РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Габрово, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Благовеста Костова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Пл. П. Д.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224200600121 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Д.Д. в
качеството й на служебен защитник на подсъдимия Ц.И.Д. срещу Присъда
№36 от 15.06.2022г., постановена по НОХД № 331/2022г. на РС- Габрово.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия Ц.Д.
за виновен в това, че около 21.00 часа на 07.09.2021г. в района на
бензиностанция "Ромпетрол", находяща се на ул.”Христо Смирненски” в
Габрово, управлявал лек автомобил марка *** с рег.№ *** с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 3,04 на хиляда, установено по
надлежния ред, след като е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК със
Споразумение №214/16.04.2018г по НОХД №381/2019г по описа на РС-
Габрово, в сила от 16.04.2019г, като за извършеното престъпление по чл.
343б, ал. 2 от НК и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал. 1 от
НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, както и да заплати ГЛОБА в полза на държавата в размер на
1000.00лв.
На основание чл.343г от НК първоинстанционният съд е лишил Ц.Д. от
право да управлява МПС за срок от четири години.
Със същата присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия
Ц.Д. за виновен в това, че около 21.00 часа на 07.09.2021г. в района на
бензиностанция "Ромпетрол", находяща се на ул.”Христо Смирненски” в
1
Габрово, управлявал лек автомобил марка *** с рег.№ ***, в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка "Временно отнемане
свидетелството за управление на МПС", наложена му със Заповед № 21-0311-
000051/29.04.2021 г. на полицейски инспектор от РУ - Павликени при ОД на
МВР - Велико Търново, като за извършеното престъпление по чл. 343в, ал.З
във вр. с ал.1 от НК и на основание чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал.1
от НК му е наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, както и да заплати ГЛОБА в полза на
държавата в размер на 600.00лв.
На основание чл.23, ал.1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е
определил на подсъдимия Ц.И.Д. едно общо наказание в размер на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23, ал.2 от НК към
така определеното общо наказание съдът е присъединил и санкцията
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, както
и на основание чл.23, ал.3 от НК, присъединил и наказанието глоба в полза на
държавата в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от адв. Д. в качеството й на
служебен защитник на подсъдимия Д., като несправедлива. Прави се искане
присъдата да бъде изменена, като бъдат намалени наложените наказания.
В съдебно заседание подсъдимият Ц.Д. се явява със своя договорен
защитник адв. Д.Ц., който поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения. Счита, че наложеното на Д. наказание е прекалено тежко и
моли същото да бъде намалено.
Подсъдимият моли наказанието му да бъде намалено, защото съпругата
му продавала по битаците и той трябвало да я кара с автомобила.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник
адв.Д.Д. от ГАК. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
2
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия Д., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъпленията по чл.343б, ал.2 от НК и чл. 343в, ал.З
във вр. с ал.1 от НК , за което го е признал за виновен.
За извършеното престъпление по чл.343б, ал.2 от НК съдът е определил
наказание от четири години и шест месеца, което е редуцирал по правилата
на чл.58а, ал.1 от НК и е наложил на подсъдимия Д. наказание от три години
лишаване от свобода и глоба в размер на 1000.00 лева, като е приел, че е
налице изключителен превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Въззивният съд изцяло споделя този извод на РС-Габрово. Подсъдимият като
деец се отличава с висока степен на обществена опасност. Същият
многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления за които му е
налагано наказание лишаване от свобода и същото е търпяно ефективно.
Видно от справката от картона на Д./стр.60-62 от ДП/, същият има множество
нарушения на ЗДвП, като водач на МПС за които е наказван по
административен ред. Въпреки обремененото му съдебно минало, Д.
системно употребява алкохол и споделя пред РС-Габрово ,че има проблем с
това, но ,че до сега не го е осъзнавал.Подсъдимият не работи и няма трудови
доходи. Изложеното до тук сочи, че наложените до момента наказания на Д.
не са постигнали целите на личната превенция.На следващо място,
въззивният съд намира, че деянието на Д. също се отличава със завишена
степен на обществена опасност. Подсъдимият е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта шест пъти над разписаната в закона норма,
в срока на лишаването му от право да управлява МПС, бил е силно повлиян
от употребения алкохол, управлявал е автомобила в оживена градска част и в
това си състояние е представлявал опасност за живота и здравето на
останалите участници в движението по пътищата.Завишената степен на
обществена опасност на деянието се определя и от поведението на
подсъдимия, който веднага след като е разбрал, че ще бъде проверен от
полицейските органи е опитал да прикрие употребеното от него количество
3
алкохол, като изпие една бира.По изложените съображения, настоящият
съдебен състав намира за правилно и законосъобразно, наложеното на Д.
наказание за извършеното от него престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
В тази връзка, правилни са изводите на решаващия съд за налагане на Д.
на наказание по чл.343г от НК, а именно лишаване от право да управлява
МПС за срок от четири години. Въззивният съд счита, че подсъдимия Д. не
съзнава противоправността на поведението си, поради, което същият след да
бъде лишен от право да управлява МПС за продължителен период от време.
За извършеното престъпление по чл.343в, ал.3 във вр. с ал.1 от НК
съдът е определил наказание от две години и шест месеца, което е редуцирал
по правилата на чл.58а, ал.1 от НК и е наложил на подсъдимия Д. наказание
от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 600.00 лева, като е
приел, че е налице изключителен превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Въззивният съд счита, че така определеното наказание е
правилно и законосъобразно по изложените съображения за извършеното от
Д. престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
РС-Габрово правилно е приложил материалния закон, като на
основание чл.23, ал.1 от НК е определил на подсъдимия Д. едно общо
наказание за изтърпяване от три години лишаване от свобода, към което
наказание е присъединил наказанието глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.
Правилно е приложен материалния закон и при групирането на
настоящата присъда с тази наложена на Д. с определение по споразумение
№64/17.12.2021г. по НОХД № 265/2021г. на РС-Павликени. Определеното
общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода Д. след да
изтърпи при първоначален строг режим.Видно от справката му за съдимост,
със споразумение №214 от 16.04.2019г. по НОХД № 381/2019г. на РС-
Габрово на Д. е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода,
което същият е изтърпял ефективно в затвора Ловеч на 12.09.2019г. Към
момента на инкриминираните и групирани деяния не са били изминали пет
години от изтърпяването му, поради което на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
ЗИНЗС наказанието по групираните присъди Д. следва да изтърпи при
първоначален строг режим.
РС-Габрово е съобразил разпоредбата на чл.23, 2 от НК и е
присъединил към определеното общо наказание от три години лишаване от
свобода по отношение на Д. и наложените наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 36 от 15.06.2022г. постановена по
НОХД № 331 по описа за 2022г. на Габровски районен съд, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5