Р Е Ш Е Н И Е
№3348/19.7.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14779 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от А.З.С.Н.В. ***, ************************************ срещу В.Д.И.,
с ЕГН:**********,***, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 4588.98лв./четири хиляди петстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща главница за периода от 05.04.2017г. до 05.04.2019г., по
договор за потребителски кредит № *************,
сключен на 27.03.2015г., по
отношение на който на осн. чл.5 от същия е обявена
предсрочна изискуемост от 05.05.2017г. между
„**************************“ ЕАД и В.Д.И., като вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от
27.07.2017г. и Приложение 1 към Рамков договор
между „**************************“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ООД, за което длъжникът е уведомен
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, сума
в размер на 257.08лв./двеста петдесет и седем лева и осем стотинки/,
представляваща договорна лихва, за периода от 05.04.2017г. до 05.05.2017г., сума в размер на 2537.42лв./две хиляди петстотин тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от 06.05.2017г. до датата
на подаване на заявлението
в съда-30.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда- 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 2984/02.05.2018г., постановена по ч.гр. дело
№ 6102/2018г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
ответника и „**************************“
ЕАД е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № *************, сключен
на 27.03.2015г., по
силата на което кредитора предоставил на ответника сумата от 6000 лева, за срок
от 48 месеца. С оглед установяване на фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора кредитора начислил еднократна такса в размер на 210 лева, която било
уговорено да бъде отнесена към главницата. Договорната лихва била уговорена в
размер на 7062,66 лева, поради което общото задължение възлизало на 13272,66
лева. Било уговорено, че задължението следва да бъде погасено на 48 равни
месечни вноски от по 276,51 лева, с краен срок за заплащане на последната
вноска – 05.04.2019г. Твърди, че страните са уговорили клауза за предсрочна
изискуемост, която настъпва при просрочване на две или повече погасителни
вноски. Излага, че поради пропускане на две месечни вноски вземането е отнесено
като предсрочно изискуемо считано от 05.05.2017г.,
като на длъжника били изпратени съобщения за намерението на кредитора с оглед
обявената предсрочна изискуемост.
По силата на договор за цесия от
27.07.2017г. ищеца придобил вземането от кредитора „**************************“ ЕАД, като последния упълномощил
ищеца да осъществи уведомяване на длъжниците по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД.Твърди,
че ответника е уведомен през 2018г., като в условията на евентуалност излага,
че уведомяване за извършената цесия следва да се осъществи с връчване на препис
от исковата молба на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител,
с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се
възражения, че договор за потребителски кредит № *************, сключен на 27.03.2015г. е нищожен поради противоречие с чл.22 ЗПК, вр. чл.11 т.11 и 12 доколкото към същия липсва прилагане на
погасителен план. Намира, че ответника не е уведомен за намерението на банката
за отнасяне на вземането като предсрочно изискуемо. Намира уговорената
договорна лихва в общ размер от 7062,66 лева за нищожна на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, доколкото счита, че е налице нееквивалентност на престацията, доколкото
главницата по кредита възлиза на 6000 лева.Счита, че цесията не е породила
действие доколкото уведомителни писма от 01.08.2017г. и 15.09.2018г. не са
достигнали до знанието на ответника.Счита, че цесията е следвало да бъде
съобщена на длъжника преди депозиране на заявлението в съда, а не с исковата
молба, което изявление се релевира от ищеца в хипотезата на евентуалност.
Отделно от това намира, че последната хипотеза е неприложима предвид това, че
ответникът в исковото производство се представлява от назначен от съда особен
представител.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото договор
за потребителски кредит № *************/27.03.2015г.,
по силата на който „**************************“ ЕАД отпуска потребителски кредит на ответника в размер на 6000 лева. Общия
размер на плащанията по договора е уговорен в размер на 13272,66 лева, като
задължението е разсрочено за изпълнение на 48 месечни погасителни вноски от по
276,51 лева.
Представен е рамков договор за прехвърляне на вземанията сключен между „**************************“
ЕАД и ищцовото дружество ведно с Приложение №
1/27.07.2017г., от което се установява, че вземането към ответника произтичащо
от договор за
потребителски кредит № *************/27.03.2015г.е придобито от ищеца.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 01173/25.01.2018г. по
описа на нотариус В.Благоева с район на действие СРС „**************************“
ЕАД упълномощава ищцовото дружество да осъществи уведомяване
на дълъжниците за осъществената цесия по реда на чл.
99, ал.3 ЗЗД.
Представено е уведомително писмо № УПЦ-П-БНП/ ************* от **************************“ ЕАД, чрез ищцовото дружество, адресирано до ответника, с което последния се
уведомява, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗЗД за осъществената цесия.Към писмото е
приложена обратна разписка № PSSDS0075N9F, в която е направено отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. Представена е и обратна разписка към товарителница №
*********/14.09.2018г., в която е отбелязано, че на посочения адрес на
получателя (ответникът И.), не е открит никой.
По делото е прието заключение на в.л. Д. П. по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, в която се посочва, че общия размер на задължението на
ответника по договора възлиза на 6760,35 лева, от които 4588,98 лева главница (
в това число и главница по застраховка на кредита) и 2171,47 лева договорна
лихва. В заключението си в.л. посочва, че размера на дължимата главница с падеж
на последната 48-ма погасителна вноска, настъпил на 05.04.2019г. възлиза на
4387,28 лева.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
От представените по делото
писмени доказателства съдът намира за доказано, че кредиторът „**************************“ ЕАД е отпуснал на ответника
потребителски креди в размер на 6000 лева, страните са уговорили дължимата
договорна лихва, посочен е ГПР в размер на 47,02 %, като задължението за
връщане е разсрочено на 48 погасителни месечни вноски от по 276,51 лева,
последната от която с падеж на 05.04.2019г.От заключението на в.л. П., което се
кредитира от съка като обективно и компетентно дадено се установява, че
длъжникът е осъществил плащане по общо 21 погасителни вноски, като последното
плащане е осъществено на 17.01.2017г.Общия размер на осъществените плащания
вещото лице изчислява, че възлиза на 5926,71 лева. При тези данни експертизата
посочва, че общото задължение на длъжника възлиза на 6760,35 лева, от които
4588,98 лева главница и 2171,47 лева договорна лихва.
Съдът приема, че между кредитора „**************************“
ЕАД и настоящото
ищцовото дружество възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
кредитора е прехвърлил вземането си към ответника произтичащо от договор за
потребителски кредит от 27.03.2015г., което правоотношение е обективирано в
договор за цесия от 27.07.2017г. и Приложение №1/27.07.2017г. Разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да осъществи уведомяване на
длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението в полза на новия
кредитор, като това уведомление няма действие по отношение редовността на
цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого следва да
продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна при
разбирането си около това, че новия кредитор може да осъществи тази дейност по уведомяване
на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен от стария кредитор. Именно в
такава насока са и ангажираните по делото писмено доказателства, от които се
установява, че ищцовото дружество в качеството му на пълномощник на
кредитора „**************************“ ЕАД уведомява ответника за
осъществената цесия. Тук следва да бъде поставен въпроса дали това уведомление
е достигнало знанието на длъжника. За да установи това си задължение ищеца
представи писмо от 14.09.2018г., с което уведомява длъжника за осъществената
цесия, което писмо съдържа и изявление, че в случай на неизпълнение на
задължението, кредиторът ще пристъпи към принудително изпълнение. По своята
същност този документ съдържа уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД и изявление за
обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Към цитираното писмо се
представят обратни разписки, в първата от която се сочи, че получателя (ответникът)
не е потърсил пратката, а във втората, че на адреса не е открит никой. При това
съдържание на обратните разписки съдът намира, че до знанието на длъжника не е
доведено съобщението за осъществената цесия по смисъла на чл. 99, ал.3 ЗЗД, до
депозиране на заявлението в съда. Следва да се посочи обаче, че съдебната
практика приема, че уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането
може да бъде осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на
препис от исковата молба и придружаващите от документи, като бъде прието, че
надлежно на длъжника е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която
последния в съдебното производство е с назначен от съда особен представител.
Към исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което
цесионера, като упълномощен от цедента може да осъществява дейност по
уведомяване на длъжниците във връзка с цесията от 27.07.2017г. Препис от
исковата молба, към която се съдържа и самия договор за цесия, уведомленията до
страните и пълномощното, с което ищеца е упълномощен да осъществи уведомяване
на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчен на
ответника, поради което следва да бъде прието, че цесията е съобщена.
В исковата си молба ищецът
навежда твърдения, че вземането е обявено на длъжник за предсрочно изискуемо,
който факт посочва, че е осъществен преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда. Това обстоятелство се оспорва от ответника,
който намира, че кредитора не е упражнила това си право, за което следва да
доведе до знанието на длъжника, че отнася вземането си като предсрочно
изискуемо преди сезиране на съда.
С докладът си по делото съдът указа на ищеца, че
следва да установи твърденията си, че е довел до знанието на ответника
намерението си да отнесе вземането като предсрочно изискуемо, което уведомление
е следвало да бъде направено преди депозиране на заявлението в съда. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.Този извод се извлича от мотивите към т. 18
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, от които може
да бъде направен и извод, че предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена
на длъжника преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Съдебната практика е категорична относно
обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за предсрочна изискуемост
на кредита, достигнало до длъжника в хода процеса не може да бъде отчетено като
относим факт по чл.235, ал.3 ГПК в производството по
чл. 422 ГПК.В тази хипотеза за приложение на предсрочната изискуемост е
необходимо същата да е обявена на длъжника преди депозиране на заявлението в
съда.
В настоящото производство и
въпреки дадените от съда указания ищецът не установи, че преди депозиране на
заявлението (30.04.2018г.) за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение в съда е уведомил длъжника, че отнася вземането си по договор
*************/27.03.2015г. като предсрочно изискуемо, поради което това
твърдение на страната остава недоказано. В случая в хипотезата на уведомяване
на длъжника за отнасяне на вземането като предсрочно изискуемо, което
волеизявление по същността си съставлява упражняване от страна на кредитора на
едно потестативно право, не може да намери приложение реда за уведомяване на
длъжника, че е осъществено прехвърляне на задължението от стария кредитор в
полза на новия, доколкото както вече бе посочено този факт на съобщаване това
намерение на кредитора следва да предхожда депозиране на заявлението в съда.
Уведомителното
писмо №УПЦ-С-БНП/ ************* не е достигнало до знанието на длъжника преди
30.04.2018г., а по делото липсват други доказателства, от които да бъде
направен извод в насока противна на изложената, че намерението на кредитора не
е сведено до знанието на длъжника преди депозиране на заявлението в съда.
С
оглед гореизложеното се поставя въпроса, как следва да постъпи съда в случай,
че установи, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането и има ли
възможност да бъдат присъдени падежиралите вноски.
Положителен
отговор на този въпрос бе даден с Тълкувателно решение от 02.04.2019г.,
постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите на
цитираното решение изрично се разясни, че е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. По въпроса досежно това за кои падежирали вноски следва да бъде уважена претенцията, ВКС
посочи, че това е момента към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо.
Съобразно задължителните
указания съдържащи се в цитираното тълкувателно решение следва да бъде
посочено, че от погасителния план, който е инкорпориран в самия договор за
потребителски кредит е уговорен падежа на всяка една от общо деветте
погасителни вноски, последната от която на 05.04.2019г. Към момента на
приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция -28.06.2019г.
е настъпил падежа и на последната погасителна вноска.От справка №3 към
заключението по съдебно – счетоводната експертиза на в.л. П. съдът приема, че
към датата на последната падежирала погасителна вноска -05.04.2019г. общия
размер на задължението по дължимата главница по договора за потребителски
кредит възлиза на 4387,28 лева.
Именно тази сума съдът намира, че следва да бъде присъдена в полза на ищцовото
дружество, като чиста стойност на дължимата главница без към нея да бъдат
прибавяни други компоненти и в случая сумата от 201,60 лева съставляваща размер
на главницата по задължението за застраховка на кредита при използване на
услугата „Защита на плащанията“. Върху уважената главница се дължи законна
лихва считано от депозиране на заявлението в съда – 30.04.2018г. до окончателно
изплащане на задължението.
По отношение на договорната
лихва:
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. С Тълкувателно решение от 02.04.2019г., постановено по
тълкувателно дело №8/2017г.
на ОСГТК на ВКС се посочи,
че съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода
на производството по иска по реда
на чл. 422, ал.
1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди
само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна
практика, съдът след като прие, че предсрочна изискуемост не е обявена на
длъжника преди депозиране на заявлението в съда, съответно същия дължи чистата стойност
на падежиралите главници към момента на приключване
на съдебното дирене в първа инстанция, намира, че претенцията за присъждане на
договорна лихва в размер на 257,08 лева, за периода 05.04.2017г.-05.05.2017г. следва да бъде оставено без уважение. За да уважи
присъждане на възнаградителна лихва в тази хипотеза съдът следва да достигне до
извода, че е обявена предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението в
съда т.е. преди 30.04.2018г. В случая основанието, на което се претендира
присъждане на договорна лихва е обявяване на вземането за предсрочно изискуемо,
който факт ищеца твърди, че се осъществен на 05.05.2017г.,до
който момент желае присъждане на договорна лихва. При положение, че не се
установи, че до знание на длъжника е доведено това намерение на кредитора в
момент предхождащ депозиране на заявлението в съда, то следва да се приеме, че
изискуемостта на това задължение е настъпило в хода на съдебното производство,
а съобразно дадените указания с Тълкувателно решение
от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, съдът не може
да присъди възнаградителната
лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иск с правно осн. чл.422 ГПК.
По отношение на претенцията за присъждане обезщетение за
забава:
Основанието на този иск е извлечено от поставянето на
вземането като предсрочно изискуемо, считано от 05.05.2017г.
и начисляване от деня следващ деня на обявената предсрочна изискуемост
(06.05.2017г.) лихва за забава. За да бъде основателно и това вземане, по
подобие на договорната лихва то следва да бъде установена обявена предсрочна
изискуемост предхождаща сезиране на съда със заявление по чл.410 ГПК.Недопустимо
е и тук изискуемостта да настъпи в хода на процеса. При установяване по делото,
че предсрочната изискуемост не е съобщена на длъжника преди депозиране на
заявление за издаване заповед за изпълнение, то основанието, на което тази
претенция се позовава не следва да бъде зачетено, при което този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. При тези съображения съдът намира, че следва
да отхвърли предявения иск за установяване в отношенията межда страните, че
ответникът дължи сумата от 2537.42лв./две хиляди петстотин тридесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано
от 06.05.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда-30.04.2018г.
По
отношение на разноските:
В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената
част на предявените искове. За заповедното производство се присъждат разноски в
размер на 117,45 лева. За исковото производство 693,16 лева, включващи
доплатена държавна такса, заплатен депозит за особен представител на ответника
и юрисконсултско възнаграждение определено в размер на 100 лева, на осн. чл.
78, ал.8 ГПК вр.
чл. 25, ал.1 НЗПП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Приема за установено в отношенията между страните, че В.Д.И., с ЕГН**********,*** дължи н.А.ЗА С.Н.В. ***, ************************************ сумата от 4387,28 (четири хиляди триста осемдесет и седем лева и 28 ст.) лева представляваща главница по договор за потребителски кредит № *************,
сключен на 27.03.2015г., което вземане е прехвърлено с Договор з.цесия от
27.07.2017г. и Приложение 1 към Рамков договор
между „**************************“ ЕАД и „А.за с.н.в.“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда- 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер от 4387,28 лева до пълно
предявения размер от 4588,98 лева, както и за сумата от 257,08 лева, представляваща договорна лихва, за периода от
05.04.2017г. до 05.05.2017г. и сумата от 2537,42 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 06.05.2017г. до датата
на подаване на заявлението
в съда-30.04.2018г,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2984/02.05.2018г., постановена по ч.гр. дело № 6102/2018г. на ВРС, на осн. чл.99 ЗЗД вр.
чл. 422 ГПК.
Осъжда В.Д.И., с ЕГН**********,*** да заплати н.А.З.С.Н.В. ***, ************************************ сумата
от 810,61 (осемстотин и десет лева и 61 ст.) лева съразмерно
уважената част на предявените искове, от която за заповедното производство
117,45 лева,а за исковото производство в размер на
693,16 лева, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 и чл.26 НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :