№ 978
гр. Варна , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Д. Т. П. срещу Определение № 264487 от
14.12.2020г. по гр.д. № 13606/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с което на основание
чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото, като процесуално недопустимо.
В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост
на определението, поради това, че в диспозитива на решението по гр.д. № 289/2018г. по
описа на ВОС липсва произнасяне по предварителния договор. Следователно с това
решение не е формирана СПН, поради което произнасянето по това правоотношение е
отнесено по настоящото дело. Изпълнително дело № 597/2018г. по описа на ЧСИ Захари
Димитров няма отношение към настоящия спор. Ето защо отправил искане за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на разглеждането му.
В отговор на жалбата, ответниците оспорват доводите в нея и излагат други, с които
обосновават правилност и законосъобразност на определението. Твърдят, че за ищеца не е
налице правен интерес от установителния иск, доколкото страните понастоящем не са
съсобственици на имота, който е изключителна собственост на трето лице – „Спедстрой“
ЕООД, на което дружество е възложен с постановление за възлагане от 25.09.2020г., както и
не е обоснован правен интерес от иска с оглед влязлото в сила решение по гр.д. №
289/2018г. по описа на ВОС, обвързващо страните. Отправили искане в тази връзка
определението да се потвърди.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
1
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Д. Т. П. срещу П. Т.
С., С. С. С. и Г. С. Я. положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на 11/27 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Варна на ул. „Драгоман“ № 41,
представляващ северната къща, състояща се от антре, три стаи, хол, коридор, изба по
коридора и две стаи, таван и пристройка, с ид. 10135.1504.222.1, заедно с ½ ид.ч. от
дворното място, цялото с площ от 683.18 кв.м., с ид. 10135.1504.222, придобити на
основание универсално завещание от Стоянка Вълчева П.а, обявено на 09.08.2011г.
В исковата и уточняващи молби са наведени фактически твърдения, че с влязло в
сила решение по гр.д. № 1782/1996г. по описа на ВРС, ХII-ти състав е допусната и
извършена делба на процесния имот между страните физически лица, при квоти: 4663/18651
за ищеца; 13298/18651 за Стоянка П.а и 690/18651 за Г.Я.. Със саморъчно завещание,
обявено на 09.08.2011г. Стоянка П.а завещала на сина си Д.П. цялото си имущество. Въз
основа на издаден изпълнителен лист по решението за извършване на делба е образувано
изп.д. № 597/2018г. по описа на ЧСИ Захари Димитров, по което като взискатели са
конституирани наследниците на починалата Стоянка П.а. За собствените на ищеца 11/27
ид.ч. П.С. се е снабдила с КНА № 149/29.10.2009г. и с оглед породения между страните спор
за собственост, отправил искане за разрешаването му със СПН.
В отговор на исковата молба ищците оспорили допустимостта на предявените искове
като лишени от правен интерес от провеждането им, с аргумент, че между същите страни е
налице висящ спор по гр.д. № 289/2018г. по описа на ВОС, по което е постановено решение,
с което на основание чл. 30 от ЗН е възстановена запазената част на П.С. от наследството на
Стоянка П.а, п. 18.08.2009г. в размер на 1/3 ид.ч. от наследството, чрез намаляване на
извършеното на 10.06.2008г. в полза на Д.П. и обявено на 09.08.2011г. универсално
завещателно разпореждане от Стоянка П.а до размера на 1/3 ид.ч., както и на основание чл.
108 от ЗС по предявения от П.С. срещу Д.П. иск е прието за установено в отношенията
между страните, че първата е собственик на 1/3 ид.ч. от 13298/18651 ид.ч. от жилищна
сграда с ид. 10135.1504.222.1 на ул. „Драгоман“ № 41, както и дворното място с ид.
10135.1504.222, придобити на основание наследяване след възстановяване на запазената й
част от наследството на Стоянка П.а, като Д.П. е осъден да предаде владението върху
същите ид.ч. Предметът на двете дела в установителната им част е идентичен, като се
разрешават едни и същи въпроси, поради което за ищеца не е налице правен интерес от
установителния иск за собственост. Противното би довело до постановяване на две
различни решения.
По същество заявили, че няма спор между страните по фактите: че П.С. е собственик
на 1/3 ид.ч. от 13298/18651 ид.ч. от къщата и 13298/37302 ид.ч. от цялото дворно място от
2
имота на основание наследяване на майка си; останалата част от 2/3 ид.ч. от 13298/18651
ид.ч. от къщата и 13298/37302 ид.ч. от цялото дворно място е собственост на ищеца на
основание завещателно разпореждане; а Галина и С.С.и не са носители на вещни права
върху имота. Отправили искане поради това производството по делото да се прекрати.
С Определение от 26.02.2020г. производството по делото било спряно до
приключване с окончателен акт на гр.д. № 289/2018г. по описа на ВОС, на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Възобновено е с определение от 01.07.2020г.
Междувременно е установено, че с Постановление за възлагане от 25.09.2020г. на
ЧСИ Захари Димитров по изп.д. № 597/2018г. 96.30% от правото на собственост върху
спорния имот е възложен на „Спедстрой“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 393 850 лв.,
припадаща се за изплащане дяловете на останалите съделителите и отговаряща на
придобитата част от имота.
С последна уточняваща молба ищецът посочил, че правният му интерес от
установителния иск е обусловен от предварителен договор за покупко продажба от
02.07.2007г., с който Стоянка П.а обещала да му продаде собствените си идеални части от
процесния имот за сумата от 40 000 лв. От 2007г. до настоящия момент е изтекъл срокът на
дългата придобивна давност. Заявил, че това е новото придобивно основание, от което
произтича правния му интерес. Отправил искане за приемане за установено, че е собственик
на 26/27 ид.ч. от правото на собственост.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Няма спор между страните, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1782/1996г. по
описа на ВРС, ХII-ти състав е допусната и извършена делба на процесния имот между
съсобствениците и при квоти за всеки, както следва: 4663/18651 за ищеца; 13298/18651 за
Стоянка П.а и 690/18651 за Г.Я..
С влязло в сила решение между страните по делото по гр.д. № 289/2018г. по описа на
ВОС след възстановяване на запазената част на П.С. от наследството на Стоянка П.а чрез
намаляване на извършеното от последната завещателно разпореждане в размер на 1/3 ид.ч.,
е прието за установено в отношенията между страните, че П.С. е собственик на 1/3 ид.ч. от
признатите на наследодателя права в съсобствеността върху процесните сграда и земя с
решение по гр.д. № 1782/1996г. по описа на ВРС, XII-ти състав. Ответниците не оспорват,
че разликата от 2/3 от правата на Стоянка П.а са придобити от ищеца Д.П. на основание
саморъчно завещателно разпореждане на наследодателя от 10.06.2008г. Съделителката Г.Я.
от своя страна е прехвърлила правата си на „Спедстрой“ ЕООД. Решението е влязло в сила
на 04.05.2020г.
При изпълнение на съдебното решение, с което е постановено имотът да бъде
изнесен на публична продан са отчетени правата на правоимащите страни, съобразно
3
измененията им настъпили след влизане в сила на решението по извършване на делбата, в
т.ч. и конститутивния ефект на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 30
от ЗН, както следва: за П.С. – 23.77%, за Д.П. при отчитане на намаляването по чл. 30 от ЗН
– 72.53% и за „Спедстрой“ ЕООД – 3.70%. Отчетено е, че лицата С.С. и Г.Я. не притежават
права, нито същите заявяват такива в настоящото производство.
При така установените права в отношенията между ищеца и ответниците, съдът
приема, че ищецът не разполага с правен интерес от предявения установителен иск по
отношение на 11/27 ид.ч., за които П.С. се е снабдила с КНА № 149/29.10.2009г. Влязлото в
сила решение по гр.д. № 289/2018г. по описа на ВОС има действие за напред /от
04.05.2020г./ и установеното с него в отношенията между страните не може да се оспорва
въз основа на факти, възникнали преди приключване на устните състезания по делото, по
което е постановено, с оглед преклудиращото действие на СПН на решението.
Преклудирано поради това се явява и въведеното от ищеца по недопустим процесуален ред
ново основание на иска с последната уточняваща молба – придобивна давност от 2007г. и
неоснователен е доводът в частната жалба, извлечен от предварителния договор от 2007г. С
това решение е установено, че П.С. е собственик на 1/3 от квотата на наследодателя в
делбата. За останалите 2/3 от квотата на Стоянка П.а няма спор между страните, че се
притежават от ищеца Д.П., като облагодетелствано лице по завещанието. При липса на спор,
не е налице и правен интерес от установителния иск за собственост.
Същевременно е установено по делото, че с влязло в сила на 07.12.2020г.
постановление за възлагане на ЧСИ, процесният имот е възложен на купувача от
публичната продан „Спедстрой“ ЕООД, който понастоящем се легитимира като собственик
на целия имот. Като предявен срещу един от бившите съсобственици на имота, както и
срещу лица незавяващи права върху имота, установителният иск е недопустим поради липса
на правен интерес от провеждането му и на това основание.
В заключение, обжалваното определение е законосъобразно, а частната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемите следва да се присъдят разноски за
частното производство в доказания размер на платеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Д. Т. П. срещу Определение № 264487
от 14.12.2020г. по гр.д. № 13606/2019г. по описа на ВРС, VIII-ми състав, с което на
основание чл. 130 от ГПК е върната като недопустима исковата му молба предявена на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, а образуваното въз основа на нея съдебно производство –
4
прекратено.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Т. П. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Т. С. с ЕГН **********, Г. С. Я. с ЕГН ********** и С. С. С. с ЕГН
********** общо сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща съдебни
разноски по настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5