Решение по дело №1151/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              13.05.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев гражданско дело №1151 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :  

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .

В.гр.д. №1151/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивни  жалби на “Ф.К.” ЕООД ЕИК ********гр.София и „К.Е.С.“ ООД ЕИК ********гр.София срещу решение №20217338 от 06.10.2020 г постановено по гр.д.№40428/12 г на СРС , 35 състав , с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №88449 от 10.04.2017 г по посоченото дело ; като в диспозитива на решението текстът

 

„ ОСЪЖДА “Ф.К.” ООД ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** А да предаде владението върху 0,264 % ид.ч. от дворното място на А.В.Т. ЕГН **********” се чете  :

 

„ ОСЪЖДА “Ф.К.” ООД ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** А да предаде владението върху 0,264 % ид.ч. от дворното място , цялото с площ от 5864 кв.м., съставляващо УПИ XII-1008,1009,1010,1076,1089 за ЖС и КОО от кв.5 по плана на гр.София ж.к.“Хаджи Димитър“  на А.В.Т. ЕГН **********” .

 

Въззивниците излагат доводи за нищожност , недопустимост и неправилност на решението на СРС . СРС не се е мотивирал защо не е призовал страните в о.с.з , а никоя от страните не е поискала делото да се гледа в з.з. Не е налице противоречие между мотивите на съда в първоначалното решение и неговия диспозитив. СРС е променил волята на съда и недопустимо е изменил съдебния акт . Евентуален въвод в имота е практически невъзможен , защото се касае за малък процент идеална част .   

Въззиваемата страна А.В.Т. е подала писмен отговор , в който оспорва въззивните жалби . С процесното решение за поправка не се изменя волята на съда , като единствено е индивидуализиран спорния имот . Не е необходимо насрочване на делото в о.с.з , тъй като не е нужно изясняване на нови факти , а по принцип съдът може и служебно да отстрани ОФГ .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 21.10.2020 г и е обжалвано в срок на 04.11.2020 г /по пощата/.

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да допусне поправка на решението си в посочения по-горе смисъл СРС е приел , че в мотивите на решението си е посочено описанието на процесния имот и то трябва да се посочи и в съдебния диспозитив .

Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно . Видно от текста на чл.247 ал.3 ГПК съдът призовава страните в о.с.з ако прецени това за необходимо . Такъв би бил случай , в който фактическите грешки в решението са твърде значителни , спорни , двусмислени и пр. Не е такъв процесния случай , в който очевидните фактически грешки касаят само по-пълно описание на имота .

В всички случаи преценката дали да се насрочи делото в о.с.з е на съответния съд извършващ поправката , като излагането на мотиви в тази насока не е безусловно необходимо  . Според настоящия съд СРС правилно не е насрочил делото в о.с.з – това би представлявало излишно забавяне на производството , което и без това е продължило достатъчно дълго и на три инстанции . Нищо ново не би се установило в о.с.з , като на въззивниците е дадена възможност за писмено становище и по никакъв начин не са ограничени правата им . Нещо повече , воденето на настоящото производство като „второ въззивно дело“ е по-скоро злоупотреба от страна на въззивниците . Последните са наясно , че е налице влязло в сила решение по спора и рано или късно това решение /както изглежда , неизгодно за тях / трябва да бъде изпълнено .

Неоснователни са доводите на въззивниците , че СРС е „изменил решението си“ и е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив . Волята на съда в първоначалното решение е ясно формирана като съдът е препратил в диспозитива си към съдържанието на нот.акт на л.9-31 от делото пред СРС , но не е описал подробно имота - дворното място с площ от 5864 кв.м., съставляващо УПИ XII-1008,1009,1010,1076,1089 за ЖС и КОО от кв.5 по плана на гр.София ж.к.“Хаджи Димитър“ .

Само за пълнота трябва да се посочи , че не е „невъзможно“ да се извърши въвод във владение на идеална част от имот . Подобно „становище“ изцяло обезсмисля института на съсобствеността. Вярно е обратното  – съсобственикът има право на собственост върху всяка част от имота и затова се въвежда в целия имот независимо от размера на идеалната му част .   

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди .  С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски пред СГС в размер на 600 лева .

 

Водим от горното  , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :   ПОТВЪРЖДАВА решение №20217338 от 06.10.2020 г постановено по гр.д.№40428/12 г на СРС , 35 състав .

 

ОСЪЖДА “Ф.К.” ЕООД ЕИК ********гр.София и „К.Е.С.“ ООД ЕИК ********гр.София да заплатят наА.В.Т. *** сумата от общо 600 лева разноски пред СГС .

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните  .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.