Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 05.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5198 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.08.2019 г. по гр.д. № 1412/17г.,
СРС, І ГО, 42 с-в е отхвърлил исковете с правно основание чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД, предявени
от И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН **********
и двете с адрес *** срещу К. П.Г.,
ЕГН **********,***, Н.М.Г., ЕГН **********
и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани
на основание чл.227 от ГПК/, с адрес с.Лозен, ул."******, за прогласяване
недействителност поради привидност на сделка договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 191 по нот. дело № 971/29.10.2013 г. по описа на нотариус В.И.с
район на действие СРС относно 3/4 идеални части от следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 44063.6222.23.2,
сграда с идентификатор
44063.6222.23.3 и 400/905 идеални
части от недвижим имот с идентификатор 44063.6222.23. Отхвърлил е
исковете с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, предявени
от И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН **********
и двете с адрес с.Лозен,у л."******срещу
К. П.Г., ЕГН **********,***, Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й
представител Н.Г. /конституирани на основание чл.227 от ГПК/, с адрес: с.Лозен, ул."******, за обявяване за действителен на прикрит договор
за дарение относно 3/4 идеални части
от следните недвижими имоти сграда с
идентификатор 44063.6222.23.2, сграда с
идентификатор 44063.6222.23.3 и 400/905
идеални части от недвижим имот с идентификатор 44063.6222.23. Прекратил е производството по гр.дело № 1412/2017 г.
по описа на Софийския районен съд, в частта,относно предявените искове за 1/4
ид.ч. от описаните недвижими имоти поради недопустимост на производството.
С определение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г., СРС, І ГО, 42
състав е допълнил решение №
199730/22.08.2019 г., постановено по гр.дело № 1412/2017 г. по описа на Софийския районен съд,в частта за разноските, като
е осъдил И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С.,
ЕГН ********** и двете с адрес *** да
заплатят на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.З и ал.4 от ГПК на Н.М.Г.,
ЕГН **********, Л.С.Г., ЕГН **********,
чрез законния й представител Н.М.Г. и двете с адрес ***, сумата от 500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Оставил е без уважение искането на К.
П.Г. за допълване на решението в частта за разноските.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищците И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН
********** и двете с адрес ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Р.А.,***
с мотиви, изложени в жалбата. Ищците твърдят, че по силата да договор за
покупко-продажба С.Д.К.и съпругата му С.К.са продали на ответника С.П.Г.,
починал, с наследници по закон Н.Г. и Л.Г., представлявана от законния си
представител Н.Г. и К.Г. следните
недвижими имоти: сграда с идентификатор 44063.6222.23.2, сграда
с идентификатор 44063.6222.23.3 и 400/905
идеални части от недвижим имот с идентификатор 44063.6222.23. Твърди се, че с
разпореждането на общите на страните наследодатели С.Д.К., починал на 17.09.2017
г. и С.В.К., починала на 04.12.2015 г. с посоченото недвижимо имущество обективирано
в процесиня договор за покупко-продажба в полза на своите внуци К.Г. и С.Г.
са извършили симулативна сделка, независимо, че в нотариалния акт № 191 да е
вписано, че представлява продажба. Всъщност налице е прикрито дарение, тъй като
волята на страните не е била да бъдат обвързани от продажба, а от дарение с цел
заобикаляне на закона, за да не бъде засегната запазената част по закон на
ищците. Твърди се, че привидната сделка се явява недействителна, а прикритата
сделка-дарение е породила вещноправния си ефект. Ето защо се моли сделката по
покупко-продажба на имотите да бъде прогласена за нищожна, като относително
симулативна, доколкото е привидна и прикрива договор за дарение и да бъде
обявен за действителен сключеният между страните договор за дарение на същия
имот на основание чл.17 от ЗЗД. В конкретния казус се сочи, че симулативността на
посочения договор за покупко-продажба на процесните недвижими имоти е доказана
чрез събраните гласни доказателствени средства, чрез които се установява, че
прехвърлянето е осъществено безвъзмездно, като сделката е оформена като
покупко-продажба. Нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена
сила относно предаването на отразената в него сума, а ответникът Г.Н./ няма
инициали на ответник с посочените във въззивната жалба/ отрича да е договарял и
плащал същата. Счита за установена привидността на договора за продажба от
29.10.2013 г., страните не са желаели да се породят правните
последици на привидната сделка-покупко-продажба на недвижимите имоти, а тези на
прикритата-дарение. Налице са условията на валидност на дисимулираната
сделка-договора за дарение, спазена е нотариалната форма по чл.18 ЗЗД и е
налице съгласие за безвъзмездно прехвърляне на собствеността. Съглашението не
противоречи на закона и не го заобикаля, поради което и следва да бъде
зачетено, съобразно чл.17, ал.1 ЗЗД. Предвид гореизложеното, договорът за
покупко-продажба следва да се обяви за нищожен, а договорът за
дарение-действителен. Макар и дарението да е безвъзмезден акт, то дарението има
своя паричен еквивалент, тъй като имуществото на дарения се увеличава със
стойността на дареното имущество и за дарения възникват определени морални
задължения. В този смисъл именно очакваните прехвърлителни грижи и материално подпомагане
от страна на ответниците, които са морални задължения, са индиция за
прехвърляне собствеността срещу насрещна престация/ грижи и помощ/, което от
своя страна обуславя извод за симулативност на договорите за продажба, като
прикриващи дарение. Молят съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъде постановено друго такова по съществото на спора, с което
да бъдат уважени предявените активно субективно съединени искове с правно основание
ч.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД. Претендира присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият К. П.Г., ЕГН
**********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.С. от САК, със съдебен
адрес:*** оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение като
недоказана и неоснователна. Претендира разноски.
Въззиваемите страни Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани на основание
чл.227 от ГПК/, с адрес с.Лозен, ул."******, чрез пълномощника по делото
адвокат И.Ю. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски дом, ет.3, кантора 308 оспорват въззивната жалба. Претендират присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
По делото е постъпила и частна жалба от ищците
И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН **********
и двете с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А.,*** срещу определение от 12.11.2019 г. по
гр.д. № 1412/2017 г., с което СРС, І ГО, 42 състав е допълнил решение № 199730/22.08.2019 г., постановено по гр.дело № 1412/2017 г. по описа на Софийския районен съд, в
частта за разноските, като е осъдил И.Р.С.,
ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес *** да заплатят на основание чл.81 от ГПК,
вр.чл.78, ал.З и ал.4 от ГПК на Н.М.Г., ЕГН **********, Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.М.Г.
и двете с адрес ***, сумата от 500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Сочат, че ищците са направили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради което претенцията за разноски е основателна до размера от 397 лв. По делото са проведени две съдебни заседания,
като в първото не са извършвани процесуални действия, поради което не е налице
основанието по чл.7, ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Данъчната оценка на
процесния имот е в общ размер от 4 774,20 лв., като частта на ответниците
е 2 387,10 лв. Съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 адвокатското
възнаграждение възлиза на 397 лв.
По подадената частна жалба е постъпил отговор от Н.М.Г., ЕГН **********
и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. /конституирани
на основание чл.227 от ГПК/, с адрес с.Лозен, ул."******, чрез
пълномощника по делото адвокат И.Ю. от САК, със съдебен адрес:***, Търговски
дом, ет.3, кантора 308, с който се оспорва същата. Сочи се, че минималното
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.7, ал.1, т.4 от
Наредба № 1 е в размер на 313,55 лв., но за всяка една от тях, като общата сума
е в размер на 627,10 лв.
Постъпила е и частна жалба от К. П.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото адвокат М.С. от
САК, със съдебен адрес:*** срещу определение
от 12.11.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г., с което СРС, І ГО, 42 състав е оставил без уважение искането на К.
П.Г. за допълване на решението в частта за разноските. Сочи се, че правилно
съдът е цитирал Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, с което е възприето, че съдът присъжда реално направените
разноски. В първоначално представения договор за правна помощ, ведно с
пълномощно по делото с отговора на исковата молба, действително не е било
направено плащане на сумата. В последствие сумата е била заплатена, което е
отразено в Договор за правна помощ 507893/25.10.2017 г., като договорът е бил
представен в о.с.з. на 22.03.2019 г., ведно със списъка за разноски. В договора
е отразено, че платената сума е 1300 лв. Така се явява доказано
обстоятелството, че сумата е заплатена до приключване на устните състезания. Ето защо
моли съда да отмени процесното определение в обжалваната част и да бъде
допълнено решението от 22.08.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г. по описа на СРС,
42 състав в частта на разноските съобразно искането на К.П.Г..
Ответниците по частната жалба И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН **********
и двете с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А.,*** оспорват
същата като неоснователна. Сочат, че по делото са представени два договора за
правна защита и съдействие 507893 от 25.10.2017 г. Единият с отговора на
исковата молба заедно с пълномощно, в който няма отбелязване, че е заплатено
адвокатско възнаграждение от 1300 лв. Представеният в о.с.з. на 22.03.2019 г.
със същият номер и дата, вече е бил представен на 26.10.2017 г. с отговора на
исковата молба. Не може да има един и същ договор за правна защита и
съдействие/ като сериен номер и дата/, на чийто гръб се намира адвокатското
пълномощно да е представен на различни
дати и с различно съдържание, както и кога е извършено дописването в същия за
заплатен адвокатски хонорар. В случай, че съдът приеме обратното, то моли
претенцията на ответника да бъде уважена за адвокатско възнаграждение до сумата
от 300 лв. По делото са проведени две съдебни заседания, като поради което не е
налице основанието по чл.7, ал.8 от Наредба № 1.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени
са активно и пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД от И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** срещу К. П.Г., ЕГН **********, Н.М.Г., ЕГН ********** и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.Г. ( конституирани на основание чл.227 от ГПК ) с искане да бъде прогласена като недействителна поради
симулативност сделка-договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 191 по нот.дело № 971/29.10.2013 г., както и искане да бъде разкрита прикритата сделка като
действителна и произвела вещноправен ефект.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на Р.С.К., а като такива и по право на заместване са
наследници по закон на своите баба и дядо С.В.К. и С.Д.К.. Приживе С.К.и С.К.са
се разпоредили с имуществото си в полза на внуците си и братовчеди на ищците К.Г.
и С.Г. чрез два договора - за дарение и за покупко-продажба. Ищците считат, че
вторият по време договор - за покупко-продажба е привиден, сделката
покупко-продажба е недействителна, защото макар договорът да е наименован като продажба,
договорът е за дарение, като целта на симулативната сделка е заобикаляне на
закона предвид правото на запазена част на ищците. Твърди се, че прикритата
сделка е дарение и дарението е породило своя вещноправен ефект. Молят съда да
постанови решение,с което да уважи предявените искове.
Ответниците Н.Г. и Л.Г. чрез законния си представител Н.Г. считат исковете
за неоснователни. Твърдят, че посочената цена е заплатена, като страните не са
имали намерение да засягат запазената част на ищците. Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли исковете.
Ответникът К.Г. оспорва исковете, като сочи, че цена е заплатена, което е отбелязано в
нотариалния акт. Сделката е действителна,като страните не са имали намерение за
симулативност на сделката.
По делото са представени следните писмени доказателства:
Удостоверение за наследници, от което е видно, че С.В.К. е починала на
04.12.2015 г. и е оставила като наследници по закон съпруга си С.Д.К., внуците
си К. П.Г. и С.П.Г. ( по право на заместване като наследници на починала дъщеря
Л.С.Г.) и И.Р.С. и Д.Р.С. ( по право на заместване като наследници на починал
син Р.С.К. ). Според удостоверение за наследници на С.П.Г. негови наследници по
закон са съпругата му Н.М.Г. и дъщеря му Л.С.Г.. С.Д.К.е починал на 17.09.2017
г.
С
нотариален акт от 19.10.2010 г. е обективиран договор за дарение, сключен между С.Д.К.и С.В.К., като дарители и С.П.Г. и К. П.Г.,като
дарени,съгласно който дарителите се задължават да прехвърлят 505/905 идеални части
от собствения си недвижим имот УПИ XII-23 в кв.113 по плана на с.Лозен,целият с площ от
905 кв.м., а дарените се съгласили да приемат дарението.
Съгласно нотариален акт от 29.10.2013 г., С.Д.К.и
С.В.К., като продавачи и С.П.Г. и К.
П.Г., като купувачи, са изразили
едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от правоотношение, според
което продавачите се задължили да прехвърлят правото си на собственост върху
недвижими имоти - сграда с
идентификатор 44063.6222.23.2, сграда
с идентификатор 44063.6222.23.3 и 400/905
идеални части от недвижим имот с идентификатор 44063.6222.23, а купувачите
се съгласили да заплатят продажбената
цена от 9100 лева,за която в чл.З от договора е вписано, че е заплатена
преди сключване на договора. Съгласно чл.2 от договора продавачите запазват
право на ползване върху сграда с идентификатор 44063.6222.23.3.
Били са събрани и гласни доказателствени
средства. Свидетелката П.установява,
че познава И. и Д. от училище, запознали се покрай общи познати. Към 2006- 2007
г. Д.живеела в къща в Лозен, а И. била в Германия. Свидетелката не е влизала в
къщата,но знае къде се намира и знае,че Д.живеела на втория етаж. Според
свидетелката в имота има три постройки - двуетажна къща, една сграда като лятна
кухня и занемарена постройка на един етаж. Когато свидетелката е ходила да
взема Д., за да излизат, е виждала нейните баба и дядо на двора, говорили са
най-общи неща. Установява, че през 2013 г. Д.два пъти се е връщала в България и
при едно от посещенията са разговаряли с бабата на Д., която похвалила внуците,
че се грижат за нея и обяснила, че са им прехвърлили лятната кухня и другата
постройка. Бабата С.К.споделила на свидетелката, че не са вземали пари от
внуците/ имала предвид братовчедите на Д.и И./. Самата свидетелка заявява, че е
разговаряла с бабата три или четири пъти при посещенията си до имота.
Свидетелката К.познава Д.и И. от 2004-2006г., когато се сприятелили чрез общи
приятели. Свидетелката е посещавала имота след 2009 г. около един път годишно.
Знае, че в дворното място има къща, малка
постройка, още една постройка и беседка.
Свидетелката не е влизала в къщата, но знае от Д., че тя живее на втория
етаж. Последният път, когато
свидетелката е посещавала имота е през 2017 г. В края на 2013 г. заедно с
другата свидетелка И. П.отишли да вземат Д.предвид уговорка и тогава бабата на Д.ги
поканила на двора. Бабата обяснила, че зазимяват, че здравословно са добре и
внуците много им помагат, а за да има а има кой да ги гледа /бабата и дядото/
документално са прехвърлили имота.
Свидетелят Г.твърди,
че познава С.и С., защото са близки семейства със семейството на неговите родители.
След 2010 г. бабата и дядото С.и С.твърдели, че ще продадат
старата къща на внуците си К.и С., а през 2015 г., когато на свидетеля не му
достигали 2000 лева за закупуване на кола С.К.предложил да му услужи с пари, като
обяснил,че има пари след продажбата на имота.
Свидетелката Г.заявява, че познава К., С.и Н.,защото са съседи в Лозен, че
първите братовчедки/ищците/ на К. и С.живеят в Германия. Според свидетелката, на
първия етаж в двуетажната къща живеели С.със съпругата му Н., а на втория етаж
никой не живеел. Свидетелката посещавала често имота след раждането на Л.. Според
свидетелката, бабата и дядото били много доволни от отношението на внуците С.и К.,
които ги водели на лекар, помагали им с покупки, а бабата много се радвала на Л..
На свидетелката е известно, че бабата и дядото на С.и К.решили да прехвърлят
имота за някаква минимална сума, за да си подсигурят старините.
Свидетелят М.познава С.и К., а с Н. се запознал, когато започнала връзката й
със С.. Познава и И. и Д.. Знае, че в имота в Лозен има къща и две по-малки
постройки. Грижи за бабата и дядото полагали С., К. и Н., водели ги по болници.
Свидетелят знае от К. и С., че имотът бил прехвърлен чрез продажба, като не
знае продажната цена.
От правна страна:
Относно установителния иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 вр.
чл.17 от ЗЗД, с който с който се иска разкриване на прикрита сделка при
относителна симулация и за прогласяване за нищожна на извършената
покупко-продажба на процесните имоти като привидна и прикриваща дарение,
настоящата инстанция намира същият за неоснователен.
Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са
всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля
да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато волята на страните по
сключеното съглашение е само да се създадат привидни правни последици на
обвързаност, които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на
страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното
съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е
нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията
за неговата действителност. Исковете за обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и за разкриване на симулацията
по чл. 17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет-единият
нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото
При установителните искове за разкриване на симулация чрез прогласяване
нищожността на договора за покупко-продажба и приемане за установено, че същият
прикрива дарение, предмет на установяване по делото е каква е била
действителната воля на страните при сключване на договора, каква обвързаност
помежду си те са желали да създадат. В тежест на страната, която претендира
привидна сделка е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която
претендира, че съществува привидно съглашение, е да докаже неговото съдържание
/в този смисъл решение № 163/2011 г., постановено по гр.д.№ 1536/2009 г. по
описа на ВКС, 1 г.о., ГК/.
В конкретния казус ищците твърдят, че сключената на 29.10.2013г. сделка не
е покупко-проджба, а прикрива дарение, като дарението е действително и има вещноправен
ефект. За установяване уговорките между страните са били събрани по делото
гласни доказателства, които са противоречиви. Според свидетелите П.и К., бабата
и дядото не са взели пари за имота при продажбата, а според свидетелите Г., Г.и
М., за сделката е била заплатена съответната цена. Тези противоречиви показания
сочат , че не е било проведено пълно
доказване на симулативния характер на договора за покупко-продажба на
недвижимите имоти. Освен това, свидетелите на ищците са посещавали имота рядко,
няколко пъти при връщането на ищцата Д. в България, докато свидетелите на
ответниците живеят в Лозен, познават прехвърлителите на сделката, имат
непосредствени и дългогодишни впечатления за отношенията на страните. Свидетелката
П.е разговаряла с бабата С.К.три или четири пъти при
посещенията си до имота, при което бабата споделила на
свидетелката, че те/ бабата и дядото/ не са вземали пари от внуците/ имала е предвид братовчедите на Д.и И./ при продажбата. Звучи не съвсем житейски достоверно, бабата да споделя
такива обстоятелства по сделката с човек, който на практика е виждала три или четири
пъти. Същото се отнася и до другата свидетелка на ищците К., която не е
познавала добре бабата и дядото не е имала близки отношения с тях. За да бъде
възприета сделката по покупко-продажба като привидна, то трябва да бъде
установено, че нито купувачът има намерение да заплаща цената, нито продавачът
има намерение да получи цената по нея.
Настоящата инстанция също намира, че по делото не е установено, че намерението на прехвърлителите С.К.и С.К.е било да прехвърлят собствеността
безвъзмездно и без да получат насрещна престация. Напротив, бабата С.К.е
заявила на свидетелката Г., че са решили да прехвърлят имота за някаква
минимална сума, за да си подсигурят старините. Свидетелят Г.установява, че
дядото С.К.предложил да му услужи с пари през 2015 г. /на свидетеля не достигали 2000 лв./,
като дядото обяснил,че има пари
след продажбата на имота. Следва да бъде отчетено
и обстоятелството, че според представения договор за продажба, обективиран в
нотариален акт, прехвърлителите са заявили, че са получили продажната цена,
която е два пъти по-висока от данъчната оценка на имотите. Това кореспондира с
показанията на свидетелите М., Г.и Г., че бабата и дядото С.и С.К.са искали да
си подсигурят старините чрез сключения договор за продажба. Искът по чл.26,
ал.2, пр. 5 от ЗЗД се явява неоснователен, както и искът по чл.17, ал.1 от ЗЗД.
Както е посочил и СРС, „за да бъде уважен иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД,обуславящо значение има изхода
по предявената искова претенция по иска за прогласяване на сделка като
привидна. Ако искът за привидност на сделката бъде отхвърлен, подлежи на
отхвърляне и иска за обявяване за действителна на прикритата сделка, за да
бъдат приложени последиците от прикритата сделка.“ Доколкото не е проведено
доказване за наличието на симулативност на договора за покупко-продажба,
настоящата инстанция също приема иска по чл.17,ал.1 от ЗЗД за недоказан по
основание.
Относно разноските в първоинстанционното производство:
СГС намира за неоснователна частната жалба на И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН **********
срещу определение от 12.11.2019 г.
по гр.д. № 1412/2017 г., с което СРС, І ГО, 42 състав е допълнил решение № 199730/22.08.2019г., постановено по гр.дело № 1412/2017 г. по описа на Софийския районен съд,в
частта за разноските, като е осъдил И.Р.С.,
ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН ********** и двете с адрес *** да заплатят на основание чл.81 от ГПК,
вр.чл.78, ал.З и ал.4 от ГПК на Н.М.Г., ЕГН **********, Л.С.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Н.М.Г.
и двете с адрес ***, сумата от 500 лева
заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да бъде отчетена фактическата и
правна сложност на делото, която действително не е голяма и като към сумата се
прибави тази, получена по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, то заплатеното адвокатско възнаграждение от 500
лв. не се явява прекомерно.
Неоснователна се явява и частната жалба на К. П.Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адвокат М.С. от САК, срещу определение от 12.11.2019 г. по гр.д. № 1412/2017 г., в
частта, в която СРС, І ГО, 42 състав е оставил
без уважение искането на К. П.Г. за допълване на решението в частта за разноските. В представения по делото договор за правна
защита и съдействие № 507893, представен в оригинал, е посочена сумата от 1300
лв., но липсва отбелязване, че тя е платена. В по-късен момент пълномощникът е
депозирал ксерокопие от същия
договор като номер и дата с отбелязване, че е сумата е платена. При оригинал и
ксерокопие, съответно оригиналът ще бъде предпочетен. Освен това, няма как за един и същ договор да
има два варианта с различно съдържание. По делото не е доказано, че разноските
за адвокатско възнаграждение са реално направени по смисъла на Тълкувателно
решение от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За настоящето производство и предвид изхода на спора въззивниците дължат на
въззиваемия К. П.Г., ЕГН ********** направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 380,82 лв.,
предвид възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
изчисли адвокатското възнаграждение, като взе предвид данъчната оценка на
процесния имот и частта на ответниците. Посоченият размер от 283,22 лв. се
получава на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ДВ, бр.45 от
2020 г., в сила от 15.05.2020 г., като СГС съобрази, че фактическата и правна сложност на делото не е голяма и
явяването на адвоката е само за едно съдебно заседание.
Въззивниците би следвало да заплатят на въззиваемите Н.М.Г., ЕГН **********
и Л.С.Г., ЕГН **********, чрез
законния й представител Н.Г. направените разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, но по делото липсват
доказателства такива да се били направени, поради което и не се дължат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.08.2019 г. по гр.д.
№ 1412/17г. на СРС, І ГО, 42 с-в.
ОСЪЖДА И.Р.С., ЕГН ********** и Д.Р.С., ЕГН **********
и двете с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат Р.А.,*** да
заплатят на К. П.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си по делото
адвокат М.С. от САК, със съдебен адрес:*** направените разноски за въззивната
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 380,82 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.