Р Е Ш
Е Н И Е
№ 222
гр. Велико Търново, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на тринадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
с участието на секретаря - М.Н.и на прокурора от ВТОП - СВЕТЛАНА ИВАНОВА
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.дело № 10 229/2023 година по описа на съда. При това, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 114/ 03.07.2023г.,
постановено по АНД № 203/2023г., с което състав на Районен съд Горна Оряховица
е потвърдил като законосъобразно
Наказателно постановление № № 20-0268-001834/09.02.2021 г. на началник РУ
Горна
Оряховица към ОДМВР Велико Търново, с което на Б.К.Г. с ЕГН ********** ***, са
наложени адм. наказания, както следва:
1.
за адм. нарушение по чл.94, ал. 3 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП), на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – административно наказание глоба
в размер на 20 лева;
2.
за адм. нарушение на чл.175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – административно наказание глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца;
3.
за адм. нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца;
4.
за адм. нарушение на чл.43, т. 5 от ЗДвП, на основание чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 150 лева;
5. за адм. нарушение на чл.6, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер
на 20 лева.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба,
подадена от Б.К.Г.. Същото се атакува в
цялост. С КЖ не се поддържат конкретни касационни основания по чл. 348 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН за неправилност на оспореното решение. Касаторът
счита, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
доколкото не са напълно идентични, а АУАН съдържа задрасквания, надписвания и
нечетливи пасажи без означение чии са поправките. Възразява срещу положения
подпис за свидетел в АУАН, като изразява предположение, че всъщност има два
подписа. Оспорва фактическите констатации в пункт 2 от НП, като твърди, че не
му е разпоредено да представи свидетелство за управление, на което той да е
отказал, а му е указано да премести камиона. Поддържа, че са налице нарушения,
допуснати от въззивния съд, касаещи преценката на свидетелските показания. От
касационния съд се иска да отмени обжалваното решение и да отмени издаденото
НП. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител и не
взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
мотивирано заключение за неоснователност на КЖ. Счита, че нито в хода на
административнонаказателното, нито на съдебното производство са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на
защита на наказаното лице. Според прокурора не отговарят на действителността
твърденията, че в АУАН има множество зачерквания и поправки, които затрудняват
съпоставката му с наказателното постановление. Не кореспондират с
доказателствата по делото и оплакването за недоказаност на нарушението по пункт
2 от наказателното постановление. Изцяло споделя аргументите на съда и предлага
решението да бъде оставено в сила.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на основание
чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Според конкретно инвокираните пороци на съдебния акт, АСВТ
квалифицира оплакванията в жалбата като такива за неправилно приложение на
закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Предвид това, ВТАС
извърши проверка за наличие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, съдът приема за
установено следното:
Жалба е подадена от надлежна страна – участник във въззивното
производство, за която актът на съда е неблагоприятен. Депозирана е в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
РС е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – писмени и гласни. При това РС е приел, че
не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното
производство. По обективни причини /укриване на извършителя/ АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя при спазване на законовите правила за това. НП е
издадено от компетентен орган въз основа на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
Извършването на нарушенията, вкл. и на това по чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
доказано по несъмнен начин. Наказанията по чл. 183, ал. 2, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗДвП, както и по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са определени в абсолютен размер,
поради което не подлежат на преценка. Предвид високата обществена опасност на
деянията и тази на дееца съдът е приел, че правилно наказанията по чл. 175, ал.
1, т. 3 и чл. 17,5 ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени в максимален размер.
Отчетено е утвърденото противоправно поведение на нарушителя, незачитането на
обществения ред и ниската правна култура, обсъдени са смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Направен е краен извод за законосъобразност на НП, което е
потвърдено от ГОРС.
При касационния контрол, в рамките на дължимата служебна
проверка и като взе предвид оплакванията в жалбата, настоящата инстанция
констатира, че РС е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Въз
основа на собствената познавателна дейност върху доказателствената съвкупност,
събрана в хода на съдебното следствие, РС е изяснил фактическата обстановка
обективно, всестранно и пълно. Противно на съображенията в касационната жалба
ГОРС е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства – писмени и
гласни, включително чрез тяхната съпоставка. Противно на възраженията,
поддържани с касационната жалба, фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по правилата на приложимия процесуален закон.
Районният съд е попълнил делото с доказателствени средства, установяващи
значимите в производството пред него факти, включително извършване на деянията,
техният автор и вината му, както и особеностите в хода на
административнонаказателното производство. Обсъдени са съществените за
разрешаването на спора обстоятелства, както и относимите към АНП, наведени от
санкционираното лице доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства. Правните изводите са формирани въз основа на правилно изяснената
фактическа обстановка, след като са обсъдени всички обстоятелства по делото,
установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства. Не са допуснати
нарушения при събирането и преценката на доказателствените средства. Поради
това, на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН настоящата касационна инстанция споделя и препраща към мотивите на
въззивната инстанция. За процесуална икономия същите не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
По възраженията на касатора:
АСВТ намери оплакването за допуснати
съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата за неоснователно,
т.к. установи, че решението на РС съдържа подробни мотиви, от които може да се
направи извод на кои доказателствени средства е основал фактическите си
констатации, а като ги е кредитирал с
доверие какви правни изводи е формирал.
В съдебното решение няма следи от грешки в процеса на формиране на вътрешното
убеждение на съда, в насоките нормирани от закона. Обективната и субективна
страна на деянията са изяснени всестранно и пълно с обсъдените от РС
доказателствени средства. Показанията на свидетелите – полицейски служители, са
логически обосновани, изчерпателни, съдържателни и информативни и съдът ги е
кредитирал с доверие. Не си противоречат помежду си и са дадени при липса на предубеденост
и заинтересованост, след изясняване на въпроса за отговорността по чл. 290 от НК. Съображенията, заявени срещу тях от касатора, не разкриват признаците на съществени
процесуални нарушения, както се твърди в касационната жалба. Налага се категоричният
извод, че РС е обсъдил доказателствената съвкупност по правилата на
процесуалния закон, като няма игнорирани и/или извратени доказателства.
Обстоятелството, че преценката на ДС, извършена от РС, се различава от тази на
касатора не е критерий за допуснати процесуални нарушения.
Делото пред въззивната инстанция е приключено и решението е
постановено от надлежен съд, функциониращ в законен състав и в пределите на
правораздавателната му власт. За заседанията на въззивната инстанция са
съставени протоколи, които са подписани от председателя на състава и от секретаря.
Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е нарушена
тайната на съвещанието. Процесуалните права на страните не са ограничени. Решението
съдържа ясно формирана воля на съда и обхваща спорния предмет по делото.
Изложени са достатъчно подробни и съдържателни мотиви по релевантните за спора
факти. Не се установи наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Касационната инстанция установи, че атакуваното Решение на РС
е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Направени са обосновани
изводи досежно осъществяване от касатора на съставите на сочените в НП
административни нарушения и наличието на законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав.
Необосновани остават възраженията за допуснати нарушения по
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и за нанесени поправки в АУАН и относно подписа
за свидетеля в АУАН. Законът не изисква „пълна идентичност“ между АУАН и НП и потвърждение
за това се намира в нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. Твърдения като поддържаното от касатора обезсмисля
съставянето на НП и правомощията на административнонаказващия орган.
Предположенията на касатора относно подписа на свидетеля в АУАН са опровергани
от потвърждението на самия свидетел Велчев, който при предявяване на АУАН
недвусмислено удостоверява, че подписът е негов и че е по-голям, а не са два
подписа. При задълбочен преглед, поправки и други недостатъци в АУАН не се
установяват. Така заявените оплаквания не сочат пороци при съставянето на АУАН
и НП, а опит за търсене на защитна теза от страна на касатора. Възраженията в настоящия
случай са бланкетни и необосновани. Нещо повече, всички тези съображения са
били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и както се каза, изложените
мотиви са съобразени със закона и доказателствата по делото и дават правилен
отговор на поставените въпроси. От друга страна, по силата на чл. 220 от АПК,
вр. чл. 63в от ЗАНН за настоящата инстанция важи забрана за фактически
установявания, поради което неоснователни са възраженията в този смисъл. Прилагането
на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени в
обжалваното решение.
НП почива на закона и на доказателствата, намерили
потвърждение при осъществения съдебен контрол за законосъобразност. Не са
налице неясноти, водещи до нарушаване на правото на защита на касатора и като е
стигнал до този извод ГОРС е постановил правилен съдебен акт.
В заключение
настоящата инстанция не намери основания за касиране на решението на ГОРС. АСВТ
не установи при постановяването на обжалваното решение да е нарушен законът или
да е налице неправилна преценка на доказателствените средства, както поддържа
касатора. Съдебният акт, предмет на касация, е валиден, допустим и правилен и
следва да остане в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/
03.07.2023г., постановено по АНД № 203/2023 г. поописа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: