Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.7.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XLVI - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при
участието на секретар Росица Чивиджиян,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16368 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от С.К.Д., ЕГН********** с
адрес *** срещу „Главна дирекция гранична полиция“ с адрес гр. София, ул. Мария
Луиза №46 иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 1731,82 лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 11.10.2016г.- 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност „младши експерт-младши оперативен
дежурен“ в ГПУ-гр.Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас в
периода 11.10.2016г.- 11.10.2019г. В този период е работил на смени, при
сумирано изчисляване на работното време на тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване
към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така
положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така
приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневни, за разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което и приложение следва да
намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка
излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията
на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 11.10.2016г.-
11.10.2019г. е положил общо 1824 часа
нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 260 часа,
което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50%
възлиза в размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата
претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане
на разноски.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение заемайки длъжност „младши експерт-младши оперативен
дежурен“ в ГПУ-гр.Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“ Бургас.
Посочва, че ищецът е работил при сумирано изчисляване на работното време.
Счита, че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон-
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид
спецификата на полаганата работа от служителите в МВР. Действаща за периода е
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че липсва разпоредба
регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този смисъл оспорва
приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ излагайки
правни доводи за това. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание исковата молба и
отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните,
съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение,
което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При
така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да
докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 11.10.2016г.-
11.10.2019г. е полагал труд на 24 часови смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане
на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване
изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 11.10.2016г.-
11.10.2019г., по който ищецът е заемал длъжност „младши експерт-младши
оперативен дежурен“ в ГПУ-гр.Варна към Регионална дирекция „Гранична полиция“
Бургас. Както и че в периода 11.10.2016г.- 11.10.2019г. ищецът е работил на
24-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.
Спорният въпрос е изцяло
правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение,
предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от
специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи
преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за
извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите,
работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното
работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази
разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г.
Т.е за исковия период 11.10.2016г.-
11.10.2019г. отчитането се извършва помесечно до
13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този
период, т.е от 14.10.2016г. до 31.12.2018г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179 е
разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 11.10.2016г.- 11.10.2019г. действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа
и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се
извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й,
съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по
ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1731,82
лв.,което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 11.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 69,27 лева и 200 депозит за вещо
лице, общо в размер от 269,27 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 340 лева платено адв.
възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 10.10.2020г.,
за което са представени и доказателства.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Д., ЕГН********** с адрес *** сумата от 1731,82 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода
11.10.2016г.- 11.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 11.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 269,27
лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението” гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
С.К.Д., ЕГН********** с адрес *** сумата от 340 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: