Р е ш е н и е
№ 393 / 19.6.2023г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Радослава Манова, като разгледа докладваното от съдия Видев
административно дело № 1419 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на „Елтрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ботевград, ж.к. Индустриална зона, бул. „Микроелектроника“,
представлявано от Н.М.П. против Заповед № 2175/06.12.2021 г. на кмета на Община
Септември, с която е наредено премахването на незаконен
строеж: сградно водопроводно отклонение за минерална вода за водоснабдяване на
хотел „Аква Варвара“, находящ се в УПИ I-За хотел и ресторант, в кв. 4а по плана на Варварски
минерални бани, община Септември, изграден без необходимите строителни книжа в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, като е определен
14-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно премахване и
алтернативно е наредено принудително такова.
Жалбоподателят прави искане прогласяване нищожността
или отмяна на обжалваната заповед. Излага съображения за нейната
незаконосъобразност. Поддържа жалбата си чрез законния и процесуалните си
представители в проведените съдебни заседания и в представени писмени бележки. Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът по оспорването – кметът на община Септември
– оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания и в представена писмена защита. Сочи доводи за законосъобразността на
обжалваната заповед. На свой ред заявява претенция за разноски и възразява за
прекомерност на насрещната претенция.
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена
в законоустановения срок от лице засегнато от разпореденото с нея, а именно: дружество-собственик
на хотел, който се захранва с минерална вода от водопроводното отклонение,
чието премахване е наредено.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна:
От множеството събрани по делото доказателства
(писмени, гласни, заключения на вещите лица) се установи следната фактическа
обстановка:
Понастоящем процесното сградно водопроводно отклонение
захранва с минерална вода собственият на жалбоподателя хотел „Аква Варвара“.
Отклонението представлява поцинкована тръба с диаметър 1 цол и 1/4, дълго е
13,90 м и преминава под второкласен
републикански път „II-84 – Варвара-Велинград“, като началното му е сондаж №
6 за минерална вода, а края – сградата на хотела. Не се установи от кога е
имало тръба, захранваща с минерална вода хотела, съответно туристическата
спалня, каквато е представлявала преди същата сграда. Свидетелят Я., който е
бил управител на туристическата спалня (която е построена около 1940 г.) сочи,
че към 1990-92 г. тя е била захранена с минерална вода от извор, находящ се на
отсрещната страна на пътя. През 2011 – 2012 г. за жалбоподателя като инвеститор
е извършван ремонт, като шосето е разкопано и са поставени две нови тръби.
Тогава е открита съществуващата стоманена тръба, захранваща сградата с
минерална вода. Същата е била изключително корозирала и компрометирана, поради
което е подновена с нова със същия диаметър. Липсват строителни книжа, както за
тръбата захранвала туристическата спалня през 1990-92 г. (или по-рано), така и
за извършения през 2011 – 2012 г. ремонт, при който старата тръба (отклонение)
е подновена с нова.
При тази установена фактическа обстановка е безспорно,
че съществуващото понастоящем водопроводно отклонение за минерална вода е
построено незаконосъобразно. Строителни книжа липсват, както за съществувалото
през 1990-92 г. отклонение, така и за ремонта, който му е извършен през 2011 –
2012 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
водопроводното отклонение за минерална вода представлява търпим строеж. Дори и да
се приеме, че тръбата съществувала до 2011 – 2012 г. представлява такъв в
съответствие с § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ (както счита вещото лице Б.), то е
безспорно, че извършеният ремонт на същото е незаконосъобразен (без строителни
книжа) и не представлява търпим строеж (тъй като търпимостта е приложима само
за строежи, изградени до 31 март 2001 г., съгласно посочения § 127, ал. 1 от
ПЗР на ЗИДЗУТ. Тръбата е подменена изцяло с нова. Следователно извършеният
ремонт не е текущ, за който единствено не се изисква издаване на разрешение за
строеж съгласно чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, който предвижда следното:
Чл. 151. (1) Не се изисква разрешение за строеж за:
2. текущ ремонт и поддържане на елементите на
техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето и
техническите характеристики;
Напротив, извършеният ремонт представлява реконструкция
на строеж по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, съгласно който:
§ 5. По смисъла на този закон:
44."Реконструкция" на строеж е
възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или
инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават
носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.
В случая на мястото на повредената тръба е поставена
нова, т.е. изпълнена е нова основна част на строеж съгласно терминологията на
разпоредбата. Следователно, е налице реконструкция на строеж и за нея не е
налице изключението по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗУТ отнасящо се до извършване на
текущ ремонт без разрешение за строеж, а напротив, на общо основание за реконструкцията
е било необходимо издаването на разрешение за строеж (дори и с нея да не са
променени трасето и техническите характеристики на водопроводното отклонение).
Извършената реконструкция на водопроводното отклонение
за минерална вода е незаконосъобразна и на друго основание. Водопроводното
отклонение за минерална вода е част от водопреносната/водоразпределителната
мрежа за минерална вода на територията на общината и като такова представлява
публична общинска собственост, съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал.
1, т. „д“ от Закона за водите, която предвижда следното:
Чл. 19. (1) Публична общинска собственост са:
4. водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината с изключение на тези, които са включени в имуществото
на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско
участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със
средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за
напояване:
д) водопреносните и водоразпределителните мрежи за
минерални води;
В тази връзка следва да се посочи, че водопроводното
отклонение за минерална вода не е било включено в активите на търговското
дружество „Варварски минерални бани“ ЕООД към момента на приватизацията му от
„Елтрейд“ ООД, което е видно от приетите по делото писмени доказателства (информационен
меморандум, актове за общинска собственост и други документи). Включването на
туристическата спалня в активите не е равнозначно на включване и на сградното
водопроводно отклонение за минерална вода, още повече, че по делото не се
събраха безспорни доказателства кога то е построено.
Следователно от момента на влизане в сила на Закона за
водите (28.01.2000 г.), сградното водопроводно отклонение е станало ex lege публична общинска собственост и извършената по-късно
приватизация на „Варварски минерални бани“ ЕООД не е променило титуляра на тази
собственост. Поради това за извършването на какъвто и да е ремонт на същото
(дори и текущ), безспорно е било необходимо съгласието на собственика – община
Септември. В случая общината е ответник по делото и е несъмнено, че тя не е
давала съгласието си за извършения ремонт.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя.
Несъстоятелен е доводът му, че е налице текущ ремонт.
Такъв би бил налице, ако беше запазена старата тръба и същата беше само
поправена. В случая от свидетелските показания безспорно се установява, че
тръбата изцяло е сменена с друга, като дори е поставена различна по вид тръба,
която е по-подходяща и по издържлива. Следователно, несъмнено в периода 2011 –
2012 г. е извършена реконструкция на процесното водопроводно отклонение и за
нея в нарушение на закона не е издадено разрешение за строеж.
Неотносимо е представеното от жалбоподателя съдебно
решение по адм. д. № 472/2020 г. на Административен съд – Стара Загора, в което
става въпрос за покрив на сграда. Там съдът е приел, че покривът не е
самостоятелен строеж, а неразделна част от сградата и че в обжалваната заповед
същият не е описан добре със всички извършени ремонти и реконструкции, а от
друга страна би било несъразмерно премахването му, с оглед застрашаване
сигурността на цялата сграда. Настоящият случай е различен. Тук безспорно става
въпрос за самостоятелен строеж, представляващ част от мрежите на техническата
инфраструктура, на който е направена реконструкция без съгласието на
собственика, както и без разрешение за строеж и строителни книжа. В тази връзка
следва да се посочи също, че обстоятелството, че в обжалваната заповед не се
говори за извършената през 2011 – 2012 г. реконструкция не представлява
недостатък на заповедта, доколкото в нея подлежащият на премахване обект е
описан, такъв какъвто е понастоящем (т.е. след реконструкцията, когато е бил
включен в обсадна тръба Ф260 и служещ за водоснабдяване на съществуващия
понастоящем хотел „Аква Варвара“, а не – за водоснабдяване на бившата
туристическа спалня) и именно по отношение на него е прието, че е изграден без
строителни книжа и не е търпим. Напротив, в обжалваната заповед не се визира
отклонението (тръбата, която е съществувала преди 2011 – 2012 г.) и за което е
известно единствено, че е било крайно корозирало и компрометирано.
Непосочването в обжалвания административен акт на
дължината на водопроводното отклонение (тръбата) също не представлява
съществено нарушение, което следва да доведе до отмяната му. Обектът, подлежащ
на премахване е описан достатъчно точно и изчерпателно в оспорената заповед и
не съществува съмнение какво точно представлява той: „началото е от резервоар
находящ се в УПИ XIIза сондажен кладенец по плана
на Варварски минерални бани, собственост на „Варварски минерални бани“ ЕООД,
след което след водомер се включва в обсадна тръба Ф260, преминаваща под
републикански път II-84 – Варвара-Велинград, след
което преминава под тротоарната площ, собственост на община Септември и
завършва в сградата на хотел „Аква Варвара“, находящ се в УПИ I-За хотел и
ресторант, в кв. 4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември.“.
Ирелевантни са обстоятелствата кой и кога е извършил
първоначалния строеж, тъй като е безспорно, че неговата реконструкция е извършена
през 2011 – 2012 г. от жалбоподателя като инвеститор и същата е
незаконосъобразна и не е търпима.
Вещите лица потвърдиха, че процесното водопроводно
отклонение представлява строеж от пета категория, за постановяване премахването, на който безспорно е компетентен ответника като кмет
на общината, съгласно изричната разпоредба на чл. 224а, ал. 1 от ЗУТ. В тази
връзка е ирелевантно обстоятелството, че водопроводното отклонение преминава
под път, който е публична държавна собственост.
Несъстоятелна е и тезата, че водопроводното отклонение
не е отделен строеж, а част от сградата на хотела, построен през 1940 г. Безспорно
е, че по естеството си то представлява част от общата водопроводна мрежа (за
минерална вода) на техническата инфраструктура, съгласно § 5, т. 32 от ДР на
ЗУТ, който предвижда следното:
§ 5. По смисъла на този закон:
32. "Общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура" са мрежите и съоръженията до общите контролно-
измервателни уреди в недвижимите имоти, включително разпределителни устройства.
Всички останали възражения на жалбоподателя са
свързани с твърдението му, че първоначално построеното водопроводно отклонение
представлява търпим строеж, което дори да е вярно не би могло да санира
извършената без разрешение за строеж реконструкция, чието премахване е наредено
с обжалваната заповед.
С оглед изхода на делото е основателна претенцията на
ответника за разноски. Следва да му бъде присъдено платеното от него адвокатско
възнаграждение от 1 200 лв., което е под минималното такова, предвидено в
закона за този вид дела, както и 540 лв., платени за депозити за възнаграждения
на вещите лица.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Елтрейд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Ботевград, ж.к. Индустриална зона, бул. „Микроелектроника“,
представлявано от Н.М.П. против Заповед № 2175/06.12.2021 г. на кмета на община
Септември, с която е наредено премахването на незаконен
строеж: сградно водопроводно отклонение за минерална вода за водоснабдяване на хотел
„Аква Варвара“, находящ се в УПИ I-За хотел и
ресторант, в кв. 4а по плана на Варварски минерални бани, община Септември,
изграден без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, като е определен 14-дневен срок от влизане в сила на
заповедта за доброволно премахване и алтернативно е наредено принудително
такова.
Осъжда „Елтрейд“ ООД, ЕИК ********* да заплати на община
Септември разноски по делото в размер на 1 740,50 лв. (хиляда седемстотин
и четиридесет лева и петдесет стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /п/