Решение по дело №3893/2010 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                        27.12.2010 г.                            гр. Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                                гражданско отделение – шести състав

на 16.12.2010 г.

в публично съдебно заседание в състав:

                 Районен съдия: Искра Пенчева

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 3893 по описа за 2010 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по искове с правно основание чл.143 и чл.149 от СК.

            Постъпила е искова молба от Ц.И.И. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Б.И., в която излага, че с бащата на детето – ответника по делото – живеят разделени непосредствено след раждането на детето, като тя единствена полагала грижи по неговото отглеждане и възпитание. Твърди, че бащата трайно не давал никакви средства за издръжката на детето, а поради ниската му възраст и липсата на подходящо детско заведение в с. Павел, тя нямала възможност да започне работа и не разполагала с никакви доходи. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 100 лв., считано една година преди завеждане на исковата молба – м.09.2009 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването й.

            Ответникът Б.Б.И. заема становище, че е бил регистриран като безработен до м.10.2010 г., а от тогава работи като общ работник на 4-часов работен ден и получава възнаграждение в размер на 120 лв. месечно. Твърди, че не притежава никакво недвижимо и движимо имущество и изцяло разчита на подкрепата на родителите си.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

            Видно от удостоверение за раждане, издадено от Община Дряново въз основа на акт за раждане № 43/ 05.11.2008 г. страните по делото са родители на малолетното дете К.Б.И., род. на *** г. Не се спори по делото, че те не живеят заедно, като раздялата им е настъпила непосредствено след раждането на детето. Последното се отглежда в с. Павел от майка си, която е безработна. Ответникът живее в с. Ганчовец, Община Дряново, като до 01.10.2010 г. е имал статут на безработен, а от горната дата има сключен трудов договор с „Бодекс” ЕООД за полагане на труд като общ работник при 4-часов работен ден и възнаграждение в размер на 120 лв. месечно.

            При така изяснената и възприета от съда фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са два обективно съединени иска – по чл.143 СК за присъждане на първоначална издръжка и по чл.149 СК – за такава за минало време, считано от 09.09.2009 г.

            При определяне размера на издръжката съдът е длъжен да се ръководи от два критерия – нуждите на детето и възможностите на родителя, задължен за осигуряването на издръжката. В настоящия казус детето е малолетно на 2 г. при което разходите за задоволяване на потребностите му съдът, съобразявайки се освен с възрастта му и с икономическата обстановка в страната и установения размер на минималната за Република България работна заплата, определя на 90 лв. месечно. Необходимата месечна издръжка следва да бъде разпределена между двамата родители съобразно възможностите им, като следва да се отбележи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е напълно безусловно, т.е. родителите не могат да бъдат освободени от заплащането й, дори да не разполагат с доходи и имущество. Установи се, че ответникът реализира доходи, които са по-ниски от минималната за страната работна заплата, но няма задължения за издръжка към други деца и лица. Съдът намира, че бащата следва да заплаща издръжка от по 60 лв. месечно. Исковата претенция следва да бъде уважена до този размер, като бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката. Майката следва да осигурява ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето, разликата до пълния необходим размер издръжка, а именно по 30 лв. месечно. За разликата до претендирания размер месечна издръжка от 100 лв. съдът намира иска за неоснователен и недоказан и в тази му част той следва да бъде отхвърлен.

По отношение иска с правно основание чл.149 СК, съдът намира същия за основателен с оглед липсата на възражения, както и на доказателства, опровергаващи твърденията на ищцовата страна, че ответникът не е изпълнявал безусловното си задължение да престира издръжка една година назад преди завеждане на иска, т.е. от 09.09.2009 г. Този иск следва да бъде уважен частично до размер на сумата 30 лв. месечно. Видно е, че през горния период ответникът е бил безработен и не е реализирал никакви доходи, като за този период потребностите на детето вече са задоволени и съдът счита, че доколкото ответникът не може да бъде освободен напълно от заплащането на издръжка, той следва да бъде осъден да заплати минимално установения в СК размер такава, а именно по 30 лв. месечно. Разпоредбата на чл. 142 ал.2 СК, по начина, по който е формулирана, следва да се тълкува, че касае минимално дължимия на едно дете размер месечна издръжка. Същата безспорно се формира от престациите на двамата родители общо и ако се приеме, че двамата родители имат равни задължения, то минималния размер, дължим от един родител, е 30 лв. месечно. Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че законодателят в чл. 152 СК е предвидил единствено по отношение на издръжката за бъдеще време възможност тя да се изплаща от държавата чрез общините, докато тази за минало време се дължи от съответния задължен родител и при липса на доходи на същия, фактически той се поставя в невъзможност да я осигури. Ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 360 лв., представляваща сбор от дължимите месечни издръжка от по 30 лв., ведно със законната лихва върху горната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. За разликата от уважената сума месечна издръжка – 30 лв. до пълния претендиран размер по 100 лв. месечно искът следва да се отхвърли.

На основание чл. 242 ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката за бъдеще време.

При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху издръжката за минало време и върху тригодишните платежи на определения размер издръжка за бъдеще време общо в размер на 100 лв.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА Б.Б.И. с ЕГН ********** ***, да заплаща за детето К.Б.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.И.И. с ЕГН ************ *** Тръмбеш, месечна издръжка в размер на 60 /шестдесет/ лв., считано от 09.09.2010 г. до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.Б.И. с ЕГН ********** ***, да заплаща за детето К.Б.И. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.И.И. с ЕГН ************ *** Тръмбеш, сумата 360 /триста и шестдесет/ лв., представляваща издръжка за периода 09.09.2009 г. – 09.09.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 09.09.2010 г. до окончателното изплащане.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка за бъдеще време.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.И.И. с ЕГН ************ *** Тръмбеш, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К.Б.И. с ЕГН **********, против Б.Б.И. с ЕГН ********** *** искове за издръжка за бъдеще време за разликата от 60 лв. месечно до пълния претендиран размер 100 лв. месечно и за издръжка за минало време за периода от 09.09.2009 г. до 09.09.2010 г. за разликата от уважената сума по 30 лв. месечно до претендираната сума по 100 лв. месечно, като неоснователни в тези им части.

            ОСЪЖДА Б.Б.И. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ВТРС сумата 100 /сто/ лв. - държавна такса върху издръжката за минало време и върху тригодишните платежи на определения размер издръжка за бъдеще време.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от 28.12.2010 г., на която дата в съдебно заседание съдът е постановил, че ще обяви своя акт.

 

 

                                                                                              Районен съдия: