Р Е Ш Е Н И Е №22
гр.Оряхово, 06.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 04.03.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№335/2019г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от Д.Р.Р.,
ЕГН:********** с адрес *** с правно основание чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС, против
Б.Е.В., ЕГН:********** ***, за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът
е собственик на недвижим имот от 2161 кв. метра, изключен от регулацията на
с.Селановци, обл.Враца и представляващ част от поземлен имот с идентификатор
70723.144.411 в с.Селановци, обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в местността „ Германова падина „, с обща площ от 5501
кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване – нива и категория на земята при неполивни условия – трета, собственост
на Б.Е.В., и който недвижим имот от 2161 кв.м. попада в западната част на имот
с идентификатор 70723.144.411 и е идентичен с част от недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко - продажба №90, том – 1, дело 122 от
1956г. на РС – Оряхово, на няколко придобивни основания – на основание
наследяване от праводателя Р Р. Павлов / Р.р.п. /, б.ж. на с.Селановци,
обл.Враца, починал 2016г., и в евентуалност – на основание придобивна давност.
В подкрепа на иска са представени
писмени доказателства.
В исковата молба се сочи, че ищецът е
наследник на Р Р. Павлов / Р.р.п. /, б.ж. на с.Селановци, обл.Враца, починал в
началото на 2016г..Отразено е, че с нотариален акт за покупко - продажба №90,
том – 1, дело 122 от 1956г. на РС – Оряхово Р Павлов е придобил дворно място с
площ от 3280 кв.м. от И.й.и., също б.ж. на с.Селановци, обл.Враца.
Твърди се, че дворното място се намира
в с.Селановци, обл.Враца и представлява част от нива с обща площ от 12.000 дка,
урегулирано в кв.339, парцел XI и XII,
както и, че по – късно същото и съседни имоти били включени в регулацията на
селото.Сочи се, че бащата на ищецът е построил жилищна сграда, в която ищецът е
роден и израснал, и в която живее и до момента.Твърди се, че по – късно ищецът
е построил в процесното дворно място лятна кухня, стопански постройки, гараж,
кош за фураж на животните и други сгради.
Отразено е, че с протокол
№15/17.07.1962г. на ОНС – Враца, част от имота и съседни на него имоти били
извадени от регулацията на селото, като се твърди, че не били уведомени за
това.
Сочи се, че с нотариален акт за
покупко - продажба на неурегулиран поземлен имот №34, том – 5, рег.№1802, дело
№862 от 2006г. на съдия по вписванията при РС – Оряхово, ответницата е
придобила от лицето А.л.т. от гр.Враца нива от 5.500 дка, трета категория,
находяща се в местността „ Германова падина „, представляваща имот №000411 в
с.Селановци, обл.Враца, който имот е част от гореописания наследствен имот на
ищеца.
Ищецът сочи, че като наследник на баща
си единствен владее и ползва процесния
имот и поддържа същия в надлежен вид, като засажда в него различни земеделски
култури и прибира своевременно реколтата.Сочи, че в имота има построени
стопански сгради, в които както ищецът, така и приживе неговия баща са гледали
и гледа животни.Никой не бил оспорвал владението и ползването на имота и не е
имал претенции относно собствеността.
Отразено е, че съгласно чл.26 от ЗМДТ,
недвижимия имот е деклариран от собственика пред надлежните органи и по
съответния ред редовно са заплащани дължимите данъци по ЗМДТ в продължение на
много години.
През
2018г. ищецът решил да дари на синът си имота, като запази правото си на
ползване.При посещение в кметство Селановци и община Оряхово, за да получи
необходимите за сделката документи разбрал, че част от имота е извадена от
регулация и попада в земеделските земи на селото.Възразил, че там се намира
домът му и там е построил освен жилищни сгради и други стопански постройки, лятна
кухня и други.От община Оряхово казали на ищеца, че щом имотът е изваден от
регулацията на селото, попада в земеделски земи, трябва да бъде направено
заснемане на място и ще му бъде издадена скица, след като се изготви
геодезическо заснемане на реалните граници на имота.
Ищецът твърди, че за това геодезическо
заснемане заплатил необходимите такси и същото било възложено за изпълнение на
дружество „ ЦЕИС “ ЕООД, гр.Враца.Сочи, че в геодезическото заснемане са
заснети реалните граници на имота и е установено, че същият е с площ 3.530 дка,
като половината от имота е в регулационните граници, а останалата част е
извадена извън регулация и попада в земеделските земи.Ищеца сочи, че в имота са
построени 6 сгради.В частта, която е извадена от регулация и е предмет на
делото има само стопански постройки, а жилищните сгради са в другия парцел,
който е в регулация и не е предмет на иска.
Ищецът твърди, че от придобиването на
имота, до настоящия момент не е преустановявал владението, ползването и
поддръжката на имота и насажденията в него – владее ги като собствени, а преди
това тези действия са извършвани от неговия баща.Сочи, че се грижи добре и
стопанисва този частично урегулиран и частично неурегулиран поземлен имот, като
постоянно влага средства в поддръжката и неговата обработка.Между двете парцели
никога не е имало и в момента няма ограда или някакви трайни граници.Сочи, че
цялото място е оградено с ограда и телена мрежа, както и че до днес никой не е
изявявал каквито и да е претенции към това място.Никога Б.Е.В. или А.л.т. не са
посещавали имота му и не са имали някакви претенции към неговото владение и
ползване.
Сочи също, че имотът не е одържавяван
и не е включван в ТКЗС или други подобни организации, а винаги е бил в тяхна собственост, владение и
ползване.Имотът има трайно изградени граници, като те никога не са нарушавани в
продължение на 60-70 години и всички в квартала знаят, че това е негова
собственост и се обработва, владее и стопанисва от него.
Счита, че неправомерно община Оряхово
е извадила от регулацията част от имота му, както и че е грешка решението на
ОСЗ - Оряхово да възстанови имота като земеделска земя на друг собственик, след
като тя никога не е отчуждавана, за да бъде след това възстановявана.
На последно място сочи, че към
настоящият момент общинските служби отказват да му изготвят необходимите
документи, с които да се разпореди с имота си.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
от ответника е постъпил писмен такъв.Със съшия исковата молба се оспорва
изцяло, както по отношение на процесуалното основание, така и по отношение на
процесуалната легитимация и материалното основание.Сочи се, че фактите и
обстоятелствата изложени в ИМ не отговаряли на истината.Намира исковата молба
за недопустима и неоснователна.
В откритото съдебно заседание ищецът чрез процесуалния
си представител адв.Ц.К. поддържа предявения иск.Ответникът чрез процесуалния
си представител оспорват иска.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за
покупко – продажба №90, том 1, дело №122/1956г. на Оряховски народен съдия, И.й.и.
от с.Селановци, обл.Враца продал на Р.р.п. от с.Селановци, обл.Враца следния
недвижим имот – дворно място от 3280 кв.м. от цялото такова от 12 дка, находящо
се в с.Селановци, обл.Враца при съседи цялото – П.н.й., Т.а.й., ДЗС, а сега
улица и Д.д., урегулирано в кв.338, парцел XI
и XII по регулационния план на с.Селановци и при нови съседи –
от три страни улици, П.н.й. и Венко Рамчов Пачов.
С протокол
№15/17.07.1962г. ИК на ОНС – гр.Враца било взето решение на основание т.2 от
Постановление №216 на МС да бъдат изключени от регулационните планове на
населените места квартали и части от квартали в с.Селановци, измежду които и
кв.338.
С Решение №7 на ПК –
Оряхово за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с.Селановци от 07.04.1999г., на основание
чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол №3.С от
12.05.1998г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка
№5981/12.07.1992г., е възстановено правото на собственост на кметство
с.Селановци, обл.Враца върху земеделски имоти в землището на с.Селановци,
обл.Враца, включително и върху процесния с №000411, сега поземлен имот с
идентификатор 70723.144.411 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК.
С Решение №2 на ПК –
Оряхово за възстановяване на имоти предоставени като обезщетение със земи от
държавния / общинския / поземлен фонд в землището на с.Селановци от
05.03.2001г., след като била разгледана преписка по заявление
№12123/26.09.1995г. за обезщетяване със земя, във връзка с чл.27а и чл.18ж,
ал.1 от ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне било взето решение да
бъде възстановено като обезщетение на А.л.т. правото на собственост върху земи,
измежду които и процесната нива, представляваща имот №0004111.
С нотариален акт за
покупко – продажба на неурегулиран поземлен имот №34, том 5, рег.№1802, дело
№862/2006г. на Ц.К. – съдия по вписванията при РС – Оряхово, А.л.т. чрез
пълномощника си Загори Атанасов Лаков, продала на ответницата – Б.Е.В.
процесния имот, а именно неурегулиран поземлен имот / земеделска земя /, а
именно – нива от 5.500 дка, трета категория в местността „ Германова падина „,
представляваща имот №000411 по КВС и регистъра на землището на с.Селановци,
обл.Враца, ЕКАТТЕ 70723, при граници и съседи – имот №000408 – пасище, мера на
кметство; имот №000467 – населено място на кметство с.Селановци.
Видно от
представената по делото скица на поземлен имот №15-496700/05.06.2019г. на СГКК
– гр.Враца, поземлен имот с идентификатор 70723.144.411 в с.Селановци,
обл.Враца по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК е с площ от
5501кв.м., намира се в местността „ Германова падина „, с трайно предназначение
на територията земеделска, начин на трайно ползване – нива и категория на
земята при неполивни условия – трета.Номерът по предходния план на имота е
000411.Същият е собственост на ответницата и е със съседи – 70723.888.9901 и
70723.144.408.
Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници изх.№АО-Н-106/22.04.2019г.
на кметство с.Селановци, обл.Враца, Р Р. Павлов и Р.р.п. са имена на едно и
също лице.От същото удостоверение се установява, че Р Р. Павлов е починал на
17.02.2016г. и е оставил за свои законни наследници дъщеря си Ани Рова Павлова
и сина си – ищецът Д.Р.Р..
От експертното
заключение се установява, че част от описания в нотариален акт за покупко –
продажба №90, том 1, дело №122/1956г. на Оряховски народен съдия имот, по
действащия регулационен план на с.Селановци, обл.Враца от 1984г. попада в УПИ I-648,
в кв.33.
От представените
справка от страна на община Оряхово относно декларираните от ищеца недвижими
имоти се установява, че имотът описан в горепосочения нотариален акт за покупко
– продажба е с административен адрес с.Селановци, обл.Враца, ул.“ Капитан Петко
Войвода „ №111 / 113 /.
От представеното по
делото удостоверение от община Оряхово, изх.№1047/05.06.2019г. се установява,
че за горепосочения имот няма данъчни задължения, като изрично е отразено, че
данъците са платени от всички съсобственици за периода от 2008г. до 2019г..
По делото от ОСЗ –
Оряхово е представена пълна история на имот №000411/31.10.2019г. в землището на
с.Селановци, обл.Враца.От същата се установява, че партидата на имота е била
открита на 24.01.2000г..За бивши собственици на имота са посочени както следва:
- община Оряхово,
рег.№5981, с начин на придобиване – по ЗСПЗЗ и документ за собственост –
Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ / чл.27 от ППЗСПЗЗ / за възстановяване на
правото на собственост с план за земеразделяне №7/07.04.1999г. издаден от ПК –
Оряхово за 5.500 дка.Регистрацията е на 24.01.2000г., като общината е
собственик до 28.03.2001г.;
- на 11.04.2001г.
като собственик на имота е регистрирана А.л.т. с начин на придобиване – замяна
и документ за собственост Решение на общинския съвет и договор за замяна
№176/10.11.2000г., издаден от Общински съвет – Оряхово за 5.500 дка и Решение
по чл.27а от ППЗСПЗЗ за обезщетяване със земи, придружено със скица
№2/05.03.2001г., издадено от ПК – Оряхово.Ташева е собственик на имота до 19.07.2006г.;
- сегашен собственик
на имота е ответницата, с начин на придобиване покупко – продажба и документ за
собственост нотариален акт №34/12.07.2006г. на РС – Оряхово;
През 2018г. ищецът
решил да дари процесния имот, останал в наследство от баща му на своя син, като
запази правото си на ползване.За да се снабди с необходимите документи посетил
кметство с.Селановци и община Оряхово.Тогава разбрал, че част от имота му, описан
в нотариалния акт от 1956г. е изведен извън регулация и попадал в земеделските
земи на селото.Поради това наследниците на Р.р.п. възложили на „ ЦЕИС „ ЕООД,
ЕИК:*********, вписано в регистъра на правоспособните лица със Заповед
№РД-15-90/10.07.2012г. на АГКК и правоспособно лице инж.Янко Миленков, вписан в
регистъра на правоспособните лица със Заповед №61/13.04.2001г. на АК
геодезическо заснемане за промяна на кадастрален и регулационен план –
изработване на скица – проект за отразяване на съществуващи жилищни и стопански
постройки, строени преди повече от 50 години, както и имотна граница по
отношение на обект УПИ I-648, кв.33 по плана
на с.Селановци, обл.Враца.Проектът следвало да отрази съществуващите сгради в
поземления имот и да бъде издадена актуална скица с цел инвестиционни
намерения.
Вещото лице е
изготвило експертното заключение след проучване на материалите по делото и
оглед на място, в присъствие на представител и на двете страни по делото.От заключението му се установява
следното:
Съдебният спор касае
терен – част от бивши урегулирани поземлени имоти УПИ XI
и XII в кв.338, а към момента – терен извън регулация, част от
поземлен имот 70723.144.411 и 70723.144.408 по одобрената кадастрална карта на
с.Селановци, обл.Враца / 000411 и 000408 по картата на възстановената
собственост на землище с.Селановци /.
Посочено е, че по
нотариален акт №90, том 1, дело №122/1956г. от 31.10.1956г., бащата на Дочко Р.
– Р.р.п. е собственик на два урегулирани поземлени имоти - XI
и XII в кв.338 по действащия към този момент регулационен план
на с.Селановци, обл.Враца, с обща площ от 3280 кв.м..От приложените по делото
скици от този план се виждало, че тези два имота се намират в края на
регулацията, а от две страни / запад и юг /, урегулираните имоти граничат с
крайни улици на населеното място.
Двата имота били
включени в регулацията на селото с план от 1949г., който план е действал и към
момента на изготвянето на нотариалния акт от 1956г., като регулацията му е била
одобрена със Заповеди №4058 и №4059/1949г..
По министерско
постановление №216/1961г., с протокол от 17.07.1962г., терена на УПИ XII
и минимална част от УПИ XI от кв.338, част от
закупения през 1956г. имот от Реджо Пачов бил изключен от регулация / уточнява
се, че границите на парцелите са показани в самия план от 1949г. със зачеркнати
номера, а номера на квартала е записан в протокола /.В този вид бил изготвен и
новия план на населеното място, действащ към датата на изготвяне на
експертизата, а именно – регулационен и кадастрален план, одобрен със Заповед
№2212/1984г..Сочи се, че по този план единият от двата стари урегулирани
поземлени имоти е в регулация, а втория – извън регулацията на с.Селановци,
както и, че терена, който е в регулация представлява УПИ I-648
в кв.33.
Вещото лице е
посочило, че при изготвянето на плановете за земеразделяне в периода от
1992г.-2000г. от Техническа служба на общините, се подавали границите на
регулацията, която е трябвало да бъде оставена като празно място / отделен имот
/ в плана за земеразделяне и след тази граница се разпределял земеделския и
горския фонд.По карта на възстановената собственост на землището / ново
наименование на плана за земеразделяне на с.Селановци /, терена на урегулирания
поземлен имот ХII и част от на УПИ ХI
по стария план на селото, попадат в границите на имоти с кадастрални номера
000411 и 000408.
Сочи се, че
ответницата закупила имот №000411 с нотариален акт №34, том 5, рег.№1802, дело
№862/2006г. от А.л.т., като Ташева попаднала в имот №000411 по следния начин –
по преписка №12123/26.09.1995г., с Решение №7/07.04.1999г., на основание чл.27
от ППЗСПЗЗ, на Ташева са били възстановени за собственост четири ниви с обща
площ от 65.999 дка, от които и имот с площ 36.000 дка в местността „ Лесковски
връх „, представляващ имот №068038 по плана за земеразделяне, парцел 38 в масив
68.ОС – Оряхово, с Решение №176 от ротокол №18/10.11.2000г. взел решение да
измести всички собственици на имоти в масив 68 в местността „ Лесковски връх „
и част от собствениците в масив 176 в местността „ Косаня „ в други имоти в
землището, като в решението не била посочена причината, поради което това се
налагало.Така, имотите по преписка 12123/26.09.1995г. на Ташева, били изместени
на пет места в землището, като единият имот е процесния такъв с №000411.За това
преместване в книга на ОСЗ – Оряхово подпис положила В.р.д., с което се водело,
че тя знае къде е изместена.Вещото лице сочи, че книгата в ОСЗ – Оряхово е
записана като книга за въводи, скици и др., което не било стандартния протокол
за въвод във владение, но това към момента е запазения материал.Отразено е още,
че по данни на ОСЗ – Оряхово – регистър на имотите, имот №000411 е бил общинска
собственост, но след пренастаняването на Ташева е станал частна собственост.
От извършения на
място оглед вещото лице установило, че УПИ ХI
и ХII на място са един имот, ограден от всички страни с ограда
от телена мрежа там, където нямало сгради на граничната линия.Сочи, че
междинната линия между двата стари имота на място не е фиксирана с ограда или
друг траен знак, т.е. те се ползват като едно дворно място.В стария УПИ ХI
има построени сгради – жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, а
върху терена на УПИ ХII има стопанска сграда
на западната граница и полуразрушена постройка в югозападния ъгъл, а до
полулазрушената сграда има порта от ламарина за вход към двора.
Сочи се, че от две
страни на дворното място има улици – на северна граница на стария УПИ ХI
/ сега УПИ I-648, в кв.33 / с по – трайна настилка / частично трошен
камък и на юг – в близост до полски път на място.На запад по стария план от
1949г. има проектирана улица, по последен план – няма улица, а на място е
затревен терен.
Посочено е, че
непосредствено до имотите има електрификация.Изрично било записано, че през
имот №000411 преминава ел.провод.В жилищната сграда и лятната кухня на Д.
Решков има ел.инсталации, в стопанската постройка, която е извън регулация –
осветление, в полуразрушената постройка в югозападния ъгъл на УПИ ХII
по план от 1942г. – няма ел.мрежа.
Трайни знаци имало в
края на дворното място, което се ползвало в момента, т.е.обединените две УПИ –
та ХI и ХII, в кв.338 по план от
1949г. са оградени от телена мрежа, ствол на отрязано старо дърво, посочено от Д.Р..
При съпоставката на
плановете от 1949г. и от 1984г., и последното състояние на кадастралната карта
за землище с.Селановци / към експертното заключение е приложена скица с
извършена съпоставка по лицевата граница и фасадна сграда /, вещото лице
установило, следното:
- ако се съпоставят
границите на двата парцела - УПИ ХI и ХII,
в кв.338 по план от 1949г. и границите по одобрената кадастрална карта на
с.Селановци, обл.Враца, се установявало, че двата урегулирани имота от план от
1949г., попадали в западната част на имот 70723.144.411, собственост на Б.В.
към момента и в част от имот 70723.144.408 по кадастралната карта, който е с
площ от 4965 кв.м. и представлява пасище, общинска публична собственост;
- ако се съпоставят
границите на УПИ ХI и ХII,
в кв.338 по план от 1949г. и границите на УПИ I-648,
в кв.33 по регулационен план от 1984г. на с.Селановци, обл.Враца, се
установявало, че УПИ ХI от стария план,
почти съвпадал с границите на УПИ I-648, в кв.33 по
новия регулационен план, като само в южната граница 100 кв.м. от стария УПИ ХI
излизат от границите на новия УПИ I, като тази част
отива извън регулация, а УПИ ХII по стар регулационен
план, изцяло попада извън регулацията;
От горното, вещото
лице прави извод, че имотът, описан в нотариалния акт от 1956г. частично попада
в регулацията на с.Селановци, обл.Враца – 1705 кв.м. попадат в регулация и 2311
кв.м., попадат извън регулация, ако се измерва по регулационния план от
1984г..Или 1605 кв.м. попада в регулация и 2411 кв.м. попада извън регулация,
ако се измерва по кадастрална карта.Уточнено е, че разминаването в двете
измервания се получавало от факта, че крайната граница по регулационния план от
1984г. и по кадастрална карта се различавала със 100 кв.м..
Основанието, за да
бъде изведен част от терена от регулацията е ПМС №216/1961г., с което се
коригирало съотношението на застроени към незастроени части от населените места
и се изключвали от всички населени места парцели, които са в край регулация и
не са застроени.
Тази извадена част
извън регулация попадала в два поземлени имота – в имот №70723.144.411 – 2161
кв.м. и в имот 70723.144.408 – 250 кв.м., измерено по кадастрална карта.Частта
от процесния имот извън регулация има трайни граници – огради, старо дърво и е
застроена със селскостопанска сграда и полуразрушена постройка.
Отразено е, че има
изменение на границите на регулацията от 1949г. и 1984г. и по тази причина има
разлики в изчисленията по регулация от 1984г. и регулация от 1949г..
В заключение е
посочено, че имотът, посочен в нотариалния акт от 1956г. е включен в плана на
с.Селановци с плана от 1949г. и изключен от регулация с ПМС №216/1961г..
Няма данни имотът да
е попадал във физическите блокове на ТКЗС, ДЗС и други стопански организации,
като при огледа на място се установило, че е ограден и няма как да е обработван
в земеделски блок.
Сочи се, че е
съществувала колективизация на земеделските земи в землището на с.Селановци,
обл.Враца.Процесният имот се ползва от семейството на ищеца, като вещото лице е
достигнало до този извод, тъй като има застрояване със сгради, изградени от
семейството и ръчно обработваема част.
До имота съществува
улична мрежа, като електрификация има по съседни улици в близост до имота и
съществува ползвана селскостопанска постройка.В имота има две сгради –
селскостопанска сграда и полуразрушена постройка в югозападния ъгъл на
ползвания имот на място.Има трайна ограда, като не може да се каже кога имотът
е бил ограден и няма данни да е давана строителна линия за оградата от
техническо лице.
По писмени документи
няма данни за отчуждения на процесния имот, а собствениците на имоти в целия
масив 68 и част от масив 175 по плана за земеразделяне били изместени за
общински цели по Решение №176/2000г. на ОбС – Оряхово в общински имоти и не е
проведено друго обезщетяване.
Частта извън
регулация попада в два поземлени имота от землището - №000411 и №000408 /
70723.144.411 и 70723.144.408 /.Има изградени трайни граници огради на място.
Към заключението
вещото лице е изготвило скица , в която са съпоставени границите на имота по
регулационните планове от 1949г. и от 1984г., и последното състояние на кадастралната
карта на землището.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че на място двата парцела представляват едно голямо
дворно място и между тях няма ограда.Сочи, че когато са били настанени частни
лица в имота, същият е бил общинска собственост, както и, че при изготвянето на
плана за земеразделяне имотът вече е бил извън регулация и поради това в ОСЗ не
е имало информация, че се ползва от друго лице.Това се установявало с протокол
за тресиране на имотите за въвод на владение, т.е. че имотът се ползва от друго
лице е могло да се установи с тресиране на място и въвод във владение.
Сочи, че в
материалите изпратени от ОСЗ – Оряхово също не е установила протокол за въвод
във владение на кметство с.Селановци.
В съдебното заседание са разпитани
свидетелите Николина
Йоцова Мондова и Фикрим Джемал Амиш.
На основание така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е
претенция на собственика на имота да установи със сила на присъдено нещо
правото си срещу лице, което го оспорва или го смущава.Целта на защита е
разрешаването на спора за материалното право, като бъде установено
действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния
имот, като се осуети занапред възникването на нов спор за материалното право на
същото основание.
За да е налице интерес от
предявяването на такъв иск, достатъчно е да се оспори претендираното или да се
претендира оспорваното от ищеца право.Наличието на интерес се обуславя от
формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че
е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на
иск.Предявяването на установителен иск за установяване правото на собственост
от владеещ собственик против невладеещ, но претендиращ същото право е допустимо
тогава, когато правата са засегнати.В случая ответницата разполага с титул за
собственост по отношение на претендирания имот, който от формална страна я
легитимира като носител на права по отношение на този имот, противопоставими на
правата на ищеца.
Уважаването на иска по чл.124, ал.1
от ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената
му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание.В
качеството си на страна, заявяваща правото на собственост върху процесния имот,
ищецът следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на
предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание.
В случая, видно от съдържанието на
исковата молба ищецът претендира да се приеме за установено спрямо ответника,
че ищецът и наследниците на Р Р. Павлов са собственици по силата на покупко –
продажба и наследяване от праводателя Р Р. Павлов на част от недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко – продажба №90, том 1, дело №122/1956г.
по описа на РС – Оряхово, понастоящем попадаща в поземлен имот с идентификатор
70723.144.411 в землището на с.Селановци, обл.Враца, собственост на ответницата.
Първоначално, при
приемането на исковата молба претендираният имот е описан като такъв от 1937
кв. метра, изключен от регулацията на с.Селановци, обл.Враца и представляващ
част от поземлен имот с идентификатор 70723.144.411 в с.Селановци, обл.Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК.
От заключението на
извършената техническа експертиза обаче се установява, че частта от имота,
обективиран в нотариалния акт от 1956г., която е извън регулация, попада в
имота на ответницата и която се претендира от ищеца е с обща площ от 2161 кв.м.,
измерено по кадастрална карта.
Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице, с което по категоричен начин се конкретизират имотите и частите
от имоти, които образуват процесния имот, а от тук и неговата индивидуализация
по местонахождение и площ, обективирана в приложената към експертното заключение
скица - съпоставка, която е неразделна част от настоящето решение.
От заключението се установи, че
наследодателят на ищеца е бил собственик на основание нотариалния акт от 1956г.
на два урегулирани поземлени имота – XI и XII в кв.338 по регулационния план на
с.Селановци от 1949г., както и, че именно с този план двата имота са били
включени в регулацията на селото.В представената – скица съпоставка границите
на двата имота по план от 1949г. са означени в червен цвят.
По силата на ПМС №216/1961г., с
протокол от 17.07.1962г., терена на УПИ XII и минимална част от УПИ XI от кв.338 или част от имота,
обективиран в нотариалния акт от 1956г., била изключена от регулация,
вследствие на което придобила статут на земеделска земя и била включена в
поземления фонд, в следствие на което тази част попаднала сред земите, които
били възстановени на кметство с.Селановци по реда на ЗСПЗЗ.
При изготвянето на новия
регулационен и кадастрален план от 1984г., изключените от регулация части
останали извън регулация.Частта от имота, която не била изключена от регулация
по плана от 1984г. вече представлява УПИ I-648 в кв.33.В представената – скица
съпоставка границите на имота по план от 1984г. са означени в зелен цвят.
Частта от описания в нотариалния акт
от 1956г. имот, която останала в регулация е 1705 кв.м., а частта извън
регулация – 2311 кв.м., измерено по РП от 1984г. или 1605 кв.м. в регулация и
2411 кв.м. извън регулация – измерено по кадастрална карта.
Частта от описания в нотариалния акт
от 1956г. имот, която била изведена от регулация попадала в два имота, както
следва:
- 2161 кв.м. в западната част на имот
70723.144.411, собственост на ответницата, измерено по кадастрална карта;
- 250 кв.м. в част от
имот 70723.144.408, представляващо пасище, общинска публична собственост,
измерено по кадастрална карта;
Имотът, собственост
на ответницата, а именно имот с №70723.144.411 на скицата – съпоставка е
означен с черни линии.
Установено е, че на място описаните
в нотариалния акт от 1956г. УПИ XI и УПИ XII представляват един имот, ограден от
всички страни с ограда от телена мрежа на местата, където нямало сгради на
граничната линия, като двата имота са без фиксирана чрез ограда или друг траен
знак линия между тях, а се ползват като едно дворно място.И в двата имота има
построени сгради.
Установява се, че частта от
горепосочения имот, попадаща извън регулация също има трайни граници – огради,
старо дърво, като същата е застроена със селскостопанска сграда на западната
граница с осветление и полуразрушена постройка до западния ъгъл, като до
последната има порта от ламарина за вход към двора.
В годините на колективизацията е
съществувал стремеж да се изключат от строителната част онези терени, които са
подходящи за обработване и надхвърлят нормативите за предвидената регулационна
площ на даденото населено място.След изключването на съответните имоти от
регулация, е следвало да се изпълни процедурата, предвидена в т.4 на ПМС
№216/08.11.1961г. за подобряване градоустройственото планиране на населените
места и увеличаване фонда за обработваемата земя.Тази разпоредба е предвиждала
собствениците да бъдат обезщетени за направените от тях подобрения и трайни
насаждения, съобразно действащия тогава ред по ЗПИНМ / отм. /Само ако
посочената процедура е била изпълнена, имотите е могло да бъдат включени в
окрупнен масив на ТКЗС.
По делото не са налице данни имотът
да е попадал във физическите блокове на ТКЗС, ДЗС и други стопански
организации.Също така при огледа на място от вещото лице е установено, че
имотът е ограден и няма как да е обработван в земеделски блок.Установено е още,
че процесния имот се ползва от семейството на ищеца, като вещото лице е
достигнало до този извод, тъй като в него има застрояване със сгради, изградени
от семейството и ръчно обработваема част.
Не се установи по делото имотът да е
бил публична или частна държавна собственост, както и общинска собственост,
напротив, установи се, че същият до 31.10.1956г. е бил лична собственост на И.й.и.
от с.Селановци, обл.Враца, а след тази дата на наследодателя на ищеца – Реджо
Пачов.Доказателство за това, че процесният имот е принадлежал на И.й.и. се
съдържат и в самия нотариален акт от 1956г., в който е записано, че същият се
издава след представянето на нотариален акт от 31.10.1956г. за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка.
Фактът на владение върху имота се
установява и от разпитания по делото свидетел – Николина Йоцова Мондова, дъщеря
на И.й.и..Според свидетелката процесния имот наследодателят на ищеца е закупил
от нейния баща, след което го е застроил.Свидетелката сочи още, че същият не е
попадал в ТКЗС.Съдът кредитира показанията на този свидетел тъй като същите
кореспондират със заключението на вещото лице и събраните писмени доказателства.
По делото са представени
доказателства, които установяват родствената връзка между собственика на имота
по нотариалния акт от 1956г. и ищеца по делото, а именно удостоверение за
наследници изх.№АО-Н-106/22.04.2019г. на кметство с.Селановци.Тук следва да се
отбележи, че въпреки, че в нотариалния акт от 1956г. бащата на ищеца е записан
с имената Р.р.п., а в удостоверението за наследници с имената Р Р. Павлов, за
съда не съществува съмнение, че става въпрос за едно и също лице, тъй като в
самото удостоверение за наследници е вписано, че горепосочените имена са имена
на едно и също лице.
От представеното по делото
удостоверение за наследници пък се установяват и останалите наследници на Р Р.
Павлов, а именно неговата дъщеря – Ани Рова Павлова.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че е установено по безспорен начин придобиването на правото на собственост
върху процесния имот от бащата на ищеца Р Р. Павлов по силата на покупко
– продажба.Договорът за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот
е сключен в изискуемата от закона форма, поради което същият е породил вещно –
прехвърлителното действие.След смъртта на Р Р. Павлов на 17.02.2016г., процесният имот по силата
на закона е станал собственост на неговите наследници по закон.
Видно от всички писмени
доказателства е, че процесния имот, така както е описан в нотариалния акт от
1956г. е имал селищен характер още от 1949г., когато е бил включен в РП на
с.Селановци от същата година.Това, че в последствие същият е намерил графично
отражение в КВС не се отразява на неговия статут.Затова неприложими са
процедурите за възстановяване, както и специалните правила за опазване на
земеделските земи.Съгласно чл.10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
подлежат селскостопански имоти, които са били отнети от собствениците
им.Разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено
от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включвано
в ТКЗС или фактически да е отнето след надлежно обезщетяване на собственика.В
този смисъл е и Решение №249/04.07.2011г. по ГД №621/2010г. на 1-во г.о. на
ВКС, в което е посочено, че приложното поле на ЗСПЗЗ се изключва за имоти,
които имат селищен характер извън регулационния план, застроени са със жилищни
сгради, притежание на некооператори, от които не са били фактически или
юридически отнети.В случая процесния имот не представлява земеделска земя по
смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, не е бил включван в масивите на ТКЗС и
наследниците на Р Павлов не са инициирали производство за възстановяването му
от ПК – Оряхово именно поради тази причина, напротив, първоначално
наследодателите на ищеца, а в последствие и той са владеели и владее имота в
съществуващи стари реални граници.Спорното място - попадащо в западната
част на горепосочения имот с идентификатор 70723.144.411, чиито граници са
означени на скицата - съпоставка с черни линии от юг, запад и север и зелена
линия от изток, макар и да
попада извън регулационния план на с.Селановци е част от дворното място,
придобито от бащата на ищеца и винаги е имало селищен характер.
В тази връзка съдът не кредитира
показанията на св.Фикрим Амиш, в частта им, в която твърди, че границите на
имота на ищеца преди години са били доста по – навътре, както и, че от преди
около пет – шест години до ореховото дърво се е появил кош, а в последствие и
телена ограда.Тези му показания не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и остават изолирани от доказателствената маса.Напротив, същите се
оборват от представените по делото писмени доказателства и най – вече от
заключението на вещото лице, което лично е възприело в спорната част наличие на
две селскостопански постройки, едната от които и снабдена с електричество.Също
така по никакъв начин от ответната страна не се установи спорната част да е
била отделена с ограда или по друг начин от ответника или неговите праводатели
от останалата част от имота на ищеца.Дори показанията на св.Амиш в частта им, в
която твърди, че процесния имот не е обработван са в подкрепа на изводите на
съда, че същият винаги е бил част от дворното място, наследено от ищеца.
След като община Оряхово не е
станала собственик на процесния имот, то същата не е могла да се разпорежда с
него, поради което не е станал негов собственик нито А.л.т., нито ответницата –
Б.Е.В..
До горните изводи съдът достигна,
след като съобрази следното:
В случая ищецът се легитимира като
собственик с представения нотариален акт, а ответникът не е доказал
правоизключващите си възражения за наличието на предпоставките за включване на
имотите във поземления фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Също така характерът
на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ или
като селищен, се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който,
земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и /
кумулативно / не се намират в границите на населени места и селищни
образования, определени с подробен устройствен план или околовръстен полигон,
не са включени в горски фонд и не са застроени със сгради на промишлени или
други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности
или други обществени организации, нито представляват дворове или складови
помещения към такива сгради.Разпоредбата на чл.2 от ЗСПЗЗ се намира в глава
първа „ Общи положения „ и определя качеството земеделски земи занапред – от
влизане на закона в сила.
Съгласно
чл.10, ал.1 – ал.14 от ЗСПЗЗ, на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат
селскостопански имоти, които са били фактически или юридически отнети от
собствениците им.Обаче не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по
ЗСПЗЗ.В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение с ТКЗС, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е
статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се
приеме, че този имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.Не всички
земеделски имоти, находящи се извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер.В някои случаи тези имоти – застроени с жилищни или
стопански сгради или незастроени, но ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или биват изключени от него по силата на ПМС
№216/1961г..Независимо от това обаче, те могат да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния
поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места.Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са
могли за запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и
при условията, посочени в ТР №104/26.06.1964г. на ОСГК на ВС.Ако не са били
членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло.Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗВСОНИ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от
ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но останали незаявени в законните срокове.
В
настоящата хипотеза в действителност липсват доказателства имотът да е бил
внасян в ТКЗС, за да се приеме, че същият се е считал внесен в кооперативното
стопанство по силата на чл.8 от Примерния устав на ТКЗС.Също така ответникът не
е представил доказателства, че отделните части по заключението на вещото лице,
от които се състои процесния имот са били част от кооперативното земеползване,
както и, че са били одържавени или отнети по друг начин и следователно са
подлежали на реституция по реда на ЗСПЗЗ.Когато такива доказателства липсват,
не може само от факта, че имотът се намира извън регулационния план на
населеното място да се направи извод, че е подлежал на реституция по реда на
този закон и след като не е бил заявен за възстановяване в законните срокове,
попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
В случая имотът не подлежи на
реституция, тъй като не са налице предпоставките на чл.10 от ЗСПЗЗ и чл.14 от
ЗСПЗЗ – имотът не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други селскостопански
организации, не е отнеман от наследодателя на ищеца, не е одържавяван и не е
предоставян за ползване на други лица считано от 1956г. до момента на
предявяване на исковата молба.
Както беше посочено, ищецът по
настоящето дело се е легитимирал с нотариален акт за покупко – продажба от 1956г.,
с който неговият наследодател Р Р. Павлов е придобил процесната част от
обективирания в нотариалния акт недвижим имот.Имотът е бил в регулация и не е
бил земеделска земя при придобиването му от наследодателя на ищеца с
горепосочения нотариален акт.Щом като собствеността е била запазена, имотът
придобит от Р Р. Павлов по нотариален акт от 1956г. е бил негова собственост и
не е могъл да бъде одържавен на основание чл.6 то ЗС в редакцията му от 1951г.,
като земя, която няма друг собственик.
Също така обсъдено бе и
обстоятелството, че в случая по делото няма данни процесната част от имота по
нотариалния акт от 1956г. да е била включвана в блок на стопанството.Разпитания
по делото свидетел - Николина Мондова установяват, че както наследодателят на
ищеца, така и самият ищец не е загубил фактическата власт върху нея.С оглед на
изложеното по отношение на процесния имот, собствеността в реални граници не е
загубвана и поради това не е следвало да бъдат възстановявани по реда на ЗСПЗЗ,
съответно не е имало основание да бъде включен в остатъчния фонд по чл.19 от
ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи и
невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ / Решение №96/15.07.2016г. по дело №5835/2015г.
на ВКС, 1 – во г.о. /.
От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява, че правото на собственост върху имота
не е губено, владението не е губено в реални граници, имотът не е включван в
ТКЗС, поради което не е станал част от кооперативно земеползване, не е бил
одържавяван, нито отнеман на друго основание, запазил е статут на частна
собственост и е владян в реални граници, поради което не са били налице
основания за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.Процесният имот,
макар да се намира извън регулационния план е запазил селищния си характер, тъй
като е продължил да бъде част от дворното място на наследодателя на ищеца.Последното
се установява и от заключението на вещото лице, което на място е установило, не
само, че процесната част е част от имота, който попада в регулацията на селото,
но и, че целия имот, включително и тази му част попадаща извън регулация е
ограден и застроен.Имотът е владян първоначално от наследодателя на ищеца, а в
последствие и от самия ищец по регулационните му граници по РП от 1949г. на
с.Селановци, означени с червен цвят на скицата – съпоставка.
Ответникът не е въвел възражение,
съответно не е представил доказателства, че процесната част от имота с площ от 2161
кв.м., измерени по кадастрална карта, попадаща в западната част на собствения
му имот №70723.144.411 в землището на с.Селановци, обл.Враца, обективиран на
скицата – съпоставка с черни линии е била част от кооперативното земеползване
или е била одържавена или отнета по друг начин и следователно е подлежала на
реституция по реда на ЗСПЗЗ.Когато такива доказателства липсват, не може само
от факта, че имотът се намира извън регулационния план на населеното място да
се направи извод, че е подлежал на реституция по реда на този закон и след като
не е бил заявен за възстановяване в законните срокове, попада във фонда по
чл.19 от ЗСПЗЗ.
Съдът
намира, че следва за прецизност да посочи, че съгласно утвърдената съдебна
практика предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците е
действие на обикновено управление на съсобствената вещ, поради което
съсобствениците са обикновени, а не необходими другари и всеки от тях има право
и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация
на съсобствената вещ.
Следва също
така да се посочи, че обстоятелството, че
продавачът не е собственик, не обосновава нищожност на сделката.Извършената продажба
на чужд недвижим имот е валидна, но няма вещно транслативно действие, защото
приобретателят не може да придобие права, които праводателят му не е притежавал.Липсата
на транслативно действие на договора не се дължи на нищожност на продажбата, а
на обстоятелството, че въз основа на сделката действителният собственик на
имота не е загубил своите права.Нотариалните актове, с които се
оформят сделки имат правопораждащо / конститутивно / действие.Такъв в случая е
нотариалния акт, с който ответницата е станала собственик на процесния имот, а
именно нотариален акт за покупко – продажба на неурегулиран поземлен имот №34,
том 5, рег.№1802, дело №862/2006г. на РС – Оряхово.Когато сделката е сключена
при порок, който води до нищожност, или унищожаемост, или когато тя е
развалена, или отменена, легитимиращия ефект за преобредателя ще отпадне с
вписване на съдебното решение, с което е установен порока, или с което е
постановено разваляне, или отмяна на сделката.
С оглед
изхода на спора на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в размер
на 930.00 лева / деветстотин и тридесет лева /, от които 50.00 лева – внесена
държавна такса, 20.00 лева – такса за издаване на удостоверения, 10.00 лева –
такса вписване, 350.00 лева за възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева, които ответникът следва да понесе.
Мотивиран
от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на Б.Е.В.,
ЕГН:********** ***, че
наследниците на Р Р. Павлов / Р.р.п. /, ЕГН:**********, бивш жител ***, починал
на 17.02.2016г., измежду които и ищецът Д.Р.Р., ЕГН:********** с адрес ***, са собственици на недвижим имот от
2161 кв.м.,
изключен от регулацията на с.Селановци, обл.Враца и представляващ част от
поземлен имот с идентификатор 70723.144.411 в с.Селановци, обл.Враца по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-100/14.02.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, означен с линия в
черен цвят и защрихован на изготвената от вещото лице скица – съпоставка, която
скица е неразделна част от решението на съда, находящ се в местността „
Германова падина „, с обща площ от 5501 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива и категория на земята
при неполивни условия – трета, собственост на Б.Е.В., и който недвижим имот от
2161 кв.м. попада в западната част на горепосочения имот с идентификатор
70723.144.411, като границите му са означени на скицата - съпоставка с черни
линии от юг, запад и север и зелена линия от изток, и е идентичен с част от
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко - продажба №90, том – 1,
дело 122 от 1956г. на РС – Оряхово.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Б.Е.В., ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Р., ЕГН:**********
с адрес ***, сумата от 930.00 лева / деветстотин и тридесет лева / за
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: