Р
Е Ш Е
Н И Е
№………./08.04.2016г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА
КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на десети март две
хиляди и шестнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар М.П.
Като разгледа докладваното от
съдията
Търговско дело №1127 по описа за 2015 год.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по т.д.№1127/2015г. по описа на ВОС е образувано по молба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ”
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мария Луиза №79, с която срещу С.И.С. ЕГН **********
*** е предявен
установителен иск с правно основание
чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено
между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата в общ размер на
277 910.50 евро, както следва:
1/ сумата от 188 481.84 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит „Жилище“
№22511/22.03.2007г., Анекс №1/30.06.2010г., Анекс №2/26.04.2011г.; Анекс
№3/27.01.2012г.; Анекс №4/28.05.2012г.; Анекс №5/27.08.2012г. и Анекс
№6/28.03.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.07.2014г. до
окончателното й изплащане;
2/ сумата от
61 508.31 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 25.07.2013
г. до 07.07.2014 г.;
3/ сумата от 6454.84 евро,
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
25.07.2013г. до 07.07.2014г.;
4/ сумата от 21 465.51 евро, представляваща
неустойка за периода от 25.07.2013 г. до 07.07.2014 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№9019/14г. по описа на ВРС, 40-ти състав.
Настоява се присъждане на сторените в
заповедното и исковото производство съдебни разноски.
Ищецът твърди, че
по силата на договор за банков кредит „Жилище“ № 22511/22.03.2007 г., и
подписани към него Анекс №1/30.06.2010г., Анекс №2/26.04.2011г.; Анекс
№3/27.01.2012г.; Анекс №4/28.05.2012г.; Анекс №5/27.08.2012г. и Анекс
№6/28.03.2013г., е предоставил на ответника банков кредит в размер 200 000
евро. Сочи, че банковият кредит е обезпечен с учредени договорни ипотеки и
договори за поръчителство. Излага, че уговореният между страните краен срок за
изплащане на кредита е 25.03.2027г. Твърди, че поради забава в плащането на
изискуемите парични вноски, ответницата е поканена да изпълни. Сочи, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 20.05.2014г., за което
обстоятелство ответницата е уведомена на 22.05.2014г. Излага, че последното
плащане по кредита е извършено на 20.12.2013г., а броят на просрочените вноски
по кредита е 10. Неизпълнението на задълженията на ответницата по договора
инвокира интереса за принудително изпълнение на поетите задължения, за което е
образувано е ч.гр.д.№9019/2014г. пред ВРС. Поради подадено възражение в срока
по чл. 414 от ГПК от длъжника, ищецът обосновава интереса си от предявяване на
настоящия иск.
Ответната страна С.И.С. депозира
писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Не оспорва наличието на банков кредит, но се
противопоставя на твъдението на ищеца за надлежно упражняване на правото за
обявяването му за предсрочно изискуем.
С
допълнителната искова молба се ищецът се противопоставя на изложените в
отговора възражения.
В съдебно заседание по молба в процеса
са конституирани в качеството им на трети лица – помагачи на ответника – „ЛСК
ПРОПЪРТИС” ЕООД ЕИК ********* и „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД ЕИК *********.
След преценка на събраните писмени и
гласни доказателства, заключенията на вещите лица и доводите на страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на
чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК
- е образувано ч.гр.д.№9019/2014г. по описа на ВРС, по което съдът е издал
заповед №4956/11.07.2014г. за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист. Длъжниците С.И.С. с ЕГН **********, като кредитополучател, Д.
В. И. с ЕГН **********, „БГ-Имоти” ООД ЕИК *********, „Мегатроник Юнайтед
Гейминг” ЕООД ЕИК ********* и „Марубени” ЕООД ЕИК *********, всички в
качеството им на поръчители, са осъдени да заплатят при условията на
солидарност, следните суми, произтичащи от договор за банков кредит „Жилище“ №
22511/22.03.2007 г., и подписани към него Анекс №1/30.06.2010г., Анекс
№2/26.04.2011г.; Анекс №3/27.01.2012г.; Анекс №4/28.05.2012г.; Анекс
№5/27.08.2012г. и Анекс №6/28.03.2013г., както следва : сумата от 188 481.84
евро, главница по договора и анексите, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
08.07.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от
61 508.31 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 25.07.2013
г. до 07.07.2014 г.; сумата от 6454.84 евро, представляваща наказателна лихва
върху просрочена главница за периода от 25.07.2013г. до 07.07.2014г. и сумата от 21 465.51 евро, представляваща
неустойка за периода от 25.07.2013 г. до 07.07.2014 г. Присъдена е внесената
държавна такса в размер на 10 870.91 лева.
Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при
ЧСИ рег.№808 с район на действие ОС Варна е образувано изп.д.№20148080401736
срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК (видно
от датата в разписка за доставка с куриер SPEEDY на възражение и частна жалба
по ч.гр.д.№9010/2014г., приложена към ч.т.д.№1067/2015г. по описа на ВОС л.5)
длъжникът С.И.С. с ЕГН ********** е подала възражение против заповедта за
изпълнение, като съгласно указанията на ВРС, ищецът е заявил настоящия иск за
установяване на вземането си.
Не се оспорва от ответника, че по
силата на сключения Договор за банков кредит „ЖИЛИЩЕ” №22511/22.03.2007г. между
страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която
„ТБ „Алианц България” АД, в качеството на кредитополучател, е изпълнило
задължението си да отпусне на С.И.С., в качеството на кредитополучател, кредит
в размер на 200 000 евро за ремонт на жилище, със срок на издължаване до
25.03.2027 година. Страните са договорили лихва, формирана от БЛП и надбавка
1.25 %. Към датата на договора общата годишна лихва, заложена в месечните
вноски е 8.85 %. Съобразно условията на договора лихвата се начислява ежедневно
и е дължима ежемесечно на 25-то число. Към договора е приложен погасителен план
за 240 месеца с падеж на първата вноска 25.04.2007г. и размер на месечната
вноска 1927.70 евро.
Поради просрочване на плащанията на
кредита извън сроковете по погасителния план, между страните по договора са
извършвани допълнителни договаряния с разписаните анекси от №1 до №6. В
резултат са формирани безлихвени компоненти (включващи начислени и неплатени
лихви и неустойка върху тях), като банката фактически е водила вземанията си по
три отделни референтни номера за вземания по основния кредит, вземания по
безлихвен компонент, формиран с Анекс №1/30.06.2010г. и вземания по безлихвен
компонент, формиран с Анекс №6/28.03.2013г. След преструктуриране на кредита и
формиране на двата безлихвени компонента, погасяването на задълженията се е
извършвало, както следва: дължима месечна вноска по погасителен план за
разсрочени просрочени задължения за лихви и неустойки (отделени в безлихвен
компонент), неустойка, наказателна лихва, просрочена договорна лихва,
просрочена главница. Начинът на погасяване на задължението се е наложило
предвид договорен гратисен период за плащане на главницата и обособяването на
нова компонента от начислени, но неплатени задължения по лихви и неустойки.
Независимо от фактически извършваното погасяване, видно е, че в анексите липсва
договорена изрична промяна на приетия с основния договор начин на погасяване
на лихвоносния дълг, определен с
разпоредбата на чл.13.2 от договора.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че кредитът е усвоен на 29.03.2007г. по сметка в евро
с IBAN *** С.И.С., като постъпилата сума е в размер на 200 000 евро. На
същата дата, С. е изтеглила в брой цялата сума и е внесла на каса сумата от 4000
евро – еднократна такса в размер на 2 % (т.7 б.”а”) върху размера на кредита и
такси за теглене в брой.
Вещото лице докладва, че по основния кредит са
погасени изцяло (главница и лихви) вноските с падеж от 25.04.2007г. до
25.02.2010г. включително, т.е. 35 броя вноски. Вноската с пореден номер 36 (с
падеж 25.03.2010г.) е погасена частично – редовна лихва в размер на 75.47 евро.
След датата на Анекс №1/30.06.2010г., с който е уговорен гратисен период от 9
месеца за главницата, са извършени погашения на още 10 броя вноски за лихви с
падежи в периода от 25.07.2010г.-25.04.2011г. – с поредни номера от 37 до 46.
Част от вноските са погасени със закъснение. В резултат по основния кредит да
погасени общо 46 вноски.
Съгласно заключението по ССчЕ по
безлихвения компонент от 2010г. са погасени общо 25 вноски като последното
плащане е от 25.01.2013г., с което е внесена сумата от 9 евро от вноската за
януари. Крайното плащане по този компонент е предвидено на 25.06.2013г. По
безлихвения компонент, оформен с Анекс №6 са изцяло погасени три вноски и
частично е погасена сума от вноска с падеж 25.07.2013г. Договорено е плащане на
вноски до 21.05.2014г.
Последното плащане по кредита е от
20.12.2013г., на която дата е внесена сума в размер на 1000.51 евро, която е
отнесена за погасяване на лихви по преструктурирания кредит.
Вещото лице изяснява, че погашенията по
главницата са в размер на 11 518.16 евро, като разликата между усвоената и
погасената главница е 188 481.84 евро.
В периода от 27.07.2013г. до
22.05.2014г. за кредитополучателя са възникнали задължения за плащане на лихви
общо в размер на 61 508.31 евро, формиран както следва 42 362.55
евро – остатък лихва по безлихвен компонент с референтен номер
910CTLL130870001, 3722.52 евро – остатък лихва за гратисен период по основния
договор и 15 423.24 евро – договорни лихви по месечни вноски след гратисен
период. Дължимостта на лихвата е уговорена в Раздел ІІІ чл.5-5.2 от договора, а
условията по преструктурирането й и формирането на безлихвени компоненти поради
закъснението в плащането и установяването на съответен погасителен план за
всеки компонент е регламентирано във взаимноразписаните анекси.
Претендираната наказателна лихва
е уговорена като дължима в Раздел ІІІ чл.5.3 от договора, съгласно който при
просрочие в изплащането на главницата банката начислява и събира в допълнение
към лихвата за редовна главница и наказателна надбавка над нея в размер на 15
пункта годишно. С тази лихва кредиторът е предвидил обещетение на настъпилите
за него вреди от забавеното изпълнение на длъжниковото задължение за
въстановяване на предоставената главница. Съгласно заключението дължимите лихви
върху просрочената главница за периода от датата на падеж на съответната
дължима вноска за главница до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 08.07.2014г. възлиза на сумата от 6 454.84 евро.
В чл.5.5 от Раздел ІІІ на договора за
кредит е уговорена неустойка в размер на 15 % месечно върху начислената,
но неплатена възнаградителна лихва до окончателното й издължаване. Съгласно
ССчЕ размера на неустойката върху просрочени лихви за периода от датата на
падеж на съответната дължима вноска за лихва до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК е в размер общо на 21 465.51 евро.
Съгласно заключението по ССчЕ след
датата на издаване на ЗНИ и ИЛ от 11.07.2014г. в регистрите на банката са
отразени получени суми в размер на 9 900 лева, както следва – на
31.07.2014г. – 8900 лева, на 29.08.2014г. – 500 лева и на 30.09.2014г. – 900
лева, които общо да отнесени за погасяване на начислени от банката вземания за
съдебни разноски по кредита.
Ищецът представя по делото покана от
м.март 2014г., с която уведомява лично ответника-длъжник С.С. на 18.03.2014г.,
че следва да изпълни доброволно в 7-дневен срок от получаването й просрочените си
задължения по договора за кредит. В последствие, поради неизвършено в срока за
доброволна плащане погасяване на дълга, до длъжника е изпратено уведомление с
изх.№1011 от 20.05.2014г. за обявяването на целия дълг за предсрочно изискуем,
на осн.чл.19, б.”е” от договора. Съгласно посочената разпоредба банката има
право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение при
просрочие с над 30 дни на една погасителна вноска или лихва. Уведомлението е
получено лично от длъжника С. на 22.05.2014г.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след
преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и
доводите на страните приема за установено следното:
Искът черпи правното си основание от
разпоредбите на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ
вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената
тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като
всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за
факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже
вземането си по договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера, както и
настъпилата и обявена на длъжника изискуемост на цялото задължение.
Ответникът следва да установи
правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.
Установи се допустимостта на
предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид
издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение от длъжника в
преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК.
С оглед спецификата на облигационното
отношение, от което произтичат претендираните от ищеца права, то съдът е длъжен
служебно да се произнесе относно наличието на елемента от фактическия състав на
заявената претенция, отнасящ се до реализиране на предпоставката по чл.418,
ал.3 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение. Ответникът, на свой ред,
е въвел възражение за липса на основание, съответно за неизпълнение на
задължението на банката за обявяване на банковия кредит за изцяло предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Съгласно даденото разрешение в т.18 от
ТР№4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане,
което произтича от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си за направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това
означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ,
правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискумост на кредита. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й.
В конкретния случай се установява, на
първо място, че са налице обективните факти, обуславящи настъпването на
предсрочната изискуемост, тъй като още към датата на получаване на поканата за
доброволно плащане от м.март на 2014г. ответникът-длъжник С. е в просрочие по
отношение на главница и договорна лихва повече от 30 дни от падежа на
задълженията. На следващо място, банката е изпълнила задължението да съобщи на
кредитополучателя, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем с връчване на уведомлението от 20.05.2014г., което е получено лично от
адресата на 22.05.2014г. От втората дата е налице предсрочна изискумост на
целия кредит. Същата предшества момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Със заключението на вещото лице по
назначената ССчЕ е посочен размера на
дълга по пера за периода на исковата претенция, а именно главница – 188 481.81
евро, наказателни лихви за просрочена главница – 6454.84 евро, просрочени лихви
– 61 508.31 евро и неустойка – 21 465.51 евро.
Установено е, че след издаване на ЗНИ
и ИЛ е извършено доброволно плащане на дълга на каса в банката в общ размер от
9900 лева, което съгласно референтния курс на БНБ възлиза на 5061.79 евро. По
общото правило на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид всички факти, които
са от значение за спорното право, като това са фактите, настъпили след
предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене по иска, предявен по
реда на чл.422 от ГПК. В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения
съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на
проверка в исковия процес. Не така са поставени отношенията при доброволно
плащане, когато дължимата сума постъпва директно в патримониума на кредитора.
Както се установи страните не са отменили изрично, регламентирания начин на
погасяване на лихвоносния дълг,
определен с разпоредбата на чл.13.2 от договора, като нарочно въведените
уговорки в анексите относно начина на погасяване на новосъздадените компоненти
на дълга, са били наложени от конкретната промяна при формирането на
погасителните вноски. Следователно след обявяване на целия кредит за предсрочно
изискуем, съответно изгубване преимуществото на срока и отпадане на
договорените срокове при редовно издължаване на кредита, съобразно начина по
който е регламентирано погасяването му при редовно плащане по шестте анекса, в
настоящия случай на доброволно плащане при състояние на предсрочно обявена
изискуемост на целия кредит, следва да се приложи метода на погасяване на
лихвоносния дълг, така както е договорен в чл.13.2. Това означава, че с
внесената сума от 9900 лева следва да бъде погасена част от главницата, при
което дължимия размер ще възлиза на 183 420.05 евро.
В
обобщение искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи за главница
в размер на 183 420.05 евро, като за разликата от тази сума до
първоначално заявената искова претенция от 188 481 евро бъде отхвърлен
като погасен поради доброволно плащане след издаване на ЗНИ. Основателен и
доказан е по основание и размер искът по отношение на предявената претенция за
просрочена лихва, наказателна лихва за просрочена главница и неустойка.
Относно разноските : В съгласие с т.
12 от тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В заповедта за изпълнение са включени
разноски в размер на 10 870.91 лева, като след разпределение на
отговорността за разноските, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от
10 670.57 лева – разноски в заповедното производство за внесена държавна
такса.
Ищецът е направил разноски в исковото
производство, за които е представил списък по чл.80 от ГПК, при заявено в срок
искане за сумата от 13 615 лева. Предвид уважената част на исковата
претенция му се дължат разноски в размер на 13 364.97 лева.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че С.И.С. ЕГН ********** ***
ДЪЛЖИ на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мария
Луиза №79 следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №9019/14г. по описа на ВРС, 40-ти състав, както
следва:
1/ сумата от 183 420.05 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит „Жилище“
№22511/22.03.2007г., Анекс №1/30.06.2010г., Анекс №2/26.04.2011г.; Анекс
№3/27.01.2012г.; Анекс №4/28.05.2012г.; Анекс №5/27.08.2012г. и Анекс
№6/28.03.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 08.07.2014г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 183 420.05 евро до първоначално заявения размер от
188 481.81 лева като погасен поради доброволно плащане, след издаване на
заповедта за незабавно изпълнение;
2/ сумата от
61 508.31 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 25.07.2013
г. до 07.07.2014 г.;
3/ сумата от 6454.84 евро,
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода от
25.07.2013г. до 07.07.2014г.;
4/
сумата от 21 465.51 евро, представляваща неустойка за периода от
25.07.2013 г. до 07.07.2014 г.,
ОСЪЖДА С.И.С. ЕГН ********** *** да заплати
на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мария
Луиза №79 сумата от 10 670.57 лева – разноски в заповедното производство
за внесена държавна такса.
ОСЪЖДА С.И.С. ЕГН ********** *** да заплати
на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Мария
Луиза №79 сумата от 13 364.97 лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при
участието в процеса на третите лица – помагачи на ответника – „ЛСК ПРОПЪРТИС”
ЕООД ЕИК ********* и „МЕГАТРОНИК ЮНАЙТЕД ГЕЙМИНГ” ЕООД ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: