Р Е
Ш Е Н
И Е
град С., 27.02.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
четвърти февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2.
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева
и в присъствието на прокурор от СОП Искра Билярска, като разгледа докладваното
от съдия Игнатова ВНОХД № 68 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 182, постановена по
НОХД № 522/17 г., състав на РС И. е признал подсъдимия А.А.И. за виновен в
това, че на 02.12.2016 г. около 15.46 часа на ТП-801 7,
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три
години.
С присъдата на основание чл.
Срещу постановената присъда е
депозирана жалба от защитника на подсъдимия адв. К.Г.. В жалбата се твърди
незаконосъобразност на присъдата и постановяването й при липса на мотиви. Сочи
се, че приетото от фактическа страна управление на товарния автомобил от
подсъдимия е необосновано, тъй като свидетелите М. и Й. не излагат твърдения
относно лицето, шофирало автомобила, а свидетелят М. не може да бъде счетен за
незаинтересован. Твърди се, че показанията на свидетелите М. и Г. не могат да
се ползват като годен и достоверен източник на доказателства в тази им част,
тъй като свидетелите като актосъставители са заинтересовани от твърденията си,
а и техните показания се оборват от другите доказателства по делото.
Сочи се, че мотивите на съда
относно кръвната проба на подсъдимия са необосновани и противоречат на
записванията в регистрите, водени във ФСМП И. и ЦСМП С.; а по възраженията на
защитата за видими преправяния в записванията в лабораторното книга на МБАЛ „С.
” не са изложени мотиви от първостепенния съд. Излагат се твърдения за нарушаване на Наредба № 30 при
съхранението и изследването на кръвната проба на подсъдимия и неизвършването на
повторно изследване, своевременно поискано от подсъдимия. Навеждат се твърдения
за вероятна наличност на втората проба в РУ МВР И. по време на предявяване на
обвинението на подсъдимия; а извършеното второ изследване на същата кръвна проба след самоволното унищожаване на втората
взета проба се счита за особено грубо нарушаване на предвидения по това време
ред за установяване количеството на алкохол в кръвта.
Изтъкват се доводи за липса на
мотиви към постановената присъда досежно наведените от защитата доводи, бележки
и възражения, и в частност относно извършените според защитата нередовни и
преправени записвания, свързани с второто изследване на същата проба.
Иска се постановяване на нова
(въззивна) присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото обвинение; при констатиране на процесуални нарушения,
препятстващи произнасянето по същество – отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; а
при установени от съда нарушения на процедурата в ДП делото да бъде върнато на
прокурора.
В съдебно заседание пред
въззивния съд отново се подчертава нарушението на процедурата, предвидена в
Наредба № 30, а в документите, съставени във връзка с вземането на пробите с
техническо средство и във ФСМП И. се сочат некоректни вписвания досежно времето
на извършване на обективираните в тях действия. Сочи се, че констатираните
поправки в книгата за изследване на кръвните проби в медицинското заведение
водят до съмнение в достоверността на направените записи; че в самото
медицинско заведение няма установен с
правила вътрешен ред за изследване на постъпилите кръвни проби; както и че
показанията на техническото средство, коментирани в допуснатата от въззивния
съд комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза по писмени данни, не
следва да бъдат изобщо вземани предвид при изграждане на изводите за
виновността на подсъдимия.
Пред въззивния съд подсъдимият И.
се присъединява към пледоарията на защитника си, а в последната си дума моли да
бъде оправдан по обвинението.
РП И. не е депозирала становище по
жалбата на защитника на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция
въззивната жалба се оспорва от представителя на СОП прокурор Б., с доводи за
правилност, законосъобразност и мотивираност на атакувания съдебен акт. Сочи
се, че са установени съставомерните признаци на деянието, за което е повдигнато
обвинение на подсъдимия И., присъдата е мотивирана и относно субективната
страна на престъплението, а наложеното наказание се счита за съответно с целите
на чл. 36 от НК.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените
действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу
подсъдимия А.А.И. с
внесения за разглеждане в РС И. обвинителен акт е повдигнато обвинение в това,
че на 02.12.2016 г. около 15.46 часа на ТП-801 7,
При собствена преценка на
събраните в хода на проведеното пред първата инстанция наказателно производство
доказателства, настоящата съдебна инстанция установи следната фактическа
обстановка:
На 02.12.2016 г. свидетелите
Д. Г. и Г. М. (младши автоконтрольори) изпълнявали служебните си задължения в
РУ МВР И., дневна смяна.
По обяд на същата дата
свидетелят В. М. тръгнал със собствения си лек автомобил „Джип Вранглер“ с рег.
№ ******** от град С. към град П., като с него пътувала свидетелката А. Й..
Около 14.30 часа те се намирали на 7.800 км. на третокласен път 801 в посока от
село В. към град П.. Автомобилът се движел със скорост от около 45-50 км/ч. по
заледената и мокра настилка, когато при навлизане в десен завой свидетелят М.
изгубил контрол над него и той навлязъл в лентата за насрещно движение, където
се блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 10“ с рег. № ********,
управляван от подсъдимия А.И.. В товарния автомобил заедно с подсъдимия пътувал
свидетелят Б. М..
По депозирания от
свидетеля М. на тел. 112 сигнал за настъпилото ПТП били изпратени свидетелите Г.
и М.. Свидетелят М. съставил протокол за ПТП, а двамата водачи били тествани на
място за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с
фабричен номер 0362, като пробата на свидетеля М. била отрицателна, а тази на
подсъдимия И., взета в 15.47 часа, отчела наличие на 1.52 промила алкохол в
издишвания въздух.
За установеното от
подсъдимия И. нарушение свидетелят Г. съставил АУАН бланков номер
887454/02.12.2016 г., като подсъдимият подписал акта без възражения и получил
копие от него. На подсъдимия в 16.00 часа бил връчен и съставеният от свидетеля
М. талон за медицинско изследване № 0440814/02.12.2016 г. С талона подсъдимият
посетил ФСМП град И., придружен от свидетеля М.. В 16.35 ч. свидетелката П. Д. (лекар
ординатор) взела кръвна проба от подсъдимия, а при медицинското освидетелстване
преди вземане на пробата подсъдимият съобщил, че за времето между 12.30 и 13.30
часа на същата дата изпил три бири от по 500 мл. Той бил със запазена
концентрация, но миришел на алкохол и това било отразено в съставения протокол
за медицинско изследване.
Манипулацията по вземане на кръвната проба била отразена в амбулаторния
журнал на ФСМП И. и регистъра за кръвните проби във ФСМП И.. Кръвната проба
била разпределена в два флакона от по 10 мл., единият от които бил предаден на
полицейския служител М., който оставил флакона в РУ И.. Поради липсата на
специално място с изискуемата температура за съхранение след няколко дни пробата била унищожена.
Другият флакон с кръв бил прибран в заключен и намиращ се под 24 часово
наблюдение хладилник на медицинската сестра И. Б. във ФСМП И., като ЦСМП С. била
уведомен за наличието на взета кръвна проба във ФСМП И. и за необходимостта от
транспортирането й. Флаконът бил съхраняван в хладилника на ФСМП И. до 13,10
часа на 03.12.2016г., когато бил предаден срещу подпис на свидетеля Ивелин Д. –
шофьор на линейка в ЦСМП – С., изпратен да вземе кръвната проба. Пробата била
транспортирана в хладилна чанта. Тъй като денят, в който била взета от ФСМП И.,
бил неработен за Химическата лаборатория в УМБАЛ „С. – С.“ АД (събота), пробата
била предадена в отделение „Спешна медицинска помощ“ в МБАЛ „С. – С.“ АД, след
което в първия работен ден от новата седмица (05.12.2016 г.) в 08,45 часа - в
Химическата лаборатория в УМБАЛ „С. – С.“ АД. Опаковката на пробата отговаряла
на изискванията в Наредба №30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г., в сила до
30.09.2017 г.) При отварянето й била констатирана миризма на кръв, без
настъпил процес на разложение на кръвта.
Същия ден кръвната проба на подсъдимия И. била двукратно изследвана чрез
газхроматографски метод и било установено наличие на 1,4 промила алкохол в
кръвта, като резултатът бил отразен в съставения Протокол за химическа
експертиза № 1435/05.12.2016 г. Номерът на химическата експертиза; имената и ЕГН
на лицето, чиято кръвна проба е постъпила за изследване; данните от издадения
талон за медицинско изследване; датата на вземане на кръвта; датата и начинът
на получаван; показанията на техническата средство; резултатите от химическото
изследване (съответно първа и втора проба); крайния резултат от химическото
изследване и датата на химическото
изследване били отразени в лабораторната книга, водена в Химическата
лаборатория в УМБАЛ „С. – С.“ АД.
С постановление от 06.12.2016 г. на подсъдимия А.И. от разследващ
полицай при РУ МВР И. било повдигнато обвинение по чл. 343 б , ал. 1 от НК,
като постановлението било предявено на 08.12.2016 г. В проведения след това
разпит в процесуалното качество на обвиняем подсъдимият И. направил искане за
прилагане към материалите от разследването на заверени копия от всички водени
във ФСМП И. регистри, свързани с вземане на кръвната проба и медицинско
изследване, на броя и движението на взетите кръвни проби, в това число време и
лице на тяхното предаване и съхранение, както и регистрите за приемане на
кръвната проба от лабораторията на УМБАЛ „С. – С.“ АД; като поискал да бъде
повторно изследвана кръвната проба, а при евентуално наличие на контролна проба
– същата да бъде изследвана. На 02.03.2017 г. в УМБАЛ „С. – С.“ АД постъпилата
на 05.12.2016 г. в Химическата
лаборатория кръвна проба била отново изследвана чрез газхроматографския метод,
като в нея било установено наличие на етилов алкохол в количество 1.4 промила.
Повторното изследване, проведено на 02.03.2017 г. било отразено в лабораторната
книга, водена в Химическата лаборатория в УМБАЛ „С. – С.“ АД. Извършването на повторна експертиза било
отбелязано и в съставения Протокол за химическа експертиза № 1435/05.12.2016 г.
посредством специален запис в горната част на протокола, в който била
посочена датата на повторното
изследване, с подпис на лицето, извършило изследването, и положен съответен
печат на алкохолната лаборатория.
Установената от въззивния съд фактическа обстановка напълно съвпада с
тази, възприета от първостепенния съд. Тя се аргументира по несъмнен начин от
прочетените и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 371, т. 1 от НПК показания на свидетелите М., М., Й., Г. и М., както и от писмените
доказателства, обсъдени по-горе - АУАН № 887454/02.12.2016 г., талон за
изпращане на медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протокол
№ 1435/05.12.2016 г. за първоначална и повторна химическа експертиза, копия от
амбулаторен журнал, копия от лабораторната книга в Химическата лаборатория в
УМБАЛ „С. – С.“ АД.
Свидетелят
М. е категоричен, че именно подсъдимият А.И. е бил водачът на товарен автомобил марка „Ивеко
35 Ц
Свидетелите Г., М., Д., Д., М., М. и Й. последователно и логично
съобщават фактите във връзка с настъпилото ПТП, действията на полицейските
служители на местопроизшествието, извършеното освидетелстване на подсъдимия във
ФСМП И., взетата кръвна проба и съдбата на втория флакон с кръв, оставен на
съхранение. Показанията на полицейските служители и свидетелите Д. и Д.
кореспондират и с писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие. Така съставеният АУАН установява, че на посочената в обвинителния
акт дата около 15.46 часа подсъдимият И. бил изпробван с техническо средство за
наличието на алкохол в издишвания от него въздух и то отчело концентрация от
1.52 промила. Техническото средство, с което е бил изпробван подсъдимият И. на
02.12.2016 г. Алкотест Дрегер 7410 фабричен № ARCN0362 е преминало периодична проверка за техническа изправност на 29.08.2016 г.
Извършеният превод от английски език на съставения на 09.02.2017 г.
протокол от проведен на 11.04.2013 г. дихателен тест на уреда за алкохолен тест
(л. 37 от производството пред първата инстанция) действително сочи, че часът на
теста е отчетен с изричното отбелязване „лятно часово време“. Това обстоятелство,
обаче, не установява некоректни
вписвания досежно времето на извършване на обективираните в съставения АУАН действия,
противно на твърденията на защитата. Дихателният тест е проведен на дата, към
която за страните членки на ЕС се е прилагало лятното часово време, регулирано чрез Директива 2000/84/ЕО, съгласно която „период на лятно часово време“
означава периодът от годината, през който часовниците се настройват с 60 минути
напред в сравнение с останалата част от годината; от 2002 година във всяка
държава-членка периодът на лятното часово време започва в 1.00 ч. по Гринуич в
последната неделя от март и във всяка държава-членка периодът на лятното часово
време завършва в 1.00 ч. по Гринуич в последната неделя от октомври (вж. членове от 1 до 3 от Директивата).
Следователно, записът за проведен по лятно часово време дихателен тест е
констатация, която няма каквото и да е отношение към показанията на
техническото средство за резултатите от извършените проби на инкриминираната
дата 02.12.2016 г. - в частност пробата в 15.47 часа, отчела резултат от 1.52
промила. Разликата от една минута със записаното в АУАН, че пробата с техническото
средство е взета в 15,46 часа, е пренебрежима поради стойността си.
При вземането на кръвната проба от подсъдимия И. са спазени нормативните
изисквания на Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г., в сила до 30.09.2017 г.) Тъй като с техническото
средство е била установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, длъжностното лице от службата за
контрол (в случая свидетелят М.) е придружило
водача до ФСМП И.; свидетелката Д. е вписала в амбулаторния журнал и в
протокола за медицинско изследване необходимите данни; при освидетелстването
свидетелката описала поведението, общото психично и соматично състояние на
подсъдимия, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията и
паметта, както и събраните анамнестични и клинико-диагностични данни
(подсъдимият отрекъл да има някакво заболяване и да е приемал лекарства в
последните 24 часа). След медицинското освидетелстване свидетелката Д. взела
кръв за химическо изследване.
Установява
се от показанията на свидетеля Д. и от лабораторната книга, водена в Химическата
лаборатория в УМБАЛ „С. – С.“ АД, че кръвната проба на подсъдимия И. е
транспортирана своевременно и при спазване на изискванията на цитираната
Наредба – в хладилна чанта и при ненарушена опаковка. Пробата е получена от свидетеля
Д. на 03.12.2016 г. в 13,10 часа и в 16,20 часа е доставена в УМБАЛ „С.“ гр. С.,
където е съхранявана в хладилник до първия работен ден и предаването й в
Специализираната химическа лаборатория. Опаковката на пробата е отговаряла
на изискванията на Наредба № 30, а при извършване на изследването е
отразено, че пробата има мирис на кръв. При изследването й чрез
газхроматографския метод се е доказало
наличието на етилов алкохол в количество 1,4 промила. От лабораторната книга на
Химическата лаборатория за изследване на алкохол в кръвта при УМБАЛ „С. “ АД, в
която е регистрирано химическото изследване на кръвната проба на А.И., се установява,
че това е сторено на 05.12.2016 г. в 14,35 часа
Във връзка с направено искане от защитника на подс. И. е извършена
повторна химическа експертиза на кръвта на И. № 1435/02.03.2017 г., чийто
резултат съвпада с резултата от първоначалната, видно от представеното копие от
лабораторната книга на специализираната химическа лаборатория за изследване на
алкохол в кръвта при УМБАЛ „С.“ гр. С.. Резултатът е вписан в лабораторната книга и е отнесен към записа
за датата, на която е осъществена първоначалното изследване.
Досежно
релевираните от защитника адв. Г. доводи
в насока констатирани
поправки в книгата за изследване на кръвните проби в медицинското заведение,
които водят до съмнение в достоверността на направените записи, въззивният съд
счита, че липсва основание за подобна интерпретация на поправките. Тези
поправки са установени по експертен път от заключението на допуснатата в хода
на въззивното съдебно следствие експертиза за техническо изследване на
документи. Според вещото лице в записа под номер 1435 са нанесени поправки в
графа „име, фамилия и адрес“ (където след избелване по химически път е написан
ръкописният текст „танасов“) и в графа „техническо средство“ (където чрез
удебеляване е извършена поправка на преди това стоящия цифров текст, като
същият е поправен на „1.52“). Тези поправки, намира съдът, са по отношение на
допуснати очевидни фактически грешки в първоначалното изписване на текстовете и
по съществото си не могат да доведат до друг, различен извод от направения от
първата инстанция, а именно – че записът под номер 1435 се отнася именно до
кръвната проба на подсъдимия И.. Това е така, защото идентификацията на
подсъдимия е сторена не само чрез изписване на трите му имена (поправката е на
допусната фактическа грешка при първоначалното изписване на бащиното име), но и
по посочения в съответната графа от книгата единен граждански номер, който е
уникален за всеки гражданин на страната. В същата книга коректно са посочени и часовете
на издаване на талона за медицинско изследване и на провеждането на самото
медицинско изследване на подсъдимия И. във ФСМП И.. От друга страна,
първоначалното погрешно записване на установената с техническо средство
концентрация на алкохол в издишвания от подсъдимия въздух е поправено по начин,
отразяващ именно установеното както от разпечатката на техническото средство,
така и от показанията на свидетелите Г. и М. и от съставения АУАН съдържание от
1.52 промила. Поправката на
технически грешки в случая е била наложителна, тъй като именно непоправеният
документ с внесени погрешно данни би представлявал документ с невярно
съдържание на направените в него записи.
Липсата на изрично установени в
УМБАЛ „С.“ правила за вътрешния ред за изследване на постъпилите кръвни проби
не съставлява нарушение, водещо до опороченост на извършеното химическо
изследване, доколкото редът за това е регламентиран в съответен нормативен акт
- а именно посочената Наредба №30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г., в сила до
30.09.2017 г.).
Видно от заключението на допуснатата в хода на въззивното производство
съдебномедицинска и химическа експертиза, възможните стойности на алкохол в
кръвта на подсъдимия И. в 15.47 часа се движи в интервала от 1.44 промила като
минимална концентрация до 1.6 промила като максимална такава. Тези изчисления
са направени въз основа на грешката на дрегера, а доказаната чрез
газхроматографски анализ концентрация се доближава до възможните стойности,
отчетени с техническото средство.
Контролираната
инстанция е положила усилия да изясни детайлно обстоятелствата относно
вземането на кръвната проба от подсъдимия и извършването на химическото
изследване на кръвта, обективирано в протокола от химическата експертиза,
приложен по делото. Установените факти правилно са оценени от районния съд в
насока липсата на допуснати нарушения при провеждането на специализираното
изследване, които да са от естество да опорочат неговата годност като писмено
доказателство. В мотивите на атакуваната присъда се съдържа обстоен анализ на
доказателствените източници и съображения относно тяхната относимост и
достоверност спрямо обстоятелствата от предмета на доказване. Изложени са
отговори на възраженията на защитата спрямо всяко едно оспорено от нея
доказателствено средство.
В
заключение - събрани са доказателства, че при спиране на автомобила за проверка
водачът е тестван първоначално с техническо средство, отчело 1,52 промила,
отведен е в здравно заведение за кръвна проба и е дал такава. При химическото
изследване на пробата кръв е спазен редът по Наредба № 30 от 2001 г, като
надлежно са изпълнени задължителните етапи от проверката и е получен
съответният резултат от химическото изследване, а именно установена е
концентрация от 1,4 на хиляда. Липсва нарушение на реда, залегнал в цитираната
Наредба, което да обуслови порок на получения от химическото изследване
резултат, откъдето следва, че приетата концентрация от 1,4 на хиляда е
действителната такава.
Неоснователно е
възражението на защитата, че липсата на възможност за изследване на втория
флакон с кръв представлява съществено нарушение на Наредба № 30/01.
При поискване на повторно извършване на химически анализ от страна на
подсъдимия, каквато възможност е предвидена в Наредбата - чл. 20, ал. 3, той се извършва на същата
проба, взета по нормативно установения ред. (вж. Решение № 4 от 11.05.2018 г. на ВКС по н. д. № 1244/2017 г., III н.
о., НК, докладчик съдията Д А). Именно този ред е спазен в случая, а
повторното изследване на кръвната проба е отчело същия резултат от 1.4 промила.
Освен изложените по-горе съображения, следва да се посочи, че дори и в
конкретния случай да беше допуснато отклонение от предписанията на Наредба № 30/2001 г., то не би могло автоматично и неизбежно да
доведе до опорочаване на резултата от кръвното изследване. „В практиката си ВКС
е имал възможност многократно да изтъква, че такава последица поначало биха
могли да имат съществени нарушения, следствие на които се създава съмнение в
годността на пробата, вероятност за манипулиране на съдържанието й, неяснота по
въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. В настоящия случай събраните
доказателствени материали изясняват категорично и безспорно обстоятелствата, че
изследваната проба е на същото лице, от което е била взета кръвта; че пробата е
била надлежно иззета съгласно изискванията на Наредбата; че няма данни
опаковката да е била нарушена и/или да не е била оформена според предписанията
на Наредбата; че пробата е била донесена "на ръка" от служител на
медицинско заведение, придружена с нужната документация; че съдържанието на
пробата е било запазено и годно за изследване. При такива данни за съда не съществува
никакво основание да се усъмни в годността на пробата или да допусне абстрактна
вероятност за манипулирането й. По принцип в Наредбата няма изрична забрана да
се анализират и проби, изпратени повече от 72 часа след вземането им, както
дори и такива, съхранявани по неправилен начин. Нарушенията на изискванията на Наредба № 30/2001 г. нямат абсолютно значение, като във всеки
конкретен случай следва да бъдат преценявани от гледна точка на тяхната същественост
- обективното им отражение върху качествения и количествения състав на кръвната
проба и нейния произход.“ (вж. Решение № 376 от 27.11.2013 г. на
ВКС по н. д. № 1373/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Г З).
Вътрешното
убеждение на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия И. се основава
на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни
от доказателствените средства, правилно оценени от първата инстанция, при
спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 от НПК, законосъобразно са я
мотивирали да приеме, че е доказано по несъмнен начин осъществяването от
подсъдимия на състава на престъплението по чл. 343 б, ал. 1 от НК. Показанията
на свидетелите и данните от останалите доказателствени средства, са били
обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3
НПК,
като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано
превратно. Достоверността им е била преценявана на базата на вътрешната им
логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне помежду си.
Правото на защита
на подсъдимия И. не е било нарушено в нито един момент от наказателното
производство – подсъдимият е ползвал адвокатска защита в лицето на адвокат Г.;
имал е възможността да реализира в пълен
обем правата си, гарантирани от разпоредбите на НПК и се е възползвал от тази
възможност както посредством избрания защитник, така и посредством личното
упражняване на правата си в процеса.
При така
установените факти и обстоятелства от първоинстанционния съд, относими към
предмета на доказване, изводите, че се доказва по несъмнен начин извършено
престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК от подсъдимия А.И., са законосъобразни и
правилни.
При проверката на присъдата
въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на
наказателната репресия спрямо подсъдимия А.И. районният съд, при приложение
на материалния закон, е наложил
наказание в минимално предвидените от закона размери на наказанието лишаване от
свобода, а именно за срок от една година, изпълнението на което на основание
чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години. Съдът наложил и кумулативно
предвиденото наказание глоба в размер на 500 лева, както и е лишил подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от една година. Районният съд е отчел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия И. и
липсата на регистрация за извършени престъпления от общ характер. Същевременно
първостепенният съд е взел предвид множеството извършени от подсъдимия
нарушения на разпоредбите на ЗДвП, обективирани в справката от ПП КАТ към ОДМВР
С. област, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Към
тези изводи на първостепенния съд, напълно споделени от настоящия състав, следва да бъде подложен на обсъждане и продължителният срок на воденото наказателно производство, който не се дължи на
процесуалното поведение на подсъдимия.
Тъй като конкретният случай не разкрива каквато и да било фактическа и правна
сложност, срокът следва да бъде отчетен като обстоятелство с голяма относителна
тежест и определящ за налагане на наказание при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства – т. е. под минимума на санкцията по чл.
343б, ал. 1 от НК, която е лишаване от свобода за срок от една година, като не
бъде налагано кумулативно предвиденото наказание глоба. До този извод
въззивният съд достигна, като установи, че е налице и втората кумулативна
предпоставка, касаеща преценката дали минималното предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия престъпление. В случая
такава несъразмерност е налице, тъй като деянието не се очертава като такова с
голяма относителна тежест, предвид занижената
му степен на обществена опасност, произтичаща от спецификата на случая – при
който причиненото ПТП не е по вина на подсъдимия, концентрацията на алкохол в
кръвта му е в близост до минимално наказуемата от 1.2 промила, подсъдимият е трудово
ангажиран, оказал е съдействие за установяване на обективната истина по делото
и не е ставал причина за продължителността на наказателното производство.
При така изложеното настоящата инстанция счита, че наказание от
шест месеца лишаване от свобода отговаря на законовия критерий за справедливост
и ще е отмерено
при правилно отчитане на събраните данни за личността на подсъдимия. Съдът
намира, че именно по този начин целите на наказанието ще бъдат постигнати и на
подсъдимия И. ще бъде дадена възможност да преосмисли поведението си, а под
угрозата от привеждане в изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода
да преустанови извършването на незаконосъобразни прояви.
Настоящата
инстанция намира, че съобразно изводите за наличие на условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК пропорционално следва да бъда намален и определеният от първата
инстанция срок на наказанието лишаване от право да управлява МПС, а именно на
девет месеца. Основание за по-голямо снизхождение настоящият съдебен състав не
намери, тъй като богатото досие на подсъдимия като нарушител на правилата за
движение по пътищата ясно сочи в битието му на водач на МПС на обществена
опасност, която не може да бъде тълкувана като минимална.
Съобразно
осъдителната присъда, на подсъдимия И. следва да бъдат възложени осъществените
в хода на производството пред Окръжен съд – С. в размер на 527.95 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3,
вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 182,
постановена по НОХД № 522/17 г. по описа на РС И., както следва:
-
намалява
размера на наложеното на подсъдимия А.И. наказание лишаване от свобода на шест
месеца, като прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК;
-
отменя
присъдата в частта, в която на подсъдимия А.И. е наложено наказание глоба в
размер на 500 лв., като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага кумулативно
предвиденото наказание;
-
намалява
размера на наложеното на подсъдимия А.И. наказание лишаване от право да
управлява МПС на девет месеца.
Потвърждава присъдата в
останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия А.А.И., с
установена по делото самоличност да заплати по сметка на Висш съдебен съвет на
Република България сумата от 527.95 лв. (петстотин двадесет и седем лева и
деветдесет и пет стотинки), ведно с 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай, че не ги заплати доброволно.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан. Игнатова)