Р Е
Ш Е Н
И Е1693
гр.Перник, 28.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Перник, гражданска колегия, VIII състав, в публично заседание на 24 октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря Катя Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4066 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Топлофикация –
Перник“ АД срещу Й.Н.И. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 518,84 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: ***, законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,58 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до
27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Б.
е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
03.08.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и
ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на
сумата от 518,84 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника Й.Н.И. по реда на чл. 44, ал. 1,
изр. 5 и изр. 6 ГПК – при надлежно удостоверен отказ на 11.06.2019 г. /лист 17
от гр. дело № 64/2019 г. по описа на РС – Б./, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не е подал писмен отговор. В хода на производството по ч. гр. дело № ***г. по
описа на съда същият не е депозирал писмено възражение с обосновани оспорвания
на вземанията, като препис от заповедта за изпълнение му е връчен по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, и не се е явил в първото съдебно заседание
по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
След като прецени, че са
налице формалните предпоставки по чл.238, ал.1 и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК – ответникът е
получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и
от неявяването в първото заседание по делото, както и че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска, както за
главниците, така и за лихвите. Съгласно нормата на чл. 239, ал.2, изр.1 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от същия разноски по настоящото
производство в размер на 200,00 лв., от които 50,00 лв.- държавна такса в исковото и заповедното производство и 150,00 лв.- юристконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.
Предвид горното и на основание чл.238, ал.1
и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Й.Н. с ЕГН **********
и постоянен адрес ***, че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД с
ЕИК ********* сумата от 518,84 лв., представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: ***, законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 19.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 88,58 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 27.06.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа
на Районен съд – Б. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК от 03.08.2018 г.
ОСЪЖДА Й.Н. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД с ЕИК ********* сумата 200,00лв., представляваща направените разноски в настоящето и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.Решението подлежи на
отмяна от Окръжен съд- Перник по реда на чл.240 от ГПК в едномесечен срок от
датата на връчването му на ответника.
Районен съдия: