РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. П., 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20251230100599 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба,
депозирана от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“
№ 3б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Д. Г. З., ЕГН: **********, с адрес с.
Я., ул. „П.“ № 18, общ. П. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 2, ап. 5,
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
винаги от двама управители Светослав Николаев Николов, Цветелина Г. Станева, Ярослав
Кжищоф Чулак.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в
VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40027932897 от 27.08.2024 г.,
сключен между ищцата и „Профи Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането
на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4960 лева, е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност да
бъде прогласена.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество е постъпил
писмен отговор, в който признава предявения иск. Прави искане по реда на чл.78, ал.2 от
ГПК в тежест на ответника да не бъдат възлагани разноски.
1
В съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, но от процесуалния му
представител е депозирано искане, в което поддържа предявения иск, като предвид
признанието на иска в отговора на исковата молба, моли съда да се произнесе с решение по
чл.237 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител.
Предвид признанието на иска от страна на ответника, процесуалният представител на
ищцовата страна е извел искане за постановяване на решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
В конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237,
ал. 1 от ГПК.
Направено е изрично признание от ответника на предявения против него иск по чл.
26 от ЗЗД.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявената претенция, с която
се иска да се приеме, че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит № 40027932897 от 27.08.2024 г., сключен между ищцата и „Профи
Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 4960 лева, е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, както и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност да бъде прогласена, за основателна и
доказана, поради което и следва да бъде уважена.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна
такса в размер на 198,40 лева.
В производството по делото ищецът е представляван от адв. Д. М. въз основа на
сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското
възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.
По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза на адв.
М., съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела С427/16 и С-428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от
предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички
2
случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла
на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело С-
438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр.
член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключване на същото в едно открито съдебно
заседание без явяване на процесуалните представители и ангажиране на доказателства,
както и изричното признание на иска, съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата, в полза на адв. Д. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 300
лева. На основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен
ДДС, тъй като адв. Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да
се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод
за завеждане на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от
Договор за потребителски кредит № 40027932897 от 27.08.2024 г., сключен между Д. Г. З.,
ЕГН: ********** от с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18 и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители Светослав Николаев
Николов, Цветелина Г. Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 4960 лева, поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11,
чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано винаги от двама управители Светослав Николаев Николов, Цветелина Г.
Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати на Д. Г. З., ЕГН: ********** от с. Я., общ. П.,
ул. „П.“ № 18, сумата от 198,40 (сто деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лева,
представляваща направени по делото разноски.
3
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама управители Светослав Николаев
Николов, Цветелина Г. Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати на адв. Д. В. М. от АК
– П., с адрес на адвокатската кантора гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, сумата от 360 (триста
и шестдесет) лева с вкл. ДДС, за осъществената от последния в полза на ищеца Д. Г. З., ЕГН:
********** от с. Я., общ. П., ул. „П.“ № 18, безплатна адвокатска помощ в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4