РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. К., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320101976 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД против О. А. И., с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че за периода от 16.05.2023г. до 20.05.2024г. ответникът,
имал задължения към ищеца за предоставени от експлоатационното
дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в
размер на 1407.37 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от
31.07.2023г. до 31.05.2024г. в размер на 45.49 лв., за обект с адрес: гр. К., ул.
***. Посоченият период съставлявал период формиран от датите на
издадените за тази доставка фактури, подробно описано в инкорпорираната
таблица в исковата молба таблица.
Съгласно чл. 31, ал.2 и 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор гр. П., при неспазване на срока за
плащане - 30 дневен след датата на фактуриране, потребителите дължат
законна лихва по реда на чл. 86 ал.2 от ЗЗД, поради което на ответникът му
били издадени процесните фактури.
1
Съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). Ответникът, в качеството си на собственик, респ. ползвател на
имота е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка
наследодателят на ответника фигурирал в базата данни на оператора като
потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя
и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни Общи
условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били
общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Ответникът имал качеството потребител съгласно разпоредбата на
Наредба № 4 от 14.09.2004г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
от ВиК оператор гр. П., тъй като бил собственик/ползвател на водоснабдения
имот.
В имота на потребителя за процесния период нямало поставено
измервателно устройство, което да отговаря на закона за измерванията и ВиК
услугите, водомерът който е констатират е с метрология от 1981г., поради
което услугите предоставени в имота му били определяни съгласно чл.25, ал. 8
от Общите условия действащи за процесния период. Номерът посочен като
номер на водомер *** в справките за задължения на потребителя
представлявал системен номер, а не физически номер на измервателно
устройство. Измервателните устройства в имотите на потребителите били
индивидуални и предвид това подмяната им при повреда или след изтичане на
метрологичната им годност (10 години), респ. поставянето им било
задължение на потребителя на ВиК услуги, което е нормативно изискване,
произтича от закона и операторът не следва да уведомява потребителя за
същото. Именно поради това били начислявани количества вода по тарифа,
като съгласно разпоредбата на ОУ се начислява по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище на всеки един обитател, като било превидено
завинтването им с по 1 куб.м. на човек на всяко тримесечие, с оглед
изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на измервателното
устройство. Начислявано било количество вода за двама обитатели по 5 куб.м.
на човек или общо 10 куб.м. На ответника и чрез негов представител били
връчвани покани за доброволно плащане, връчено известие за нередовност на
водомера му, но мерки в насока за заплащане на задълженията не били
2
предприети.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите,
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. П. е подало заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу О. А. И.
за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били
заплатени. Издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК. В
срока по ГПК дружеството депозира настоящата искова молба, като счита, че
сумата от 1407.37 лв., представляваща главница за период 16.05.2023г. до
20.05.2024г. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.07.2023г. до
31.05.2024г. в размер на 45.49 лв. е дължима от абоната.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1407.37 лв., представляваща главница
за период от 16.05.2023г. до 20.05.2024г. и 45.49 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 31.07.2023г. до 31.05.2024г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира за направените
разноски по настоящото и заповедното, в това число - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Ответникът представляван от назначения му по реда на чл. 47 от ГПК
особен представител в лицето адвокат Н. Б., намира предявените искове за
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли изцяло. Оспорва
фактите и обстоятелствата, на които ищеца основава исковете си. Поради
обстоятелството, че няма връзка с ответника, не може да заяви дали той е
сключил с ищеца по делото Договор за предоставяне на ВиК услуги и
съответно дали той е ползвал посочените услуги за претендираният период, за
чиято стойност били издадени описаните в исковата молба 14 броя фактури.
В исковата молба се твърди, че в имота на ответника, нямало поставено
годно измервателно устройство, а ответникът бил посочен като номер *** в
справките за задълженията на потребителите, което представлявало системен
номер, а не физически номер на измервателно устройство. Счита, че не може
да се установи дали посоченият номер се отнася за посочения в исковата
молба имот. Твърденията ищцовото дружество за наличие на основание за
3
заплащане на суми за ВиК услуги са недоказани. Ищцовото дружество
твърди, че в карнет с номер 03561206, приложен към исковата молба били
поставяни подписи на ответника, респективно на негово представител. Видно
от представения с исковата молба карнет, е че няма положени никакви
подписи на потребител. Представената с исковата молба обобщена справка за
задълженията на ответника, също не съдържа подпис на ответника. С оглед на
изложеното счита, че не са представени доказателства, които да доказват
твърдението на ищцовото дружество, че ответникът е потребител „ВиК“
услуги в претендираният в исковата молба период, както и съответно
доказателства конкретизиращия техния размер установени по съответния ред.
Не били приложени към исковата молба процесиите фактури,
установяващи съответните количества потребена вода и за какъв период. В
посочения табличен вид номера на фактури, и в представеният карнет с номер
03561206, били посочени различни периоди, и различни показания от тези,
които се твърдят във фактурите. Счита, че от представените доказателства, не
се установява ищцовото дружество, да е начислявало потребното количество
вода. съобразно правилата предвидени в Общите условия. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1040/2024г. по описа на КрлРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение № 537/21.06.2024г. Тя е връчена на длъжникът, по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, във връзка с което съдът е дал указания на кредитора да предяви
иск за вземането си. Съгласно указанията на съда, исковете, по които е
образуван настоящият процес са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предвид вида на предявения специален установителен иск за
съществуването на вземането на кредитора по издадена против длъжника
заповед за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя
4
на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е
да докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти
и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата
претенция.
Задължението на ответника е описано по фактури, дата на издаване,
отчетен период, главница, лихва, падеж, период на забава в табличен вид.
Представени са общите условия за абонатите, решения на КЕВР и съответните
публикации.Отделно във връзка с възражението на ответника са представени
процесните фактури, с молба вх. № 7919/09.07.2025г.
Представена е и справка за неплатените задължения на ответника за
съответните периоди. Видно от същата, за периода от 16.05.2023г. до
20.05.2024г. ответника дължи главница в размер на 1407.37 лв. и лихва в
размер на 45.49 лв. Общото му задължение възлиза на 1452.86 лева.
Видно от справка за водомер на абонат, абоната е О. А. И., с адрес: гр.
К., ул. ***, водомер № ***, потребител с № ***.
От констативни протоколи за периода 2021 – 2024г. се установява, че при
посещение на адреса за отразените показания е начислена служебно.
От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно
дадено се установява, че няма данни за платени суми по партидата на О. А. И.,
ЕГН ********** за периода от 16.05.2023г. до 20.05.2024г. Задълженията -
главница за обект гр. К., ул. ***, водомер № *** партида на О. А. И. за периода
от 16.05.2023 г. до 20.05.2024 г. са в общ размер на 1407.37 лв., а задълженията
за лихва за просрочване плащането за периода от 31.07.2023 г. до 3107.2023г.
изчислени от ССЕ са в общ размер на 160.39 лв. На база чл.3 от Закон за
счетоводството, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. П. се води
счетоводството съгласно изискванията на посочения закон за периода от
16.05.2023 г. до 20.05.2024 г. Записите направени в приложените копия на
карнетките, посочват редовно осчетоводявани задълженията на абоната за
периода от 16.05.2023г. до 20.05.2024г. на база служебно вписване.Сумите по
процесиите фактури са изчислени на база посочени данни от приложените
копия на карнетките
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
5
следните правни изводи:
В производството по предявеният положителен установителен иск,
ищецът следва да установи качеството на потребител на ВиК услуги на
ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер и размера на
претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на
доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител“ по
смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество,
ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
По делото не са представени доказателства, от които да се изясни, че
ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. К., ул. ***. В този връзка
ищцовата страна не е представила нито документ за собственост, справка от
АВ, СВ, нито Декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Ето защо, съдът приема, че по
делото не е доказано, че ответникът е титуляр на вещното право на
собственост, за който се твърди да е доставена вода, респ. не е доказано, че
има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да
заплаща потребените ВиК услуги на оператора, какъвто е ищцовото
дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
На следващо място, по отношение на количеството доставена и отчетена
услуга следва да се има предвид следното:
Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество
вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.).
Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение – така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. В
този смисъл е и чл. 20 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
6
потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. П..
В исковата молба се излагат съображения, че измервателното
устройство в процесния имот не е отговаряло на изискванията на Закона за
измерванията, поради което начисляването на потребеното количество вода е
извършено по правилата на чл. 25, ал. 8 от ОУ, регламентиращ определяне на
изразходвана питейна вода при липса на индивидуални водомери.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите. По
делото не е представено известие за нередовен водомер, поради което
изложените в тази насока твърдения не са подкрепени с доказателства. Не се
установи водомерът да не е отговарял на съответните изисквания за годност,
нито от кога евентуално е бил неизправен или кога е монтиран такъв. Не се
установи и да са били извършвани каквито и да било проверки в тази връзка.
При установени повреди или несъответствия, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба
№ 4/14.09.2004г., представител на оператора е следвало да направи
предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срок за
отстраняването й. В тази насока от страна на ищеца не са ангажирани нито
гласни, нито писмени доказателства за нередовност на измервателното
устройство. По този начин същият не установи изправността си в
изпълненията на задълженията по договора, а именно: доставено количество
питейна и отведена вода, която да е отчетена по надлежния ред, за да
възникне задължението на ответниците за нейното заплащане.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция се явява
неоснователна, доколкото ищецът не установи дали е доставял количество
питейна и отведена вода, респ. неговото начисление. Предвид
неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който не
претендира и представя доказателства за извършени такива, поради което не
следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. ***, представлявано от управителя А. И. Г. против О.
А. И. от гр. К., ул. *** с ЕГН **********, обективно, кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от1407.37 лв., представляваща главница - стойността
на консумирана питейна и отведена канална вода за период от 16.05.2023г. до
20.05.2024г. за имот, находящ се в гр. К., ул. *** с потребител с № *** и 45.49
лв., представляваща мораторна лихва за период от 31.07.2023г. до 31.05.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.06.2024г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 537/21.06.2024г. по ч.гр.д. № 1040/202г., по описа на Районен съд – К..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
8