Определение по дело №255/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 10.06.2020 г.

 

Окръжен съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                 КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №  255 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Ловеч, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 278, ал. 1 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С.С. срещу Определение № 187 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1191/2020 г. по описа на Районен съд – Троян, тъй като същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при процесуални нарушения. Счита, че на горестоящия съд – Окръжен съд – Ловеч, е следвало да се изпрати цялото дело, а не само разглеждането на насрещния иск. Моли да се отмени обжалваното определение и се допусне съвместното разглеждане на исковите претенции от ОС-Ловеч.

В законоустановения срок е постъпил отговор от И.Й., с който се оспорва изложеното в жалбата и се сочи, че същата е недопустима и неоснователна. Касателно недопустимостта се твърди, че определенията по чл. 211 от ГПК не подлежат на обжалване, доколкото същите не преграждат разглеждането на делото. Релевира, че районният съд е стигнал до правилен извод, че предявеният от С. насрещен иск е родово подсъден на окръжен съд, доколкото цената на иска е над 25 000 лв. и предмета на иска не попада между изброените в закона изключения. С оглед изложеното моли жалбата да се остави без уважение, а определението да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-обжалваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 24.04.2020 г., а жалбата е подадена на 05.05.2020 г., против подлежащ на обжалване съдебен – определение за определяне на подсъдност, и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване-ответник. Неоснователно е възражението на въззиваемия за недопустимост на жалбата, тъй като определенията по чл. 211 от ГПК не подлежали на съдебен контрол. Настоящата инстанция споделя последното, но в процесния случай с обжалваното определение съдът се е произнесъл и по отношение подсъдността на делото, приемайки, че делото не му е родово подсъдно. В тази насока в чл. 121 от ГПК изрично е предвидено, че определенията във връзка с подсъдността подлежат на съдебен контрол, поради което и процесният съдебен акт в тази му част подлежи на обжалване.

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата,  приложеното гр.д. № 1191/2019 г. по описа на Районен съд – Троян и приложените материали към ч. гр. д. № 255 по описа на ОС-Ловеч – искова молба от С.С. с прилежащите доказателства и отоговор на искова молба от С., намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 266 от И.Й. срещу С.С., с който се иска С. да бъде осъден да заплати на Й. сумата в размер на 3380 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за строително-монтажни работи.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК С. подал отговор, с който оспорил изложеното в исковата молба, и писмена молба, наименована „искова молба“.

С Разпореждане от 10.04.2020 г. съдът дал указания на С. да поясни изложеното в „исковата молба“.

В изпълнение на посоченото С. е представил нова искова молба, от която се установява, че С. е предявил насрещени обективно съединени искове по реда на чл. 211 от ГПК срещу Й. за сумите в размер на 26 120 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 57011,27 лв., и 16 294 лв. – мораторна лихва върху цялото вземане за времето от 01.09.2017 г. до 03.04.2020 г. В молба от 21.04.2020 г. С., съобразявайки цената на исковата претенция, е направил искане така образуваното дело да се изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч.

С Определение № 187 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1191/2020 г. по описа на Районен съд – Троян, съдът отказал съвместното разглеждане на предявените искове по чл. 211 от ГПК и изпратил претенцията на С. на родово компетентния Окръжен съд – Ловеч. Съдът мотивирал това си съждение с цената на насрещния иск и нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция приема от правна следното:

Настоящата инстанция споделя съждението на проверяваната такава, че съгласно чл. 211 от ГПК съдът може да приеме предявен насрещен иск за съвместно разглеждане с главния иск при наличието на няколко предпоставки, а именно: исковете да са родово подсъдни на един и същи съд и да има връзка между насрещния и първоначалния иск или да може да се извърши прихващане.

В процесния случай първоначално предявеният иск от Й. касае сума в размер на 3380 лв., произтичаща от облигационно правоотношение, тоест съобразно чл. 103 от ГПК искът е родово подсъден на районен съд. С. е предявил в условията на обективно съединяване два иска по реда на чл. 211 от ГПК за заплащане на обезщетение от неизпълнение на договор за СМР в размер на 26 120 лв. и мораторна лихва в размер 16 294 лв. Съгласно чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК граждански иск с цена на иска над 25 000 лв. е родово подсъден на съответения окръжен съд. Така предвид цената на един от обективно съединените искове – искът за обезщетение, претенцията на С. се явява родово подсъдна на Окръжен съд – Ловеч. В тази насока правилно районният съд е изпратил насрещните искове на компетентния да ги разгледа съд, а именно - Окръжен съд – Ловеч.

Въззивната инстанция не споделя изложеното в жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да изпрати цялото делото, а не само производството по обективно съединените насрещни искове. Както се посочи и по-горе, исковата претенция на Й. и насрещните искове на С. са родово подсъдни на различни съдилища, като последното изключва съвместното им разглеждане от един съд. Действително в чл. 213 от ГПК е уредена възможност за съвместно разглеждане на висящи искови претенции, в които участват едни и същи лица като страни в процеса или при които е налице връзка между делата, но тази възможност касае само висящите дела пред един и същ съд, каквато не е настоящата хипотеза. Отделно производството по съвместното разглеждане започва по инициатива на съединяващия съд, а не на изпращащия такъв, както и правилно е посочил районният съд. Следва да се отбележи, че в ГПК липсва изрично уреден ред, според който по-висшестоящ съд да може да изземе дело на по-нисшестоящ такъв и да го разгледа по същество. Точно обратното изложеното противоречи на уредбата, разглеждаща родовата подсъдност. Съдебният състав акцентира и, че съдебните актове по чл. 211 и чл. 213 от ГПК не подлежат на съдебен контрол, доколкото не попадат в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1 от ГПК хипотези, а именно с тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването им не е изрично предвидено в закона /Определение № 1155 от 15.05.2020 г. на САС по в. гр. д. № 1316/2020 г./, поради което и не предвидена възможност да се проверява преценката на съответния съд.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че жалбата следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

                          

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 187 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1191/2020 г. по описа на Районен съд – Троян.

Определението може да бъде обжалвано с касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото Определение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………           ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….

                                                                                                                        

                                                                                                                           2…………………………..