РЕШЕНИЕ
гр.
София, ……… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-12 състав, в закрито заседание на 15.03.2023 г., в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Пламен Колев т. д. № 2319 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
С молба вх. № 314486 от 06.12.2022 г. от “Н.К.Б.”
ЕООД, чрез юрисконсулт Д. Д., е поискано допълване и
изменение на решение от 10.11.2022 г. по настоящото дело в частта за разноските,
като размерът на присъдените с решението разноски да бъде изменен от 650 лева
на 950 лева.
Насрещната страна не изразява становище по
молбата в предоставения ѝ за това срок.
Съдът, след като извърши проверка по
молбата за допълване на решението в частта за разноските, намира, че е налице
формирана воля по отношение на дължимостта на разноските в мотивите на
решението, поради което по съществото ѝ молбата следва да се квалифицира
като молба за поправка на ОФГ (чл. 247 ГПК), изразяваща се в пропуск да
обективира волята си по отношение на разноските в диспозитива на решението си.
Разгледана по същество, молбата за
отстраняване на ОФГ е основателна.
Производството по настоящото дело е било
образувано по искова молба на „А.К.“ ЕООД, с която е бил предявен иск по чл.116,
ал.1, т.1 от ЗМГО за признаване на
установено по отношение на ответника
извършването на нарушение на изключителното право на Д.А. върху словната марка
KYLIE с peг. № 99477 от 16.10.2017 г. от страна на “Н.К.Б.” ЕООД, посредством
рекламирането и посредничеството за продажба на интернет платформата си
WWW.OLX.BG на стоки, обозначени с изцяло или частично с марката KYLIE.
С постановеното по делото съдебно решение
№ 260671 от 10.11.2022 г. съдът е отхвърлил предявения иск, като неоснователен,
и е достигнал до заключението, че на ответника “Н.К.Б.” ЕООД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на
620 лева.
Очевидна фактическа грешка е налице в
случаите на несъответствие между вече формираната воля на съда и нейното външно
изразяване, включително и когато съдът е пропуснал да обективира волята си по
отношение дължимостта на разноските в диспозитива на решението, но такава воля
е сформирана.
При проверката се констатира, че
диспозитив относно дължимостта на разноските по делото в действителност липсва,
поради което намира, че този пропуск следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК, като се добави диспозитив в посочения в мотивите смисъл.
Искането за изменението на решението в
частта за разноските, като вместо сумата от 620 лева в полза на ответника по
делото бъдат присъдени 950 лева, съгласно направено за това искане с писмената
защита след приключване на последното по делото съдебно заседание, съдът намира
за неоснователно, по аргумент от т. 11 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 год., по
тълк. дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС.
В разясненията, дадени с тълкувателното
решение по въпроса за допустимостта на искането за присъждане на разноски след
фазата на съдебното дирене е посочено, че във фазата на устните състезания по
делото заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства
вече е приключило, тъй като пренията дават процесуалната възможност на страните
да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни
заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания
се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът
да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни
принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и
състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.
Щом отправянето на нови искания, в това
число и искане за присъждане на повече разноски, до съда е недопустимо във
фазата на устните състезания, то по аргумент от по-силното основание това е
недопустимо това искане да се направи и след това, с писмената защита.
Следователно съдът не е бил валидно сезиран с искане за увеличаване размера на
претендираните по делото разноски, поради което и искането по чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските, касателно този размер, е
неоснователно.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260671 от
10.11.2022 г. по т. д. № 2319/2020 г. по описа на СГС, VI – 12 състав, като
добавя следния диспозитив:
„ОСЪЖДА „А.К.“ ЕООД, *** да заплати на “Н.К.Б.” ЕООД, ***, сумата от 620 лева, представляваща
направени в производството разноски за възнаграждение за процесуално
представителство и защита по делото.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение № 260671 от
10.11.2022 г. по т. д. № 2319/2020 г. по описа на СГС, VI – 12 състав в частта
за разноските за сумата над 620 лв. до 950 лева.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен
срок от връчването му.