РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№. 2200

 

гр. Пловдив, 17.11.2021 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕТЪР КАСАБОВ

                  

                              

при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н. дело № 2111 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Г.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Т., против Решение № 730/03.06.2021 г. на Районен съд Пловдив, ХІV н.с., постановено по АНД № 5182 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 522581–F543891/07.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона. Твърди се маловажност на случая. Иска се обжалваното решение и процесното НП да бъдат отменени.

3. Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител в писмена молба по делото счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Г.С.Д. против НП № 522581–F543891/07.07.2020 г. на Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № F543891 от 14.04.2020 г., съставен от В.Г.К. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 17.02.2020 г. в ТД на НАП Пловдив, е установено, че Г.С.Д., с ЕГН ********** като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения в закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г. до 14.02.2020 г. включително.

В АУАН е посочено още, че справката-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС е подадена в ТД на НАП Пловдив на 14.04.2020 г. и е заведена с вх. № 163422001336377/14.04.2020 г., с което е нарушен състава на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във вр. с чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Отбелязано е още, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна е осъществено административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на 125, ал. 5 от ЗДДС, както и че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. 

Районният съд е изследвал възможността за прилагане на  чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка е констатирал, че не са налице обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая.

ІV. За правото:

8. Решението е неправилно.

9. От данните по делото по несъмнен начин се налага извода, че деянието следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. “а” от ЗАНН. Действително справката-декларация (СД) по ЗДДС за данъчен период м.01.2020 г. не е подадена до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а именно до 14.02.2020 г. Същата обаче, е подадена на 14.04.2020 г., т.е. с два месеца закъснение. На практика, с подаване на обсъжданата декларация макар и със закъснение, задълженото лице не е препятствало по никакъв начин разчитането си с бюджета - СД е била с нулеви данни, била е последна такава, доколкото лицето е подало заявление за дерегистрация през процесния данъчен период (м.01/2020 г.). Тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност, и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и с оглед  липсата на данни за извършени от лицето други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗДДС.

10. За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). 

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

11. Вярно е, че обществените отношения, регулирани от Закона за данък върху добавената стойност, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗДДС. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

12. Изложеното до тук налага обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд да бъде отменено. Това има за последица и отмяна на процесното наказателното постановление.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 730 от 03.06.2021 г. на Районен съд гр. Пловдив, постановено по АНД  № 5182 по описа на същия съд за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 522581–F543891/07.07.2020 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на Г.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/                                         ЧЛЕНОВЕ : 1. /П/

                                                                                           

        2. /П/