Т.,
състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 81.00
кв.м., избено помещение с площ от 7.00 кв.м., ведно със съответно припадащите
се идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място-39 170 лв.
3./на сграда за
обществено хранене в гр.Т. , със застроена площ 29.00 кв.м., ведно с
отстъпеното право на строеж върху поземления имот-14 500 лв.;
4./на сграда-гараж
с идентификатор 72271.501.1920.24
,със застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.-4 610 лв.;
5./на сграда-гараж с
идентификатор 72271.501.1920.23,със застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост,
а по скица 24 кв.м.-4 740 лв.
6./на лек
автомобил марка Фолксваген, модел Голф-1 000 лв.;
7./на товарен автомобил марка
ГАЗ, модел 53-1 050 лв.
Първоинстанционният
съд е възприел тези пазарни стойности на делбеното имущество и посочил,че
общата му стойност е 98 870 лв.,поради което при равенство на дяловете
,всеки от съделителите следва да получи имущество на стойност от 49 435 лв.,както и на основание
чл. 355 от ГПК,във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси да заплати ДТ
в размер на 4% върху стойността на своя дял от 1977.40 лв.
Допусната
е аритметична грешка-общата стойност на имуществото е в размер на 99 070 лв.
, всеки съделител следва да получи имущество на стойност от 49 535 лв.
,върху която стойност на дяла е дължима ДТ в размер от 1981.40 лв.,т.е. всеки съделител следва да
бъде осъден да заплати допълнителна ДТ в размер на 4.00 лв.
С
обжалваното решение е постановено делбата да бъде извършено по реда на чл. 353 от ГПК,чрез разпределение
на имуществото ,без да бъде теглен жребий,тъй като съставянето на дяловете и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари.
Основен
критерий за избора на способ за ликвидиране на съсобствеността в делбата е дали
броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Съобразно
разпоредбата на чл. 69 ал.2 от ЗН,приложима и в случаите на дела на съсобствен
имот по правилото на чл. 34 ал.2 от ЗС,всеки
наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Преценката
дали обособяване на реални дялове е
възможно и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до
делба имоти, т.е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т.е.
от субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат,
респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се
различават един от друг по предназначението си или по други основни
характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието
на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки
един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят удобно
по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН, като това обстоятелство
се приеме за безспорно.При наличие на възможност всеки съделител да получи дял
в натура /т.е. ако броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от
броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на всички
съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т.е. ако всички
съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено в чл. 69, ал. 2 ЗН, независимо, че
допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите характеристики,
съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий
по реда на чл. 352 от ГПК.
В тази връзка съдът съобразява,че решението не е обжалвано от съделителя Г.М.,настоявала
в първоинстанционното производство за извършване на делбата чрез теглене на
жребий,а във въззивната жалба на
съделителя Д.М. е посочено,че този е
приложимия способ за извършване на делбата,но друг е начина,по който
делбените обекти следва да бъдат разпределени между съделителите,т.е. по
същество не е налице спор между
съделителите,че именно способа по чл. 353 от ГПК е приложимия за извършване на
процесната делба.С оглед на горното в настоящото изложение не следва да бъде
изследван въпроса за приложимостта на друг способ за ликвидиране на
делбата-този по чл.352 от ГПК,а единствено въпроса за конкретното
имущество,което следва да бъде разпределено на конкретен съделител.
В случая общия брой на недвижимите
имоти (5) е по-голям от броя на
съделителите (2),а броя на движимите вещи (2) е равен на броя на съделителите
(2). Липсва еднородност на допуснатото до делба имущество с оглед различното
застрояване, предназначение и начин на ползване:част от имотите са за жилищни нужди-2 апартамента,един е за
търговски обект-сграда за обществено хранене и два са за гаражи, а един от автомобилите е лек,а
другия товарен,т.е. не е възможно всеки съделител да получи недвижим имот от всеки вид съобразно предназначението и
ползването му (по един търговски обект) и по един автомобил от всеки вид .По
отношение на недвижимите имоти съдът отчита,че са налични два жилищни имота,но
в различни населени места (гр.Д. и гр.Т.), с различна площ (43.88 кв.м-81.00
кв.м.) и обем (стая,кухня и сервизни помещения-три стаи,кухня и сервизни
помещения), но в стойностно отношение не е налице драстична разлика
(34 000 лв.-39 170 лв.).Двата гаража са равностойни по площ и
стойност (19.80 кв.м.-20.32 кв.;4610 лв.-4 740 лв.).Търговския обект е
само един с площ от 29.00 кв.м.,но стойността му надвишава три пъти стойността на всеки от гаражите, респ. надвишава и сбора от стойностите на двата гаража
( 14 500
лв.- 4610 лв.+4 740 лв.= 9 350 лв.).Двата автомобила се различават по
вид,но не и в стойностно изражение
(1 000 лв.-1 050 лв.). При така посочената разнородност на
недвижимите имоти и движимите вещи,правото на всеки съделител на реален дял
следва да бъде определено от имуществата
от съответния вид :1./ от съвкупността от два жилищни
имоти и 2./от съвкупността от три нежилищни имоти,както и 3./от съвкупността от два автомобила . Този подбор и групиране на делбеното имущество, което се разпределя
на страните с прилагането на способа,не
нарушава изискването, установено в чл. 69 ЗН всеки да получи своя дял в натура доколкото това е
възможно. На всеки от съделителите следва да бъдат разпределени в дял по един жилищен имот и един автомобил,на
единия съделител един от нежилищните
имоти –този с най-висока стойност ,а на другия останалите два нежилищни имоти с
по-ниска стойност.В случай,че на един от съделителите бъдат разпределени в
дял ПЪРВИ : жилищния имот в гр.Д. ,
търговския обект в гр.Т. и лек автомобил ( 34 000 лв.+ 14 500 лв.+
1000 лв. = 49 500 лв.), а на другия в дял ВТОРИ :жилищния имот в гр.Т.,два
гаража и товарен автомобил (39 170 лв.+4 610 лв.+4 740 лв.+ 1050
лв.= 49 570 лв.),стойността на поставените в дял на съделителите имущества
от 49 500 лв. и 49 570 лв. е почти равна и съответства в най-голяма
степен на стойностното изражение на равната им квота в съсобствеността от 49 535 лв.Разликата в стойностно изражение на възлаганите имоти е в
размер на 70 лв.,т.е. уравнението на дяловете ще е минимално и възлизащо на сумата от 35 лв.
Определящи като
значими избора относно конкретното имуществото, което да бъде разпределено на
всеки съделител,следва да бъдат преценени следните обстоятелства: създаване на
най-малко неудобство между страните, изразено желание/съгласие на съделителите и трайно установено фактическо положение между
страните с оглед да не бъдат
усложнявани имуществените отношенията между съделителите чрез създаване на неудобства в изравняване на дяловете –заплащане на
суми на висока стойност.От значение по делото
е,че съделителите искат да
получат своя дял в натура-чл.69 ал.2 от ЗН,а
като правноирелеватно обстоятелство следва да бъде ценена липсата на отправено искане за възлагане от съделителят М. по
отношение обектите-гараж. Законът придава правно значение на искането за
възлагане в други хипотези и по отношение на неподеляем имот с друга
характеристика-така чл. 349 от ГПК.
В хода на
първоинстанционното производство,съделителят Г.М. на първо място изразява желание,делбата да бъде
извършена чрез теглене на жребий,т.е. за
нея е без значение,кои от имотите,ще й бъдат
възложени в дял,стига да не бъде нарушавано правилото да е налице
съответствие в стойностно изражение на
имуществото с правата й в съсобствеността. В съдебно заседание от дата 22.10.2019 год. е посочила като свое желание,имотите да бъдат
разпределени по тяхната стойност,желание
да получи дяла,който й се полага в натура,като няма претенции,кой имот
ще й се падне.В съдебно заседание от дата 19.06.2020 год. пък е посочила,като
най-подходящ начин,делбените имоти да бъдат групирани в дялове съобразно
предложен от вещото лице вариант,съответен
на посочения от въззивния съд,при който уравнението на дяловете ще е минимално.
В хода на производството ,съделителят Д.М. е
изразявал съгласие, Г.М. да получи в дял
жилището в гр.Д. и заведението в гр.Т.,като претендира за себе си останалите делбените имоти-жилището и двата
гаража в гр.Т..
Трайно
установено е фактическото положение
между страните по отношение ползването
на двете жилища след развода им жилището в гр.Т. се ползва по силата на
съдебното решение от Д.М.,против което Г.М. не е възразила по бракоразводното
дело,а жилището в гр.Д. от Г.М. съобразно показанията на св.З. И. З.,подробно
коментирани по –долу във връзка с исковете по сметки.Двата гаража и товарния
автомобил се ползват от съделителя М.,съобразно фактическата установеното по
претенцията по сметки с показанията на св.С.Ю.М.и св. И. М.М.,както и приложени превозни билети за пренос на
дървесина.
С оглед на горното ,въззивният съд
счита,че на съделителят Г.М. следва да бъдат разпределени имуществата,включени
в посочения по-горе дял Първи ,а на
съделителят Д.М. следва да бъдат разпределени имуществата,включени в
посочения по-горе дял Втори.Налице е
несъвпадане в изводите на въззивния и първоинстанционния съд по отношение
възлагането на един от гаражите на Г.М.,а не на Д.М. ,поради което обжалваното
решение следва да бъде отменено в тази му част и спора решен съобразно настоящото изложение.Като последица следва да
бъде отменено решението и в частта на постановеното уравнение на дяловете
,като бъде постановено вместо сумата от
4 475 лв.,Г.М. да заплати сумата от 35 лв.
Съобразно посоченото по-горе ,всеки съделител следва да
бъде осъден да заплати допълнителна ДТ в размер на 4.00 лв.,върху аритметично точно изчисление на дяловете в
размер на по 49 535 лв.
ІІ.Относно жалбата срещу решението на ДРС,постановено по искове по
сметки в частта на отхвърляне на заявените
от Д.И.М. срещу Г.С.М.
за сумата от 5 543 лв.
-обезщетение за лишаване от ползването
на дяла му от апартамент в гр.Д. и сумата от 143.48 лв.-обезщетение за забавено
плащане на главното задължение:
Жалбата е
неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както
следва:
Претенцията
е заявена с отговора на исковата молба рег.№23530/07.12.2018 год. и уточняваща искова молба рег.№
8377/23.04.2019 год.,в която са изложени твърдения,че след развода на страните
и за времето от 07.12.2013 год. до
24.04.2019 год. единствено Г.М. ползва недвижимия имот,като го отдава под наем
на трети лица.В съдебно заседание от дата 21.05.2019 год.,Д.М. повторно е заявил,че имота е бил отдаван под
наем в различни периоди от време,но поради невъзможността да докаже продължителността на всеки един от
периодите и размера на получавания
наем,претендира присъждане на обезщетението на основанието по чл. 31 ал.2 от
ЗС.
Свидетелят
А.С.А.съобщава, че е получил ключа от апартамента през 2014-2015
год. от приятелката на неговата сестра -Г.М.
с
уговорката, когато стане студено, да пуска радиатора да не замръзват тръбите.
През зимата, когато е студено, свидетелят ходел често до жилището, а лятото
по-рядко. Последното му посещение било, за да отвори на вещите лица за
извършване на оценка. Ключът за апартамента бил в него. Не знае дали
ответницата има ключ, но когато искала да влезе, вземала неговия ключ. Описва
жилището като хубаво и слънчево, но непригодно за живеене към настоящия момент.
Не се ползвало от никого.
З. И.
З., която живее в съседен апартамент, твърди, че жилището е отдавано под наем
до започване на производството по настоящото дело, когато е било освободено.Сочи,че
е виждала ответницата Г.М. да разговаря с потенциални квартиранти,които преди
това й заявили,че я чакат за да наемат
жилището.Изнася данни,че квартирантите се сменяли:гарсониерата е била
наемана от баща и син;ученици,работещи момчета,като и още едно момче. Свидетелката съобщава и размера на наема,
който получавала ответницата, като информацията й е и от квартирантите. Към
настоящия момент то е необитаемо, не се ползва, за него не са заплащани таксите
за асансьор, осветление и почистване. Гарсониерата била празна, от когато
„идваха да измерват квадратурата й“.Показанията на свидетелката,която не е
заинтересована от изхода по делото са
обстойни,съдържат конкретни данни,подробности,поради което и следва да бъдат
кредитирани от съда по въпросите ,как се е осъществявало ползването на делбения
обект.
Приложими
в настоящия случай са постановките на тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК ,съобразно които лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.Хипотезата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на
друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик - макар и по силата
на правомерно поведение - на възможността друг съсобственик да упражни
субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава
забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е
регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си
служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация
срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не
може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността -
съсобственикът има право на парично обезщетение.Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е
получено от ползващия съсобственик и въпреки това:той или член на неговото
семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ,
съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството
си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик;той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/;ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно
основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което
само или заедно с него ползва общата вещ.
С оглед посоченото
по-горе,не е налице лично ползване по
смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС, тъй като имотът е бил предоставян възмездно на трети
лица . Иска по чл. 31, ал. 2 ЗС ,заявен от Д.М. против съсобственика Г.М.,събираща за ползването на общата вещ граждански плодове е неоснователен и не следва да бъде уважаван, а
като последица от това и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава.
Този извод обжалваното
решение съдържа,поради което следва да бъде потвърдено в тази му част.
ІІІ. Относно
жалбата срещу решението на
ДРС,постановено по искове по сметки в частта
на уважаване на заявените от Г.С.М.
срещу Д.И.М. за суми,съставляваща обезщетения за лишаване от ползването
на дяла й в сграда за обществено хранене
и два гаража,находящи се в гр.Т., лек и товарен автомобил,както и обезщетения
за забавено плащане на главните задължения,определено по размер на законната
лихва:
Жалбата е неоснователна въз
основа на фактически констатации и правни изводи както следва:
Претенциите
са за заплащане на сумата общо от 3500 лева, представляваща сбор от
обезщетенията за ползата, от която съсобственицата е лишена за периода от
09.11.2018 год. до 20.05.2019 год., в който са ползвани лично само от ответника
общите недвижими имоти в град Т. и автомобилите.
Г.М.
е отправила до Д.М. нотариална покана , връчена му на дата 09.11.2018 год., с
която е поискала той да й заплаща ежемесечно обезщетение
за ползата, от която е лишена от общите недвижими имоти и движими вещи.
Периодът, за който с иска се претендира обезщетението, е от 09.11.2018 год. до
20.05.2019 год. Ответникът е отговорил писмено, като е заявил, че не е лишавал
ищцата от ползването на имотите и вещите и я е поканил да ползва лично дела си
от тях, като считано от 27.11.2018 год. е оставил на отговорно пазене при
нотариус Д.П.ключове за трите сгради и за двата автомобила; поканил я е да се
яви на 27.11.2018 год. в 14.00 часа в кантората на нотариуса и да ги получи,
както и да уредят имуществените си спорове. Установява се от съставения от
нотариус Д.П.протокол на 27.11.2018 год., че писменият отговор на ответника е
предаден на ищцата на 14.11.2018 год., както и че ответникът е предал на
нотариуса пет ключа, за които е съобщил, че са за двата гаража, заведението и
двата автомобила. От същата дата изхожда предложение за спогодба от ищцата,
връчено на ответника на 27.11.2018 год. Според протокол от 06.12.2018 год.
нотариус Д.П.е предал на ищцата оставените от ответника пет ключа /като
техническа грешка следва да се възприеме посоченото в протокола, че единият
ключ е за апартамент в жк „И.“, блок Д./.
Свидетелят
С.Ю.М.познава ищцата от около 9-10 години. Знае за общите с ответника имоти -
апартамент, заведение и два гаража, покрай които често минава, когато води
детето си на детска градина. В момента заведението не работи, но до лятото на
2018 год. работело, един - два пъти сядал там; заведението се стопанисвало от М.
През месец декември 2018 год. видял, че ищцата е спряла колата си пред гаражите
и се опитва да ги отключи. Предложил да й помогне, но не успял, защото
ключовете не били за гаражите. След това опитали да отворят заведението, но
също не успели. Споделила, че ключовете са й дадени от нотариус, в ръцете си
държала плик. Виждал паркирани двата автомобила в двора на газстанцията, в
която работи ответникът.
Свидетелят
И. М.М. /племенник на ответника/ знае, че ключове за гаража и заведението чичо
му не е сменял от 4-5 години, защото той самият също имал ключове. Преди 5-6
месеца разбрал от чичо си, че ищцата искала да влезе в имотите и че чрез
нотариус са й предостави ключове. Заведението не работи поне от година, преди
това ответникът го използвал – давал го под наем. В по-високия гараж се
съхранява камиона, но ответникът не го ползвал отдавна, стои в гаража
постоянно. Лекият автомобил видял по улица „Ген. С.“ в Т., на две минути от
апартамента в Т..
В
периода септември 2016г. – октомври 2018 год. са издадени общо 100 превозни
билета за пренос на дървесина, съгласно справка на л. 142 от делото, като не е
спорно, че дейността е осъществявана от ответника.
Налице
е връчена на дата 09.11.2018 год. покана от ищцата с искане ответникът да й
заплаща месечно обезщетение за това, че ползва изцяло лично двата гаража,
заведението и автомобилите. От гласните доказателства по делото, а също и от
изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание от
22.10.2019 год., се установява, че той ползва тези вещи. Не е доказано
недвусмислено, че ответникът е предал на ищцата ключовете за тях, предвид
показанията на свидетеля С.Ю.М./без основание съдът не ги кредитира/, който е
установил несъответствието им с ключалките на имотите. Последното опровергава
ответниковото възражение, че е осигурил на ищцата възможност, според дела си,
да ги ползва. От показанията на двамата разпитани свидетели се изяснява, че до
лятото на 2018 год. заведението е отдавано под наем /което е основание за
водене на друг иск/, но след това то не работи, което означава, че ответникът,
макар и да не го е ползвал непосредствено, е имал достъп до него и същевременно
не е осигурил такъв на ищцата. С оглед изложеното, предявените от Г.М. искове
по чл. 31, ал. 2 от ГПК са основателни. За доказването им по размер по делото
са приети заключения на вещите лица П.М.и Н.Л., от които се установява, че за
периода 09.11.2018 год. – 20.05.2019 год. средният пазарен наем за ползването
на имотите и превозните средства възлиза на: 251,19 лева за сградата за
обществено хранене; 78,98 лева за гараж с идентификатор 72271.501.1920.23;
74,30 лева за гараж с идентификатор 72271.501.1920.24; 266,67 лева за лекия
автомобил и 280 лева за товарния автомобил. Съобразно дела на ищцата, ответникът
следва да й заплати обезщетение в размер на половината от тези стойности, а
именно: 125,59 лева за сградата за обществено хранене; 39,49 лева за гараж с
идентификатор 72271.501.1920.23; 37,15 лева за гараж с идентификатор
72271.501.1920.24; 133,33 лева за лекия автомобил и 140 лева за товарния
автомобил.
С
факта на получаването на поканата за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползата от движимите вещи и недвижимите имоти ответникът е поставен в забава и
дължи обезщетение за вредите от нея в размер на законната лихва, което по
правило се определя за всеки ден от забавата, но се претендира от ищцата върху
всяко отделно месечно вземане, считано от 09.11.2018 год. до 20.05.2019 год.,
както е и поканен ответникът. Щом кредиторът е заявил вземането си като месечно
обезщетение, то длъжникът изпада в забава в деня след последния ден от
съответния месец. Изчислено с помощта на Лихвен калкулатор НАП, обезщетението
за забава е в общ размер от 10,93 лева за периода от 01.12.2018 год. до
20.05.2020 год. върху всяко отделно вземане с падеж първо число на следващия
месец, формирано, както следва: 3,13 лева върху обезщетението за лишаване от
ползването на сградата за обществено хранене; 0,89 лева върху обезщетението за
лишаване от ползването на гараж с идентификатор 72271.501.1920.23; 0,82 лева
върху обезщетението за лишаване от ползването на гараж
с идентификатор 72271.501.1920.24; 2,98 лева върху обезщетението за лишаване от
ползването на лекия автомобил и 3,11 лева върху обезщетението за лишаване от
ползването на товарния автомобил.
Този извод
обжалваното решение съдържа,поради което следва да бъде потвърдено в тази му
част.
Страните
по делото са сторили разноски във въззивното производство както следва:
1./Д.М.:заплатени
държавни такси в размерите от по 372.86
лв. и 15 лв.,от които 187 лв. за
обжалване на решението в частта по
извършването на делбата на гаражите и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. Адвокатското
възнаграждение е заплатено от страната за предоставена правна защита и
съдействие по иска за делба,както и по заявените от всеки от съделителите
искове по сметки и при липса на
посочване,каква част от
възнаграждението е уговорена като
дължима по всяка една от претенциите,т.е. по равно :по 216.66 лв.
2./Г.М.:заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. Адвокатското възнаграждение е
заплатено от страната за предоставена правна защита и съдействие по иска за
делба,както и по заявените от всеки от съделителите искове по сметки и при липса на посочване,каква част от възнаграждението е уговорена като дължима по всяка една от
претенциите,т.е. по равно:по 200 лв.
Разноските
за въззивното обжалване на решението по извършването на делбата и по
присъединените искове по сметки се
присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК,уреждаща отговорността
за направата им като санкция срещу страната ,която е предизвикала неоснователен
правен спор.
С
оглед изхода по спора :основателност на въззивната жалба в частта й срещу
обжалваното решение по извършването на делбата,на Д.М. следва да бъде присъдена
сумата от 403.66 лв.,включваща 216.66 лв. за адвокатско възнаграждение и 187 лв. за ДТ.
С
оглед изхода по спора:неоснователност на въззивната жалба в частта й срещу
обжалваното решение по исковете по сметки, на Г.М. следва да бъде присъдена
сумата от 400 лв.-адвокатско възнаграждение за защита по исковете по
сметки,заявени от двамата съделители .
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260133/08.10.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год.
на Районен съд Д. ,поправено с решение №
260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. в частта,в която Д.И.М., ЕГН **********,***
е осъден да заплати на Г.С.М.,ЕГН **********,***:1./сумата от 125,59 лева,
съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за
периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползвана лично само от
ответника сграда за обществено хранене с
идентификатор 72271.501.1920.1 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., със застроена площ 29.00 кв.м.,
с адрес в град Т., ЖК „И.“ в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно
с отстъпеното право на строеж върху поземления имот, ведно със законната лихва
от 21.05.2019 г. до окончателното изплащане;2./сумата от 39,49 лева, съставляваща обезщетение за ползата, от
която ищцата-съсобственик е лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г.,
в който е ползвана лично само от ответника сграда-гараж
с идентификатор 72271.501.1920.23 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 20,32 кв.м. по документ за собственост, а по скица 24 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот,ведно със законната лихва от 21.05.2019г.
до окончателното изплащане;3./сумата от 37,15
лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е
лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползвана лично
само от ответника сграда-гараж с
идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот, ведно със законната лихва от
21.05.2019г. до окончателното изплащане;4./сумата
от 133,33 лева, съставляваща обезщетение за ползата, от която
ищцата-съсобственик е лишена за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в
който е ползван лично само от ответника лек
автомобил марка Фолксваген, модел Голф, цвят син, с ***, рама № ***,
двигател № ***, ведно със законната лихва от 21.05.2019г. до окончателното
изплащане;5./сумата от 140 лева
съставляваща обезщетение за ползата, от която ищцата-съсобственик е лишена за
периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г., в който е ползван лично само от
ответника товарен автомобил марка
ГАЗ, модел 53, цвят син, с ДК№ ***, рама № ***, двигател № ***,ведно със
законната лихва от 21.05.2019г. до окончателното изплащане;6./сумата от 3,13 лева обезщетение за забава в размер на законна
лихва за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за
лишаването от ползването на сграда за обществено хранене в град Т.;7./сумата от 0,89 лева обезщетение за
забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г.
върху обезщетение за лишаването от ползването на сграда-гараж с идентификатор
72271.501.1920.23 по КККР на град Т.;8./сумата
от 0,82 лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на
сграда-гараж с идентификатор 72271.501.1920.24 по КККР на град Т.;9./сумата от 2,98 лева обезщетение за
забава в размер на законна лихва за периода от 09.11.2018г. до 20.05.2019г.
върху обезщетение за лишаването от ползването на лек автомобил с рег. № ***,
марка „Фолксваген Голф“;10./сумата от 3,11
лева обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода от
09.11.2018г. до 20.05.2019г. върху обезщетение за лишаването от ползването на
товарен автомобил с рег. № ***, марка „ГАЗ 53“.
Решението в тази му част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260133/08.10.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год.
на Районен съд Д. ,поправено с решение №
260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. в частта,в която са отхвърлени
предявените от Д.И.М., ЕГН **********,***,
против Г.С.М. ЕГН ********** *** иск за
заплащане на сумата от 5 543 лева,
представляваща обезщетение за ползата, от която съсобственикът е лишен за
периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г., в който общият имот самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72624.607.709.1.23 по КККР на град Д., одобрени
със заповед РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в град Д.,
ул. „С.В.“ №**, ет. *, ап. *, находящ се в сграда с идентификатор 72624.607.709.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.607.709, с предназначение
жилище, апартамент, състоящ се от
една стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 43,83 кв.м., ведно с
прилежаща изба с площ 3,10 кв.м. и 1,115% ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 72624.607.709.1.19;
72624.607.709.1.22; 72624.607.709.1.21; 72624.607.709.1.20; под обекта
72624.607.709.1.18; над обекта 72624.607.709.1.28, е ползван лично само от
ответницата, както и иск за сумата от 143.48
лева – обезщетение за забава в плащането на обезщетението за лишаване от
ползването за периода от 07.12.2013г. до 24.04.2019г.
Решението подлежи на обжалване в
тази му част пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ОТМЕНЯ решение № 260133/08.10.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год.
на Районен съд Д. ,поправено с решение №
260213/04.11.2020 год. по гр.д.№ 4548/2018 год. на Районен съд Д. в частта ,в която по реда на
чл. 353 от ГПК в дял и изключителна собственост на съделителя Г.С.М.,ЕГН **********,*** е била възложена сграда-гараж с идентификатор
72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот и Г.С.М.,ЕГН **********,***
осъдена да заплати на Д.И.М., ЕГН **********,***
за уравнение на дяловете сумата от 4475 лева, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане,като вместо това
п о с т а н о в я в а :
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Д.И.М., ЕГН **********,***
недвижим имот:сграда-гараж с идентификатор
72271.501.1920.24 по КККР на град Т., одобрени със заповед
РД-18-19/19.12.2009г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-08-288/13.07.2010г. на Началника на СГКК – Д., с адрес в град Т., ЖК „И.“,
застроена площ 19,80 кв.м. по документ за собственост, а по скица 39 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 72271.501.1920, ведно с учреденото
право на строеж върху поземления имот.
ОСЪЖДА
Г.С.М.,ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН **********,***
ЗА УРАВНЕНИЕ на ДЯЛОВЕТЕ сумата от 35
лв.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от влизане на
решението в сила до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.С.М. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 355 от ГПК ,във връзка
с чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Д.кия районен съд
допълнително държавна такса в размер на
4.00 лв.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 355 от ГПК ,във връзка с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК по сметка на Д.кия районен съд допълнително държавна
такса в размер на 4.00 лв.
ОСЪЖДА Г.С.М. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 403.66 лв.,
сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.М. ЕГН ********** *** сумата от 400.00 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в
тази му част пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.