Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5526 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца Н.Х.С. срещу решение от 25.02.2021 г. по гр.д. №1240/2020 г. на Софийския
районен съд, 82 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя срещу Е.Ц.Ц. осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за
разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния претендиран размер от 10 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобства и психологически дискомфорт, вследствие извършено
престъпление по чл.133 пр.2 вр. чл.129 ал.2 НК.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, необосновано и несправедливо. Поддържа, като присъденото и
обезщетение е в изключително занижен размер, а съдът не е отчел изискванията на
чл.52 ЗЗД, не е преценил тежестта на претърпените от ищеца травматични
увреждания и на трайно установената съдебна практика. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗД „Б..И“ АД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва
същата. Не претендира разноски.
Решението на СРС в частта, в която
предявеният иск с правно основание чл.45
ал.1 ЗЗД е уважен до посочения по-горе размер, не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно в
обжалваната му част, поради следното:
Тъй като решението на
СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на
предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по
настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният
съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД.
От
представените по делото лист за прегледа на пациент №026048/26.08.2017 г. и епикриза,
издадена от „ПМБАЛ - София“ ЕАД, се установява, че на 26.08.2017 г. ищецът е получила
счупване на втори пръст на дясната ръка.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесния инцидент ищецът е получила травма на втория пръст
/показалеца/ на дясната ръка, довела до откъсване на малко костно парченце от
основата на крайната фаланга, която травматична увреда по същество не е
фрактура /пълно прекъсване на целостта на костта/ и каквато травма реализира
трайно затруднение на движенията на ръката за срок по-голям от 30 дни, а в
случая – 2 мес. Вещото лице сочи още, че това са и сроковете за претърпените
болки и страдания – висока интензивност на болката до поставяне на
имобилизацията, после слаба за същинския имобилизационен срок и слаба с
усилване до умерена при провеждане на рехабилитацията, като след втория месец
болката би трябвало да е затихнала, както и че описаната травматична увреда е
довела до временен фунционален дефицит в движенията на дясната и ръка за срок
до 2 мес. От заключението се установява още, че към момента на извършения от
вещото лице преглед ищецът е с напълно възстановена функция на дясната ръка, но
при промяна в атмосферното налягане може да доведе до слаба болка на по-късен
етап, по-скоро дискомфорт.
От
приетото по делото заключение на СПЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че в резултат на преживяното при ищеца се наблюдава тревожност, тъй
като за нея това е било стресово събитие, която тревожност е не само в резултат
от процесната физическа травма, като преобладават психологични последици, които
са мъчителни, причиняват емоционален дискомфорт и включват: емоционална
лабилност, безсъние, оплаквания от главоболие, тревожност, страхови опасения,
повишено артериално налагане. Вещото лице сочи още, че посттравматичния стрес
при ищеца с времето е намалял, но все още има прояви, като ищецът се чувства
унизена пред себе си, при нея доминира усещането за емоционално и материално
ограбване.
От
показанията на свид. Ц.И.се установява, че след инцидента ищецът е била с
превързана с гипс ръка за около 40 дни, чувствала се е неудобно, имала е нужда
от чужда помощ – за носене на по-тежки неща, за домакинската работа, въобще
страдала е от инцидента и то най-вече психически. Свидетелят сочи още, че към
настоящия момент ищецът на моменти не чувства ръката си и не е забравила
инцидента.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
С
оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП
ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от
време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти
– интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът,
при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на
ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не
е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът
на възстановяване е с кратка продължителност и не се е налагало значителен ограничен
двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП ищецът е била на 67 години, т.е. вече в пенсионна възраст
възраст, както и че прогнозата е напълно благоприятна – липсват остатъчни
травми, но отчита и претърпения от нея емоционален дискомфорт – тревожност и
притеснение, както и че увреждането и е причинено от човек, с който е била в
близки и интимни отношения, което е довело до допълнително емоционално
натоварване. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 2000,00 лв.
Поради изложеното,
решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата над 1000,00 лв. до 2000,00 лв., като на ищеца бъде присъдена допълнително
сумата от 1000,00 лв., а в останалата част, в която искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 10 000,00 лв., решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото
и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят допълнително разноски в първоинстанционното производство в общ размер
на сумата от 160,00 лв., както и разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 122,22 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №20052656 от 25.02.2021 г.,
постановено по гр.д. №1240/2020 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от Н.Х.С., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, Търговски дом, ет.2, кантора 223 – чрез адв. Н.Ц., срещу Е.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за
разликата над сумата от 1000,00 лв. до сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства и
психологически дискомфорт, вследствие извършено престъпление по чл.133 пр.2 вр.
чл.129 ал.2 НК, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Е.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на Н.Х.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
Търговски дом, ет.2, кантора 223 – чрез адв. Н.Ц., на основание чл.45 ал.1 ЗЗД
допълнително сумата от 1000,00 лв. /или разликата над присъдените 1000,00
лв. до 2000,00 лв./, ведно със
законната лихва, считано от 26.08.2017
г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
неудобства и психологически дискомфорт, вследствие извършено престъпление по
чл.133 пр.2 вр. чл.129 ал.2 НК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.Ц.Ц., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на Н.Х.С., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
Търговски дом, ет.2, кантора 223 – чрез адв. Н.Ц., на основание чл.78 ал.1 ГПК допълнително сумата от 160,00
лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 122,22
лв., представляваща разноски във въззивното производство, а на основание
чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.