Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Владимир Балджиев | |
Производството е по реда на чл. 313 - 340 от НПК. Образувано е по протест на Районна прокуратура – В. Т. срещу присъда № от 01.2010г. по наказателно общ характер дело №/2008г., в частта с която Великотърновският районен съд е признал за невинен подсъдимия Е. И. Н. за това, че за периода от 01.01.2004г. до 27.01.2004г. и от 24.02.2007г. до 28.02.2007г., както и за периода от 28.01.2004г. до 23.02.2007г. относно разликата от 249224,58 лв. до 610434 лв., в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на „В. и К. Й.” О. – гр. В. Т., съзнателно е сключил неизгодни сделки – договори за правна помощ и от това е произлязла значителна вреда, като случаят е особено тежък и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатите му обвинения. Излага се становище за неправилност на присъдата, поради несъответствие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че от установената фактическа обстановка се достига до извода, че всички сделки посочени в обвинителния акт са неизгодни, а случаят поради с оглед високата обществена опасност на деянието и дееца е особено тежък, поради което подсъдимият е следвало да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение. Излагат се доводи и относно неправилното определяне размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Прави се искане въззивната инстанция да отмени присъдата в протестираната част и да постанови нова, с която подсъдимият Е. Н. да бъде признат за вÞновен изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, да бъде увеличен размера на наложеното наказание „лишаване от свобода”, както и да се наложи наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Присъдата е обжалвана от гражданския ищец в частта, с която Великотърновският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения срещу подсъдимия Е. Н. граждански иск за разликата от 249224,58 лв. до 610434 лв., представляващи претърпени имуществени вреди в резултат от извършеното от него престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Излага се становище за неправилност на присъдата, поради несъответствие със събраните по делото доказателства. Прави се искане въззивната инстанция да отмени присъдата в обжалваната част и да постанови нова, с която да бъде уважен предявеният граждански иск в горепосочения размер. Подадена е и жалба от защитника на подсъдимия Е. Н. срещу горепосочената присъда, в частта с която Великотърновският районен съд е признал последния за виновен в това, че за периода от 28.01.2004г. до 23.02.2007г., в гр. В. Т., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – управител на „В. и К. Й.” О. – гр. В. Т., съзнателно е сключил неизгодни сделки – договори за правна помощ и от това е произлязла значителна вреда в размер на 249224,58 лв. за представляваното от него дружество, поради което му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, уважил е предявеният граждански иск срещу него за сумата от 249224,58 лв. и го е осъдил да заплати направените по делото разноски. Излага се становище за неправилност на присъдата поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че присъдата почива на предположения, защото от събраните доказателства обвинението не е доказано по несъмнен начин. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура поддържа протеста. Излага становище, че присъдата в протестираната й част е неправилна и незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъдат осъден изцяло по повдигнатото му обвинение. Гражданският ищец поддържа жалбата си като претендира присъждането на разноски.Счита, че съдът неправилно е преценил признаците обосноваващи неизгодността на сделките посочени в обвинителния акт, което е довело и до неправилност на присъдата в частта, с която е отхвърлен гражданският иск до пълния претендиран размер. Защитникът на подсъдимия заема становище, че протестът на прокуратурата и жалбата на гражданския ищец са неоснователни и недоказани, поради което присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за невинен следва да бъде потвърдена, а в останалата й част – отменена, като подсъдимият следва да бъде оправдан. Подсъдимият Е. Н. заема становище, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и иска да бъде оправдан. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди изложените доводи в протеста и жалбите‚ становищата на страните‚ и провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Протестът и жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими. Въззивната инстанция намира, че обжалваната присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в съдебната фаза на производството по делото. С обвинителния акт е повдигнато обвинение за сключване от подсъдимия на неизгодни сделки – Договор за правна помощ от 03.2004г., Анекс към този договор от 09.2004г. както и 104 броя догоÔори за правна защита и съдействие, при условията на продължавано престъпление, където всеки един от посочените договори представлява самостоятелно деяние, осъществяващо състава на престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК. С оглед на това, съдът в диспозитива на присъдата си, в изпълнение на изискванията на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК е следвало да индивидуализира кои от сключените през периода 01.2004г. – 02.2007г. и изброени в обвинителния акт сделки са неизгодни и осъществяват състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК като и да посочи размера на вредите причинените от всяка една от тях. В изпълнение на същите изисквания, в диспозитива на присъдата е следвало да бъдат изброени и договорите описани в обвинителния акт, които съдът счита, че не осъществяват състава на горепосоченото престъпление и за които признава подсъдимия за невинен. Вместо това, е налице един неясен диспозитив, в който съдът е посочил, че подсъдимият е признат за виновен в сключването на неизгодни сделки през процесния период, които представляват договори за правна помощ, от които е произлязла вреда в размер на 249224,58 лв. и е оправдан в извършване на престъплението за разликата до 610434 лв. Това съставлява пречка за формиране на извод за вида и броя на неизгодните сделки, и за причинените от тях вреди, както и за тези сделки, които не се явяват неизгодни. В мотивите на присъдата са посочени номерата на сделките съобразно изготвената таблица, които съдът счита за неизгодни като е определено, че общото между тях е, че те са сключени при наличието на абонаментен договор за правно обслужване, в размери значително надвишаващи посочените в Наредбите за минималните адвокатски възнаграждения в редакциите им от 1999г. и 2004г. или в размери превишаващи тройния им размер. Не са налице съображения защо в едни случаи се възприема като критерий значителното надвишаване на минималния размер на адвокатското възнаграждение, а в други – превишаването на трикратния му размер. От друга страна, при определяне размера на причинените вреди по всяко едно от тези деяния, съдът изхожда само от разликата между платения и законоустановения минимален размер на адвокатското възнаграждение, без да посочва случай, при който вредата се изразява в изплатената сума над трикратния минимален размер. След това, в мотивите си съдът излага, че разликата между договореното адвокатско възнаграждение и законоустановения минимален размер евентуално определя сделките като неизгодни и зависи от материалния интерес на делото, обема на свършенната работа, срокът и начинът на изпълнение, и от законодателните промени в размера на адвокатските възнаграждения. Относно договорите по пункт 14, 40, 73 и 74 от таблицата, обаче липсват съображения за конкретната работа на упълномощените адвокати, чрез които съдът да обоснове защо приема, че размерът на вредите от тях е равен само на разликата между реално изплатените хонорари и минималните адвокатските възнаграждения, както това е направил за договорите по пункт 26, 27, 68 и 81. За договора по пункт 63 е посочено, че има минимално участие на процесуалния представител, като размера на вредата е формиран от разликата между платеното адвокатско възнаграждение и минималния му размер, а за договора по пукт 89, при който също е обосновано такова минимално участие, размера на причинената вреда вече е формиран по друг критерий - изцяло от изплатения размер на адвокатското възнаграждение. Същото е положението и за сделките по пункт 26, 42, 57, 68, 81 и 85, при които участието на упълномощените адвокати по конкретните граждански дела се е изразява в подаване на писмени защити, жалба и молба за издаване на препис от съдебно решение. Относно тях, съдът е преценил, че размера на вредите от деянията отново се изразява в разликата между заплатеното адвокатско възнаграждение и минималния му размер, а за сделката по пункт 28, където участието на процесулания представител се е изразява в подаването на молби за внесена държавна такса и за прилагане на писмено доказателство, размера на вредата от деянието е формиран изцяло от изплатеното адвокатско възнаграждение. Липсват съображения защо при равни други условия относно сделките, съдът използва различни критерии при определяне размера на вредите. При анализа на сделката по пункт 4, съдът по неясни съображения обсъжда и сделката по пункт 3, която не е включена към деянията, за които той счита, че осъществяват състава на чл. 220, ал. 1 от НК, а принадлежи към групата сделки, за които е приел, че не са съставомерни. С оглед гореизложеното, не може да се направи и проверка по какъв начин е получена разликата от 249224,58 лв. до 610434 лв., която съдът счита, че не представлява вреда от престъплението. От мотивите не може да се установи по категоричен начин дали това е разлика в стойността на Договора за правна помощ от 03.2004г. и Анекса към него, свързани с абонаментното обслужване на търговското дружество, и стойността на всички останали договори за правна помощ, или представлява разлика от стойността на платените възнаграждения по договорите, за които подсъдимият е признат за невинен и тези, за които е прието, че са неизгодни. И в двата случая се получават суми, които съществено се различават от посочения от съда резултат. Във втория случай разликата в резултата се получава тъй като първоинстанционният съд приема, че вредата по някои от сделките не е равна на платените възнаграждения по тях, а на разликата между тях и минималните им размери. По делото не са изложени мотиви и за това по кои от посочените сделки по пункт 1, 2, 15, 17, 19, 20, 21, 22, 23, 41, 51, 56, 62, 71, 87, 96 и 104, стойността на платеното адвокатско възнаграждение е присъдена в пълен или в близък до пълния претендиран размер. Налице са мотиви единствено за сделката по пункт 3, която както бе посочено по-горе не е ясно защо е обсъждана заедно с тази по пункт 4. За сделката по пункт 3 е прието, че от платения хонорар от 22150 лв. по т.д. № /2002г. на ВТОС при минимален такъв от 11340 лв., като са присъдени 22350 лв. разноски. Подобни съображения, обаче липсват за всяка една от изброените по-горе сделки, което съставлява пречка да се провери в какви граници присъждането на възнаграждението съдът счита, че представлява близко до пълния претендиран размер. Не е ясно и какво съдът има предвид в съдържанието на критерия „плащане на адвокатско възнаграждение в близък до минималния размер” относно сделките по пункт 6, 7, 8, 9, 11, 12, 16, 31, 32, 34, 35, 36, 37, 38, 50, 53, 59, 65, 66, 67, 70, 72, 75, 77, 80, 84, 86, 88, 89, 97 и 101. От една страна сделката по пункт 89 изрично е посочена като такава осъществяваща състава на престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, тъй като е налице значително превишаване на минималното адвокатско възнаграждение от 1083,17 лв. с плащането на такова в размер от 2670 лв., а от друга – същата сделка вече не се счита от съда за неизгодна, защото платеното адвокатско възнаграждение е близко до минималния размер. Съгласно отразеното в таблицата от съда, изплатените възнаграждения по сделките по пункт 6, 7, 8, 9, 16, 34, 35, 36, 37, 38, 53, 65, 67, 70, 75, 80, 84, 86 и 89 надвишават в пъти минималното възнаграждение, а за някои от тях – по пункт 65, 67, 75 и 80 е надвишен дори и трикратния му размер, което за първоинстанционния съд означава, че е налице плащане в близък до минималния размер на адвокатското възнаграждение, поради което липсва вреда и не е налице престъпление. От друга страна, за сделките по пункт 4, 14, 25, 26, 27, 28, 39, 40, 42, 46, 57, 63, 68, 73, 74, 81, 85, 89, 90 и 94 е прието, че са сключени в размери значително надвишаващи посочените в Наредбите за минималните адвокатски възнаграждения в редакциите им от 1999г. и 2004г. или в размери превишаващи тройния им размер., поради което се явяват неизгодни за търговското дружество, на което подсъдимият е бил управител. От гореизложеното се достига до извода, че е налице противоречие в изложените в обжалваната присъда мотиви, което съчетано с неясния й диспозитив не дава възможност да се разбере какво всъщност е решил първоинстанционния съд, поради което постановеният съдебен акт не отговаря на изискванията на чл. 301, ал. 1 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, и по същество липсва такъв. Това прави невъзможно проследяването на волята на първоинстанционния съд и проверката на неговото вътрешно убеждение, тъй като има противоречие относно възприетите критерии, чрез които се определят сделките като изгодни и неизгодни и за това по какъв начин се формира извода за размера на причинените от тях вреди. При това положение изготвеният съдебен акт не дава възможност за проверка дали вътрешното убеждение на първоинстанционния съд е формулирано при спазване на принципа на чл. 14 от НПК. По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, но и такава убеденост, която почива на доказателствата по делото, имаща своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните, така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху т¯зи процес. Изтъкнатото процесуално нарушение напълно опорочава обжалваната присъда и обосновава извода за необходимостта от отменянето й в цялост. Делото подлежи на връщане за ново разглеждане от първоинстанционния съд, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, където допуснатото нарушение следва да бъде отстранено. При това положение настоящият съдебен състав не следва да взема отношение по съществото на направените доводи и възражения от страните по повод депозирания протест и жалби, и изразените от тях становища в съдебно заседание, които трябва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд след връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: Отменя присъда № от 01.2010г. по наказателно общ характер дело №/2008г. на Великотърновския районен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския районен съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |