№ 202
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20251001000113 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1523 от 16.11.2024г., постановено по т.д. № 1439/2023 г., СГС, ТО, VІ- 23
състав е отхвърлил предявения от синдика на „АС – Стройнженеринг“ ООД /н./ срещу
„ЛогиСофт“ ЕООД и „АС - Стройнженеринг“ ООД /н./ иск с правно основание чл. 647, ал. 1,
т.3 от ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността
договор за покупко - продажба, сключен на 09.04.2019 г., обективиран в нотариален акт №
138, т. IV, peг. № 9248, н. д. № 611/2019 г. на нотариус И. Д.; оставил е без разглеждане
предявеният от „АС - Стройнгенеринг“ ООД /н./ срещу „ЛогиСофт“ ЕООД и „АС -
Стройнженеринг“ ООД /н./ евентуален иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ, вр. чл.108
ЗС за осъждане на ответника „ЛогиСофт“ ЕООД да предаде владението върху недвижими
имоти, находящи се в гр. София, СО, р-н „Студентски”, в шестетажна сграда- търговско-
хотелски комплекс, ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ VI-1502, от кв. 162,
местност „Студентски град“, ул. „Проф. Димитър Добрев“ №8, целият с площ от 2 187 кв.
м., представляващи СКЛАД № 1, находящ се на сутеренния етаж, на кота - 2,60 метра, в блок
„А”, /сграда/ А, на по-горе описаната сграда, със застроена площ от 74,04 кв. м. и СКЛАД №
2, находящ се на сутеренния етаж, на кота - 2,60 метра, в блок „А”, /сграда/ А, на по-горе
описаната сграда, със застроена площ от 16,41 кв. м.; осъдил е „АС - Стройнженеринг“ ООД
/н./ да заплати на основание чл.649, ал.6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата
727,60 лв., представляваща държавна такса за производството, която сума да се събере от
масата на несъстоятелността, а на „ЛогиСофт“ ЕООД на основание чл.620, ал.7 ТЗ сумата
7640 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на
1
вещи лица, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.
В законноустановеният срок по делото е постъпила от А. М.- синдик на „АС
Стройнженеринг“ АД /н./, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че
процесната сделка е изповядана при цена занижена близо 1,5 пъти спрямо данъчната оценка,
както и под пазарната, с дружество с влошено икономическо състояние в т.нар.
„подозрителен период“, в който е било неплатежоспособно. Посочва, че съдът е кредитирал
изцяло първоначалното заключение на вещото лице, като без „реални мотиви изцяло
изключва допълнителното заключение от релевантните доказателства по делото.“ Иска се
съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявените
искове бъдат уважени.
С писмения си отговор „Логисофт“ ЕООД оспорва въззивната жалба и иска съдът да
потвърди обжалваното решение.
С писмения си отговор „АС- Стройнженеринг“ ООД /н./ оспорва въззивната жалба и иска
съдът да потвърди обжалваното решение.
САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивните жалби във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът взе предвид следното:
В исковата молба на синдика на на „АС- Стройнженеринг“ ООД /н./ се излага, че с
решение № 260513/02.08.2022 г. по т.д.№ 2475/20 г. на СГС, ТО, е открито производство по
несъстоятелност на „АС- Стройнженеринг“ ООД , с определена начална дата на
неплатежоспособността - 31.12.2017 г. В хода на производството било установено, че на
09.04.2019 г. между „АС-Стройнженеринг“ ООД и „ЛогиСофт“ ЕООД е сключен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № 138, т. IV, peг. № 9248, н.
д. № 611/2019 г. на нотариус И.Д., по силата на който е прехвърлена собствеността на
следните имоти, находящи се в гр. София, СО, район „Студентски”, в шестетажна сграда-
търговско-хотелски комплекс, ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ VI-1502, от кв.
162, м.„Студентски град“, ул. Проф. д-р. Димитър Добрев“ № 8, целият с площ от 2 187 кв.
м., при граници по нотариален акт, УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица според
цитирания по - горе НА, улица, УПИ-1502, УПИ VIII общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-2320 и
УПИ V-2021, а именно: 1. СКЛАД № 1, находящ се на сутеренния етаж, на кота - 2,60 метра,
в блок „А”, /сграда/ А, на по-горе описаната сграда, със застроена площ от 74,04 кв. м., при
съседи: калкан към блок „Б”, двор, склад № 2, шахта ОВК и коридор, заедно с 1,51 %, ид.
части от общите части на бл. А, равняващи се на 14,19 кв. м, заедно със съответните ид.
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, описана по -
горе и 2. СКЛАД № 2, находящ се на сутеренния етаж, на кота - 2,60 1 метра, в блок „А”,
/сграда/ А, на по-горе описаната сграда, със застроена площ от 16,41 кв. м., при съседи:
калкан към блок „Б”, склад № 3, шахта ОВК, обслужващ коридор № 2 и склад № 1, заедно с
2
0,34 %, ид. части от общите части на бл. А, равняващи се на 3,14 кв. м, заедно със
съответните ид. части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, описана по - горе, за обща цена в размер на 48 896,00 лева. Твърди, че уговорената
продажна цена е значително по- ниска от описаната в нотариалния акт данъчна оценка на
имотите, която е в размер общо за двата недвижими имота 74 284,00 лв., която цена е също
така и значително по - ниска от пазарната, поради което счита, че е налице хипотезата на чл.
647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, а именно даденото значително надвишава полученото. Иска се съдът да
постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността разпоредителни сделки, описани в посочения нотариален акт, извършени
от длъжника в посочения в т.3 на чл. 647, ал. 1 от ТЗ срок преди подаване на молбата по чл.
625 ТЗ и ответникът „ЛогиСофт“ да бъде осъден да предаде владението на двата имота на
дружеството „АС-Стройнженеринг“ ООД.
С отговора на исковата молба ответникът „ЛаогиСофт“ ЕООД оспорва исковете с
твърдения, че преди сключване на сделките продавачът е получил от кредитиращата го
банка „Търговска банка Д“ АД писмо за ангажимент, съгласно което банката поема
ангажимент да заличи учредени в нейна полза ипотеки върху процесните имоти, в случай,
че в срок до 31.03.2019 г. постъпят 48 896 лв., която сума е била преведена и банката е дала
съгласие за заличаване на ипотеките върху тези два имота. Счита, че това обстоятелство
обосновава извод, че уговорената цена е съответна на пазарната за имотите, тъй като
банката ги е оценила в свой интерес, като не би допуснала да получил по - малко от
действителната пазарна цена. Отделно от това твърди, че при определяне на данъчната
оценка на имотите е взето предвид това, че са разположени на кота – 2.60 м. и при
ценообразуването им е взето предвид използваното по – голямо количество арматура и
бетон, което се отразява на себестойността, но не и на пазарната оценка. Счита и че
данъчната оценка служи за определяне на данъци, държавни и нотариални такси, но не и
като критерий за размера на пазарната цена. Поради местоположението им тези два имота
нямат необходимата височина и в тях не могат да влизат камиони и по – високи бусове,
което препятства пълноценното ползване и се отразява на пазарната цена. Имотите имали и
характер на принадлежност към жилище, поради което могат да бъдат придобити само от
лица, които притежават самостоятелни обекти, което ограничава кръга на потенциалните
купувачи, а по – големият от тях е бил зает със стока на трето лице по обвързваща уговорка
с продавача, което е било условие за реализиране на продажбата, които обстоятелства
оказват влияние на пазарната цена.
С отговора на исковата си молба „АС- Стройинженеринг“ ООД /н./ твърди, че за да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.647, т.3 ТЗ следва да се установи, че полученото по
сделката значително надхвърля даденото, която преценка е винаги конкретна. В тази връзка
аргументира тезата с твърдения идентични с изложените в отговора на първия ответник.
Сочи, че данъчната оценка не е равна на пазарната цена, а съгласието на банката да се
заличи ипотеката върху 2 процесните имоти при изплащане на продажната цена оборва
презумпцията на чл.647, т.3 ТЗ, като характера на имотите и предназначението им
3
ограничава кръга на потенциалните купувачи.
С допълнителната си искова молба ищецът оспорва възраженията на ответниците, относно
размера на пазарната цена с твърдения, че данъчната оценка макар и да служи за определяне
на дължимия местен данък е и минимален показател относно продажната цена на имота при
принудително изпълнение, напр. чл.717а, ал.1 ТЗ, което законово разрешение придава
значение на данъчната оценка при преценка еквивалентност на престациите при сделки,
извършени от неплатежоспособен длъжник. Счита съгласието на банката за частично
заличаване на ипотеки за ирелевантно. Твърди, че продадените имоти имат характер на
самостоятелни обекти и могат да се продават отделно без ограничения в кръга купувачи,
поради което чл.98 ЗС е ирелевантен. Относно характеристиките на имота твърди, че
същите са взети предвид при тяхното деклариране по реда на ЗМДТ и са съобразени при
определяне на данъчната оценка, която винаги е по – ниска от продажната цена.
В допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът „АС-
Стройнженерин“ ООД /н./ поддържа направените с отговора оспорвания на иска. Оспорва
направената от ищеца аналогия с чл.717а ТЗ, като твърди, че е относима единствено към
провеждане на търга за осребряване на имуществото, като освен това тези разпоредби
допускат имотът да се продаде и на цена по – ниска от данъчната му оценка, което не води
до нееквивалентност на престациите. Допълва тезата за интереса на банката с твърдения, че
е кредитор в производството по несъстоятелност с първо по ред вземане.
С допълнителния отговор на допълнителната искова молба ответникът „ЛогиСофт“ ЕООД
твърди, че законът не винаги свързва с размера на данъчната оценка еквивалентност на
престациите, в подкрепа на което е разпоредбата на чл.717ж от ТЗ, уреждаща търгове с
тайно наддаване и цената, на която проданта може да се извърши законосъобразно.
Поддържа твърдението, че извод за еквивалентност на престацията може да бъде направен
категорично от становището на кредитора „ТБ Д“ АД, който е оценил имотите като е приел
частично изпълнение на дълга по договора в размер на цената. Поддържа и развива
възраженията, че при определяне на цената от значение е това, че е ограничен броят на
купувачите, с оглед характера на имотите на несамостоятелни обекти, както и че данъчната
оценка е за административни цели и не формира цената, съобразно пазарните критерии,
които могат да бъдат различни, с оглед конкретиката на пазара и субектите, които участват в
него.
САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 09.04.2019 г. между „АС-Стройнженеринг“ ООД, като
продавач, и „ЛогиСофт“ ЕООД, като купувач, е сключен договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № 138, т. IV, peг. № 9248, н. д. № 611/2019 г., по силата на
който е прехвърлено правото на собственост на следните недвижими имоти, находящи се в
гр. София, СО, р-н „Студентски”, в шестетажна сграда-търговско-хотелски комплекс,
ресторант и подземен гараж, изградени в УПИ VI-1502, от кв. 162, м. „Студентски град“, ул.
Проф. Д-р. Димитър Добрев“, целият с площ от 2 187 кв. м., при граници по нотариален акт,
УПИ VII-1502 и УПИ V-2021, а по скица според цитирания по - горе НА, улица, УПИ-1502,
4
УПИ VIII общ., УПИ Х-4118, УПИ XI-2320 и УПИ V-2021, а именно: 1. СКЛАД № 1,
находящ се на сутеренния етаж, на кота - 2,60 метра, в блок „А”, /сграда/ А, на по-горе
описаната сграда, със застроена площ от 74,04 кв. м., при съседи: калкан към блок „Б”, двор,
склад № 2, шахта ОВК и коридор, заедно с 1,51 %, ид. части от общите части на бл. А,
равняващи се на 14,19 кв. м, заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, описана по - горе и 2. СКЛАД № 2, находящ се
на сутеренния етаж, на кота - 2,60 метра, в блок „А”, /сграда/ А, на по-горе описаната сграда,
със застроена площ от 16,41 кв. м., при съседи: калкан към блок „Б”, склад № 3, шахта ОВК,
обслужващ коридор № 2 и склад № 1, заедно с 0,34 %, ид. части от общите части на бл. А,
равняващи се на 3,14 кв. м, заедно със съответните ид. части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, описана по - горе, за цена в общ размер 48 896,00
лева с ДДС.
С решение № 260513/02.08.2022 г., постановено по т. д. № 2475/2020 г. на СГС, ТО, е
открито производство по несъстоятелност на „АС- Стройнженеринг“ ООД , с определена
начална дата на неплатежоспособността- 31.12.2017 г. Молбата по чл.625 ТЗ за откриване на
производството по несъстоятелност е подадена през 2020 г. ,което води до извода, че
сделката е извършена в 2 - годишния срок по чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и след началната дата на
неплатежоспособността, поради което попада в обхвата на посочената разпоредба и искът е
предявен в срока по чл.648, ал.1 от ТЗ- в срок от 2 години от постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
С писмо за ангажимент от 03.01.2019 г. „Търговска банка Д“ АД е поела ангажимент в
случай, че в срок до 31.03.2019 г. по сметката й постъпи сумата от 48 896 лв.- да заличи
учредената в нейна полза договорна ипотека по отношение на склад № 1 и склад № 2.
С молба- съгласие поради изпълнение на поетия с писмото ангажимент, банката е дала
съгласие за заличаване на договорната ипотека.
Разпитаният като свидетел по делото А.Г.- технически директор на „ЛогиСофт“ ЕООД,
заявява, че процесните помещения са ползвани от др. човек, който е споменавал, че има
уговорка да ги ползва, но след като закупили те били освободени. Помещенията били на
замазка и подов шлайфан бутон, като през тях минава канализацията на сградата и част от
водопроводната канализация. До помещенията има пешеходен достъп през една врата, като
пред втората врата има паркомясто, на което има постоянно паркирана кола, което
затруднява товаро- разтоварителните дейности. Пряко с автомобил не може да се стигне до
помещенията, поради което при изнасяне на продукцията всичко се изнася ръчно през
рамата до кота 0 на улицата и оттам се товари на камиони с падащ борд.
За установяване на реалната пазарна стойност на имотите по делото са изслушани и приети
първоначална и допълнителна съдебно – оценителни експертизи, извършени от вещото
лице О. П..
За да изготви първоначалното си заключение, на 18.02.2024г. вещото лице е извършило
оглед на процесните два склада, при който е установила, че те са разположени в сутеренна
5
на сградата, където освен складове се намират и паркоместа; достъпът до сутерена се
извършва посредством вътрешна стълбищна клетка и асансьор, както и по рампа, ползвана
за достъп до подземните паркоместа, но само от леки автомобили, но не и от товарни, което
води до ограничен достъп до складовете; по таваните на подземните гаражи и складове има
множество инсталационни скари, вентилационни инсталации и др.;, поводете на складовете
са с циментова замазка, стените са на мазилка. При оценката на пазарната стойност на
процесните помещения основната експертиза е използвала метода на амортизираната
възстановителна стойност и метода на прихода, с приложен корекционен коефициент за
индексация на получената стойност – средни офертни цени на района на наемите, поради
липса на пазарни аналози. В таблицата на аналозите вещото лице е заложило и коефициент
за функционалност и всички аналози са намалени с 20%, поради влошена функционалност
на оценявания имот- наличие на инсталации и затруднена комуникация с улицата и със
стълбищната клетка. Така определена към април 2019 г. - момент на сключване на
процесния договор, стойност на склад № 1 в размер 48 480 лв. и на склад № 2 в размер 10
800 лв. с ДДС или общо 59 280 лв. с ДДС.
При изготвяне на заключението по допълнителната съдебно – оценителна експертиза,
вещото лице е работило по една единствена реална сделка по представен от ищеца
нотариален акт № 66, том 1, рег. № 699, дело № 57 от 18.09.2019 г., тъй като предмет на
останалите представени нотариални актове са складове с характеристики, несъответни на
процесните имоти, поради което и негодни за сравнение по приетите оценителни стандарти.
На база тази единствена реална сделка вещото лице е посочило обща стойност на имотите:
86 040 с ДДС- при доброволна реализация, и 78 516 лв. с ДДС- при принудителна
реализация, която стойност следва да се намали с коефициент за функционалност 20 %, в
случай, че имотът, който е изследван не е с посочените за процесните имоти влошени
показатели за функционалност ( разпит на вещото лице в съдебно заседание на 24.10.2024 г.,
л.199 от делото).
Пред настоящата съдебна инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК,
САС,ТО, 5 състав намира от правна страна следното:
За да постанови решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата съдена инстанция споделя и към които на основание чл.272 ГПК препраща, като
относно изложените във въззивните жалби доводи намира следното: .
Съгласно чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, могат да бъдат обявени за недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, извършени от длъжника в двугодишен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността,
възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.
Основателността на претенцията е обусловена от установяване наличието на следните
елементите: сключена възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля
стойността на полученото; сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаването на
6
молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по- рано от датата на неплатежоспособността.
В случая атакуваната възмездна сделка от 09.04.2019 г. е извършена в двугодишен период
преди подадената на 15.12.2020 г. молба по чл. 625 от Т3 и е след определената с решението
по т. д. № 2475/2020 г. по описа на СГС, ТО, VІ- 1 състав начална дата на
неплатежоспособността- 31.12.2017 г., което води до извода, че възмездната сделка е
извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и не по-рано от
датата на неплатежоспособността.
Спорно по делото е дали даденото по процесната сделка "значително надхвърля
полученото".
В практиката на ВКС- решение № 106/31.05.2013 г. по т. д. № 388/2011 г., ТК, II ТО, се
приема, че равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на
сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като пълен
идентитет между цената на даденото и цената на полученото по сделката. Те следва да са
съпоставими и съответстващи на цените на конкретните стоки (имущество) през
релевантния период. Наличието на неравностойност, т. е. несъответствие на платената цена с
действителната стойност на придобитото, не съставлява самостоятелно основание за
прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието
следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е
"значително" - нито като абсолютна стойност (напр.: разлика от 5000 лв.), нито като процент
или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е значителна и дали тя
обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки конкретен случай, като при
разпоредителни сделки с недвижим имот еквивалентността на престациите се преценява
чрез съпоставяне на реалната пазарна стойност на имота към момента на сключване на
договора със стойността на насрещната престация на приобретателя, уговорена при
сключване на сделката- в този смисъл е решение № 1/22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. по
описа на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60095/07.02.2022 г. по т. д. № 1728/2020 г. по описа на
ВКС, ТК, I т. о. Въпросът налице ли е еквивалентност между разменените престации или
даденото от длъжника надвишава по действителна стойност полученото е фактически, а не
правен и е изцяло в зависимост от конкретните данни по делото.
Относно пазарната оценка на имота /като критерий, спрямо който се прави преценка за
еквивалентност на престациите/ по делото е изготвено първоначално заключение на
съдебно- оценителна експертиза, в което вещото лице е приело, че пазарната цена на
процесните два склада е в размер на сумата от общо 59 280 лв. с ДДС, при продажна цена в
размер на 48 896 лв. с ДДС, т. е. сделката сключена между страните е с 17 % по- ниска от
пазарната за подобен вид имот. С допълнителното си заключение вещото лице е приело, че
пазарната цената на процесните два склада е 86 040 лв. с ДДС- при доброволна реализация,
и 78 516 лв. с ДДС- при принудителна реализация.
Противно на изложеното от жалбоподателят, при преценката дали даденото по процесната
сделка "значително надхвърля полученото", първоинстанционният съд е изложил „реални
мотиви“, кредитирайки приетото по делото първоначално заключение на съдебно-
7
оценителната експертиза. Както правилно е приел и Софийски градски съд, при определяне
пазарната стойност на имотите следва да се кредитира заключението на първоначалната
съдебно- оценителна експертиза, което е изготвено на база метода за амортизираната
възстановителна стойност и метода на прихода, при приложен корекционен коефицент за
индексация на получената стойност- средни офертни цени на района за наеми, поради
липсата на пазарни аналози, и при приложен коефицент на функционалност. Макар, че
методът на пазарните аналози дава по- близка до реалната пазарната стойност, то в случая
той е неприложим поради липсата на поне три аналога, отговарящи на характеристиките на
процесните два имота, при наличието на които само, според вещото лице, той би бил
приложим.
При тази констатация, правилно първоинстанционният съд, отчитайки и че с продажната
цена е погасен частично дълг на несъстоятелното дружество към привилегирован негов
кредитор, с което са спестени лихви и въпреки, че е намалял актива е намалял и пасива, е
приел, че не може да бъде обоснован извод за значителност на неравностойността.
Ето защо и и при липсата на доказателства, че даденото по процесната сделка "значително
надхвърля полученото", предявеният на основание чл. 647, ал.1, т.3 ТЗ иск следва да бъде
отхвърлен, а евентуалния иск с правно основание чл.649, ал.2 ТЗ, вр. чл.108 ЗС, не следва да
бъде разглеждан, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, чието
решение следва да бъде потвърдено.
ПО съдебните разноски:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 620, ал.7 ТЗ, „АС- Ссройинженеринг“ ООД следва да
бъде осъдено да заплати на „ЛогиСофт“ ЕООД направените и във въззивното производство
разноски в размер на 1100 лв.- заплатен адв. хонорар.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 649, ал.6 ТЗ „АС- Стройинженеринг“ ООД /н./ следва
да бъде осъдено да заплати по сметката на Софийски апелативен съд държавна такса в
размер на 363,80 лв.
Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1523 от 06.11.2024г. на СГС, ТО, VІ- 23 състав по т.д. №
1439/2023г.
ОСЪЖДА „АС- Стройинженеринг“ ООД /н./ да заплати на осн. чл. 649, ал.6 ТЗ по сметката
на Софийски апелативен съд сумата от 363,80лв.- държавна такса, която да се събере от
масата на несъстоятелността.
8
ОСЪЖДА „АС- Стройинженеринг“ ООД /н./ на осн. чл. 620, ал.7 ТЗ да заплати на
„ЛогиСофт“ ЕООД направените и във въззивното производство разноски в размер на
1100лв.- заплатен адв. хонорар, която да се събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9