Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.......................Петя Маринова….............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2114 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92
от ЗЗД, за установяване на вземане.
Постъпила е искова
молба от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник адв. В.Г., против М.С.Б., с
адрес: ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за
установяване на вземане в размер на сумата 41.94 лева – неустойка по договор за
електронна съобщителна услуга.
Твърди се, че между „Българска телекомуникационна компания“
/„БТК“/ ЕАД, ЕИК
*********, и ответника М.С.Б., е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12884575003
от дата 26.01.2017 г., когато абонатът е добавил за ползване услуга по тарифен
план VIVACOM Ultra Fix, с
месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на горепосочения договор, се твърди, че са
издадени фактури за периода от 08.01.2017 г. до 07.04.2017 г., а именно: №
**********/08.02.2017 г., № **********/08.03.2017 г., № **********/08.04.2017
г. Посочва се, че абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец
02/2017г., 03/2017 г. и за месец 04/2017 г., като към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги, се твърди, че е обусловило правото на
„БТК“ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, на основание
чл. 50 във връзка с чл. 43, т. 1 от Общите условия на мобилния оператор, а след
едностранното прекратяване на договора, мобилният оператор е издал по
клиентския номер на абоната – ответник крайна фактура с № **********/08.05.2017 г., с
начислена обща сума за плащане. Посочва се, че в издадената крайна фактура е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер, от който ищецът има правен интерес да претендира неустойка в редуциран
размер от 41,94 лева, фактурирана е цената, дължима се за потребените
мобилни услуги от предходните отчетни периоди, която не е предмет на настоящото
производство.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 27.04.2017 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора
при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договора си, като не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента VIVACOM Ultra Fix
за 13,98 лв. с ДДС за ползваните интернет и телевизия до 26.01.2018 г.,
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.01.2017 г.
Изтъква се, че неизпълнението
на задълженията на ответника е обусловило правото на мобилния оператор „БТК“
ЕАД да прекрати предсрочно договора на дата 27.04.2017 г. и да претендира
неустойка в размер на 41.94 лева, уговорена в изрична клауза от договора,
съгласно която: „С прекратяване на споразумението се прекратяват и всички
допълнителни споразумения към него, включително и за допълнителни услуги. Ако
споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане
или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът
дължи на „БТК“ ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече
от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за
които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния
стандартен размер без отстъпка“.
Твърди се, че претендираната
сума в размер на 41.94 лева е формирана като сбор от трикратния размер на
месечната абонаментна такса по избрания тарифен план от потребителя, а именно
3х13.98 лв. с ДДС, за което е издадена крайна
фактура с № **********/08.05.2017 г., за периода от 08.04.2017 г. до
07.05.2017 г.
Посочва се, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г. и
Приложение № 1 към него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на
„БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото
вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение №
1. Изтъква се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое
име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Ищецът излага съображения и цитира съдебна практика на ВКС, че ответникът
следва да се счита за надлежно уведомен за двете цесии с факта на връчването му
на исковата молба, към която са приложени документи, удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1152/2020 г. по
описа на РС-Ловеч, както и към момента на подаване на настоящия иск.
С
оглед на това и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът предявява
настоящия установителен иск и моли да се признае за установено по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД в размер на сумата 41.94 лева,
представляваща неустойка по договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК.
Претендира
присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство, както и адвокатско възнаграждение в настоящото производство в
размер на 180.00 лева.
В съдебно заседание ищецът не се
представлява. В депозирана молба-становище на пълномощника му адв. В.Г. са
изложени подробни съображения в подкрепа основателността на претенцията. Моли
за присъждане на разноските по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът М.С.Б., се представлява от особения си представител адв. Д.С., която не е подала в срок отговор на исковата молба, но по същество моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, с оглед ненадлежно уведомяване на доверителя й за извършените цесии. В представени писмени бележки, особеният представител доразвива съображенията си за неоснователност на претенцията.
От събраните по делото доказателства, както и от
доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
Приложено е
ч.гр.дело № 1152/2020 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 7496 от 12.08.2020 г., подадено
от „ЮБЦ“ ЕООД против М.С.Б. за същото вземане,
произтичащо от същите обстоятелства. Издадена е Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 629/14.08.2020 г., с която заявлението е
уважено изцяло, като в полза на заявителя са присъдени и направените разноски
по делото: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева и 180.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане № 2305/03.11.2020 г., заповедният съд е приел,
че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника, в едномесечен срок.
Заявителят
е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Съдът намира за безспорен факта на сключения договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между оператора „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника, с клиентски номер 12884575003
от дата 26.01.2017 г., когато ответникът - абонат е добавил за ползване услуга
по тарифен план VIVACOM Ultra Fix,
с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лв. с ДДС за срок от 24 месеца.
Видно
от приложения в заповедното производство договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги между оператора „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и ответника от 26.01.2017 г., се съдържа изрична клауза на стр.
5, предвиждаща неустойка в следния смисъл: „Ако споразумението бъде прекратено
преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД
неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът
се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер
без отстъпка“.
Не се оспорва и факта на сключените два
договора за цесия, като с първия договор от 16.10.2018 г. и Приложение № 1 към
него, вземането спрямо длъжника е прехвърлено от страна на „БТК“ ЕАД на
„С.Г.Груп“ ООД, а то от своя страна е прехвърлило така придобитото вземане на
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019 г. и Приложение № 1.
Относно
спорното обстоятелство във връзка с надлежното уведомяване на ответника за прехвърлянето
на вземането от неустойка с двата договора за цесия, съдът приема, че
ответникът е уведомен за извършените две цесии и че ищецът е новият му кредитор
с приложеното към исковата молба „Уведомление за цесия“, обективиращо
уведомяване и за двете извършени цесии, което уведомление е връчено чрез
особения му представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по
чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г.,
ТК, II отделение,
както и най-новото решение на ВКС относно института на особения представител –
Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за прехвърляне
на вземането, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва
да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния
иск за дължимост на вземане, в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответникът му дължи претендираното вземане по
основание и размер.
В конкретния случай се претендира вземане от неустойка,
дължима като обезщетение поради предсрочно прекратяване на процесния договор за
далекосъобщителни услуги по вина на абоната, предвид твърдяно неплащане на
предоставените му мобилни услуги, фактурирани за месеците февруари, март и
април 2017 г.
Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗЗД, неустойката служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
За да се уважи претенцията за
неустойка, следва да се установи не само наличието на валидно договорно задължение,
но и виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорното задължение от
ответника, което да е обусловило твърдяното предсрочно прекратяване на договора,
инициирано от мобилния оператор. Доказателствената тежест относно тези факти,
обуславящи основателността на претенцията за неустойка, се носи от ищеца, който
обаче не е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на претенцията си. В
тази връзка представеният договор за далекосъобщителни услуги, съдържащ неустоечната клауза, и издадените фактури за начислени суми
за плащане, не са достатъчни. Следва да се отбележи, че издадените от мобилния
оператор, като първоначален кредитор, фактури притежават единствено формална
доказателствена сила и с оглед критериите на чл. 180
от ГПК, удостоверяват изгодни за ищеца факти, като последващ
кредитор, поради което не могат да се ползват с доказателствена стойност за
удостоверяване на обстоятелството, че ответникът дължи претендираната от ищеца сума
за неустойка по договора. По делото липсват други доказателства /напр.
извлечение от счетоводната програма на оператора относно начислените задължения
на абоната/, от които да се направи извод, че е налице основание за предсрочно
прекратяване на договора, което да обуслови и основателност на претенцията за
неустойка, претендирана като обезщетение за
предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната.
След като ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа
основателността на претенцията си за неустойка, следва да понесе
неблагоприятните последици от това, а именно отхвърляне на предявения иск за
установяване дължимостта на вземането, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса следва да се отхвърли и
искането на ищеца за присъждане на разноските по делото в двете производства –
заповедното и настоящото исково производство.
На адвокат Д.С. от ЛАК следва да се изплати сумата 150.00 лева от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения
от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.
„В“, ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, против М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
92 ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземане в размер на сумата 41.94 лв.
/четиридесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща
неустойка по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 12884575003 от дата
26.01.2017 г., за която е издадена крайна фактура с № **********/08.05.2017 г.,
за периода от 08.04.2017 г. до 07.05.2017 г., и за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 629/14.08.2020 г. по ч.гр.дело № 1152/2020 г. по описа на
Ловешкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“
ЕООД, с горните данни, за присъждане на разноските по делото в заповедното и
исковото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Д.С. от ЛАК сумата 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на М.С.Б..
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1152/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: