Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1403/1.8.2018г. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На двадесет и шести юли Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 3018 описа за две хиляди и осемнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 339581-F374515/04.06.2018г.
на Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на Деница
Веселинова Койчева, в т.ч. ЕТ „Дева- Деница Койчева е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.179 от ЗДДС.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество
против НП № 339581-F374515/04.06.2018г. на Директор на Дирекция “Обслужване”
при ТД на НАП - Варна, издадено на основание чл.53 вр. чл. 83 от ЗАНН.
С жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление. Въззивницата счита, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Счита за нарушени чл.34 ал.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи, че дружеството не осъществява дейност и не
са засегнати каквито и да било интереси. Изразява становище , че е налице
маловажен случай на административно нарушение. Моли за отмяна на НП.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.
По същество се поддържат основанията за отмяна на
наказателното постановление, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По съществото на
делото моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното :
На 17.01.2018г.
при проверка в информационния масив на ТД на НАП било установено , че ЕТ „Д.– Д.К.“
, представлявано от въззивницата Койчева, като регистрирано лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си да подаде в
срок до 15.01.2018г. справка- декларация по ЗДДС за период 01.12.2017г.-
31.12.2017г.
Тъй като
законоустановения срок за подаване на
справката- декларация бил
изтекъл, на 27.02.2018г. данъчен
служител съставил акт за установяване на административно нарушение. В обстоятелствената му част било описано
установеното по отношение на данъчния период и неподаването на справка-
декларация, като била посочена правна квалификация по чл.125 ал.5 от ЗДДС.
Акта за установяване
на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на управителя на
дружеството на 21.03.2018г., като в
съдържанието му не били отразени възражения. Възражения не постъпили и в
тридневния срок по административнонаказателната преписка.
Впоследствие, на
04.06.2018г. въз основа на акта било издадено НП, като за нарушението на
разпоредбите на чл.125 ал.5 от ЗДДС на търговеца било наложено административно
наказание на основание чл.179 от същия закон.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства –
извлечение от информационния масив на ТД НАП;
справка за задължено лице от НАП
и др.
При проверка на съставения акт за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното
постановление е било издадено в двумесечен срок от съставянето на АУАН, т.е.
спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили
фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка е било
приложено извлечение от информационния регистър, с което по АНП са събрани доказателства
в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието
на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗДДС.
Административно наказващият орган правилно,
въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено
административно нарушение и след подробно описание на фактическата обстановка,
възприемайки я изцяло така, както е била установена от данъчните органи.
Правилно е определен законовия текст, чийто състав е осъществен. Правилно, при
определяне на наказанието, което следва да се наложи административно наказващия
орган е съобразил, че административното наказание, за да съответства на
тежестта на извършеното нарушение следва да бъде определено в неговия минимален
размер.
Що се отнася до формулираното с жалбата искане
за отмяна на наказателното постановление, съдът намери същото за неоснователно,
предвид на следното:
С жалбата въззивницата счита, че е нарушен чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение,
доколкото нарушението и нарушителя са били установени на 17.01.2018г. и акт за
установяване на административно нарушение е съставен на 27.02.2018г. – в
рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Счита се за нарушен и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не
са посочени фактическите и правни констатации за издаване на АУАН, както и
липсват мотиви за установяване на вината за извършване на нарушението.
По така наведеното възражение съдът намира за нужно да
отбележи, че при служебната проверка на наказателното постановление не
констатира да са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до
отмяна на постановения краен акт.
При правилно установени факти от обвинението и
прецизирана правно квалификация, правилно е била определена санкционната норма
на ЗДДС.
Възведеното обвинение е срещу едноличния търговец „Дева-
Деница Койчева”, т.е. извършител на
административното нарушение и санкционирано лице е лице, у което липсват
субективни прояви. Предвид горното по отношение на юридически лица не може да
се изследва въпрос за вина в проявните й форми.
На последно място се сочи, че дружеството не осъществява
дейност и не са засегнати каквито и да било интереси. Налице е маловажен случай
на административно нарушение.
Установените
по делото факти не припокриват хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния
случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и в този смисъл
правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното
административно нарушение.
Касае се за съществено закъснение за подаване на
декларацията, като от нито едно доказателство по делото не може да се сформира
извод за предприети действия от страна на едноличния търговец по привеждане на
дейността на търговеца в съответствие с изискванията на закона- към момента на
съставяне на АУАН, а и към датата на провеждане на въззивното производство няма
данни декларация да е била подадена.
След като констатира съответствието на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление с
изискванията на материалния и процесуалния закон, и след като обсъди
възраженията, наведени с жалбата и намери същите за неоснователни, съдът
потвърди НП като правилно и законосъобразно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: