Номер 31410.11.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – К.II-ри граждански състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
Секретар:Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20201850200242 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Ц. Ф. Ц. , ЕГН ********** от гр. П., кв. „Р.ч.” № 17 е подал жалба до
РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 17 – 0286 - 000810 /
14.03.2018 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по
така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
1
административно нарушение № Д096916 / 09.10.2017 г., че на 07.10.2017 г. в
22.45 часа в гр. К., по ул. „Л.ш.“, с посока на движение от гр. М. към гр. С.,
жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фиат Пунто”, с рег. № СВ ****
ВХ, собственост на Ц.К.Н., като в района на фабрика за кафе „Якобс Дау
Егбертс“, като при проверката е констатирано, че същият не е поставил
обезопасителен колан, с който л.а. е оборудван и по този начин е нарушил чл.
137А ал. 1 от ЗДвП, също така управлява лек автомобил, който е технически
неизправен и по този начин е нарушил чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началникът на РУ - гр. К. издава наказателно постановление № 17
– 0286 - 000810 / 14.03.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183
ал. 4 т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183 ал. 3 т. 7 от ЗДвП е наложил на Ц. Ф. Ц. ,
ЕГН ********** от гр. П., кв. „Р.ч.” № 17 административно наказание :
„Глоба” в размер на 50.00 / петдесет / лева и „Глоба” в размер на 30.00 /
тридесет / лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите М. М. М. и Д. Ж. Г. - актосъставител,
както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 09.07.2020 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К. с вх. № 2150 / 17.07.2020 г. / приложен е пощенски
плик с дата на подаване 15.07.2020 г. /. Съдът приема, че жалбата е допустима
с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от
ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните
законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
2
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното
словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай
съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на
административно нарушение № Д096916 / 09.10.2017 г., намира, че същият
не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 3 от ЗАНН т.е. в
акта е посочена дата на извършване на нарушението 07.10.2017 г., а АУАН е
съставен на 09.10.2017 г., т. е. в деня на нарушението
С оглед на изложеното липсва едно от задължителните изисквания, на
които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно
нарушение - в акта не е извършено описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено / чл. 42 т. 3 от ЗАНН /, поради
което същият се явява и незаконосъобразен.
Производството по налагане на административно наказание е една
последваща дейност и предполага образуване на
административнонаказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в
едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият
орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което
издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и
размер наказание.
В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания
към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то
законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на
наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното
словосъчетание в разпоредбата : „Наказателното постановление трябва да
съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е
изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с
3
оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на
чл. 42 ал. 1 т. 3 от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и
издаденото от Началника към РУ – гр. К. наказателно постановление № 17 ––
0286 - 000810 / 14.03.2018 г. се явява незаконосъобразно.
По отношение на посочено в постановлението нарушение - по чл.137А,
ал. 1 от ЗДвП, съдът намира, че ангажираната спрямо жалбоподателя Ц. Ф. Ц.
, ЕГН ********** административна отговорност за нарушение на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП следва да отпадне, поради недоказаност извършването на
нарушението. Съгласно чл.137А, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. По делото не се спори, че на посочените дата и час
жалбоподателят Ц. Ф. Ц. е управлявал процесния лек автомобил, както и че на
посоченото място е бил спрян за извършване на полицейска проверка. С оглед
оспорване от страна на жалбоподателя на издаденото му НП в цялост, на
доказване подлежи действително ли по време на движение същият не е
ползвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е бил оборудван.
По отношение на това деяние съдът намира, че не може да бъде
направен безспорен и категоричен извод дали деецът действително е бил без
обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС и доколко това
обстоятелство е било непосредствено възприето от актосъставителя Д.Г. и от
свидетеля по констатиране на нарушението – свид. М.М.. В случая,
констатациите на актосъставителя и отразените от него обстоятелства са
оспорени като самото отричане законосъобразността на АУАН и на
издаденото въз основа на него НП изисква от АНО да ангажира убедителни и
безспорни доказателства в подкрепа на своите констатации за извършеното от
жалбоподателя нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, тъй като именно в негова
тежест е доказването на деянието по несъмнен начин. Това в случая не е
сторено.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2
от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в
4
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена
сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото
доказателствен материал. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки
делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона
доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало
това, особено в случаите, когато констатациите отразени в акта се оспорват
от наказаното лице, какъвто е и настоящия случай.
Описаната в АУАН и възпроизведена и в НП фактическа обстановка, а
именно, че на процесната дата 07.10.2017 г. / съгласно АУАН / и 09.10.2017 г.
/ съгласно НП / жалбоподателят Ц. Ф. Ц. е управлявал процесният лек
автомобил по в гр. К., по ул.“Л.ш.“ в гр. К., като не е поставил / ползвал /
предпазен колан, макар и да покрива обективните признаци на адм.
нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, не бе доказана в хода на съдебното
дирене, което поставя под съмнение дали същата отговаря на действителното
фактическо положение. Самите актосъставител и свидетеля по констатиране
на нарушението – разпитаните по делото свидетели Д.Г. и М.М. в
показанията си не установиха с нужната безпорност и непротиворечивост
възприемането и констатирането на това нарушение. И двамата не си
спомняха процесния случай, който е бил през 2017 г. При тази неустановеност
на извършване на административното нарушение и липса на безспорни
доказателства за виновното поведение на жалбоподателя, съдът приема, че
описаното и обективирано в пункт 1 - ви от НП нарушение по чл. 137А, ал. 1
от ЗДвП, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя
се явява недоказано по безспорен и категоричен начин, което е основание за
отмяна на атакуваното НП в тази му част като незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл.139, ал.1 т. 1 от ЗДвП.
Видно от фактическата обстановка, подкрепена от доказателствения
материал по делото е, че деецът е управлявал технически неизправно МПС, с
което формално е извършил нарушение по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Фактическата техническа неизправност на автомобила обаче не съответства
на юридическата такава. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДвП изчерпателно
регламентира в кои случаи едно МПС е технически неизправно, а в
5
конкретния случай не е посочена каква точно е техническата неизправност на
лекия автомобил. Не са посочени и описани доказателства потвърждаващи
твърдяното нарушение. Не е посочена и наредбата според която АНО твърди,
че е установил значителна неизправност.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17 – 0286 - 000810 / 14.03.2018 г.
издадено от Началника към РУ - гр. К., с което на Ц. Ф. Ц. , ЕГН ********** от
гр. П., кв. „Р.ч.” № 17 е наложено на основание чл. 183 ал. 4 т. 7, пр. 1 от ЗДвП
административно наказание : „Глоба“ в размер на 50.00 / петдесет / лева, за
нарушение на чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 3 т. 7 от ЗДвП
административно наказание : „Глоба“ в размер на 30.00 / тридесет / лева, за
нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6