Решение по дело №1934/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.215 от ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Т. К. Т. срещу Заповед № 3187/27.09.2023г. на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е разпоредено премахване на незаконни строежи : „Полумасивна пристройка № 1“ – V кат., „Полумасивна пристройка № 2“ – V кат. и „Навес“ – VІ кат. в [ПИ] в местността „Черниците“ в землището на [населено място], община Бургас. Собственик и извършител на строежите бил настоящият жалбоподател. За трите строежа били съставени на 29.03.2023г. констативни протоколи, в които било установено, че строежите са извършени без одобрени инвестиционни проекти и без издадени разрешения за строеж – основание по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, както и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – основание по чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ. Процесните строежи не били търпими, затова подлежали на премахване.

В жалбата се релевират следните отменителни основания : Строежите били изградени в периода 2000-2002г. лично от жалбоподателя и не били опасни както за него, така и за останалите. Б. единствено жилище за жалбоподателя, който е на 74 години и в случай че бъдат премахнати, щял да остане без дом. Прави се искане за отмяна на заповедта.

Назначеният по реда на чл.25, ал.1 на ЗПП адвокат Т. Б. от АК Бургас е подал уточнителна жалба – листи 86-87, в която се излагат доводи за нарушение на принципа на съразмерност и на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Заявява се, че жилищната постройка, предмет на заповедта, е единственото жилище на жалбоподателя и премахването му ще представлява посегателство на правото му на жилище като основно човешко право.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адвокат Б. поддържа жалбата, вкл. и направените уточнения.

Ответникът по оспорването се представлява по пълномощие от юрисконсулт З. Р., която оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена. Заявява претенция за разноски.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № 3187 / 27.09.2023г. на Заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която е наредено на жалбоподателя Т. Т. да премахне незаконни строежи: „Полумасивна пристройка № 1“ – V кат., „Полумасивна пристройка № 2“ – V кат. и „Навес“ – VІ кат., построени в [ПИ] в местността „Черниците“ в землището на [населено място], община Бургас. Извършител на строежите бил настоящият жалбоподател, който е и собственик на терена. Строежите били изградени без строителни книжа и документи и не били търпими. Посочено е, правното основание е по чл.225, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта и за разчистване от строителни отпадъци. Разяснени са процедурите в случай на неизпълнение. Заповедта съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред АдмС Бургас в 14-дневен срок от съобщаването .

Заповедта е издадена от Заместник-кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, комуто със Заповед № 2894/14.10.2021г. на Кмета на Община Бургас са предоставени по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ функции и правомощия по ЗУТ, вкл. да издава заповеди за премахване на незаконни строежи – т.І.22.

Заповедта е съобщена на адресата на 12.10.2023г. Жалбата срещу нея е подадена на 18.10.2023г., т.е. в срока по чл.215, ал.4, изр.1 от ЗУТ.

Производството, приключило с издаване на оспорената заповед, започнало пред Община Бургас след подадено на 05.06.2019г. от трето за спора лице писмо. Била извършена проверка, в хода на която се съставил констативен протокол, описващ разположението на строежите в [ПИ].

Със заявление вх. № 7000-444/40/28.02.2022г. жалбоподателят представил договор, сключен между него и Община Бургас, по силата на който Община Бургас продала на жалбоподателя имот с пл. № 169 с площ 526 кв.м., находящ се в кадастралния район 501 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание „Черниците-Училищното“ в землището на [населено място], община Бургас, при граници : север [ПИ], изток [ПИ], юг [ПИ]. Договорът е вписан на 16.12.2013г. С договор от 20.02.2014г., вписан на 21.02.2014г., е допусната поправка на договора от 06.12.2013г. в частта му относно името на купувача.

С писмо изх. № 7000-444/53/23.08.2022г., изпратено до жалбоподателя, без данни кога е получено, последният е уведомен на основание чл.26 от АПК, че е започнато административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на строежи с описание, идентично на това от това в обжалваната заповед. На жалбоподателя е предоставен 7-дневен срок за становище и ангажиране на доказателства и е поканен в същия срок да се яви на конкретно посочено място в Община Бургас за съставяне на констативни актове по реда на чл.225а от ЗУТ.

На 29.03.2023г. двама служители – главен специалист и младши експерт, в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ съставили в отсъствие на жалбоподателя три констативни акта за всеки един от строежите :

1/Констативен акт № „З“-20 за строеж полумасивна пристройка № 1 на два етажа в размери 4м х 4м, с площ 16 кв.м., находяща се в североизточната част на [ПИ] - V кат;

2/Констативен акт № „З“-21 за строеж полумасивна пристойка № 2 на два етажа с размери 5.50м х 3.00м, с площ 16.50км.м., находяща се в североизточната част на [ПИ] - V кат;

3/ Констативен акт № „З“-22 за строеж навес (№ 4 по работна схема), изпълнен от дървена конструкция с размери 3.30м. х 3.10м, с площ 10.23 кв.м., находяща се на южната граница на [ПИ] - VІ кат.

В трите констативни акта е посочено, че извършител на строежите е жалбоподателя, поради това, че е собственик на [ПИ]. Няма издадени строителни книжа и документи. Посочено е, че строежите възпрепятстват упражняването на сервитутни права на въздушна електропроводна линия 110кV „Юнга“. И трите акта съдържат указание, че срещу тях могат да бъдат подавани възражения в 7-дневен срок. Първият и вторият акт са получени от жалбоподателя на 29.03.2023г. На третия акт няма отбелязване кога е връчен.

На 07.04.2023г. е съставен акт за резултати от обявяване, в който е отразено, че в 7-дневния срок от обявяване на трите констативни акта не са постъпили възражения.

Според показанията на свидетелката Т. К., която е дъщеря на жалбоподателя, родителите  са разделени отдавна. Свидетелката е останала да живее при майката, а бащата живее в процесните постройки, които сам си бил изградил. Жалбоподателят обитавал това място, още преди да го купи и според неговите обяснения, бил изградил постройките в периода 2000-2001г. Свидетелката сочи, че баща  получава 500.00 лева пенсия, което се потвърждава от справката от ТД на НОИ Бургас, без да има други доходи. Жалбоподателят страдал от заболяване, изискващо прием на лекарства, за закупуването на които свидетелката дава по 100-150 лева, когато има възможност. Свидетелката заяви, че ако постройките бъдат съборени, баща  няма да има къде да живее. Майка  не би го приела, тъй като свидетелката, майка  и нейните други две дъщери живеели в общинско жилище в кв. Меден рудник.

В приетата по делото съдебнотехническа експертиза се поддържа следното :

Полумасивна пристойка № 1 е изградена в североизточната част на имота на остояние около 3м. от имотните граници. На два етажа е, с външни размери на първия етаж 4м х 4м (3.60м х 3.60м вътрешни размери) и застроена площ 16 кв.м. Светлата височина на етажа е 2.25м. Вторият етаж е с външни размери 3.60м. х 3.60м. и 1.90м височина, след което приема форма на пирамида до светла височина 2.90м. До втория етаж се стига по дървено стълбище. На втория етаж е обособено едно помещение, което, според вещото лице, се използва като складово.

Полумасивна пристройка № 2 е на два етажа. Долепена е до южната фасада на Полумасивна пристойка № 1 с частично обща стена, с осреднени размери 5.50м х 3.00м, 16.50 кв.м. застроена площ. Двете постройки са функционално свързани.

На първия етаж е оформено помещение като предверие, изпълнено предимно от ПВЦ дограма със светла височина 2.25м., от което се влиза в обособеното жилищно помещение на първия етаж на Полумасивна пристройка № 1. Има изграден санитарен възел – баня и тоалетна, достъпът до който се осъществява от помещението от Полумасивна пристойка № 1. Втория етаж е със светла височи 2.25м. и е оформен като остъклена веранда.

Навесът е с размери 5м. х 3м, изграден в югоизточния край на имота с една преградна стена от запад. За негова южна стена служи портална и входна врата, изпълнени в обща конструкция с дължина 5м., над която са монтирани дървени дъски, покрити с ламарина, ПДЧ плоскости, етернит, балатум. За източна стена служи оградата на имотната граница, а успоредно на нея на 5м. разстояние и на 3м. от улицата е монтирана дървена колона, която носи покривната конструкция. Разстоянието от улицата до вертикалната колона е частично закрито с разни плоскости.

Според вещото лице, налице е идентичност между описанието на строеж № 1 и строеж № 2 от заповедта и постройките на място. За навеса, описан като обект № 3 в заповедта, има несъответствие между описанието и параметрите, измерени на място. В съдебно заседание вещото лице обясни, че в имота има изградени само три покрити постройки и няма как да се допусне грешка при идентификацията на място на обект № 3.

Вещото лице сочи, че пристройки № 1 и №2 са изградени частично от зидария (тухли и итонг) в обсега на санитарния възел, дървена конструкция и дървени кофражни плоскости и дъски, измазани външно с циментова мазилка, плоскости, ПВЦ и дървена дограма, дървена таванска (покривна) конструкция, изградена от дървени бичмета 4х4см, с облицовка от ламинат по стени, подове и тавани, санитарен възел и частично в изграденото с дограма предверие (пристойка № 2) – облицовка с фаянс и теракота.

Пристройка № 1 основно се ползва за жилищни нужди. Обзаведена е с най – необходимите вещи за бита – място за спане, печка за отопление, маса, стол, микровълнова фурна, бойлер на твърдо гориво, приспособление за затопляне на вода от слънчевите лъчи, санитарен възел и пр. Вещото лице сочи, че пристройките могат да се ползват за целогодишно обитаване. Видимо, постройките не са новопостроени, без да може да се определи, предвид материалите и начина на изпълнение, годината/времето на построяване.

Незастроената част от имота се обработва, отглеждат се плодове и зеленчуци, има цитрус и плодни дръвчета. В съдебно заседание вещото лице обясни, че има оградено място, където жалбоподателят отглежда кокошки.

Горните факти съдът установи след анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници. Писмените доказателства съдът кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК. Показанията на свидетелката К. са правдиви и съдът ги цени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК. Към доказателствената съвкупност съдът приобщава и експертното заключение, тъй като вещото лице е дало екзактен отговор на поставените му въпроси и не са налице основания, които да поставят под съмнение правилността на заключението.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу Заповед за премахване на незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл.215 от ЗУТ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4, изр.І от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от Заместник - кмета на Община Бургас, който е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях - чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Кметът на Община Бургас предоставил по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ на Заместник-кмета с ресор „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ определени функции по ЗУТ, вкл. и да издава заповеди за премахване на незаконни строежи.

Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и защо е приел, че строежите са незаконни, като е посочено правното основание за премахването им. Описани са вида и характеристиките на обектите, основанието за квалифицирането им като незаконни строежи и подлежащи на премахване, данните за субекта, задължен за премахването му. Указан е срок за доброволно изпълнение, както и предприемане на принудително изпълнение при липса на доброволно за сметка на адресата. Посочени са реда и сроковете за оспорването пред съда. Това обосновава извода, че заповедта е мотивиран административен акт, с необходимите реквизити, съобразен е с чл.59, ал.2 от АПК, с изискванията за форма и съдържание и не е налице основание по чл.146, т.2 от АПК за отмяна или за обявяване на нищожност. Съответствието на изложените фактически основания с материалноправните норми е въпроса не на процесуална, а на материална законосъобразност.

Съдът не установи съществено нарушение на процесуалните правила. Спазена е специфичната, предвидена в чл. 225а, ал.2 от ЗУТ, процедура по констатиране на незаконно строителство. Съставени са по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ три констативни акта, които са послужили като основание за издаване на заповедта. Два от актовете са връчени на жалбоподателя, а върху третия акт липсва отбелязване да е връчен, което обстоятелство е процесуално нарушение, но не е съществено и съответно не води до отмяна на заповедта само на това основание.

Оспорваната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и на целта на закона.

Според чл.225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях, въз основа на констативен акт.

Съставени са констативни актове, в които категорията на два от строежите – Пристройка № 1 и Пристройка № 2, е определена като пета, а третият строеж – Пристройка № 3, е строеж от VІ категория. Констативният акт е официален свидетелстващ документ и се ползва от доказателствената сила, очертана в чл.179 от ГПК – документът съставлява доказателство за изявленията пред съставилото го длъжностното лица и за извършените от длъжностното лице и пред длъжностното лице действия. Констативният акт не е оспорен и изобщо по делото не се повдига въпроса за истинността на отразените в констативния акт обстоятелства.

Не е спорно и обстоятелството, че строежите са изградени без строителни книжа и документи, каквито безспорно се изискват за такива строежи.

В заповедта е посочено, че строежите не са търпими и по делото жалбоподателят не твърди приложимост на разпоредбите § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.

Жалбоподателят е извършител на строежа, което се установява от неговите признания на факти, поради което административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ.

Заповедта обаче е издадена при несъобразяване с разпоредбата на чл.8, §2 от КЗПЧОС, забраняваща намесата на държавните власти в личния и семейния живот на гражданите, в т.ч. и правото на жилище, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая засягането на правото на жилище е предвидено в ЗУТ, който регламентира премахване на строежи, изградени без строителни книжа и е насочено към постигане на легитимна цел, но засягането е непропорционално, тъй като не е отчетен баланса между личния интерес на обитателя на това жилище и обществения интерес, свързан с ефективното прилагане на строителните регулации. Строежите, разпоредени за събаряне, се използват от жалбоподателя за жилищни нужди. По – горе съдът описа характеристиките на строежи, от които явства, че са по – скоро подобие на жилище – изградено от сбирщина подръчни материали, събирани от жалбоподателя с години по сметищата. Една от условно наречените сгради няма дори покрив и жалбоподателят я нарича пирамида. Обзавеждането е изключително оскъдно. Така създадените от жалбоподателя условия за живеене са обясними с ниските му доходи. Към момента пенсията му е 503.00 лева, а прагът на бедност през 2024г. е 526.00 лева. Жалбоподателят няма източници на други доходи освен да разчита на инцидентната подкрепа от дъщеря си, основно за закупуване на лекарства. Дъщерята също не разполага с достатъчни доходи, което явства от обстоятелството, че заедно с майка си и нейните други две дъщери живеят в общинско жилище. Жалбоподателят разчита на натурално стопанство, като така задоволява донякъде потребностите си от плодове и зеленчуци. Отглежда и кокошки. Постройките са изграждани постепенно във времето, в продължение на повече от 20 години, през който период жалбоподателят е създал трайна връзка с обитаваното от него място и през 2012г. придобил и собствеността върху него.

При събаряне на обитаваните от жалбоподателя постройки той би останал без дом и за него липсват алтернативи, предвид ниските доходи, занижения социален статус, възрастта му – на 75 години, и липсата на подкрепяща семейна среда. Свидетелката К. заяви, че майка  не би приела баща  да живеят заедно. От страна на ответника не се доказа на жалбоподателя да е било предлагано общинско жилище и той да е отказал да го ползва.

В заповедта е посочено, че изградените от жалбоподателя незаконни строежи препятствали упражняването на сервитути на конкретен енергиен обект. Нито в заповедта се сочи, нито се представят доказателства, че са определени сервитутни зони и по какъв начин наличието на незаконните постройки пречат на сервитутите. По тези причини съдът приема, че не доказан такъв обществен интерес, който да е от естество, че да доминира над правото на жалбоподателя на жилище, което той е изградил и живее в него повече от 20 години. Освен правото на жилище, следва да бъде зачетено правото на жалбоподателя на спокойни и достойни старини, което макар и да не е изрично прокламирано, произтича от правото на живот, защитено в чл.2 от КЗПЧОС. Според чл.4, ал.2 от Конституцията, Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

За да постанови решението си, съдът съобрази Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото на Й. и други срещу България, по жалба № 25446/2006 г., Четвърто отделение; Решение от 21.04.2016 г. на ЕСПЧ по делото на И. и Ч. срещу България, по жалба № 46577/2015 г., Пето отделение; Решение № 4784 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1724/2024 г., II о.; Решение № 4436 от 26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10235/2022 г., II о.; Решение № 6959 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2021 г., II о., Решение № 11731 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2018 г., II о., Решение № 8109 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 712/2020 г., II о., както и много други.

По изложените съображения съдът следва да отмени обжалваната заповед.

По разноските :

Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Т. К. Т., [ЕГН], постоянен/настоящ адрес [населено място], [жк], Заповед № 3187/27.09.2023г. на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Заместник – кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.