№ 678
гр. Варна, 30.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20243001000220 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
за изменение на постановеното по делото решение N 252/27.09.2024 г., в частта му за
разноските, чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатското
възнаграждение от 1200 лева на 5640 лева.
Насрещната страна Г. Т. Х. от гр.Добрич оспорва молбата като излага, че не са налице
основания за присъждане на направените разноски в пълен размер, тъй като същите са
прекомерни.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
Производството по в.т.д.№220 по описа на съда за 2024 г. е образувано по въззивна
жалба от Г. Т. Х. от гр.Добрич против решение №77 от 16.02.2024 г., постановено по т.д.
№174/2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивницата иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София, за заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от загубата на нейната сестра Кица Т. Симеонова, поч.
на 30.10.2020 г., вследствие на настъпило на 30.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие
на 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич по вина на водача Мариян Светлинов Добрев с ЕГН
********** със застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество лек автомобил марка Мерцедес модел ЦЛК 200 Компресор с рег. № ТХ9930ХТ.
С решение N 252/27.09.2024 г., съдът е потвърдил решение №77 от 16.02.2024 г.,
постановено по т.д.№174/2023 г. на Окръжен съд – Варна, като с оглед направеното искане и
съобразявайки възражението за прекомерност е осъдил въззивницата да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, със седалище гр.София, сумата от 1200 лева, представляваща направените във
въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.3 вр. ал.5 от ГПК.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ
1
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни
последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до
увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на
вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената
минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да
бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна
нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и
не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
засяга всички минали или бъдещи последици.
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за
всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите
на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС
- определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение №
474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение №2282 от 16.08.2024
г. по т. д. №1925/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка, соченото в молбата за изменение противоречие с практиката
на касационната инстанция е обосновано с неактуална практика на ВКС.
При направено възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, какъвто
е конкретния случай, за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния
процесуален представител, адвокат, съдът следва да изхожда отново от посочените
критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат
пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и
фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените
възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна
практика по правните въпроси, въведени в процеса.
В разглеждания случай, се касае за типичен спор с правно основание чл.432 от КЗ, по
чиито предмет е налице трайна съдебна практика. Защитата на ответника срещу въззивната
жалба на Г. Х. е осъществена чрез писмен отговор и писмено становище, изпратено по
пощата, без фактическо явяване в единственото проведено съдебно заседание. Отговорът е
ограничен до коментар на въпроса за кръга на лицата имащи право на обезщетение и
приложението на чл.52 от ЗЗД, при определяне справедлив размер на обезщетението.
Спрямо тези критерии и извършените действия, възнаграждение от 5640 лева с вкл.
ДДС се явява прекомерно. За справедливо настоящият състав намира възнаграждение от
1200 лева, който е присъден с решението, поради което и молбата за изменение се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съставът на ВнАС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* със
седалище гр.София, за изменение на постановеното по делото решение N 252/27.09.2024 г., в
частта му за разноските, чрез увеличаване размера на присъдените разноски за адвокатското
възнаграждение от 1200 лева на 5640 лева.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3