+Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ .06.2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НАСУФ ИСМАЛ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в. гр. дело №529/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно
е по въззивна жалба на С.Н.С., ЕГН: ********** срещу решение №5404/04.12.2019г. по гр. д.
№17893/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателката е осъдена да
заплати на М.П.П., ЕГН:********** сумата от 1500.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
месец април 2015г. до датата на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт,
безпокойство, притеснение вследствие на
извършени от ответницата действия по подаване на сигнали, оплаквания, намеса в
личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството му, на осн. чл. 45 ЗЗД, като изцяло е отхвърлен предявения от нея насрещен иск за заплащане на
сумата от 3000лв. на осн. чл. 45 ЗЗД, и е осъдена да заплати разноски. Според
изложеното в жалбата, решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, наличие на съществено разминаване между събраните по делото доказателства и
направените от съда изводи. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово
място да бъде постановено друго, с което предявеният срещу нея иск бъде
отхвърлен като неоснователен, като бъде уважен предявения от нея насрещен иск.
В ос.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна е
депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд,
след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за неоснователност на предявения от ищеца иск. Моли се жалбата
да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение –потвърдено. Моли за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
След
съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД,
предявен от М.П.П. срещу С.Н.С. за осъждане на последната да му заплати сумата
от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в
периода от месец април 2015г. до датата на завеждане на исковата молба,
изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба 23.11.2018г. до окончателното изплащане. Ищецът излага, че от месец октомври 2012г. заедно със
семейството му живеят под наем в ап. 37, находящ се на адрес: гр.Варна,
ж.к.“Младост“ бл.146, вх.25, ет.7. Твърди, че скоро след нанасянето им
разбрали, че под тях живее ответницата С.С.. След няколко месеца тя започнала
да се оплаква, че чува шумове от тях, които й пречат да живее спокойно. Твърдяла,
че чува, когато някой си издърпва и
избутва стола, когато се отваря врата на кухненски шкаф, когато се влиза и
излиза от стаята, когато се отваря вратата на пералнята, когато се отваря
вратата на терасата и т.н. Ищецът отново ѝ обяснил, че това не е умишлено
и че винаги се стараят да не вдигат шум и обяснил, че не може да не се чува
нищо при положение, че живеят хора и
извършват различни ежедневни дейности. След няколко дни ищецът купил и сложил
балатум във всички стаи на апартамента вкл. и в кухнята и коридорите, даже и в
сервизното помещение, за да няма оплаквания от страна на ответницата. След още
няколко месеца тя отново дошла и отново заявила, че й пречат и че това не
можело да продължава повече. Непрекъснато чувала шумове вкл. и от капака на
тоалетната чиния. Казала, че ще говори с домоуправителката, за да свика общо
събрание на входа, щяла да каже, че нарушават правилника системно и щяла да
иска да ги глобят и изгонят. Парите от глобата щяла да поиска да й бъдат дадени
за компенсация. Когато през месец април 2015г. се родила дъщерята на ищеца К.,
в следващите месеци към оплакванията били добавени, че бебето плаче и ответницата
не можела да си спи и си почива. В началото на 2016г. ответницата отново дошла
и за пореден път заявила, че й пречат и че това е последно предупреждение; че
ако не променят нещо, ще започне да използва институциите срещу тях и ще
направи така, че в крайна сметка да се махнат. Ищецът отново обяснил, че това
са шумове от нормалното ежедневие на едно семейство и няма как да изчезнат,
както и, че е взел допълнителни мерки за намаляване на шумовете. Тя му заявила,
че явно не могат да се разберат и щом отказва да промени нещата, да очаква в
скоро време полиция. На 27 март 2016г. малко след полунощ семейството му било
събудено от блъскане по входната врата.
Била отново ответницата, която заявила, че й пречат понеже чувала шум от
сушилнята и това представлявало навлизане в личното й пространство. Ищецът й
отговорил, че след няколко часа трябва да става за работа и че сушилнята не
работи. Семейството си легнало и след малко отново събудено от почукване на
вратата като при отварянето ищецът установил, че това била ответницата, заедно
с полицаи, които го уведомили, че срещу него е постъпило оплакване от
ответницата, че й е нанесъл побой и че я е блъскал по стълбите надолу, но по
случая не било констатирано нарушение от негова страна. В началото на месец април 2016г. ответницата
отново го посетила като го предупредила,
че няма да се откаже, докато не се махнат, защото й пречели и щяла да инициира
общо събрание на входа, за да ги изгонят. Ако от това нямало полза, го
заплашила, че ще пише на кмета на гр.Варна и на премиера. По нейна инициатива
на 10 април 2016г. било свикано общо събрание на живущите във входа, където тя
пред всички заявила, че от техния апартамент се чува непрекъснато шум, местене
на мебели, семейни скандали и викове. Съседите, които също имали деца,
апелирали за малко повече търпение от страна на ответницата и че когато има
бебе това е нормално да е така и че това
все пак е временно. Няколко дни след това ответницата му заявила, че тъй като
среднощния сигнал до полицията не дал резултат, и че след общото събрание не ги
били изгонили, то тя щяла да предприеме други действия. След няколко дни ищецът
получил обаждане и след като отишъл в полицията разбрал, че на 21.04.2016г. има
подадена жалба срещу семейството му, в което ответницата се оплаквала, че е
тормозено психически от тях като по всяко време на деня имало семейни скандали,
използване на сушилнята и че разместване на мебели. След няколко дни
ответницата му заявила, че кварталните инспектори са некомпетентни, защото не
са ги изгонили и не са ги глобили и сега решила да подаде жалба до техния
началник и да говори с него, за да се оплаче от тях. Казала, че няма да спре
докато не се изнесат и че ще направи всичко, за да го постигне и ако пак нямало
резултат щяла да пише до кмета, премиера и президента. В резултат на което
ищецът три пъти ходил в III РУ за да дава обяснения, че вдигат шум и правят скандали със съпругата си. В края на месец
септември 2016г. чули ответницата да крещи от апартамента си, че кварталните
инспектори са некомпетентни защото не са ги глобили, нито изгонили, началникът
им също не направил нищо и явно нямало да стане да ги изгони чрез полицията.
Щяла да се оплаче на социалните служби и да съобщи, че не се грижат за децата
си, че ги пребиват и ги тормозят психически, че не ги хранят. По този начин
щели да им отнемат децата и когато останели без деца, щели да си тръгнат от апартамента. В последствие
се оказало, че ответницата е пуснала жалба срещу тях до Началника на Отдел
„Закрила на детето“. Била извършена проверка,
при която не се установил риск за децата, но ищецът и съпругата му били
подлежи на стрес да дават обяснения в ДСП-Варна, да бъдат проверявани и да
чакат резултат от проверката. В началото на 2017г. ответницата се свързала с наемодателката на ищеца Р. М. и се
оплакала от семейството му първо по телефона след това отишла на адреса й.
Искала те да бъдат изгонени от апартамента. След като наемодателката отказала,
ответницата подала многократни оплаквания до домоуправителката Н. Д. и поискала
също да бъдат изгонени от сградата. През цялата 2017г. ответницата периодично
заявявала, че няма да престане да подава жалби и да се оплаква, докато не се
изнесат от жилището. Казала, че ще отиде до местоработата на ищеца СЖ
Експресбанк, за да разкаже на ръководителя му, че я тормозят и че ще отиде в
училището на детето, за да разкаже, че го бият вкъщи и че е малтретиран.
Казала, че сигнализира и медиите и ако трябва ще пише на кмета, на премиера и
на президента. В края на месец ноември 2017г. ответницата отново подала жалба
до социалните служби като написала, че по цял ден децата са тормозени, обиждани
и унижавани и че по всяко време на денонощието има семейни скандали. След
няколко дни заявила, че за всеки случай е пуснала втора жалба до Полицията.
Наложило се ищеца да ползва отпуск, за да може да се събеседва със социалните
работници – Т. Д.и П.. Съпругата му се срещнала с кварталните инспектори П. и П.
заради втората жалба. Ищецът също се срещнал с тях. След три дни ответницата
пуснала жалба до кмета на Община Варна,
като целта ѝ била до Коледа да бъдат изгонени и да посрещне Новата година
на спокойствие. Ищецът отново трябвало да ползва отпуск, за да срещне на
19.01.2018г. с кмета на район Младост. Домоуправителката уведомила ищеца, че е
получен отговор по жалбата до кмета на район Младост, който не бил
удовлетворителен за ответницата. Ответницата заявила, че няма да спре докато не
ги изгонят от апартамента. На
27.01.2018г. по инициатива на ответницата отново било свикано общо събрание на
входа, на което тя отново започнала да се оплаква, че чува шум, който идва от
тях и да твърди, че й пречат да си почива. Нито един от присъстващи нямал
оплаквания, че семейството на ищеца пречи. Събранието завършило с връчване на
предупреждение към ответницата за изваждане от сградата поради действията й и
неплащане на разходите във входа в продължение на месеци. Известно време нямало
проблеми, но наскоро ответницата заявила, че за нея ще има спокойствие само ако
те не живеят там и отново ще пише жалби и ще отиде до местоработата на ищеца,
за да говори с ръководителите му и ще отиде в училището на сина му, за да
говори с директорката, с класния му ръководител и със съучениците му, че го
малтретират. Ищецът счита, че ответницата,
използвайки МВР, държавните и общинските органи цели изгонването им от
апартамента, като за тази цел умишлено декларирала неверни за него и съпругата
му твърдения пред Полицията, Община Варна и Агенция социално подпомагане. Не
оспорва, че всеки има право да се жалва от незаконните действия на другите и да
търси правата си, но че не трябва да се злоупотребява с гражданските права като
счита, че действията на ответницата са умишлени и не целят да възстановят
правния порядък в жилищната сграда, в която живеят. Твърди, че с действията си
тя цели да накърни договора им за наем като ги принуди да го прекратят, засяга
спокойствието и сигурността на ищеца и семейството му, правото им на отдих
почивка, и неприкосновеността на личния им живот. Излага, че в резултат на
действията на ответницата през последните години когато се прибира вкъщи не се
чувства спокоен, защото очаква на вратата му да позвъни ответницата, водеща
Полиция, домоуправител, общински служители или други органи. Ежедневно се
притеснява, че наемодателят му може да го изгони от квартирата като прекрати
договора заради оплакванията на ответницата; изпитва неудобство от съседите си,
защото се твърди, че са нарушители; притеснявал се за децата си, защото са
обект на проверка от Социалните служби; притеснява се от уволнение, защото на работата
му идвали недоволни граждани, които твърдят, че действа в разрез със закона и
морала; притеснява се, че може да бъде съден за домашно насилие, както и че
съпругата му изживявала тежко случващото се, което понякога обтягало
отношенията им, когато говорели за това и тя страдала и се чувствала притеснена
и нервна. Всичко това се отразява изключително негативно върху личния му живот,
причинява му стрес, изпитвал страхове, безпокойство и нервност, безсъние и
напрежение. Излага, че постоянните сигнали и оплаквания на ответницата,
неверните й обидни и клеветнически твърдения, намесата в личния му живот и
опитите за накърняване на доброто му име, непрекъснатите ангажименти, свързани
с явяване в различни държавни институции и даването на обяснения в устна и писмена
форма по недоказани и неоснователни твърдения, изложени в жалбите на
ответницата се явяват психически тормоз.
По изложените съображения моли тя да бъде осъдена да му заплати сумата
от 3 000лв., представляващо обезщетение за претърпените в резултат на нейните
действия неимуществени вреди.
Чрез
представения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответницата изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Счита за недопустимо претенцията за вреди от
непозволено увреждане да произтича от правомерното упражняване на гражданските
ѝ права. Твърди, че ангажиментите
на ищеца за явяване пред различни държавни институции не представляват и не
биха могли да се категоризират като форма на психически тормоз или злоупотреба
с право. Излага, че наведените твърдения за клевети и др. били предмет на
наказателно преследване и не били относими към настоящия спор. Не оспорва, че е
собственик на жилище, представляващо апартамент в гр. Варна, ж.к.“Младост“
бл.146, вх.2, ет.6, ап.34. Излага, че
всички проблеми започнали през 2014г. когато семейството на ищеца се нанесло в
апартамента, находящ се над нейния. Причината за дискомфорта били
нехарактерните и нетипични за нормалното ежедневие и живот в един панелен блок шумове и други звуци,
които отеквали в апартамента ѝ. Не оспорва твърденията в исковата молба,
че многократно е опитвала да установи контакт със своите съседи, за да се
запознае с тях, за да им сподели причината за недоволството си и заедно да
намерят решение на проблема. Оспорва да е отправяла заплахи и закани за
изгонването им. Оспорва да е проявявала вербална агресия спрямо съседите си и
да е имала за цел да ги тормози, както и, че поведението ѝ е било
целенасочено и стремящо към тяхното изгонване. Липсата на адекватна комуникация
с тях, противоречивите мнения и разногласия допълнително осуетявали опитите й
да възстанови нормалния си начин на
живот и ежедневие. Ненормалните условия
на фона на непрестанни крясъци, тропот и шум от блъскане с твърди предмети
допълнително усложнявали лечението на майка й, което генерирало напрежение в
нейния дом и усложнявало живота и ежедневието ѝ. Посещенията при
лекуващия лекар на нейната майка зачестили и той направил нееднократно извод за
причинно-следствена връзка между поведението на съседите и оплакванията й. След
като нищо в поведението на шумните съседи не се променило, което продължавало
да генерира напрежение, ответницата започнала
да търси подкрепата на компетентните държавни органи с надеждата някой
да успее вразуми съседите ѝ и да ги мотивира да променят поведението и
навиците си, за да станат по-социални при използване на наетото жилище. Твърди,
че първо опитала да реши проблема чрез наемодателя, след това –чрез ОС на ЕС и
едва след това ангажирала вниманието на органите на полицията и социалната
дирекция. Счита, че хронологията на действията ѝ очертава
непрекъснато задълбочаващия се проблем.
Не оспорва, че е сезирала държавни органи, дирекции, МВР и др., но твърди, че
това е доказателство, че в личната ѝ сфера е причинен достатъчно сериозен
дискомфорт, който граничел със системен психически тормоза и й причинявал
значителен емоционален дискомфорт. Системно подавала оплаквания до държавни
институции и ги сезирала да извършат проверки на случващото се години
наред с очакването, че може да възстанови
нормалния си живот. Ищецът и семейството му вместо да се провокират от
сериозността на създалата се ситуация и да анализират поведението си,
затвърдили нападателната си позиция спрямо нея като определяли жалбите й като
форма на тормоз спрямо тях. Твърди, че сезирането на държавни органи не може да
се третира като тормоз особено, когато се касаело за здравето на един или
повече души. Гражданската отговорност ведно с устоите на здравия морал
задължавала всеки, който не намира решение на личен проблем да потърси
адекватна помощ от трети лица. Твърди, че с всичките си действия се борила да
защити елементарните си човешки и граждански права и тези на близките си без да
има умисъл и желание да навреди или наруши начина на живот на семейството на
ищеца. След започналите проверки от държавните органи имало периоди на затишие
и укротяване на негативните, антисоциални емоции и нескрита злоба към нея и тя
вярвала, че ще успее да преодолее междусъседската криза. По изложените
съображения отправя искане за отхвърляне на иска. От своя страна предявява насрещен
иск за осъждане на М.П.П. да ѝ заплати сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- страдания и
психически дискомфорт в периода от месец февруари 2014г. до датата на завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане. Твърди, че след нанасянето на
семейството на ответника в личната ѝ сфера и тази на майка й настъпили
промени, свързани с нормалното им битуване в дома. Първоначално се стараела да
не обръща внимание на външните фактори, които нарушавали обичайния и характерен
за входа комфорт и начин на живот, идващи от апартамента над нейния. Свързвала
тези шумове с процеса на адаптация, който новите съседи вероятно изживявали и
затова проявила нужното търпение и толерантност. Постепенно нещата ескалирали.
Напрегната атмосфера и междуличностните конфликти на съседите й започнали
трайно да увреждат спокойния живот на ищцата и болната й майка. Внезапните
скандали вечер, общуването на висок тон, съпроводени с блъскане и събаряне на
твърди предмети по пода започнали системно да нарушават комфорта й. Липсата на
шумоизолация на плочата, която деляла двете жилища правела достъпни всички
звуци, идващи от ап.37. Започнала опити да разреши проблема, като първоначално
провела разговор със съпругата на ответника, която привидно проявила разбиране,
поднесла извинения и декларирала, че ще
последва промяна в поведението им и най-вече, че ще се съобрази с искането за
спазване на тишина поне в границите на установените със закон часове от
денонощието. Съществена промяна обаче не настъпила. Последвали шумни вечери,
семейни разпри на висок глас, които носели стрес, нервност и безсъние на ищцата
и нейната майка. Молбите за промяна не водили до нищо положително. Нескритото
лошо отношение към личността й се допълнило от напрежение и от множество обидни
изрази. Стигнало се до физически контакт с ответника, който силово отблъсквал
опитите й да изкаже оплакваният си лично. У нея трайно се зародило усещането,
че е жертва на системен психически тормоз от страна на ответника. Ищцата
започнала да се отчуждава от мястото, на което живее. Безсилието им ги правело
нещастни. Твърди, че пет години изживява емоционални болки и страдания – стрес,
страх, безпокойство, нервност, безсъние, напрежение в резултат на поведението
на ищеца. При провеждане на общи събрания всички нейни оплаквания били
квалифицирани като претенции и прищевки. Тъй като нищо не се променило, ищцата
започнала да търси подкрепата на компетентните държавни органи. Първо поставила въпроса на ниво
наемодател, след това на ОС на ЕС и след това ангажирала вниманието на
полицията и социалната дирекция, писала писма до районни кметове и кметове на
общини. Системният тормоз продължавал и до датата на исковата молба.
Дискомфортът бил денонощен, като у ищцата се зародило трайно усещане за
безпомощност и безсилие. Пикът на тормоза бил използването на сила от ответника
срещу ищцата в пристъп на злоба и след поредни отправени към него молби за
тишина и спокойствие в късните вечерни часове.
Чрез
представения писмен отговор на така предявения насрещен иск, ответникът твърди,
че изложеното не отговаря на истината. Излага, че семейството му е нормално с
две малки, здрави, саможиви деца. Оспорва наличието на междуличностни конфликти
със съпругата му, водещи до внезапни
скандали, викане, блъскане и събаряне на твърди предмети. Твърди, че шумовете,
които чува ищцата са шумове от различни ежедневни дейности на едно нормално,
живеещо постоянно в панелно жилище семейство. Възразява срещу изложеното, че
поради шумовете посещенията на ищцата при лекуващия лекар са зачестили и оспорва твърдението, че
денонощният шумов фон е влошил здравословното ѝ състояние. Излага, че ходи на работа, а синът
му на училище, както и че семейството му през по-голямата част от деня е извън
жилището. Излага, че при многократните си разговори с ищцата, тя заявявала, че
целта ѝ била да ги изгони, че искала да се махнат и че ще направи всичко
възможно, сезирайки различни административни институции да ги глобят и изгонят
от апартамента. Излага, че в подадените от нея сигнали се съдържали неверни
твърдения, че той вдига шум, че я тормози, че бие децата си, че ги държи гладни
и че е лош родител и човек. След извършените проверки се установило, че твърденията
на ищцата са недоказани и неоснователни,
като не се констатирали нарушения в поведението на семейството. Счита, че
действията на ищцата са злоупотреба с граждански права и не целят да
възстановят правния порядък в жилищната сграда, а да уронят доброто му име в обществото, да се намеси в
лични му живот и да му причини
дискомфорт, който да го принуди да напусне жилището. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Между страните липсва спор, че ответникът живее под наем в ап. 37, а ищцата е собственик на ап. 34, находящи се на адрес: гр. Варна, жк. Младост,
бл. 146, вх.2, като обитаваният от ищеца апартамент се намира непосредствено
над този на ответницата.
От
представените по делото писмени доказателства, се установява, че на
21.04.2016г. С.С. е подала жалба в Трето РУ касаеща неспазването на Правилника
за вътрешния ред и на Община Варна от страна на семейство П., като по същата е
извършена проверка, приключила на 10.05.2016г. На 13.05.2016г. материалите от
извършената проверка са постъпили в РП-Варна, като с Постановление от
26.05.2016г. е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство.
На
27.04.2016г. С.С. е подала жалба до Инспектора на кв.Младост, в
която твърди, че от 2013г. семейството ѝ е подложено на психически тормоз
от Весела и М.- съседи /наематели/, обитаващи ап.37, които по всяко време на
денонощието, включително и в часовете за почивка 14-16 ч. и 23-06ч. вдигали
семейни скандали и говорели на висок тон; местели мебели и тропали; ползвали
сушилня /пералня в часовете 14.30, 15.00, 15.40, 01.00, 01.30, 02.00, 03.00,
03.40 ч., за което тя отправяла към тях устни забележки и молби от нея и от
нейната майка, забележки от домоуправителя на входа, забележки от техния
наемодател, предупреждение от дежурни полиция. Проведени били две общи събрания
на входа, като последното било на 10.04.2016г., на което били припомнено, че
ПВР касае всички живущи във входа и те
са длъжни да се съобразяват с него. Въпреки това нарушенията продължавали. На
27.03.2016г. разговаряла с М., но не постигнали за пореден път консенсус и той
се опитал да я удари. Не се стигнало до физическо насилие, тъй като синът й се
намесил, повикала полиция същата вечер.
На
15.12.2017г. С.С. е подала жалба вх.№РД17024555ВН до Община Варна, район
Младост с молба за съдействие, в която е изложила, че от пет години семейството
й е подложено на психически тормоз от семейството на В. и М. и двете им деца,
като по всяко време на денонощието избухвали семейни скандали, предизвикани
основно от жената. В най-ранните
часове между 04-05 ч. били събуждани от нейните истерични крясъци, както и от
писъците на децата; следвало силно тропане на вратата, пускане на телевизор с
усилен звук, тропане по пода, гонене из стаите от децата, събаряне на тежки
предмети, като всичко това били придружено от викове на майката. Това положение
продължавало до 23-24 ч. , когато децата си лягали, но телевизорът продължавал
да работи до сутринта. Нямали спокойствие в собствения си дом и били принудено по
неволя да прекарват повече от времето си навън. Това било още по-изтощително
поради факта, че нейната майка била на 82 г. с операция и 95 % инвалидност на
ТЕЛК.
В отговор на
жалбата на 23.01.2018г. Община Варна- район Младост е уведомила С.С., че районната администрация
може да предприеме действия за санкциониране на нарушители на правилника на
вътрешния ред в етажната собственост след като се изпълни процедурата по чл.57,
ал.1 ЗУЕС – след съставяне на протокол на председателя на управителния
съвет.
Видно от
приетия протокол, на 10.04.2017г. било проведено общо събрание на входа, на
което било съобщено за два инцидента във входа и за претенциите на С.С., че
живущите на седмия етаж я безпокоят като говорят на високо, тропат, пускат
пералнята вечер, поради което тя се принудила да ги предупреди в късните
часове, и обиждала ги и повикала полиция. След една седмица С. звъняла на
домоуправителя Н.Д., а последния път ѝ позвънила в 1.30 ч. вечерта на
вратата, за да й съобщи, че не може
да спи. Всички са помолени да се съобразяват
с определеното време за
почивка.
На
07.12.2017г. С.С. е подала жалба до Началника на Отдел закрила на детето, в
която е посочила, че в семейството на В. и М. се отглеждат деца на 10г. и на
2г. Изложила е, че всекидневно семейство й става неволен слушател на техните
семейни скандали по всяко време на денонощието. Сутрин майката крещяла на
децата в ранните часове между 04-05 ч.
без основателна и сериозна причина. Виковете – истерични и затормозяващи децата
през деня имали обиден характер : «Не си възпитан ! « , «Стига си ме
нервирал!», «Какво направи на сестра си, олигофрен?!», «Не издържам повече с
вас!» През целия ден тяхното ежедневие се състояло в това да задоволяват
капризите на изнервената си майка. След прибирането на бащата от работа майката
крещяла високо и ходела от стая в стая с тежки стъпки. Децата си лягали в
часовете 23-24.00 почти всяка вечер. В някои случаи биел сина си К.. Това
разбирали от думите на майката към бащата „Стига си го удрял! Престани!“. Двете деца непрекъснато обитавали апартамента
без да излизат навън. Причината за това била майката, която за пет години
видели един –два пъти да напуска апартамента. Лицата на децата били бледожълти
с нездрав вид. Чували около 01.00-2.00 часа момиченцето да плаче насън или да бълнува. Отправила е
искане за компетентна и професионална намеса, за да бъдат защитени тези невинни
деца, които нямали избор, освен да живеят с такива родители.
Във връзка с
така подадения сигнал, на 15.12.2017г. е изготвен социален доклад, от който се
установява, че по отношение на децата К. и К. липсват рискови фактори за
живота, здравето, нравствено и социалното им развитие. Установено е, че
родителите притежават необходимия ресурс и полагат адекватни грижи за децата
си. Категорично не се касае за деца в риск, което не налага спрямо тях да бъдат
взети мерки за закрила.
Видно от
представения протокол, на 27.01.2018г. е проведено общо събрание на етажните
собственици на ЕС Младост бл.146, вх.2 за обсъждане на конфликтните отношения
между сем.Петрови и С.С.. На същото ищецът е изложил, че е бил викан -по повод
на жалби на С. Методиева срещу семейството му- в Трето РУ, Социални грижи,
Община Варна, кметство Младост и Агенция за закрила на детето. Събранието е
завършило с предупреждение към С.С. да спазва Правилника за вътрешния ред в
посочени конкретно от него точки, като при неспазване е посочено, че ще бъде
предприета процедура по изваждането й от сградата, с което С.С. е изразила
несъгласие.
От приетата
медицинска документация относно Б. Т. М.-Б., се установява, че с експертно
решение от 04.07.2013г. ѝ е
поставена диагноза смесена корова и подковора деменция с 95 % степен на
увреждане с чужда помощ. Съгласно издадено медицинско удостоверение от
22.05.2014г. от лекуващият психиатър д-р Войнов при контролен преглед на Б. Т.
М. –Б., придружавана от дъщеря си, последната съобщила, че състоянието й било
за известен период стабилно, но във връзка със системен стрес – шумни и
конфликтни съседи, които въпреки многократни разговори не са коригирали
поведението си, в последният месец се чувствала напрегната, неспокойна, сънят й
се нарушил, през деня била отпаднала, сънлива, трудно се концентрирала,
притеснявала се, че състоянието й може да влоши още повече.
Съгласно
удостовереното е медицинска бележка за извършен преглед на 01.02.2019г. на С.С. от д-р П. А., от около две години се
оплаквала от безсъние, чести епизоди на сърцебиене, състояние на хроничен стрес
с безпокойство, безпричинна нервност, кратки депресивни епизоди в резултат на
неспокойна домашна среда и непрекъснат шумов фон от съседи. През последните
месеци стойностите на кръвното налягане, сърцебиенето и безсънието били значително увеличени, което
довело до двукратно увеличаване на дозата на приеманите медикаменти. Поставена
е диагноза Невроза.
От
заключението на СТЕ, изслушана в о.с.з., проведено на 06.11.2019г., след
извършено замерване на нивото на шум от апартамента на ищците се установява, че
при работещи пералня, сушилня, телевизор и пускане на твърд предмет/ 5 броя
детски книжки/ нощно ниво на шум 34 dBA. В спалнята измереното ниво на шум при
скачане върху детски батут от бащата на децата нивото на шум за ден и вечер
- 35 dBA. Посочено е, че ап.37 се състои от коридор,
хол, кухня и спалня. В коридора са монтирани шкаф за обувки и закачалка. Холът
е застлан с два килима, на които са поставени маса и столове, има поставен
телевизор на шкаф и детски батут. В кухнята са монтирани телевизор Беко,
пералня Самсунг и сушилня Беко. В спалнята подът е застлан с балатум, върху
който са монтирани две детски легла, между които има тесни пътеки за
преминаване. От хола източникът на шум е телевизорът. От кухнята източникът на
шум е хладилникът, пералнята и сушилнята.
Поставеният балатум в коридора, спалнята и кухнята е полимерна подова
настилка, която омекотява и изолира до известна степен. Измерените стойности на шума на дати
01.10.2019г. и 03.10.2019г., за което е съставен протокол, дневно и вечерно
ниво на шум съответстват на Наредба №6/26.06.2006г. Дадена е дефиниция за звук
и психологичното и физиологичното въздействие на шума върху човешкия
организъм.
В о.с.з.,
проведено на 15.05.2019г. са изслушани водените от страните свидетели.
Свидетелят Т. И. И. живее в ап.25, на трети етаж, в кв.Младост
бл.146. Разбрал за конфликта помежду С. и М. на последното общо събрание.
Защитил ги, защото имал много добри
впечатления от живущите на седмия етаж. Сочи, че С. е малко конфликтна личност
и за него това били на 90 % измислени неща.
Чувал, че тя се оплаквала и от други съседи. Съседът, който бил на
последния етаж над потърпевшите имал същите проблеми със С.. Той бил през един
етаж над С.. Тогава обитателите над апартамента на С. ги нямало. Сочи, че това
е панелен блок, в който се чуват шумове, което било съвсем нормално и не можело
да се изолира. Виждал М., че ходи загрижен, че му се отразява зле, тъй като си
вземал отпуски, за да ходи по институции, за да се обяснява и да казва, че това
не е така, което тя твърди в нейните жалби.
Работел в банка от 09.00 часа до
17.00 или 18.00 ч. Виждал го сутрин и вечер, когато се засичали във входа. На
Общото събрание С. искала да се вземе решение да се изгонят наемателите, защото
нарушават реда във входа, но никой не застанал на нейна страна.
Свидетелят Н.
К. Д.-домоуправител на блока от 8 години знае за конфликта им, защото С. много
пъти й се обаждала, че децата плачат и тя смята, че ги бият. Излага, че
семейството на М. е много кротко и интелигентно семейство и целият вход гледал
с уважение на тях, но не гледал с уважение на С., защото била конфликтна.
Дразнела се и от децата навън пред блока, дразнела се от всички. Правила
забележки почти на всички. Като че ли й станало фикс идея да махне семейството
на М.. В панелките всичко се чувало. Дразнели я столовете, децата. На
събранието предупредили С., че ако продължава да се държи така, ще вземат
решение нея тя да излезе от входа, тъй като се разбрало, че пускала жалби в
полицията, в Агенция за закрила на детето и по други инстанции. Един път С.
отишла при свидетелката да се оплаква в един часа през нощта. Притеснявала и
семейството на М. с блъскане „отворете“ или „спрете“ , а единият път викали
полиция. Сочи, че М. работи и се връща
към 21.00 ч., а през деня жилището се обитава от съпругата му и децата.
Апартаментът им бил страничен десен. Нямало оплаквания от никой друг съсед
спрямо тях. Изрично питала съседите от
осмия етаж и те казали, че няма такова нещо. М. казал, че се съобразяват в
определени часове да не пускат пералнята и сушилнята. С. много често като
срещала свидетелката и по телефона й казвала, че не спазвали часовете, че й се
струвало, че посред нощ биели децата и това много я учудило, а то било, че
детето не искало да си мие зъбите и родителите повишили тон.
Свидетелката
Р. П. М. – собственичка на апартамента, наемодателка на М., излага, че С.
ѝ се оплаквала на домашния телефон, че те шумели, тропали, децата плачели,
че не си гледали децата. Имала разговори и с М.. Той ѝ се оплаквал, че С.
непрекъснато ги тормозела защо пускали пералнята, водата. Свидетелката казва,
че те имат две деца- едното 4-5 годишно, другото на 11г. и тези деца не могат да стоят на едно място
без да се движат. Първите седем, осем години семейството на свидетелката
живеело в този апартамент и тогава майката на С. също идвала и звъняла. Като
станело 22.01 ч. идвала, звъняла по телефона – вдигали шум. Това било през
1979г. – 80г. От майката на С. също винаги имало оплаквания, че шумят, че
тропат. Преди да влезе М. свидетелката
правила основен ремонт на жилището и в
един делничен ден в 10 ч. сутринта извикала да й сложат щори. Тогава майката на С. дошла и започнала да й прави
забележки, че било почивен ден. Направили забележки ма съседите, които били до
тях. Човекът си боядисвал дограмата, а майката на С. отишла да звъни, че пак
шуми. М. направил необходимото, за да намали шума. Апартаментът бил изолиран от
спалнята и от хола. Дограмата била ПВЦ, всичко било сменено и подменено. Когато
живяла там от горния етажа се чували обичайните шумове. Строителството било отдавна и панелите били по-тънки и било
естествено да се чува. Подът бил от паркет. Дъщерята на свидетелката си правела
рождения ден в апартамента в 17.00 часа и С. заедно с неин приятел отвъртели
бушона на тока, защото пускали музика. Сочи, че семейството на М. е стресирано,
децата също. М. споделил, че когато малката заплачела, той й казвал да мълчи и
вземал възглавница, за да й запуши устата, защото леля С. ще дойде да се
кара. Веднъж С. отишла в дома на
свидетелката, за да й каже, че трябвало да изгони наемателите.
Свидетелката
В. Л. П. – съпруга на ищеца, излага, че живеят на адреса от 2012г. От началото
били тричленно семейство. Малкото дете се родило през пролетта на 2015г. и
свидетелката била в майчински до 2017г. Започнали оплаквания от С., че чува
денонощно шумове, които й пречели на спокойствието – пералния, сушилня,
отваряне и затваряне на врати, блъскане на шкафчета, викове, скандали, побоища
– неща, които не били верни. Преди раждането на К., свидетелката пекла филийки
и С. се качила да пита какво става, дали не се опитва да запали входа. Във връзка с оплакванията на С. идвали да ги
проверяват от полицията. Тя идвала един два пъти посред нощ да им прави
забележка, че имало шумове, свързани с пускане на пералня и сушилня, викове,
крясъци, че крещи на децата, скандали. Свидетелката не отрича, че се е случвало
да спори със съпруга си на висок глас, но се стараела в часовете за почивка
между 23.00 ч. и 24.00 ч. до 07.00-08.00 ч. и следобед да има тишина също.
Единият път С. дошла и започнала да
блъска по вратата след полунощ. Бебето се разплакало, свидетелката била
по нощница, а съпругът й по бельо. Той излязъл на вратата, за да попита каква
става, като С. казала, че сушилнята й пречи. Казала : „Няма ли да спрете с това
нещо?“, „Няма ли да се махнете?“, „Вие не разбирате ли? Вие какви сте?“ .
Излага, че от както се нанесли имало три общи събрания, на които присъствал
само съпругът й. Едното било през
2014г., на което С. се оплакала от тях и се свързала с наемодателката да я
помоли да им прекрати договора и да ги
изгони. Това довело до стрес, безпокойство и тревожност, защото с две малки да
деца трябвало да излязат посред зима да
се търсят апартамент. С. искала свидетелката и мъжа й да се изнесат, за да има
спокойствие и затова всички шумове я дразнели. Оплаквала се и от други лица от
блока. Оплаквала се от децата, които били пред блока, което било преди 22.00
часа и викала полиция. След като полициите дошли посред нощ в дома им, съпругът
й дал обяснения. С. твърдяла, че имало
физическа саморазправа и побой от М., но това не било така, тъй като
свидетелката била в дъното на коридора с бебето на ръце и щяла да види, ако има
такова нещо, а и сочи, че съпругът й не е конфликтен. Целта на С. била да ги
махне от блока, защото не можела да чака децата им да пораснат. Свидетелката
била викана за да дава обяснения как се грижи за децата си, дали ги храни и
извежда редовно, като имало обвиненията, че децата са малтретирани, недохранени
и не се извеждат. През 2018г. свидетелката се върнала на работа, К. била на
градина, съпругът ѝ излизал много рано сутрин в 7.30 ч., водел сина им на
училище. През деня нямало никой в апартамента. През 2017г. пак имало
оплаквания, викали я социалните. Ходила сама с малкото дете, съпругът й също
ходил. Обадили й се от канцеларията на Кмета на Община Младост, защото имало
жалба. Говорила с експерта Полина Кръстева два пъти по телефона и един път тя
ги посетили вкъщи, мъжът й също ходил в Общината да дава обяснения. Съпругът й
всеки път трябвало да си взема отпуска, за да ходи и обяснява и доказва неща от
личния им живот. Според свидетелката С. ги заплашвала, че ще ги изгони за да си
възстанови спокойствието, нормалния ритъм, за да няма шумове, защото те пречили
на ежедневието на нея и на майка й, защото имало непрекъснати скандали, пускане
на сушилня и пералня, което било нормално, защото децата били малки. Жилището,
в което живеели било на паркет и мозайка, но след нанасянето им съпругът й
сложил балатум, даже в тоалетната и кухнята, освен в банята, за да няма
вибрации и да не й пречи. Сложил антивибрационни дискове на пералнята и
сушилнята. След последните оплаквания 2017г. в началото на 2018г. сложил цял
стериопор от 10 см и вдигнал цялата пералня, за да не се чува изобщо.
Електроуредите били закупени от Технополис и били съобразени с европейските
норми на шум А++ и били тихи и нямали толкова голяма вибрация. Когато полицаите
идвали в дома им и после като я извикали да дава обяснения в полицията,
свидетелката пуснала пералнята и сушилнята пробно и полицаите установили, че
тези обвинения са неоснователни. Целта на С. била да ги изгони. Свидетелката
била разговаряла със С. само един път, когато се качила да й прави забележка.
Когато един път се разминавали с нея във входа на асансьора, свидетелката й
казала :“Добър ден“, а С. й отвърнала :“ Какъв добър ден?! Вие сте ненормални!
Вие сте луди, семейство идиоти!“. Налагало се свидетелката да дава обяснения
пред други хора от блока, че няма психично заболяване и че не е луда. Явно С.
им била казвала и разпространявала такива неща.
Нямало ден, в който свидетелката да не шътка на децата си.Те вече
знаели, че трябва да пазят тишина, че не трябва да бягат и да тичат. Било
трудно да обясниш на две, три годишно дете, че не трябва да бяга и да тича.
Баткото бил на 11 години в момента и като се върнел от училище пускал понякога
телевизора по-високо, блъскал от време на време вратите, като ходел от стая в
стая, бягал, тичал. Съпругът й купил батут, за да скачат на него, защото децата
понякога скачали на дивана и на пода и освен балатум, сложил и килим. Свидетелката
не давала на децата да блъскат шкафовете, винаги им казвала „по –тихо“. Гледала
винаги децата да са навън. Не си позволявала да прави детски рожден ден вкъщи
или празници. Ако нещо се черпели, било в тесен семеен кръг. Ако имало
празненство, го уреждали навън.
Домоуправителката идвала да говори с тях и да пита дали пускат пералнята
и сушилнята нощно време. Свидетелката й казвала, че това било преди, когато
малката била бебе и че сега не й се налагало. Хазяйката също й се обаждала да я
пита и й казала, че С. искала да ги махне от блока.
Свидетелят Н.
С. Н. –син на ответницата, излага, че през периода 2010г. -2017г. е учил и
работил в Дания, като се прибирал през лятото за един месец по време на
отпуската си. През август 2017г. се прибрал окончателно и живял до месец
октомври 2018г. при майка си. През месеците, в които се връщал от чужбина имало
шумове, на които не обръщал внимание. В дните, в които оставал и следобяд чувал
викове, събаряния на предмети, а понякога след един, два часа вечерта чувал
шумове и се стряскал. Това се чувало отгоре, от апартамента над тях. От
страничните апартаменти шумове не се чували. Спалнята им била най-крайна, а
преди това имало коридор и хол. В спалнята се чували шумове отгоре. Били далеч
от стълбището и от другите апартаменти и единственият вариант бил да се чуе шум
отгоре или отдолу. Баба му спяла в кухнята, била с увреден слух и пиела
лекарства, които били силни и я приспивали веднага и не можела нищо да чуе. Той
заедно с майка си спели в спалнята. Майка му се оплаквала от шумовете. След
2008г. имало шумове в нерегламентирано време. Пред блока имало беседка, където
тийнейджъри се събирали да играят карти, свирило се на китара до 3-4 часа през
нощта, въпреки че им била правена забележка. През 2012г. и 2013г. майка му
живяла при него в Дания и свикнала на доста по-спокоен живот. Там редът се
спазвал, защото можела да дойде полиция. Майка му се била оплаквала от шума при
различни институции. Една вечер през лятото свидетелят чул пореден скандал- чувал
се предимно женски глас. Тогава майка му се качила да направи забележка след 11
часа и той чул тогава вика на майка си и излязъл. Решил да не се разправя и се
обадил на полицията, но не знае те какво са предприели, след като дошли. Имало
моменти, в които виковете били постоянно без значение събота или неделя или
през седмицата, особено когато се прибрал през месец август. Тогава започнало
да му се набива, защото с идването на зимата оставал по-често вкъщи.Много често
имало викове на висок глас след 12.00- 01.00 часа. Скандалите траели до
половин час, но местенето на някакви неща се случвало внезапно в различни
часове. Майка му започнала да се оплаква, че не може да заспи. Налагало се да
се консултира с лекари, които да й дадат лекарства, с които да може да заспи и
да спи докъм 06.00 часа, когато трябва да стане за работа. Майка му сезирала
различни институции, защото на събранието на входа, нямало никакъв ефект.
Понякога имало една, две седмици затишие. Повечето семейства, които живеели в
този апартамент били шумни и въпросът бил принципен дали майка му иска да
отстрани това семейство. При хора с малки деца по виждане на свидетеля, те
трябвало да бъдат нахранени до осем, девет часа и да си легнат до 23.00 часа,
тъй като това казвал закона. Случвало се тези деца да се къпят в 12.00 ч. –
01.00 часа и тогава се чували разговори, бебешки плач и това било във връзка с
къпането. Майка му имала в момента високо кръвно налягане, проблеми със сърцето
и неспокоен сън.
За да се произнесе по
основателността на исковете, съдът съобрази следното:
Правната квалификация на
предявения в настоящото производство иск за заплащане на неимуществени вреди е
чл.45, ал.1 ЗЗД.
Подлежащите на установяване
факти по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, са: виновно поведение от страна на
ответника; настъпило увреждане- съответно наличие на вреди и техния размер;
причинно- следствена връзка между виновното поведение и настъпилите вреди.
Отговорността за
непозволено увреждане по принцип предполага наличието на причинени вреди от деяние,
което е неправомерно. Сезирането на надлежните органи на властта с жалба или
сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му
зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Поради това, упражняването на
материално и процесуално право (респ. подаването на сигнал, жалба до
компетентен орган) поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността
за злоупотреба с право, респ. и ангажирането на отговорността по чл. 45 ЗЗД. Злоупотребата с право е
противоправна и тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за
да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), както и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди
от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказателствената
тежест е за пострадалия. За реализиране на фактическия състав на деликта от
значение е наличието на вина, а не нейната форма.
По настоящото дело е
безспорно, че ответницата е сезирала с жалби и сигнали управителя и ОС на
етажната собственост, полицията, кмета на район Младост и Отдела за закрила на
детето с изложение твърдения за нарушаване на вътрешния ред от страна на ищеца
и семейството му.
Както беше посочено по-горе,
самото подаване на такива жалби не е противоправно деяние, освен ако не
представлява злоупотреба с права. Такава злоупотреба ще е налице ако се
установи непротиворечиво, че жалбата/сигнала/ не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава
жалба/сигнал/, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес,
като доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във
всеки конкретен случай е в тежест на пострадалия - ищец в производството, по
правилата на чл. 154 ГПК.
Вероятно ответницата е
чувала и продължава да чува шумове и звуци от апартамента, обитаван от ищеца и
неговото семейство, но същите са свързани с ежедневието на живущите и както се
установява от заключението на СТЕ, кредитирано от съда като обективни и
компетентно изготвено, звуците, отчетени при работа на различните електро-уреди,
включително и скачане на батут са в рамките на допустимия диапазон. Съдът
отчита и факта, че тъй като се касае за панелен блок и поради липсата на по-специална
шумо-изолация на стените и подовете,
вероятно шумовете се чуват по-ясно, но същите са еднакви за всички, живущи
в блока, и не се установява да са по-силни за ответницата, освен ако това
ѝ възприятие не се дължи на поставената в медицинското направление
диагноза „Neurosis neurastenca”, за което ищецът не може да носи отговорност.
Общото събрание на
Етажната собственост на входа, не е достигнало да извода, че сем. П. нарушават
вътрешния ред, като на това становище е и домоуправителя. Изразеното общо становище
от съседите е, че по-скоро ответницата е тази, която счита, че непрекъснато някой
ѝ пречи и шуми. Действително, всеки би искали да му е тихо и спокойно, но в блок, обитаван
от десетки семейства това не винаги е възможно. Общоизвестен факт е, че в жилищните
блоков, особено панелните звуците от съседните апартаменти са неизбежни и всечи
трябва да ги понася със съзнанието, че и самият той създава такива.
От друга страна, се
установява, че ищецът е направил всичко необходимо да ограничава шумът от
неговия апартамент като е сложил балатуми във всички помещения, килими,
шумоизолиращи панели под сушилнята и пералнята.
Въпреки, че ОС на ЕС е взело
решение, че не се налагат мерки във връзка с нарушаването на вътрешния ред, тъй
като не се установява такова, ответницата е сезирала още и полицията,
общинската администрация и социалните служби, като становището на всяка от тези
институции е било, че липсва нарушение.
Предвид което съдът
счита, че ответницата е злоупотребила с правото си на жалби и сигнали, тъй като
в резултат на тяхната многобройност и непрекъснатост, е започнала да създава проблеми
на ищеца поради необходимостта от извършване на неоснователни проверки, даване
на обяснения и посещения по институциите, т.е. в резултата на привидно законни действия се е стигнало до
неправомерно засягане на личната сфера на ищеца и неговото семейство.
От съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът достига до извода, че
целта на ответницата е била да направи необходимото за да се изнесе ищеца и
семейството му от този апартамент. Счита, че именно с тази цел е продължила да
сезира институциите въпреки, че е била наясно, че липсва такова нарушение,
което да мотивира изваждането на сем. Петрови от жилището. В тази насока е и
изложеното от св. Д., М. и П..
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и изхождайки от указанията, дадени в ППВС № 4/1964
год., че обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост,
съдът счита, че сумата в размер на 1500 лв. е съобразена с общия принцип за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост, визиран в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ще възмезди в достатъчна степен ищеца за
претърпените от него тревожност, депресия и емоционална потиснатост.
По отношение на
предявения от ответницата насрещен иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на
идващия шум от апартамента на ищеца, поведението на ищеца спрямо нея, което
настроило съседите против нея, които вреди в
продължение пет години се
изразявали в емоционални болки и
страдания – стрес, страх, безпокойство, нервност, безсъние, напрежение, съдът
съобрази следното:
От съвкупния анализ на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства не се установи, семейството на
ищеца да създава шум по-голям от обичайното, и над допустимите норми- в този смисъл
е заключението на приетата СТЕ. Недоказано остава и твърдението, че ищецът е
настроил останалите съседи срещу С.С.. Напротив, от показанията на разпитаните
по делото свидетели /съседи/ се установява, че по-скоро тя е конфликтната личност,
на която винаги ѝ се струва шумно, и която винаги прави забележки на
съседите и децата за вдигането на шум. Вероятно е имало епизодични случаи на повишаване
на гласове и караници, както и детски плач през нощта, но това са шумове
съпътстващи ежедневието на всяко семейство с малки деца, поради което не може
да ангажирана отговорността на ищеца за противоправно поведение. Установява се
също, че той е предприел необходимите действия за да намали и ограничи
шумовете, идващи от неговия апартамент.
От събраните по делото
доказателства не се установява твърдяните безпокойство, нервност и безсъние да
се дължат на виновни и противо-правни действия на ищеца.
По изложените съображения,
предявеният от С.С. насрещен иск за заплащане на сумата от 3000лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изложеното,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадащи крайни
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
На основание чл. 78, във
връзка с чл. 81 от ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които с оглед
представения по чл. 80 от ГПК списък,
договор за правна помощ и възражение за прекомерност, съдът определя
в размер на 200.00 лв. -към минималния
съобразно чл. 7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията на ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г., в
сила от 15.05.2020 г./. доколкото защитата и представителството се осъществява по два иска, вкл. насрещен
такъв.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5404/04.12.2019г., поправено с решение №
224/15.01.2020г.,постановени по гр. дело №17893/2018 г. по описа на ВРС, 25-ти
състав.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, кв.“Младост“ бл.146, вх.2, ет.6,ап.34 да заплати на М.П.П., ЕГН:**********
с адрес *** сумата от 200.00 /двеста/ лв. на осн.
чл.78, ал.3 вр. ал.5 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: