Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от " Х. В. 1",О., с наименование към датата на постановяване на решението " Ф.Т.,О. - Г.В., иск против "Ц. Т.",Е. - Г.Д. за заплащане на сумата 28180,01 лева. В исковата си молба ищецът твърди, че на 01.01.2012 година между него и ответното дружество е сключен договор № А12037, в изпълнение на който договор периодично е следвало да доставя на „Ц. Т.” Е. хляб и хлебни изделия. Твърди, че е доставило на ответното дружество; дружеството е получило, но не му е заплатило цената на доставените му стоки по подробно описаните в исковата молба девет броя фактури, на обща стойност 27845,63 лева, с включен в нея ДДС, в това число по фактура № * от 30.09.2012 година 2803,27 лева , от които ответното дружество му е заплатило само 362,77 лева; по фактура № *11205221 от 05.10.2012 година 3271,74 лева; по фактура № * от 10.10.2012 година 3810,14 лева; по фактура № * от 15.10.2012 година 2814,54 лева; по фактура № ********* от 20.10.2012 година 3085,53 лева; по фактура № * от 25.10.2012 година 3083,04 лева; по фактура № * от 31.10.2012 година 3561,30 лева; по фактура № * от 05.11.2012 година 2630,19 лева и по фактура № * от 10.11.2012 година 3148,65 лева. Твърди, че дължимите му по посочените фактури от " Ц. Т.",Е. суми не са му заплатени от него и към датата на предявяване на иска по делото. Твърди, че освен сумите по фактурите, ответното дружество върху тях му дължи и лихва за забава, която до предявяването на иска по делото е в размери по всяка една от фактурите съответно 47,71 лева; 39,20 лева; 45,65 лева; 33,72 лева; 36,97 лева; ;36,94 лева; 42,67 лева лева; 23,45 лева и 28.07 лева, или общо 334,38 лева. Заема становище, че твърдяното от "Ц. Т.",Е. извънсъдебно прихващане не е извършено. Твърди, че е представило справка за оборота за първото тримесечие на 2011 година в централния О. на „Ц. Т.” Е. - Г. В.. Твърди, че не е получил изявлението на ответното дружество за прихващане, при което последното тълкува чл. 137 от Общите условия некоректно. Твърди, че не става ясно 10 % неустойка, които е посочило ответното дружество, как е изчислена, при което, ако същата е изчислена на база средномесечния оборот за първото тримесечие на 2013 година, то сумата е в размер на 435,86 лева без ДДС. Освен това, твърди ищцовото дружество, санкцията не е наложена в срока по чл. 137 от Общите условия, респективно - в 14-дневен срок. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от него по делото искове, като му се присъдят направените разноски. Ответникът „Ц. Т.” Е. - Г. Д. не е спори, че е получил, но не е заплатил на ищеца стоките по процесните фактури, което е следвало да направи в 50 - дневен срок от датата на издаване на фактурите. Твърди обаче, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 91 от Общите условия към сключения между тях договор от 2011 година № А589, като не му е представил справка за оборота през първото тримесечие на 2011 година. В тази връзка твърди, че ищецът му дължи неустойка по чл. 137, във връзка с чл. 91 от Общите условия в размер на 3520,40 лева без ДДС и вземане в размер на 217,93 лева без ДДС. В тази връзка твърди, че е извършил извънсъдебно прихващане с дължимата му от ищеца сума, след което дължимата от него такава на " Ф.Т.,О. по процесните фактури е в размер на 19466,36 лева без ДДС, която сума признава. Моли предявеният против него иск за разликата над 19466,36 лева да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното: „. Т.,О. - Г.В. основава исковите си претенции по делото съответно на чл.79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 327,ал.1 ТЗ и на чл.86 ЗЗД, като претендира "Ц. Т.",Е. - Г.Д. да бъде осъдено да му заплати общо сумата 28180,01 лева , в това число 27845,63 лева дължима му и незаплатена цена за доставени от него и получени от ответното дружество в изпълнение на сключен между тях на 01.01.2012 година договор А12037 по подробно описаните в исковата молба девет броя фактури хляб и хлебни изделия и 334,38 лева лихва за забава до предявяването на иска по делото. По делото е установено и не се спори, че между страните на 01.01.2012 година е сключен договор № А12037 за доставка на хляб и хлебни изделия. Не се спори, че в изпълнение на договора, по фактури №№ * от 30.09.2012 година, ********* от 05.10.2012 година, * от 10.10.2012 година, * от 15.10.2012 година , ********* от 20.10.2012 година , * от 25.10.2012 година, * от 31.10.2012 година, * от 05.11.2012 година и по фактура № * от 10.11.2012 година ищцовото дружество е доставило и предало на ответника договорените между тях с договора от 01.01.2012 година стоки, на стойност съответно 2803,27 лева ; 3271,74 лева; 3810,14 лева; 2814,54 лева; 3085,53 лева; 3083,04 лева; 3561,30 лева; 2630,19 лева и 3148,65 лева, с включен ДДС. Фактурите са редовно осчетоводени и при двете страни, съответно - отразени са в дневника за продажбите при ищеца и в дневника за покупките при ответника. Съгласно чл.18 от сключения между страните на 01.01.2012 година договор , ответното дружество е следвало да заплати на ищеца доставената му стока съгласно условията, посочени в кондиционния лист, респективно - в 50-дневен срок от издаването на фактурите. По делото не се спори, че в посочения срок "Ц. Т. ",Е. е заплатило на " Ф.Т.,О. само 362,77 лева от цената за доставените му изделия по фактура № * от 30.09.2012 година, като остатъкът по тази фактура, както и цената по всички други описани в исковата молба на ищцовото дружество фактури, не е заплатена и към датата на последното по делото заседание.В този смисъл е и заключението на допуснатата по делото съдебно- икономическа експертиза, което заключение съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано и което е прието и не е оспорено от страните по делото. Като не е заплатило на " Ф. Т.,О. цената по процесните фактури в предвидения с кондиционния лист 50 - дневен срок от датата на издаването на съответната фактура, от следващия изтичането на срока ден ответното дружество е иþпаднало в забава при условията на чл.84,ал.1,изр.1 ЗЗД. От този ден, освен цената по фактурата, дължи на ищеца и лихва за забава по чл.86 ЗЗД, която съгласно заключението на съдебно - икономическа експертиза е в размери по процесните фактури, описани по-горе , съответно 47,71 лева; 39,20 лева; 45,65 лева; 33,72 лева; 36,97 лева; 42,67 лева ; 23,45 лева и 28,07 лева, или общо по всички фактури 334,38 лева. Единствен спорен по делото между страните въпрос е извършеното ли е твърдяното от "Ц. Т., Е. извънсъдебно прихващане с негово насрещно вземане от " Ф.Т.,О. по съставен от дружеството Протокол за прихващаве № 5119/12.04.2013 година. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.103 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да прихване вземането си срещу свое задължение към насрещната страна, ако вземането му е изискуемо и ликвидно. Изискуемостта и ликвидността са необходми предпоставки при условията на кумулативност за настъпване на погасителния ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане по чл.103 ЗЗД. Ликвидно по смисъла на посочената разпоредба е вземането, което е безспорно по основание и определено по размер, в какъвто смисъл са правната теория и трайна съдебна практика. В конкретния случай твърдяното от ответното дружество негово насрещно вземане от ищеца за неустойка не е безспорно. То не е и определено по размер, респективно - не става ясно претендираната от ответника неустойка как е изчислена и на база средномесечния оборот за кое тримесечие е направено това. Налага се изводът, че погасителният ефект на материалноправното изявление на " Ц. Т.",Е. за прихващане не е настъпил по причина, че противопоставеното за прихващане вземане на дружеството не е ликвидно по смисъла на чл.103 ЗЗД. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявеният по делото от " Ф.Т.,О. - Г.В. иск е основателен и доказан, поради което и като такъв същият следва да бъде уважен. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 1343,83 лева. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА "Ц. Т.",Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г. Д., общ.В. Т., обл.В. Т., М. "Устито", ПИ 0. О. С. " Л. Ц. Ц.", да заплати на " Ф.Т., О., с предишно наименование " Х. В. 1",О., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г.В., ул."А. К." № *, сумата 28180,01 лева / двадесет и осем хиляди, сто и осемдесет лева и една стотинка/, в това число 27845,63 лева, с включен ДДС, дължима му и незаплатена от "Ц. Т.",Е. - Г.Д. цена за доставени му от " Ф.Т.,О. и получени от него по фактури №№ * от 30.09.2012 година, ********* от 05.10.2012 година, * от 10.10.2012 година, * от 15.10.2012 година , ********* от 20.10.2012 година , * от 25.10.2012 година, * от 31.10.2012 година, * от 05.11.2012 година и по фактура № * от 10.11.2012 година в изпълнение на сключен между тях на 01.01.2012 година договор А12037 хляб и хлебни изделия, и 334,38 лева лихва за забава до предявяването на иска по делото, заедно със законната лихва върху сумата 27845,63 лева, считано от датата на предявяване на иска по делото - 26.02.2013 година до окончателното й изплащане, както и сумата 1343,83 лева, представляваща направени от дружеството разноски по делото. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Г.В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |