Решение по дело №109/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 201
Дата: 21 май 2018 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20172100900109
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

Номер -172                               21.05.2018 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

             Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На  двадесет и пети април, две хиляди и осемнадесетата година

В  публично  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев

               

 

Секретар:  Жанета Граматикова                                                                

Прокурор: ______________

Като разгледа докладваното от   съдията  Кирил Градев

Търговско дело № 109 по описа за 2017  година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

         Делото е образувано по повод исковата молба на ЕТ „Медимекс – Петрова“ ЕИК-********* със седалище и адрес на управление – гр.София, представлявано от Елка Милчева Петрова против Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия „Сити Клиник Бургас“ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , представлявано от управителите Мариана Контева и Илиян Николов за заплащане на сумата от 36 747.61 лв. – обезщетение за причинени вреди във  връзка с договор от 16.02.2015 г. за обществена поръчка включваща 29 000.74 лв. – претърпени загуби – стойност на закупени от ищеца и  незаявени от ответника медицински консумативи съгласно справка за наличните консумативи за доставка към 06.12.2016 г. и 7 746.87 лв. – пропуснати ползи – нереализирана  от ищеца печалба от изпълнението на договора за обществена поръчка за периода 01.05.2016 г. – 16.02.2017 г. с правно основание чл.82 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД. Претендират се лихви за забава върху главницата от датата на предявяване на иска до пълното изплащане  на същата , както и разноските по делото. Приложени са и се ангажират  доказателства в подкрепа на исковата претенция. Ищецът сочи , че  има сключен договор с ответника на 16.02.2015 г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет – доставка на  медицински  консумативи , необходими за работата на ответното дружество. Артикулите са позиционирани по технически данни и единични цени съгласно Приложение №1 , представляващо неразделна част от договора. Твърди се , че до м. април 2016 г. ответникът редовно е  правил поръчки , които са били изпълнявани точно от ищеца. По изпълнение на договорните си задължения ищецът е направил съответните разчети като е закупил със собствени средства и е поддържал на склад количества от артикулите съобразно нуждите на ответника и установената практика по изпълнение на договора за осигуряване  изпълнение в рамките на часове.   Въпреки  изпратеното писмо с изх.№363/20.07.2015 г. , с което се потвърждава изпълнението на  договора от м. май 2016 г. ответникът спира  да заявява доставки на медицински изделия. От друга страна ищецът продължава да  осигурява складови наличности съобразно договореностите и  уведомява своевременно ответника за това. Отправените запитвания до ответника за причините за преустановяване на заявките остават без отговор като в периода – 01.06.2016 г. – 16.02.2017 г. ответникът заявява три  доставки на обща стойност 2785.04 лв. По този начин към датата на  изтичане на срока на действие на договора – 16.02.2017 г. стойността на закупените от ищеца и незаявени от ответника медицински консумативи , които са били съхранявани и са останали незакупени е  29 000.74 лв.   Според ищеца ответника без основателна причина не е заявявал  необходимите му консумативи като и не е прекратил договора в съответствие с текста на чл.1.4 и с поведението си  е поставил ищеца в положени ед прави разходи в продължение на 9 месеца , изпълнявайки договорните  си  задължения. Според ищеца ответникът е нарушил договорните си задължения и  установената търговска практика като не е изпълнявал поетото задължение да поръчва според потребностите си  за периода от 01.03.2015 г.  – 30.04.2016 г. в средномесечен обем в размер на  4 796.83 лв. След това  внезапно  поръчките са преустановени като при това  продължава да осъществява дейността си. В резултат на това ищцовата страна сочи , че  е пропуснала реализацията на печалба от изпълнението на договора – в размер на 7 746.87 лв. от 01.05.2016 г. – 16.02.2017 г. съобразно средномесечния обем на поръчките от 4 796.83 лв. при норма на печалбата – 17% -  равно на 815.46 лв. на месец , за която ответникът е  уведомен с писмо от 22.11.2016 г.

       С отговора на исковата молба по чл.367 от ГПК ответната страна- „Сити Клиник Бургас“ООД оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Като страна по договора от 16.03.2015 г. страната сочи изричен запис в него съгласно който  в качеството на  възложител не е обвързан със закупуването на  цялото прогнозно количество продукти по документацията за участие  и ценово  предложение на ищеца като изпълнител , а точното количество по вид на доставените продукти се определя с периодични заявки съобразно  потребностите на възложителя. Намира , че е налице твърдяното внезапно  спиране на доставките , което е видно от  приложените към исковата молба фактури с дати от месеците юни, юли и декември 2016 г. Направен е извод , че ответникът е заявявал редовно според нуждите си необходимите му количества медицински консумативи съобразно договореното. Посочено е , че не са правени  заявки в продължение на 4 месеца , но в договора липсва обвързване със срокове , в които следва да се правят заявки.   Ответникът  счита , че е изпълнявал точно и добросъвестно договорните  си задължения , а  ищецът като изпълнител по договора не е бил длъжен да закупува и да съхранява на склад цялото прогнозно количество медицински консумативи до края на договора. Възразява , че липсва причинно – следствена връзка  между твърдените имуществени вреди и пропуснати ползи като причинени от ответника като възложител съобразно условията на договора. Ответната страна оспорва  като недоказани и необосновани твърденията на ищеца , че за да изпълни  предмета на договора е закупил със собствени средства и е съхранявал на склад количества от  обособените позиции съгласно договора, съобразени с нуждите на възложителя , съгласно установената практика  между страните. Изразява становище  , че в процесния договор не са предвидени такива  задължения за изпълнителя – до поддържа  твърдяната наличност на медицински консумативи и то в предполагаемо количество , евентуално отговарящо на нуждите на  възложителя до края на срока на договора. Такова задължение на възложителя  липсва като ясно е  записано , че възложителят не е обвързан със закупуването на  цялото прогнозно количество продукти , посочено в документацията за участие и ценово  предложение на  изпълнителя – ищец. Изрично е записано , че точното количество по вид на доставените артикули се определя от периодични заявки, съобразно  потребностите на възложителя и няма договорено задължение на ответника – възложител да заявява на точно определен период определено количество медицински консумативи. Сочи , че  тези заявки се определят единствено от потребностите на възложителя, зависещи от много фактори , а не от времеви периоди. В тази връзка е направен извод , че  ищецът не е имал задължение да закупува за своя сметка медицински консумативи и да поддържа прогнозното им количество на склад до края на срока на договора , а ответникът не е имал задължение да заявява всеки месец определени количества от тях.  Относно твърдението на ищеца , че ответникът  не е прекратил договора в съответствие с чл.1.4  и по този начин го е принудил да прави разходи ответникът обяснява , че договореното в чл.1.4 е правна възможност , а не – задължение. Още повече , че това е възможност за всяка от двете страни , от която би могъл да се  възползва и ищецът в случай на неправомерно незаявяване на доставки от страна на ответника още в първите месеци.  Ответникът счита , че  страните са договорили с процесния договор определено прогнозно количество медицински консумативи и съответно -  финансов ресурс , с които ще бъдат закупени консумативи , които по преценка и съобразно нуждите на  възложитeля  могат да бъдат оползотворени. Намира , че в този смисъл са и определените в  договора задължения за страните и не е уточнено  колко често следва да бъдат правени заявките и за какво количество консумативи.  Оспорва се и като недоказано твърдението на ищцовата страна , че  предполагаемото закупено количество консумативи за нуждите на възложителя по договора е загуба и съответно  - пропусната полза за  изпълнителя – ищец , защото той най-вероятно по този начин изпълнява своята търговска дейност , свързана с вписания предмет на дейност на ЕТ в отношенията си с други лечебни  заведения и търговски дружества.  Страната прилага и писмени доказателства. Оспорва се  искането на ищеца за допускане на експертиза с посочените в писмена форма задачи.

       С допълнителната си искова молба по чл.372 от ГПК ищецът уточнява петитума. Оспорва  всички възражения на ответника. Във връзка с оспореното внезапно спиране на заявките през м. май 106 г. съгласно  установената договорна практика сочи , че последните три заявки по фактурите от 17.06.2016 г. ,  от 05.07.2016 г. и от 19.12.2016 г. имат случаен и откъслечен характер , несъпоставим с месечните обороти през периода м.февруари 2015 г. – април 2016 г. През периода 01.03.2015 г. – 30.04.2016 г. средният обем на месеч е бил 4 796.83 лв. ,, а през следващите месеци – май , август, септември , октомври и  ноември 2016 г. , януари и февруари 2017 г. оборотът е нулев , а през юни, юли и декември 2016 г. е съответно – 1095.36 лв. ,  371 лв. и 1319.04 лв. без ДДС за доставка на три артикула. Относно задълженията си на изпълнител по процесния договор , ищецът сочи  текста на чл.6.2 в раздел VІ , с който ме у вменено задължение да доставя заявените артикули от възложителя в срок до 5 часа след получаване на заявката по телекс , факс, електронна поща или друга писмена заявка. Това е налагало  предвид изключително късия срок като изпълнението не е било ограничено в рамките на работните дни изпълнителят да държи на склад количества от договорените артикули. Намира , че макар да няма изрична клауза за задължението му да има на склад стоки, то същото се  съдържа имплицитнов договора и  се извлича от съдържанието му, за да се осигури изпълнение на задължението за доставка в срок от 5 часа от заявката. В тази връзка ищецът сочи , че от приложената справка за  наличните консумативи за доставка към 06.12.2016 г. е видно  , че на склад е държано не цялото прогнозно количество по договора , а само такава част , която съответства на  установената търговска практика между страните. Ищецът твърди  , че е уведомявал неколкократно  ответника  за наличните количества на склад и  го е предупредил , че ги е закупил и  държи , за да изпълнява договора , както и невъзможността  да ги реализира другаде. Оспорени са възраженията на ответника, свързани с липсата на  договорени негови задължения – да поръчва периодично определени доставки , както и с възможността на ищеца да прекрати договора и да предостави наличностите в склада на други потребители. Обосновава  оспорването си с текста на чл.І.1, тире второ от договора , с който възложителят изрично се е задължил да  заявява на изпълнителя количества съобразно потребностите си , което означава количества , които са му необходими за осъществяването на съответната медицинска дейност. Посочен е и текста на чл.ХІ.11.1 и чл.ХІ.11.3 от договора , в който е предвидена възможност възложителят да се обърне към друг доставчик , ако изпълнителят  откаже да  изпълни заявката поради невъзможност или се забави с изпълнението. Като тълкува тези клаузи в договора, ищецът прави извод , че  волята на страните при сключване на  договора е била възложителят да заявява на изпълнителя всички необходими консумативи от посочените позиции , а едва при отказ на изпълнение на  доставката да се обръща към друг доставчик. Твърди , че такава е била практиката между страните до края на м. април 2016 г. Поради това , че е бил изправна страна , ищецът не е прекратил договора с едномесечно предизвестие. Същият е имал желание договорната връзка да  продължи да се осъществява, мотивиран е бил от ответника да очаква реализиране на договорното правоотношение в пълен обем , предвид проведени разговори с него и изявената му воля в писмо  изх.№363/20.07.2015 г. Твърди , че  не е имал възможност да реализира наличните складови количества за други лечебни заведения , тъй като те по спесификация  съответстват на потребностите на конкретно  лечебно заведение и на изискванията на медицинския персонал , който ги ползва.Твърди още , че всяко лечебно заведение се договаря конкретно с доставчиците си съответно за артикулите и  количествата , от които се нуждае като доставките се планират предварително в рамките на определени периоди от 1 , 2  и повече години. Това е наложено от много  тясно определени по специфични признаци и предназначение  на медицинските консумативи , поради което не е възможна продажбата им на свободния пазар  на неопределен кръг от  купувачи – и  в тази насока възраженията на ответника според  ищеца са  голословни и недоказани. Приложени са доказателства и са формулирани доказателствени  искания.

      С допълнителен отговор по чл.373 от ГПК на допълнителната искова молба ответникът „Сити Клиник Бургас“ ООД поддържа направеното оспорване по основателността на исковете. Отново се позовава на  договорните клаузи , в който смисъл страната  не е обвързана с договорно задължение да  изкупува цялото количество медицински консумативи , посочени в  документацията за  участие и ценово предложение на ищеца като изпълнител, като точното количество по вид и количество на доставяните артикули се определя с периодични заявки съобразно  потребностите на възложителя.  В изпълнение на тези договорености е било и поведението на ответната страна. В тази връзка се сочи , че няма  договорно задължение за ищеца да поддържа в наличност медицински консумативи на склад , а има  изрична клауза  в договора , според която възложителят – ответник не е обвързан със закупуването на  цялото прогнозно количество консумативи , посочени в документацията по ЗОП. Сочи още , че  изпълнителят се е съгласил с 5 – часов срок за доставка на консумативите след получаване на  заявката. От своя страна тази заявка зависи и се определя единствено и  само от потребностите на  възложителя , а не от  времеви периоди. Ответникът също така оспорва претендираната сума  за имуществени вреди в размер на 29 000.74 лв. като такава с неуточнена база на формирането й – необоснована при направените твърдения в допълнителната искова  молба , че съобразно установената търговска практика между страните средномесечния обем на заявките е  в размер на 4 496.83 лв. за периода 01.03.2015 г. – до 30.04.2016 г. Оспорена е като  недостоверно доказателство представената справка за налични консумативи към 06.12.2016 г.  Като неверни са оспорени и твърденията на ищеца относно задължението  на възложителя да заявява медицински консумативи само и единствено от изпълнителя по договора като се обосновава с текста на чл.1.1 от договора. По  представената от ищеца кореспонденция ответникът  посочва , че същата не е била адресирана  до възложителя по договора , а до „Сити Клиник“ЕАД – гр.София. Оспорват се  като  неотносими и неоснователни формулираните доказателствени искания за разпит на свидетели и  изпълнение на съдебно-икономическа експертиза.

       След преценка на  събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , Бургаският окръжен съд  приема за установено следното:

       Страните по делото са  сключили на 16.02.2015 г. договор за изпълнение на обществена поръчка / находящ се на л.7-14 по делото/, според който  ответната страна в качеството й на възложител, а ищеца – в качеството на изпълнител са договарят за доставката на  медицински консумативи , необходими за работата на отделенията на СБАЛК / Сити Клиник Бургас/ по обособени  позиции №29, 46 и 47 , конкретизирани по вид, технически данни , качество и единични цени в приложенията към договора.Срокът на действие на договора е  за 24 месеца , считано от датата на неговото подписване – т.е. – до 15.02.2017 г. Договорено е , че възложителят не е обвързан със закупуването на  цялото прогнозно количество продукти , посочено в документацията за участие  и  ценово предложение на изпълнителя по откритата процедура по ЗОП. Предвиден е начин на заплащането – същото следва да става в 60 дневен срок / календарни дни/   след представяне на  документите – фактура – оригинал и 1 бр. заверено копие, приемо-предавателен  протокол – 2 бр. и писмена заявка от възложителя. Към приложения към исковата молба договор са налични и два броя „приложение“ , в които са посочени  обособените  по спесификации артикули -  позиция №47 - шевен материал  група ІІІ и позиция №46 – шевен материал група ІІ , които са позиционирани като артикули, по спецификация на медицинските изделия , вид на разфасовката и формата на  консуматива, търговското наименование и производител , прогнозното количество от артикула за 24 месеца, както и  единичната цена на артикула – без включен ДДС и  общата стойност на  прогнозното количество също без вкл. ДДС. От писмо , изпратено от страна на  ищеца до  изпълнителния директор на „Сити клиник Груп“ се установява , че към дата 04.07.2016 г. – т.е. – повече то година след сключване на договора ответникът- възложител не е изплатил  фактури за периода декември 2015 – юли 2016 г. на обща стойност 38 333.15 лв. Същевременно в писмото се сочи, че на склад при доставчика са  налични артикули   на обща стойност 33 400.20 лв. като  въпреки , че срока на договора е до м. февруари  2017 г. то от м. май 2016 г. няма възложени доставки въпреки увещанията  на насрещната страна. С ново писмо от 22.11.2016 г. от страна на  ищеца –  изпълнител по договора се сочи , че  въпреки уверенията  няма възложени доставки на материали. Получено е било предложение от мениджър търговия и доставки на „Сити  Клиник“ за закупуване на  някои видове с отстъпка 35-75% от договорените цени. Ищецът е изразил недоумението си  и е посочил , че търпи загуби  като не може да  реализира на друго място  медицинските материали , предназначени за  ответника с оглед тяхната особеност.  След около месец с подобно съдържание е била изпратена нотариална покана , връчена на сътрудник на  ответното дружество на 12.12.2016 г. , в която е посочено , че ако в 7 – дневен срок не се възстановят доставките към ответника,  страната ще търси  правата си по съдебен ред като предяви претенции за компенсации за  причинените вреди  в резултат на отказа от изпълнение на сключения договор. По повод изпълнението на договора / изразяващ се в неизпълнение на задълженията  от страна на възложителя/  по делото  на основание чл.176 от ГПК е  допуснат до разпит управителя на   ответното дружество. Същият в изявлението си пред съда е посочил , че  работата в болницата  не е еднаква през различните периоди от време , че заявките са въз основа на старшите медицински сестри на всяко едно отделение като въз основа на тях оторизирано лице в болницата , което завежда складовата наличност консултира заявките с управителя на болницата или началниците на отделения и се изготвя електронна заявка към съответните фирми. Консумативите се определят по вид , размер и  количество , но не и  по  стойност. Управителят е посочил  , че няма как да контролира лекарите с какви консумативи да работят. Предметът на дейност на болницата през целия период от време е останал непроменен. Сочи се също така ,че болницата  не поддържа на склад асортимента от артикули , а  ги поръчва при необходимост от конкретно приложение.

     От експертното  заключение - основно и допълнително се установява , че  за  периода на действие на договора  ищецът е  доставил на ответника стоки на стойност 69 816.18 лв. – без ДДС като същите стоки са заприходени при ищеца с цени на придобиване на обща стойност 55 576.58 лв. По този начин разликата между придобивната цена и продажната цена възлиза на 14 239.83 лв. Съгласно хронологичните записвания по сметка 411/ клиенти/ при  ищеца и сметка 401/ доставчици/ при ответника доставените медицински консумативи възлизат на  обща стойност 83 905.44 лв. с ДДС. По време на  действие на договора – за периода 16.02.2015 г. – 16.02.2017 г. ищецът е извършил доставки на медицински изделия със същите наименования и кодове, идентични с тези по „справка за наличните консумативи за доставка на СБАЛССЗ „Сити Клиник Бургас“ ООД към 14.05.2016 г.  и на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – за  сумата от 17 406.60 лв. и  на МБАЛ – Бургас АД за  4 979.52 лв. От друга страна  въз основа на  документацията за водената складова наличност при ответника за периода на  действие на договора за обществена поръчка от 16.02.2015 г до 16.02.2017 г. в счетоводството на  ответника са изписани  медицински изделия доставяни от двама доставчици – единият е ищеца – и доставените стоки възлизат на  стойност 83 905.44 лв. и също така  - от „Сити Клиник Сървисис“ЕООД – доставки на стойност 57 564.30 лв. В периода на действие на договора за обществена поръчка медицински изделия , идентични с  тези по договора са доставяни от „Сити Клиник Сървисис“ ЕООД. Към сочената от  ищеца дата – 06.12.2016 г. съобразно Приложение №3 към допълнителното заключение са били налични консумативи на стойност  по вид и количество съобразно  приложение №3 и на обща стойност 28 874.74 лв. През процесния двугодишен период на действие на договора с ответника ищецът е продал  консумативи само на други двама клиенти – МБАЛ – Бургас и УМБАЛ „Св.Георги“.

       Относно основателността на  претенцията  настоящият съдебен състав съобрази следното:

      Сочи се от страна на ищеца , че е налице неизпълнението на договорно задължение от страна на ответника за възлагане на поръчка за доставка и , че   по този начин се  накърнява позитивния интерес на кредитора-продавач, и в случая - че от това неизпълнение са настъпили вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ за същия, това неизпълнение на задължението на купувача е от естество да ангажира договорната му отговорност за поправяне на всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от неизпълненото задължение за получаване на договорените медицински консумативи. Искът за обезщетяването им, който почива на договорно, а не на извъндоговорно основание, намира правната си квалификация в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр.  чл. 82 ЗЗД. За  претендираното от ищцовата страна обезщетение следва да важи общия принцип на  чл. 82 ЗЗД, че подлежат на обезщетяване само преки и непосредствени, предвидими, освен при недобросъвестност на противната страна вреди. Недобросъвестността в гражданските правоотношения предпоставя умисъл за неизпълнение на поетото задължение, нежелание на длъжника да действа съобразно възприетия модел на поведение, т. е. умишлено поведение на „Сити Клиник“ в обвързването с договорно правоотношение, задължение по което не смята да изпълни. Очевидно в случая е налице недобросъвестност, тъй като страната / „Сити Клиник“/ е проявила воля извън договореността по  сключения между страните договор от 16.02.2016 г. , касаеща цената на  медицинските консумативи: - доказателствата сочат , че отговорните лица за контакт при „Сити Клиник“  са опитвали  да  принудят  продавача да направи отстъпки от цените до 75% , при първоначално договорени 17%. Това е съществено отклонение  от първоначалната договореност относно съществен елемент от договора – цената. При предявен иск по  чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на претърпени  загуби и  пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение на поето договорно задължение на първо място следва да се  установи  наличието на претърпяна загуба  у ищеца – т.е. – намаляне  на имуществото под каквато и да е форма  в патримониума на ищеца и на следващо място – неосъществяване на  очакван приход. Ищцовата страна не доказва подобно намаляне на имуществото в патримониума си. Довода,  на който се позовава е  претърпяна загуба вследствие на  закупуването на  медицински консумативи , предназначени за извършване на доставките по договора на възложителя – „Сити Клиник“. Т.е. – налице е трансформация на парични средства в стокови – визираните медицински консумативи. При тази трансформация не може да се приеме , че е налице  загуба за страната , тъй като е налице само трансформация на  парични средства в стокови. Безспорно се установява , че част от средствата са продадени на други клиенти. Ищецът твърди , че   въпросните медицински консумативи са със специфично предназначение, че няма  къде другаде да ги реализира. От друга страна се установява , че  тези консумативи ищецът е реализирал и на други две места , макар и в малки количества. Твърденията , че само  ответникът  осъществява кардиохирургическа дейност в страната са недоказани. Респ – че  няма  къде другаде да се реализира съответната стока. Ищецът е осигурил на склад при себе си  въпросните количества медицински консумативи най – вече заради кратките срокове на доставка по договора – 5 часа от заявката – клауза , която е  договорена с негово съгласие. Именно заради този кратък срок , в който е длъжен да достави по договор заявените материали, ищецът е набавил на склад медицинските консумативи, които според  договореностите е очаквал да бъдат заявени от  ответника. Това обаче не е последвало. Установява се , че ответникът е набавял консумативите именно с цел да изпълни  в кратките срокове доставките и това набавяне е ставало  по негова инициатива , не в изпълнение на договорни задължения. Нереализираната  стока – медицински консумативи обаче не може да бъде възприета като загуба – това е стоков актив  , който макар и нереализиран не може да бъде окачествен като причинена загуба за ищеца. Хипотетично загуба би била налице  при евентуалното  реализиране на тази стока на пазара като  осъществен разход по реализирането й , но не  такива разходи  по делото не са доказани – установява се по безспорен начин , че тази стока е в наличност. Що се отнася до  пропуснатите ползи – то в случая трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора - ищец, която сигурност не се предполага. Установяването на пропуснатата полза, съставляваща неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора - ищец, се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът - ответник би изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза, като елемент от фактическия състав на правото на обезщетение, не се предполага, а следва да се докаже от страна на кредитора – ищец в качеството му на изпълнител - доставчик, че при точно изпълнение на задължението за заявка от страна на  ответника, със сигурност би получил увеличаване на имуществото си в размер на търговската отстъпка върху цената на продаваната стока – медицински консумативи . Според тълкувателно решение № 3/2012 г. 12 декември 2012 год. на ОСГТК по т.д.№3/2012 г. на ОСГТК при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага. Според посоченото в това тълкувателно решение ищецът следва да установи , че вследствие неизпълнението на задължението на ответника – в процесния случай – заявяване и  закупуване на  договорените количества медицински консумативи в неговия имуществен патримониум / на ищеца/ са настъпили негативни промени  - причинена е загуба – намаляне на имуществото било в стока или пари , както и същественото според ТР е пропусната полза – т.е. –  пропусната е възможността да се увеличи финансовия резултат със сигурност  с печалбата вследствие осъществената сделка и това  не се е сбъднало именно поради неосъществените сделки по закупуването на медицинските консумативи на склад  при  ищеца поради поведението на ответната страна. Съгласието постигнато  с договора  за  сумата в размер  237 654.70 лв. , посочена като  цена на договора не би могла да бъде критерий за  причинени загуби и пропуснати ползи , тъй като според Раздел І. Точка 1.1 втори абзац възложителят / ответникът/ не е обвързан със закупуването на цялото прогнозно количество продукти , посочено в  документацията за  участие и ценово предложение на изпълнителя / ищеца/.  Или – в случая  е налице клауза ,  която игнорира  договорения размер  на следващото за изкупуване количество медицински консумативи като за  възложителя – ответник е оставена една голяма възможност за избор – дали да закупи от ищеца или – не  въпросните консумативи. Т.е. – между страните е постигната категорична безспорна договореност – налице е съгласие  само по отношение на  артикулите стоки и тяхната единична цена , но не и  по отношение на количеството. По отношение на  количеството за ответникът в качеството му на възложител – получател на доставките е налице една свобода на преценка – кога  и колко  от стоката да  иска да му бъде доставена.  Това по несъмнен начин   се отразява и на  претенцията на ищцовата страна в качеството й на доставчик – изпълнител по договора като изключва задължение в тежест на  ответника в качеството му на възложител да направи поръчки за доставка  по цялото договорено количество съобразно клаузата на Раздел ІІІ.Цена – от договора – точка 3.1 – в общ размер на 237 654.70 лв.  Наличието на тази клауза  прави  претенцията неоснователна. Но в процесния случай освен  така установената неоснователност на претенцията поради  наличието на  клаузата по Раздел І , т.1.1 – при липса на  доказана  причинена вреда и пропусната полза от страна на ищеца , предявената претенция се явява също недоказана и неоснователна.  Ищецът е поставил претенцията си не според неизпълнената част от договора / 237 654.70 лв. – 83 905.44 лв./ - като разлика между договорената и изпълнената част , а само според  незаявените количества медицински консумативи , които са  на склад при него – за 28 874.74 лв. Върху това количество  стока , което  ищецът – доставчик , изпълнител по договора е закупил  с цел  своевременното извършване на доставките, се претендират причинената загуба и пропуснатата полза.

       С оглед на гореизложеното се налага крайния извод  за неоснователност и недоказаност на  ищцовата претенция в нейната цялост: - от една страна поради липсата на  доказана причинена  загуба и пропусната полза с оглед на гореизложеното и във вр. с ТР №3/13 г. на ОСГТК , поради наличната трансформация на парични средства в стокови, съхранявани на склад при ищеца , а от друга страна претенцията е неоснователна и на основание чл.20 от ЗЗД във връзка с Раздел І , т.1.1 от договора ,  изключващ  задължението на  ответната страна да договаря и възлага поръчки от  договорените артикули за цялото прогнозно количество стоки / в т.ч. и  количеството на склад при ищцовата страна към 06.12.2016 г./.

       Съобразно гореизложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. В полза на ответната страна на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размер от страната не се сочи , поради и което съдът  определя  същия на сумата от 300 лв.

       

       Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

 

 

                                      Р             Е             Ш             И:

 

 

 

       ОТХВЪРЛЯ  иска на ЕТ „Медимекс – Петрова“ , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. София, представляван от Елка Милчева Петрова от гр. София против Специализирана  болница за  активно лечение по кардиохирургия „Сити Клиник Бургас“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, представлявана от  управителите Мариана Контева и Илиан Николов, с който се иска осъждането на ответника СБАЛК „Сити Клиник Бургас“ООД да заплати на ЕТ „Медимекс – Петрова“ сумата в общ размер на 36 747.61 лв. – обезщетение за причинени вреди във връзка с договор от 16.02.2015 г. за изпълнение на обществена поръчка , от които претърпени  загуби в размер на 29 000.74 лв. -  представляваща стойността на  закупените от ищеца и незаявени от ответника медицински консумативи съгласно Справка за наличните консумативи за доставка към 06.12.2016 г. и пропуснати ползи в размер на 7746.87 лв. – нереализирана от ищеца печалба от изпълнението на процесния договор за периода 01.05.2016 г. – до 16.02.2017 г. ведно със законните лихви за забава върху главницата от 36 883.56 лв. от датата на  предявяване на исковата молба до окончателното плащане , както и направените по  делото  разноски.

      ОСЪЖДА   ЕТ „Медимекс – Петрова“ да заплати на  СБАЛК „Сити Клиник Бургас“ООД сумата от 300 / триста / лева – разноски по  делото , представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

      Решението  може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд  - гр.Бургас в  двуседмичен срок от уведомяването му на страните.

 

 

                                                 

                                                              Окр. съдия: