О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 10.06.2020 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, в закрито заседание на десети юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.ч.гр.д. №
255 по описа за 2020 г. на Окръжен съд -
Ловеч, и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл. 278, ал. 1 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от С.С. срещу Определение № 187 от 24.04.2020 г., постановено
по гр.д. № 1191/2020 г. по описа на Районен съд – Троян, тъй като същото е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при процесуални нарушения. Счита,
че на горестоящия съд – Окръжен съд – Ловеч, е
следвало да се изпрати цялото дело, а не само разглеждането на насрещния иск.
Моли да се отмени обжалваното определение и се допусне съвместното разглеждане
на исковите претенции от ОС-Ловеч.
В законоустановения срок е постъпил отговор от И.Й., с който
се оспорва изложеното в жалбата и се сочи, че същата е недопустима и
неоснователна. Касателно недопустимостта се твърди,
че определенията по чл. 211 от ГПК не подлежат на обжалване, доколкото същите
не преграждат разглеждането на делото. Релевира, че
районният съд е стигнал до правилен извод, че предявеният от С. насрещен иск е
родово подсъден на окръжен съд, доколкото цената на иска е над 25 000 лв.
и предмета на иска не попада между изброените в закона изключения. С оглед
изложеното моли жалбата да се остави без уважение, а определението да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в
срок-обжалваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 24.04.2020 г., а
жалбата е подадена на 05.05.2020 г., против подлежащ на обжалване съдебен –
определение за определяне на подсъдност, и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване-ответник. Неоснователно е възражението на въззиваемия за
недопустимост на жалбата, тъй като определенията по чл. 211 от ГПК не подлежали
на съдебен контрол. Настоящата инстанция споделя последното, но в процесния
случай с обжалваното определение съдът се е произнесъл и по отношение
подсъдността на делото, приемайки, че делото не му е родово подсъдно. В тази
насока в чл. 121 от ГПК изрично е предвидено, че определенията във връзка с
подсъдността подлежат на съдебен контрол, поради което и процесният
съдебен акт в тази му част подлежи на обжалване.
Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата, приложеното гр.д. № 1191/2019
г. по описа на Районен съд – Троян и приложените материали към ч. гр. д. № 255
по описа на ОС-Ловеч – искова молба от С.С. с прилежащите доказателства и отоговор на искова молба от С., намира за установено
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано във връзка с
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 266 от И.Й. срещу С.С., с който
се иска С. да бъде осъден да заплати на Й. сумата в размер на 3380 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за
строително-монтажни работи.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК С. подал отговор,
с който оспорил изложеното в исковата молба, и писмена молба, наименована „искова молба“.
С
Разпореждане от 10.04.2020 г. съдът дал указания на С. да поясни изложеното в
„исковата молба“.
В
изпълнение на посоченото С. е представил нова искова молба, от която се
установява, че С. е предявил насрещени обективно
съединени искове по реда на чл. 211 от ГПК срещу Й. за сумите в размер на 26 120
лв., представляваща част от вземане в общ размер на 57011,27 лв., и 16 294
лв. – мораторна лихва върху цялото вземане за времето
от 01.09.2017 г. до 03.04.2020 г. В молба от 21.04.2020 г. С., съобразявайки
цената на исковата претенция, е направил искане така образуваното дело да се
изпрати по подсъдност на Окръжен съд – Ловеч.
С
Определение № 187 от 24.04.2020 г., постановено по гр.д. № 1191/2020 г. по
описа на Районен съд – Троян, съдът отказал съвместното разглеждане на
предявените искове по чл. 211 от ГПК и изпратил претенцията на С. на родово
компетентния Окръжен съд – Ловеч. Съдът мотивирал това си съждение с цената на насрещния
иск и нормата на чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, въззивната
инстанция приема от правна следното:
Настоящата инстанция споделя
съждението на проверяваната такава, че съгласно чл. 211 от ГПК съдът може да
приеме предявен насрещен иск за съвместно разглеждане с главния иск при
наличието на няколко предпоставки, а именно: исковете да са родово подсъдни на един
и същи съд и да има връзка между насрещния и първоначалния иск или да може да
се извърши прихващане.
В процесния случай първоначално
предявеният иск от Й. касае сума в размер на 3380 лв., произтичаща от
облигационно правоотношение, тоест съобразно чл. 103 от ГПК искът е родово
подсъден на районен съд. С. е предявил в условията на обективно съединяване два
иска по реда на чл. 211 от ГПК за заплащане на обезщетение от неизпълнение на
договор за СМР в размер на 26 120 лв. и мораторна
лихва в размер 16 294 лв. Съгласно чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК граждански иск с
цена на иска над 25 000 лв. е родово подсъден на съответения
окръжен съд. Така предвид цената на един от обективно съединените искове –
искът за обезщетение, претенцията на С. се явява родово подсъдна на Окръжен съд
– Ловеч. В тази насока правилно районният съд е изпратил насрещните искове на
компетентния да ги разгледа съд, а именно - Окръжен съд – Ловеч.
Въззивната инстанция не споделя изложеното
в жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да
изпрати цялото делото, а не само производството по обективно съединените
насрещни искове. Както се посочи и по-горе, исковата претенция на Й. и
насрещните искове на С. са родово подсъдни на различни съдилища, като
последното изключва съвместното им разглеждане от един съд. Действително в чл.
213 от ГПК е уредена възможност за съвместно разглеждане на висящи искови
претенции, в които участват едни и същи лица като страни в процеса или при
които е налице връзка между делата, но тази възможност касае само висящите дела
пред един и същ съд, каквато не е настоящата хипотеза. Отделно производството
по съвместното разглеждане започва по инициатива на съединяващия съд, а не на
изпращащия такъв, както и правилно е посочил районният съд. Следва да се
отбележи, че в ГПК липсва изрично уреден ред, според който по-висшестоящ съд да
може да изземе дело на по-нисшестоящ такъв и да го
разгледа по същество. Точно обратното изложеното противоречи на уредбата,
разглеждаща родовата подсъдност. Съдебният състав акцентира и, че съдебните
актове по чл. 211 и чл. 213 от ГПК не подлежат на съдебен контрол, доколкото не
попадат в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1 от ГПК хипотези, а именно с
тях не се прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалването им не е
изрично предвидено в закона /Определение № 1155 от 15.05.2020 г. на САС по
в. гр. д. № 1316/2020 г./, поради което и не предвидена
възможност да се проверява преценката на съответния съд.
С оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав приема, че жалбата следва да се остави без уважение,
а обжалваното определение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим
от гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 187 от 24.04.2020 г., постановено по
гр.д. № 1191/2020 г. по описа на Районен съд – Троян.
Определението може
да бъде обжалвано с касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото Определение да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………
ЧЛЕНОВЕ: 1………………………….
2…………………………..