РЕШЕНИЕ
№ 5623
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110155261 по описа за 2021 година
Образувано е по предявени от „ЗАД О“ АД срещу „ЗАД А.“ АД искове с правно
основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че на 08.09.2018г., около 8:50 ч., в гр.София, на бул. „...., е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Рено“ , застрахован при ответника по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата
на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него –
автобус марка „Ютонг“ е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица
№ ....../02.10.2017г., валидна към датата на ПТП. Уточнява, че водачът на МПС марка
„Рено“ е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като поради
движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция се е ударил в спрелия на
спирка на градския транспорт автобус марка „Ютонг“ , поради което го увредил.
Поддържа, че е поканил ответника да репарира вредите, които възлизат в общ размер
на 1386.68 лева, от които 1371.68 лева изплатеното застрахователно обезщетение и
15.00 лева ликвидационни разноски, като признава, че ответникът е погасил частично
претенцията чрез прихващане, но не е заплатил остатъка от 396.85 лева. С оглед на
изложените факти, предявява иск по чл.411 КЗ за незаплатения остатък от 396.85 лева
(съгласно изменение на претенцията по чл.214 ГПК от 10.05.2022г.), ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 72.98
1
лева (съгласно изменение на претенцията по чл.214 ГПК от 10.05.2022г.) за периода
02.12.2019г. – 22.09.2021г. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за увреждащото МПС към датата на събитието, изплатеното от ищеца по
договора „Каско на МПС“ обезщетение, както и извършеното погасяване на насрещни
вземания между страните, при което чрез прихващане процесната щета е уважена до
размера от 989.83 лева. Оспорва иска за горницата като неоснователен, като счита, че
вредите възлизат на признатите от ответника. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да
докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка
между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие;
плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се
предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и
собственика на застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на
който ответникът покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за
доказване на релевантните по делото факти е указана на страните с определение на
съда по чл.140 ГПК.
По делото е представена застрахователна полица № ..... от 2017г. /л.8 от делото/,
от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане
„Каско на МПС“ с период на валидност 20.10.2017г. – 19.10.2018г. за автобус „Ютонг
“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП /л.7 от делото/, в който е
описан механизма на произшествието, местонастъпването му, причините за него,
участниците, съответно понесените материални щети. Видно от направените
отбелязвания в него, ударът е настъпил за лекия автомобил по време на движението му
в посоката и лентата на автобуса, а за автобуса ударът е произтекъл докато е бил в
спряло състояние. Видно от приложено уведомление до ищеца за настъпилото
събитие, по данни на водача на автобуса лекият автомобил се е ударил в автобуса,
докато последният е спирал на спирка на градския транспорт. Така описания
механизъм на ПТП не е спорен между страните, а вината на водача на лекия автомобил
2
за него се признава от ответника.
Представена е преписка по щета № 0020-195-0953-2018 от 2018г. на ищеца, от
която се установява, че автобусът на „Столичен автотранспорт“ ЕАД е бил на оглед
при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка. Стойността на щетите била
определена на 1371.68 лева, заплатени от „ЗАД О.“ АД на 22.10.2019г. - платежно
нареждане, л.30-31 от делото.
Не се спори, че за увреждащото МПС - л.а. „Рено Сценик“, към датата на
произшествието е бил валиден договор за застраховка ГО с ответника, по силата на
която „ЗАД А.“ АД е отговорен за вредите, причинени от деликвента при управление
на застрахованата вещ. За установяване на това обстоятелства е приложена и справка
от ГФ, видно от която периода на покритие на застраховката е 24.04.2018г. –
23.04.2019г.
Приложена е покана от ищеца до ответника, от която се установява, че сумата,
ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева или сума в общ
размер от 1386.68 лева, е била предмет на регресна претенция, получена от адресата на
31.10.2019г., удостоверено с печат на ответника и вх.номер върху поканата.
Приети са документи относно подписан протокол за уреждане на насрещни
претенции между страните, по силата на който процесната щета е била приета за
основателна от ответника, но до размера на сумата от 898.83 лева, която не се спори, че
е заплатена на ищеца при извършеното плащане на разликата след прихващането -
23.12.2019г.
Спорен е размера на причинените вреди. За изясняване на този въпрос е
изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че:
Причина за настъпване на произшествието е субективното поведение на водача
на лекия автомобил, който поради движение с несъобразена скорост и при
неспазване на необходимата дистанция, удря спиращият на спирка на градски
транспорт автобус в задната му част и го уврежда;
Всички щети, описани от застрахователя –ищец по отношение на увреденото
МПС са в зоната на удара и са резултат от произшествието;
Стойността за възстановяване на вредите, определени по цени на фирмен сервиз
към датата на събитието, е 1371.68 лева;
Стойността на щетите, определена по средни пазарни цени към датата на
произшествието е 1025.78 лева.
По обуславящият изхода на спора въпрос относно размера на вземането, съдът
съобрази следното:
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се дефинира като
3
неблагоприятна промяна и подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка
с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е
гаранционно обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане,
като задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото
застрахованото имуществено благо е повредено/унищожено. В тази връзка размера на
дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя към застрахованото по
договор за имуществено застраховане лице за повредената вещ се съизмерява с
възстановителната стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в случая
– автомобил, е гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на решението
на застрахователя да скючи договора за застраховка и условията за това. При
настъпило събитие, последният дължи на застрахования стойността, необходима за
отремонтиране на превозното средство, ако е частично увредено, по цени на
официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от това зависи поддържането на
гаранцията за него, но не повече от зсатрахователната сума по договора. След
изплащане на определеното по този начин застрахователно обезщетение,
застрахователят има право да се суброгира в правата на застрахования срещу третото
лице-деликвент, който е отговорен за причинените щети, респективно срещу неговия
застраховател. Отговорността на застрахователя на деликвента е функционално
обусловена от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо него, отговорността му
не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател
по договора за имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на застрахователното събитие. Това означава, че
меродавна е не възстановителната, а действителната стойност на вещта. При нейното
пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от
пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено – така и в
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК. Т.е. в
отношенията застраховател по „Каско на МПС“ на увредената вещ и застраховател на
деликвента по договор „ГО“ дали увреждащият автомобил е гаранционен е без
значение.
Действителната стойност на вредите, определена по средни пазарни цени към
датата на събитието е 1025.78 лева. Общата стойност на възникналото в полза на
ищеца вземане, увеличено с ликивидационните разноски от 15.00 лева, е 1040.78 лева.
При погасени чрез прихващане 898.83 лева, е налице незаплатен остатък от 50.95 лева,
който се явява дължим и до който размер исковата претенция за главница следва да се
уважи, като върху тази сума се присъди и законна лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане. Изводите се основават на проведеното от ищеца пълно и
главно доказване на фактите, от които извежда претенцията си и размера на
действителната стойност на вредите по заключението на вещото лице. Тук е уместно
4
да се посочи, че самият механизъм на ПТП, участващите в него превозни средства,
вредите и вината на водача на автомобила, не са били спорни в процеса. Ето защо и с
оглед развилите се между страните отношения по щетата, съдът приема за доказано
настъпването на събитието, въпреки погрешното вписване на един и същи рег.номер за
участващите в произшествието превозни средства.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен
срок от поканата, получена на 31.10.2019г., да определи и изплати обезщетение по
процесната щета или мотивирано да откаже плащане. Предвид съдържащият се в
протокола за прихващане на насрещни вземания отказ на ответника да плати горницата
над признатите 989.83 лева, то последният е изпаднал в забава за плащане на сумата от
50.95 лева и за периода 02.12.2019г. – 22.09.2021г. дължи лихва за забава в размер на
9.36 лева. До този размер претенцията за мораторна лихва следва да се уважи.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноските се разпределят по правилата на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в размер на 810.00 лева, от които 100.00 лева
държавна такса, 350.00 лева депозит за вещо лице и 360.00 лева реално заплатено
адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване
по направеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тази сума в
тежест на ответника се възлагат 104.00 лева, съобразно уважената част от исковата
претенция (12.84 %).
Направените от ответника разходи са в размер на 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, от която сума в тежест на ищеца се възлагат 87.16 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция (87.16 %).
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД А.“ АД, да заплати на „ЗАД О.“ АД, следните суми:
на основание чл. 411 КЗ - сумата 50.95 лева – суброгационно вземане на ищеца,
възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане „Каско на МПС“ за автобус марка „Ютонг“ за вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 08.09.2018г. в гр. София по вина на водача на
л.а. „Рено“ застрахован по договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, ведно със законната лихва от 24.09.2021г. до
5
окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 396.85 лева, като неоснователен;
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата 9.36 лева – лихва за забава за периода
02.12.2019г.- 22.09.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до
пълния предявен размер от 72.98 лева, като неоснователен;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - сумата 104.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде заплатено по
следната банкова сметка на ищеца: .......
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗАД О.“ АД, да заплати на „ЗАД А.“
АД, сумата 87.16 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6