Решение по дело №790/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2423
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20231110200790
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2423
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200790 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против електронен
фиш Серия К № 4739721, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 300 /триста/ лв.
В жалбата се прави позоваване на изтекла погасителна давност и неспазване на
сроковете по чл. 34 ЗАНН, тъй като електронният фиш бил връчен на жалбоподателката
повече от една година след момента на извършване на нарушението. Оспорва се издаването
му по реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Прави се искане да бъде отменен.
За проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
По делото са депозирани писмени бележки от юрк. А., съгласно които моли
атакуваният електронен фиш да бъде потвърден и в полза на СДВР да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
Към 15.04.2021 г. товарен автомобил „ *** ***” с ДК № *** бил собственост на
жалбоподателката А. С. В..
На 15.04.2021 г. в 14:34 ч. въпросният товарен автомобил бил управляван по *** на гр.
София, с посока на движение от бул. „***“ към бул. „***“. Преминавайки до № 467 на
„***“, автомобилът се движел със скорост от 130 км/ч. /след приспаднат толеранс от - 3 % за
1
скорост над 100 км/ч./, при разрешена скорост за движение извън населено място до 90 км/ч.
Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
ATCC TFR 1-M, № 505, ситуирано в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била
одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до
24.02.2020 г. Техническото средство, осъществило заснемането, било преминало
последваща проверка на 26.06.2020 г., съгласно протокол № 1-38-29/26.06.2020 г., при която
се установило съответствието му с одобрения тип.
Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният
електронен фиш, с който на В., в качеството на собственик на заснетия автомобил, било
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лв. за извършеното
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение извън
населено място с 40 км/ч.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както
следва: веществени - приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени -
справка относно собствеността върху товарен автомобил „*** ***“, ДК № ***; заповед №
8121з-931/30.08.2016 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835; протокол от проверка № 1-38-20/26.06.2020 г.; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта рег. № 4332р-
20735/16.04.2021 г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач; писмо рег. №
3286р-12416/12.03.2020 г.; разписка за връчването на ЕФ.
Съдът кредитира цитираните доказателствени източници, намирайки фактическата
обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.
Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство се
изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на позициониране на техническото
средство, с което било осъществено заснемането, и фактът, че в процесния участък нямало
поставени знаци за контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост,
различна от общоважимата извън границите на населено място до 90 км/ч.
Посредством завереното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокола от извършена проверка се установява, че техническото средство - мобилна
система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните
изисквания. Предвид това, независимо от обстоятелството, че срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, с оглед обстоятелството, че техническото средство отговаря на
одобрения тип и се намира за употреба, се счита за одобрен тип, съобразно разпоредбата на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът
кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го
за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката,
регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването,
позиционирането на техническото средство, и измерената скорост на движение.
Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР
ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
2
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с
лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния
фиш.
Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът констатира, че
последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и
времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената
разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 182, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.
4 ЗДвП глоба в размер на 300 /триста/ лв.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания
към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото
законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това
положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването
му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на
извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно
давността срокове. С оглед горното неоснователно е възражението за издаването му извън
срока по чл. 34 ЗАНН. От друга страна моментът на връчването му на жалбоподателката
също е ирелевантен за спазване на последния.
Неоснователно е и възражението относно реда за идване на електронния фиш,
доколкото съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и
системи са както стационарните системи /прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган/, така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени
към превозно средство или временно разположени в участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния
фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното
техническо средство е +/- 3 % при движение със скорост над 100 км/ч., което е отчетено от
административнонаказващия орган в полза на водача.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Осъществен от обективна страна е съставът на административното нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на
движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално
допустимата скорост за движение на леки автомобили извън населено място от 90 км/ч.
Констатираното в случая превишение на скоростта е с 40 км/ч., доколкото процесният
автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 130
км/ч. /след приспаднатия толеранс/.
От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на процесния
автомобил е жалбоподателката В.. Следователно тя се явява административнонаказателно
отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1-во ЗДвП, предвид факта, че не
е подала в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш
декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Поради това
административнонаказателната й отговорност е ангажирана законосъобразно.
3
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината съзнавана
непредпазливост, доколкото водачът е могъл и е бил длъжен да не превишава разрешената
скорост, но въпреки това не е съобразил поведението си със законовите изисквания.
Нарушението е формално, поради което настъпването, респективно предвиждането на
общественоопасни последици в съзнанието на водача, не е част от фактическия му състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, водач, който превишава
максимално разрешената скорост извън населено място от 31 до 40 км/ч., се наказва с глоба
в размер на 300 /триста/ лв. Наложената глоба е в този фиксиран размер, при което
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в санкционната част.
С оглед изложеното, при извършената цялостна служебна проверка на атакувания
електронен фиш, съдебният състав не констатира основания за неговата отмяна или
изменение. Същият следва да бъде потвърден като правилен - законосъобразен и обоснован,
а депозираната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и предвид обстоятелството, че по делото
е депозирано единствено писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4739721, издаден от СДВР срещу А. С.
В. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лв.
ОСЪЖДА А. С. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4