№ 605
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.а
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000500445 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 21.10.2021г по гр.д. № 2702/2020г СГС, ГО, І-3 състав е осъдил
ЗД”Лев инс”АД да заплати на И. Г. И. сумата от 49 000лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 740.10лв- обезщетение за имуществени вреди, всички вреди
причинени от ПТП, реализирано на 17.06.2019г , на осн. чл.432 от КЗ, като е отхвърлил
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимущестевни вреди за сумата до
70 000лв. Съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца в обем на 30%, като е съобразил съпричиняването само по отношение
обезщетението за неимуществени вреди. С решението си съдът е възложил разноските
по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
С разпореждане от 03.01.2024г по делото СГС е върнал подадената въззивна
жалба от И. И. против постановеното решение.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ЗК Лев инс АД в
осъдителната част, с твърдение за неправилност. Въззивникът поддържа, че
застрахователят е заплатил на И. И. обезщетение за неимуществени вреди, което е
справедлИ. по размер и обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че
1
неправилно е приложен чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение от съда е
завишено, несъобразено с представените доказателства. Моли въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове или евентуално- да намали присъденото обезщетение.
В о.с.з. страните не се представляват.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно , но
недопустимо.
По делото се установява, че ищецът И. Г. И. е починал на 26.12.2020г.
След смъртта на ответника И. по делото са проведени открити съдебни заседания
на 22.03.2021г и на 18.10.2021г , когато е приключило съдебното дирене.
Решението по делото е постановено на 21.10.2021г , като предявените осъдителни
искове от И. И. са частично уважени.
Участието на правосубектни , процесуално правоспособни страни в исковото
производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът следи служебно. Липсата на правоспособност на страна в
процеса е предпоставка за постановяване на недопустимо решение.
Ето защо, в случай на смърт на някоя от страните по делото, настъпила след
подаването на исковата молба в съда , но преди приключване на съдебното дирене,
съдът дължи спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК и
предприемане на действия по чл. 230 от ГПК за конституиране на правоприемници на
починалата страна. Когато страната е починала преди приключване на съдебното
дирене и съдът не е конституирал нейни правоприемници в процеса , а е постановил
решение /независимо от причините за това, включително и когато съдът не е узнал
своевременно за смъртта на страната/, такова съдебно решение е процесуално
недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална
2
предпоставка за неговата допустимост. При обжалване пред по-горната съдебна
инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на
обезсилване и служебно, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната
инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта
на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.
Ето защо, в настоящото производство, след като съдът констатира, че ищецът И.
И. е починал преди приключване на съдебното дирене, който факт не е станал известен
на първоинстанционния съд и същият е постановил решение при участието на
неправоспособната страна, съдебният състав следва да обезсили постановеното
недопустимо решение и да върне делото на първоинстанционния съд, за продължаване
на съдопроизводствените действия с участието на правоспособни страни.
Съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция следва да се присъдят
при разрешаване на спора по същество.
Мотивиран така Софийски апелативен съд , в настоящия си състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 266180 от 21.10.2021г, постановено по гр.д. 2702/2020г
по описа на Софийски градски съд, IГО, 3-ти състав и
ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3