№ 335
гр. Пловдив, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000300 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 86 от 11.03.2024г., постановено по т.д. № 464
по описа за 2023г. на ОС С.З., в частта, с която е осъдено „Д.“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № 89 Б да заплати на Г. Н.
И. ЕГН ********** с адрес с. Е., община К., ул. Х. № 15 сума над 15 000 лв.
до присъдените 35 000 лв., частично от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени при ПТП, станало на 18.10.2022г., ведно със законната
лихва от 28.10.2022г. до окончателното й заплащане.
Решението в посочената част е обжалвано от „Д.“ ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № 89 Б с твърдения за
неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на
обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Искането, отправено до
въззивният съд, е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на
1
обезщетение за неимуществени вреди е уважен над 15 000 лв. до присъдените
35 000 лв., частично от 40 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго,
с което иска бъде отхвърлен, ведно със законните последици – разпределяне
отговорността за разноски, съразмерно с уважената част от иска. Претендира
разноски за двете инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Г. Н.
И. ЕГН **********, представлявана от адв. П. К. оспорва жалбата и настоява
съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г. Н. И.
ЕГН ********** против „Д.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „В." № 89 с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на първоначално заявен за
5 000 лв., впоследствие увеличен на 35 000 лв., частично от 40 000 лв.,
вследствие претърпяно увреждане в резултат на ПТП, станало на 18.10.2022г.
около 16.40 ч. в гр. К.. Твърденията, на които се основава предявения иск се
свеждат до следното: на 18.10.2022г. около 16.40 ч. Г. И. като водач на
мотоциклет „Х.“ с рег. № *, движейки се по бул. „Р.“ № 100 е претърпяла ПТП,
след като водача на лек автомобил марка „Х.“, модел „Ц.“ с рег. № * К.Т.К. й е
отнел предимството. За станалото ПТП е съставен констативен протокол с
пострадали лица и е образувано ДП № 1570/2022г. по описа са РУ К., пр.пр. №
10748 на РП К.. Ищцата твърди, че гражданската отговорност на виновния за
ПТП-то водач е застрахована при ответника, поради което и е заявила
претенцията си за изплащане на обезщетение на 28.10.2022г., по която е
образувана застрахователна преписка № *, но въпреки това застрахователя не
е определил, нито заплатил обезщетение. Затова и като сочи, че при станалото
ПТП е получила фрактура на дистална трета на лява радиална кост с
дислокация, счупване на тялото на лъчева кост, наложили поставяне на
гипсова имобилизация на крайника; множество натъртвания, охлузвания на
глава, крайници и тяло, които са предизвикали силни болки и психически
2
стрес, тревожност, напрегнатост и депресия и всичко е наложило ползване на
отпуск, поради временна нетрудоспособност и е довело до невъзможност за
ищцата да се грижи сама за себе си, като уврежданията не са възстановени
напълно, ищцата настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди –
болки и страдания в размер на сумата от 35 000 лв., частично от 40 000 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.10.2022 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът – „Д.“ ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." №
89 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска с твърдения, че е процесуално
допустим, но неоснователен. Оспорва всички твърдения в исковата молба с изключение на
факта, че водача на л.а. марка „Х.“, модел „Ц.“ с рег. № * е имал сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на
станалото ПТП. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД и конкретно причинени на ищеца вреди, които да са в пряка
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на застрахования при него водач.
При условията на евентуалност оспорва иска и по размер като твърди, че претендирания
такъв е прекомерен и несъобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Оспорва и
искането за присъждане на законна лихва като акцесорна претенция, предвид
неоснователността на главното вземане.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ от Г. И. със застрахователна претенция, депозирана на 28.10.2022г., по
която с писмо изх. № 0-92-14999 от 01.11.2022г. заявителя е уведомен, че е
необходимо представянето на конкретни документи, а след това с писмо изх.
№ 0-92-2315 от 27.01.2023г. същия е уведомен, че липсват основания за
изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ,
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора
3
е приключила с отказа на застрахователя да определи и изплати обезщетение,
което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Видно от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица –
л.7 от гр.д. № 284/23г. по описа на РС К. е, че на 18.10.2022г. около 16.40ч. в
гр. К. на бул. Р. № 100 е станало ПТП, при което водачът на лек автомобил
марка Х., модел Ц. с рег. № * К.Т.К. е отнел предимството на водача на
мотоциклет марка Х. с рег. № * Г. Н. И., в резултат на което на последната е
причинена фрактура в областта на китката на лявата ръка.
Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
марка Х., модел Ц. с рег. № * К.Т.К. е била застрахована при ответника.
От приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните,
се установява, че единствената причина за настъпване на ПТП-то е
поведението на водача на лек автомобил «Х.» С. с рег. № *, който е отнел
предимството на движение на м-т «Х.» * Р с рег. № *, управляван от ищцата,
като преди да предприеме маневрата за завиване наляво /на север/ по бул. Р.,
не е пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет.
По тези установени факти не е формиран спор във въззивното
производство. Спорните факти и обстоятелства пред настоящата инстанция са
очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до
неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия
размер на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.
За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни
доказателства и приетите съдебномедицински и съдебно психологическа
експертизи.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан
Х.С.А., чиито показания съдът кредитира, като преки, непосредствени и без
данни за заинтерисованост. Св. А., колега на ищцата, твърди, че е станал
непосредствен свидетел на ПТП-то, при което Г. е увредена, след като била
блъсната от автомобил, който й отнел предимството, вследствие което тя
паднала от мотора и си счупила ръката. Заявява, че Г. не си чувствала ръката,
било й лошо и отпаднало, поради което и била настанена в болницата,
пърновачално в К., а след това и в С.З., където искали да й направят операции,
4
но тя отказала и й сложили гипс. Свидетелят твърди, че ръката на Г. не е
зарастнала правилно, въпреки че се върнала на работа след четири месеца
болнични. Сочи, че станалото се отразило и на психологическото й състояние,
тъй като не може да кара мотоциклет.
В аналогичен смисъл са показанията и на св. З.З.М., които съдът
кредитира като отчита, че са преки, непосредствени и незаинтерисовани от
изхода на спора. Свидетелката твърди, че е присъствала на инцидента, при
който Г. е пострадала, като паднала от мотора си върху ръката. Сочи, че
ищцата изпитвала болки, както и че с ленейка я откарали в болница, където
поискали да й правят операция, но тя отказала и й сложили гипс. Твърди, че Г.
не можела да се обслужва сама, както и че изпитвала силни болки, а след
около четири месеца се върнала на работа, но и понастоящем не е
възстановена напълно – изпитва болки в ръката, същата й отича, а тя не е
същата – преди била весела, а след ПТП-то изпълнена със страхове, в т.ч. и от
мотора, който преди карала с удоволствие.
От приетата съдебномедицинска експертиза, която като неоспорена от
страните съдът кредитира, се установява, че при станалото на 18.10.2022г.
ПТП ищцата е получила счупване на лява лъчева кост в долната трета, което
трайно затруднило движенията на левия горен крайник, а срока за
възстановяване е определен около 3-5 месеца. Експертът уточнява, че
доколкото счупването на лявата лъчева кост е с разместване на фрагментите е
подходящо оперативно лечение с остеосинтеза, което осигурява правилното
позициониране на фрагментите и нормална функция на ръката, но предвид
отказа на пострадалата й е направена гипсова имобилизация за срок от 45 дни.
От своя страна д-р Й. И., специалист травматолог е категорична в своето
експертно заключение, че ищцата е възстановена напълно от претърпяното
увреждане, въпреки наличната деформация на нивото на фрактурата, тъй като
същата не затруднява ежедневните й дейности. Експертът определя като
неизбежни и съпътстващи фрактурите симптомите, за които съобщава ищцата
– оток и болка в областта на фрактурата, като сочи, че същите ще отзвучат с
времето.
Приетата от съда и без възражения от страните съдебно психологическа
експертиза установява, че претърпяното ПТП на 18.10.2022г. е довело до
развитие на травматичен стрес у ищцата, характеризиращ се с треожност,
5
напрегнатост, разстройство на съня, често сърцебиене, нежелание за
комуникация с хора, апатия, отслабване на интереса към заобикалящото я,
занемаряване на външния вид, значително покачване на телесното тегло, което
състояние е прерастнало в посттравматично стресово разстройство с
характерните за него натрапчиво припомняне на травматичното събитие,
висока тревожност, преувеличени реакции на уплаха и тревога, проблеми със
съня и раздразнения и яд при преминаването през мястото на злополуката.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се във фрактура на
лявата лъчева кост на горен крайник, която е довела до невъзможността
ищцата да се обслужва сама и е създала притеснения и неудобство у жена на
зряла възраст, принудена да разчита на помощта на своите близки. От
значение при определяне справедливия размер на обезщетението е и факта, че
настъпилата увреда се е отразила негативно и на психическото здраве на
ищцата, която от весел и контактен човек с определено отношение към
управлявания от нея мотоциклет, се е превърнала в асоциален, изпълнен със
страхове човек, отказал се и от мотоциклета. Преценявайки от една страна
възрастта на увредената и факта, че оздравителния процес на увреждането е
приключил, но с типичните за фрактурата остатъчни симптоми, съдът счита,
че справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 35 000
лв.. С определеният размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне
целта на института за репарация на търпените от пострадалата неимуществени
вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че
определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 60 000 лв. е несъответен на принципа на
6
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Това твърдение е и невярно, тъй като
определения за справедлив размер на обезщетението от решаващия
първоинстанционен съд е 35 000 лв., който размер е приет за справедлив и от
настоящия състав на съда.
Противно на възраженията на жалбоподателя определения за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен
с настъпилите, вследствие отказа на ищцата да се подложи на оперативна
интервенция усложнения, а след отчитане на физическите болки и страдания в
периода на оздравяване и психическите увреди, довели до промяна в начина
на живот на жена в зряла възраст с установени навици и стериотипи.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и оспорения негов съдебен акт като съобразен с
материалния и процесуален закон следва да бъде потвърден.
При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
на ответника по жалбата Г. Н. И., изразяващи се в дължимо се на
представлявалия я безплатно адв. К. възнаграждение. Последното, следва да
бъде определено при съобразяване на съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2,
изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение,
като се отчете високата образователна квалификация на лицето, придобило
юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на
адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и
правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната
инстанция е пренесен само по частта на решението, касаеща размера на
определеното обезщетение. Следва да се отчете и факта, че въззивното
производство е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. К. не се е
явила, а е депозирала писмена молба. Изложеното до тук, съпоставено с не
особено значителния материален интерес на спора пред въззивния съд, налага
да се приеме, че възнаграждение в размер на 1000 лв. е съответен на
извършеното от адв. К., който размер е справедлив и обоснован.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 86 от 11.03.2024г., постановено по т.д. №
7
464 по описа за 2023г. на ОС С.З., в частта, с която е осъдено „Д.“ ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В. № 89 Б да заплати на Г.
Н. И. ЕГН ********** с адрес с. Е., община К., ул. Х. № 15 сума над 15 000
лв. до присъдените 35 000 лв., частично от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, причинени при ПТП, станало на 18.10.2022г., ведно със законната
лихва от 28.10.2022г. до окончателното й заплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. В. № 89 Б да заплати на адвокат П. Д. К., САК сума в размер на 1000
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство на Г. Н. И. ЕГН ********** пред
въззивния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8