РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
807 гр. Пловдив, 22 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично
съдебно заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря
НЕДЯЛКА П.А, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 3167 по
опис на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във
връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Постъпила е жалба от Х.И.К., ЕГН ********** ***
против заповед № З22/26.09.2019г. на
ВРИД кмет на Община Стамболийски, с която е наредено премахването на строеж: „Стопанска
постройка“, находящ се в УПИ Х – 2008, кв.90 по плана на гр.Стамболийски,
изграден от жалбоподателя без необходимите строителни книжа.
Твърди се в жалбата, че издадената заповед
е нищожна, алтернативно незаконосъобразна, като издадена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди
се липса на компетентност по отношение на ВРИД кмет на Община Стамболийски да
издаде акта. Според жалбоподателя в
нарушение на чл.26 и 34 от АПК, не е уведомен за извършването на проверката на
17.07.2019г., при която е съставен констативен акт от 17.07.2019г. от служители
на Община Стамболийски, като по този начин е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. В тази връзка счита, че акта не
съдържа удостоверително изявление, от което да е видно, че проверката е
извършена в негово отсъствие, както и че на 17.07.2019г. не е ясно дали изобщо
е извършвана подобна проверка, тъй като е пенсионер и целодневно е в имота си.
На следващо място, се сочи, че липсва каквото и да е основание за съставяне на
констативният акт, тъй като не са налице извършени строително-монтажни работи,
изискващи одобрени строителни книжа. Според жалбоподателя процесната постройка
не представлява строеж по смисъла
на § 5, т.З8 от ПРЗ на ЗУТ, а е преместваемо съоръжение, тъй
като конструкцията на обекта може да бъде демонтирана като бъдат отделени
отделните й елементи 
един от друг в
местата на свързване и при необходимост същите елементи могат да бъдат отново
монтиране на друг терен или повърхност. Твърди се, че при съставянето на акта
не е съобразен факта, че в конкретният случай е налице търпим строеж по смисъла
на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ, както и че лятната
кухня е търпим заварен строеж, който е построен през 1999г. Направено е
позоваване на чл.З20 от ППЗТСУ — действал към момента на извършване както и на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, като според
жалбоподателя наличието на категорично установяване факта на търпимост
препятства и изключва приложението на чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т.
10 от ЗУТ. Допълнително се сочи, че
лятната кухня е реализирана на границата с УПИ XI-2009, кв.90, първоначално с
устното съгласие на собственичката И.И.Б. по време на
реализирането й, а в последствие съгласието е дадено писмено с декларация от
26.11.201Зг., с оглед на което е била допустима както по сега действащата
разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, както и действалите към момента на
реализирането й чл. 1 12, ал. 4 от ППЗТСУ и чл. 118 от Наредба № 5 за правила и
норми по териториално и селищно устройство от 1995 г. Отделно от изложеното,
според жалбоподателя заповедта е издадена без да се изяснят всички факти и
обстоятелства като в КА процесният строеж не е описан с точни параметри:
височина, разгърната площ, не е установена годината на изпълнение, а са вписани
единствено размери на широчина и дължина и няма вертикален разрез със
съответните височини. Твърди се, че пропуските от КА са пренесени в процесната
заповед, като административният орган не е конкретизирал техническите параметри
на процесния незаконен строеж. Иска се прогласяване нищожността на заповедта,
алтернативно отмяна.
Ответникът по жалбата – кмет на Община
Стамболийски, чрез процесуалния представител адв.Н., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, посочен като извършител на процесния незаконен строеж, и в преклузивния четиринадесетдневен срок от съобщаването, видно от
отбелязването върху приложеното на лист 26 по делото, известие за доставяне.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима.
От фактическа страна се установява, че
на 15.05.2019г. в Община Стамболийски е входирана молба с вх.№ 2274 (лист 51) от
И. Б. до инж.А. – директор на Дирекция УТ в Община Стамболийски, относно
законността на сгради на допълващо застрояване в УПИ Х-2008, кв.90 по плана на
гр.Стамболийски.
По този повод с писмо изх. № 1247/13.06.2019г.
(лист 52), жалбоподателят Х.К. е уведомен, че в 7-дневен срок от получаване на
писмото следва да представи всички налични строителни книжа за законността на сградите
в посочения имот. Това писмо е връчено на К. на 17.06.2019 г. /лист 53/.По
делото няма данни в отговор на горното писмо да са представени документи.
На лист
39-40 по делото е приложен констативен акт за извършена проверка на място в
имота на 17.07.2019г. от длъжности лица
при община Стамболийски, в който подробно е описана установената на място постройка.
Посочено е, че УПИ Х-2008
е собственост на Х.И.К. и И.Х.К. съгласно Н.А. №50 том 15, дело 4793/1995г.,
както и че строежът е собственост на Х.И.К.. Относно участниците в изпълнението
на строежа в КА е посочено: възложител - Х.И.К.; строител- неизвестен;
строителен надзор- няма. Що се отнася до представените строителни книжа е
посочено, че няма: одобрен проект в т.ч. съгласувани и одобрени части на
проекта; съгласуване с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за открИ.е на строителна площадка; протокол за определяне на
строителна линия и ниво; заповедна книга. Посочено е още, че е изпълнено
строителство на стопанска постройка и гараж в УПИ Х-2008, кв.90 по плана на гр.
Стамболийски, със следните параметри: гараж – 3,50/5,80 и стопанска постройка –
3,50/6,10. В констативния акт е инкорпорирана и
окомерна скица с нанесен въпросния строеж. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.148 от ЗУТ и е посочено, че строителството е без
необходимите строителни книжа. В КА е посочена и друга налична документация,
както следва: заверена декларация с peг. №
1307/27.11.13г. за година на строителството от И.Х.К.,***; заверена декларация
с рег.№ 1З08/27.11.13г. за година на строителството от Х.И.К.,***; заверена
декларация с рег.№ 1З09/27.11.13г. от И.И.Б., като
собственик на УПИ XI-2009, кв. 90 по плана на гр. Стамболийски, че не възразява
за даването на статут на търпим строеж по смисъла на § 127 от ПР на ЗУТ на построена в УПИ Х-2008, кв. 90 стопанска
постройка до общата регулационна линия, от секретаря на община Стамболийски,
като в последствие с Удостоверение № PRB 2019 ********* на Районна прокуратура
е установено, че ръкописния текст в декларацията не са изпълнени от И. Б.;
геодезическо заснемане за нанасяне на стопанска сграда на обща граница между
УПИ Х-2008, кв. 90 и УПИ XI-2009, кв. 90 по плана на гр. Стамболийски; 
Становище от арх. Р. И. - Н. ***.
Изрично е посочено, че проверката е извършена в отсъствието на Х.И.К. и че КА е
основание за започване на процедура по реда на чл.22З от ЗУТ. КА е връчен на Х.К. на 22.07.2019г.
(лист 38).
На 29.07.2019 г. Х.К. е подал
възражение с вх. № 3499 (лист 33) против така съставения му КА от 17.07.2019г.,
в което е посочил че през 1999г. Б. е
дала съгласието си за извършването на строежа пред него и съпругата му, а след
това и в писмена форма. Посочва, че проверка на място не е извършвана от
длъжности лица при Община Стамболийски, както и че разполага със скица № 345 от
25.11.2013г. издадена от ТО на Община Стамболийски от която е видно, че има
заснета и отразена постройка МС на уличната регулационна линия със съседни УПИ XI-2009, собственост на Б.. Посочено е,
че строежът МС е допустим по действащия тогава и към момента застроителен план, строежът е бил елемент на плана одобрен
през 1996г., от което следвало че е реализиран преди 2000 г. Направено е
позоваване и на § 127 от ПР на ЗУТ. Самото
възражение съдържа молба за стартиране на процедура по издаването на Акт за
узаконяване на стопанска постройка и гараж в УПИ Х-2008 по плана на гр.Стамболийски,
отразени в КА от 17.07.2019г.
Последвало е издаването на процесната заповед, с която е възприета фактическата
обстановка изложена в КА, е посочено че въз основа на представените
доказателства за време на построяване на обект — гараж, същият се категоризира,
като търпим строеж и не подлежи на премахване, а относно стопанската постройка,
органът не е приел възражението и я квалифицирал, като незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ и е разпоредено нейното
премахване.
В настоящото производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж. Я.Р., която
след извършен оглед на процесния имот на място, след преглед на приложените по
делото писмени доказателства и след посещение на техническата служба на Община
Стамболийски, е дала следните отговори:
По първи въпрос относно индивидуализацията на
т.нар. “Стопанска постройка“ е посочено, че процесната постройка има размери в
план 3,50/6,10м., височина до стрехата
2,30м., а до билото 3,20м. с двускатен покрив.
По втори въпрос, относно фактическото
състояние на обекта в заключението е посочено, че строежът е изпълнен с дървена
конструкция (като по информация на собствениците са монтирани дървени колони и
греди върху тях за оформяне на покривна конструкция), а визуален оглед на
конструкцията не може да бъде извършен в момента, тъй като тя остава изцяло скрита
под вътрешна и външна мазилка на стените, дървена ламперия от вътрешната страна
на покривната конструкция и керемиди на покрива. Посочено е че, подът е настлан
с теракота и начинът на монтаж на колоните към основите също не може да се
установи визуално без демонтаж на елементи от довършителните работи по
постройката.
По трети въпрос, относно възможността за
демонтиране на постройката вещото лице сочи, че по принцип всяка сграда,
изпълнена с дървена носеща конструкция, може да бъде демонтирана, като при внимателен
демонтаж на дървените сглобки, елементите могат да се съхранят в достатъчна
цялост за повторно използване, но в 
момента на огледа не
се установили отделни видими елементи от конструкцията, които да могат да се
определят като демонтируеми /отделяеми/
един от друг, като видимо са изпълнени две плътни стени - от юг и запад на
постройката, които са измазани и боядисани от двете страни, а стената на
кухненския бокс е облицована с фаянс отвътре, които стени не могат да се
демонтират, без да бъдат унищожени или евентуално да бъдат ползвани повторно.
Отговорено е, че в случая с процесната постройка може
да се осъществи само след значително предварително разрушаване - на дограмата,
ламперията, покрива, ограждащите стени, подовата настилка. В забележка към този
въпрос вещото лице сочи, че макар и недостъпна за непосредствен визуален оглед,
конструкцията на процесната постройка не дава основание тя да бъде приета като
”преместваем обект” по смисъла на т.80 от 55 на ДР на ЗУТ, за каквито обекти се
приема, че могат да бъдат демонтирани, като в случая демонтиране е възможно
само в общ строителен смисъл.
По четвърти въпрос, относно функцията и
предназначението на обекта в заключението е посочено, че процесната постройка
се ползва като лятна кухня.
Що се отнася до предвижданията на действащият
застроителен план за УПИ X-2008, кв.90 по плана на
гр.Стамболийски и този, действал към 1999г., е посочено, действащият ПУП - ЗРП
е одобрен със заповед №41З/18.07.1996г., а предходен е КРП, одобрен със заповед
№ 761/11.03.1962г. Към 1999г. действащ е бил и сега действащия ПУП от 1996г.
Според вещото лице предвижданията на застроителния
план за УПИ Х-2008 от кв.90 са за надстрояване с един етаж на съществуващата
жилищна сграда в имота, като допълващо застрояване не е предвидено.
По шести въпрос, относно това дали сградата,
предмет на оспорената заповед е била допустима според действащите правила и
нормативи към 1999г. и към момента на издаване на заповедта, в заключението е
посочено, че процесната постройка не е част от предвиденото основно застрояване
в имота по действащия застроителен план и че тя може
да бъде определена като строеж от допълващото застрояване, изпълнен свободно от
основното застрояване в УПИ, свързано на страничната регулационна линия от юг
със застрояване в съседния УПИ, ако изпълнява изискванията на нормите за такова
разположение. Изложено е, че към 1999г. действащи са: ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ
/отм./, както и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство от 17.05.1995г., обн. ДВ,бр.48/26.05.1995г., /отм. ДВ,
бр.51/05.06.2001г. Според вещото лице стопанската постройка е разположена на
разстояние от жилищната сграда - основно застрояване в имота и на общата
граница със съседния УПИ от юг. Съгласно чл.112, ал.4 от ППЗТСУ /отм./
процесната постройка е била допустима като допълващо застрояване, непредвидено
в действащия ЗРП, но разположена свързано само между два парцела /УПИ/: УПИ
X-2008 и УПИ XI-2009 въз основа на скица за проектиране по чл.220, ал.2, т.2.
Вещото лице цитира чл.44, ал.3, т.1 от Наредба №5/1995г. и посочва, че такова допълващо застрояване е
допустимо с функция за лятна кухня, каквато е процесната постройка, като сочи,
че същевременно чл.11З, ал.1 от Наредбата изисква при разположение на
постройката на вътрешна регулационна линия, калканната
й стена да покрива калканна стена на заварена в
съседния парцел сграда, което в случая не е изпълнено. Така, според експерта, процесната постройка не е била допустима по правилата към
1999г. Отделно от това е посочено, че обжалваната заповед е издадена при
действието на ЗУТ и Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Изложено е, че
съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване се разрешава в
съответствие с предвижданията на ПУП или с виза за проучване и проектиране по
чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Вещото лице
се позовава на чл.42, ал.2 от ЗУТ, съгласно която на вътрешната граница може да
се разположи постройка, ако калканната й стена
покрива калканна стена на заварена или
новопроектирана постройка в съседния УПИ или плътна ограда, като посочва, че в
случая няма заварена сграда в съседния УПИ от юг, няма новопредвидена сграда в
действащия застроителен план и по общата граница
между двата УПИ няма изпълнена плътна ограда. Така е направено заключение, че
разположението на процесната постройка не изпълнява условията на действащия ПУП
и закона за допустимост.
По седми въпрос, относно категорията на
строежа, съгласно чл.137 ал.1 от ЗУТ, е заключението е посочено, че съгласно
чл.1З7, ал.1, т.5, буква „в“, процесната постройка представлява строеж от Пета
категория като строеж от допълващото застрояване, както и че съгласно чл.10,
ал.3 от Наредба №1 за номенклатурата на видовете строежи от 30.07.2003г.,
постройката също се класифицира като строеж от Пета категория.
Допълнително на въпрос поставен в съдебно
заседание от адв.С. дали постройката е нанесена в действащите планове, вещото
лице отговаря, че постройката е нанесена със зелен цвят в кадастралната основа
на действащия ПУП, но няма информация кога е извършено попълването на
процесната сграда в действащия кадастрален план. След предявяване на писмо изх.
№ 3842/20.10.2008 г. на Кмета на Община
Стамболийски, вещото лице заявява, че очевидно става въпрос за навес на
процесната граница и след като няма размери няма как да каже за какво става
въпрос. Излага, че е напълно възможно постройката първоначално да е била навес,
а след това да е изградена, тъй като конструкцията е дървена и впоследствие да
е затворена с тухлени стени, има две стени, но има и алуминиева дограма, която според
вещото лице също може по-късно да е сложена. На въпрос на адв.Н., експертът
отговаря, че и към съседния имот на Б. сградата има два прозореца, които са на
самата граница.
Съдът кредитира експертизата като
компетентна, обективна и безпристрастна, неоспорена от страните.
В съдебно заседание на 12.02.2020г. са
разпитани свидетелите: Н.К.Д., Ц.Д.П. и И. И.Б..
Д. заявява, че през 2019 г. няколко
пъти участвал в проверка в имота на Х.К. ***, като няма спомен за точния ден, в
който е съставен констативния акт. Сочи, че многократно е посещавал имотите и
на двамата, но точни дни не помни, както и че са влизали и са мерили. Заявява,
че констативният акт го съставил в Община Стамболийски, като Х.К. не е
присъствал на съставянето на акта, а впоследствие му бил изпратен с обратна
разписка. Заявява, че след като отново Б. е пуснала жалба и след като К. е
представил документи, Б. ги оспорила и от прокуратурата им дали становище, че
подписът не е неин и така започнали тази процедура.
Свидетелят П. заявява, че познава Х.К.,***
и е бил колега с него и с жена му и е съсед на другата улица. Твърди, че в
имота на К. има постройки — къща, гараж и стая, като първо се влиза в гаража,
после в стаята. Заявява, че тази стая е от 2000 г. - тогава е изградена и той самият е помагал за
строителството на стаята, а за гаража не е помагал. Според свидетеля П. преди
това, на мястото на стаята не е имало нищо, така мисли. Помагал да отливат
основите за строежа, като материалите или тухли и вар, но не помни новата каква
е била. За грубия строеж, сочи, че когато го завършили имало стени, но за таван
не е сигурен.
Свидетелката Б. - съседка на Х.К. от
южната страна, сочи че на границата с нейния имот има постройка в неговия имот
— гараж и постройката, за която има претенции, която представлява стая за
живеене. Твърди, че през 2008 г. започнала да води процедурите, пращала писма
към общината. Заявява, че имало изпратено писмо за събаряне през 2008 г., но
нищо не се предприело и през 2013 г. те решили да узаконят постройката без нейно
знание, като я подписвали и взимали нейните лични данни, за което научила през
2017 г. и започнала да води дела. За постройката твърди, че с тухли започнали
да я правят още в началото, през 2008 г., а преди това там бил само гаража. Заявява, че не е имало плътна ограда във
времето между техните имоти, а само телена мрежа.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели, като последователни и безпротиворечиви,
освен в частта относно момента
на изграждане процесната постройка, за което съдът ще произнесе по – надолу.
По делото са приложени още: заверена декларация
с peг. № 1307/27.11.13г. за година на строителството
от И.Х.К.,***; заверена декларация с рег.№ 1З08/27.11.13г. за година на
строителството от Х.И.К.,***; заверена декларация с рег.№ 1З09/27.11.13г. от И.И.Б., като собственик на УПИ XI-2009, кв. 90 по плана на
гр. Стамболийски, че не възразява за даването на статут на търпим строеж по
смисъла на § 127 от ПР на ЗУТ на
построена в УПИ Х-2008, кв. 90 стопанска постройка до общата регулационна
линия, от секретаря на община Стамболийски; Удостоверение № PRB 2019 *********
на Районна прокуратура; геодезическо заснемане за нанасяне на стопанска сграда
на обща граница между УПИ Х-2008, кв. 90 и УПИ XI-2009, кв. 90 по плана на гр.
Стамболийски; Становище от арх. Р. И.
- Н. ***.
За удостоверяване на компетентността на
издателя на административния акт от ответника са представени писмо вх.№
1204/02.03.2020г. на председателя на ОИК Стамболийски, Решение № 45 –
МИ/23.09.2019г. на ОИК Стамболийски и Решение № 99 на ОС - Община Стамболийски взето с протокол
№11/20.09.2019г. (лист 30).
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания за оспорване на административните актове по смисъла
на чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 225а ал.1 от ЗУТ, кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях.
В случая, фактическият издател на административния акт е
временно изпълняващ длъжността „кмет“, назначен в хипотезата на чл. 42 ал.8 от ЗМСМА.
Съгласно чл. 42 ал.8 от ЗМСМА, когато
кмет на община, кмет на район или кмет на кметство са регистрирани като
кандидати за общински съветници или кметове, в 7-дневен срок преди края на
мандата общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността кмет на
общината, кмет на района или кмет на кметството за срок до полагане на клетва
от новоизбрания кмет, като временно изпълняващ длъжността кмет на общината или
кмет на района се избира при условията на ал. 6, изречения второ и трето (за
временно изпълняващ длъжността кмет на общината или кмет на района се избира
един от заместник-кметовете на общината, съответно на района; когато няма
назначен заместник-кмет, временно изпълняващ длъжността кмет на общината или
кмет на района се избира по предложение на общински съветник).
С факта на назначението си за временно изпълняващ
длъжността „кмет“ по решение на ОбС - Стамболийски, Л.М.е
разполагал, по силата на закона, с пълния обем правомощия на кмет на община – в
това число и с правомощието да издаде заповед по реда на чл. 225а ал.1 от ЗУТ,
без за това да е необходимо допълнително изрично упълномощаване от кмета на
община Стамболийски. Поради изложеното неоснователно се явява възражението за
липса на компетентност на издателя на заповедта.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и
непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т. е. в случая е налице
индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за
актовете издавани по ЗУТ. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на
акта на това основание.
Относно съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен
състав намира, че не са налице съществени нарушения на същите, които
да са достатъчно основание за отмяната й. Констативният акт по чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ е огледно доказателствено
средство, затова неговото несъставяне или порочно съставяне не е съществено
процесуално нарушение. В тази връзка и с оглед възражението на жалбоподателя,
че не е уведомен за извършването на проверката на 17.07.2019г., при която е
съставен констативен акт от 17.07.2019г. от служители на Община Стамболийски, е
необходимо да се отбележи, че законът не съдържа изискване констативният акт за
незаконно строителство да е съставен в присъствието на нарушителя или на
заинтересуваните лица. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на
заинтересуваните лица, като видно от представените на лист 37 и 38 по делото известия
за доставяне, КА е връчен лично на жалбоподателя, както и на синът му И. К. на 22.07.2019
година. Жалбоподателят е възразил срещу констативния акт, като в жалбата по
същество не се отрича факта, че констативния акт е достигнал до знанието му. В
процесната заповед е обсъдено възражението и представените с него доказателства
и въз основа на тях, ответния орган е приел, че гаражът е търпим строеж и не
подлежи на премахване, но не е приел възражението относно стопанската
постройка. С оглед на изложеното при осъществената проверка не се установя
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, довели до нарушаване правото на защита на адресата на акта.
Що се отнася до възражението на
жалбоподателя, че КА не съдържа удостоверително изявление, от което да е видно,
че проверката е извършена в негово отсъствие, видно от съдържанието на КА, още
в началото на първа страница е посочено, че проверката е извършена в
отсъствието на Х.И.К..
За преценката относно законосъобразността на
акта релевантна е и правната квалификация на изграденото на място, което според
съда безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗР на ЗУТ. В тази
смисъл и съдът приема за установено, че разпоредената
за премахване "стопанска постройка“ по начина по който същата е
индивидуализирана в съставения КА, самата заповед, и в приетото заключение на
вещото лице, което от своя страна потвърждава напълно характеристиките дадени
от административните органи, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени строителни и монтажни работи по
смисъла на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ.
В КА не е посочена категорията на
строежа, но пък е посочена в оспорената заповед, а именно пета категория
съгласно чл. 137 от ЗУТ. Категорията се потвърждава и от вещото лице,
което на въпрос 7 е отговорило, че процесната постройка представлява строеж от
пета категория като строеж от допълващо застрояване, съгласно чл.137 ал.1 т.5 буква „в“ от ЗУТ.
Напълно неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че процесната постройка не представлява строеж по смисъла на § 5, т.З8 от ПРЗ на ЗУТ, а е
преместваемо съоръжение, тъй като конструкцията на обекта може да бъде
демонтирана. Според вещото лице, в момента на огледа не се установили
отделни видими елементи от конструкцията, които да могат да се определят като демонтируеми /отделяеми/ един от
друг, като видимо са изпълнени две плътни стени - от юг и запад на постройката,
които са измазани и боядисани от двете страни, а стената на кухненския бокс е
облицована с фаянс отвътре, които стени не могат да се демонтират без да бъдат
унищожени или евентуално да бъдат ползвани повторно. В забележка към този
въпрос вещото лице сочи, че макар и недостъпна за непосредствен визуален оглед,
конструкцията на процесната постройка не дава основание тя да бъде приета като
”преместваем обект”.
В
заключението си вещото лице е посочило, че строежът е изпълнен с дървена
конструкция (като по информация на собствениците са монтирани дървени колони и
греди върху тях за оформяне на покривна конструкция), а визуален оглед на
конструкцията не може да
бъде извършен в момента, тъй като тя остава изцяло скрита под вътрешна и външна
мазилка на стените, дървена ламперия от вътрешната страна на покривната
конструкция и керемиди на покрива. Посочено е че, подът е настлан с теракота и
начинът на монтаж на колоните към основите също не може да се установи визуално
без демонтаж на елементи от довършителните
работи по постройката. Според вещото лице процесната постройка се ползва като
лятна кухня.
Тук се
поставя въпросът дали не се касае до "постройка от допълващото застрояване
със селскостопанско предназначение" по смисъла на чл. 44, ал. 1 от ЗУТ или за "второстепенна постройка на допълващото застрояване"
по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, попадаща в обхвата на чл. 147,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ, т. е. строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137,
т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи. В действителност вещото лице е посочило, че
постройката се ползва като лятна кухня, но по отношение на техническите
характеристики представлява Пета категория, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба №1
за номенклатурата на видовете строежи от 30.07.2003 г. (вилни сгради).
Съгласно
чл.225а ал.1 от ЗУТ на премахване подлежат строежи
от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2,
или на части от тях, а според чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1,
или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи,
ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на
строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на
този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.
142, ал. 5, т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с
особена териториалноустройствена защита или с режим
на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3. Т.е. за да бъде
един строеж незаконен по смисъла на закона, е достатъчно безспорното
установяване дори само на една от посочените хипотези от компетентен за целта
орган. Следва да се съобрази и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, че строежите се
изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ).
Разбира
се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите,
изчерпателно изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които каза
се не е процесният такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение
на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал. 1 от закона /какъвто не е
разглежданият строеж/.
В случая,
според съда, с констативния акт от 17.07.2019г. по отношение на разпоредената за премахване стопанска постройка е установена
липсата на одобрен проект в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта;
съгласуване с контролни органи; разрешение за строеж; протокол за откриване на
строителна площадка; протокол за определяне на строителна линия и ниво;
заповедна книга. Както бе посочено, по-горе в случая не касае за строеж по
смисъла на чл. 147, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 44, ал.
1 и/или чл. 46 от ЗУТ и по отношение на спорния строеж се е
изисквало одобряване и на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж, но дори и да се квалифицира строежът като такъв по чл. 147, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ и за него да не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти, то безспорно се изисква издаване на разрешение за строеж, а такова
няма/, което е достатъчно основание, за да бъде квалифициран същият като
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За пълнота и с оглед възражението на жалбоподателя,
че в КА процесният строеж не е описан с точни параметри, следва да се отбележи,
че напротив параметри са посочени и то в достатъчна степен.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че процесният строеж е търпим. Съдът споделя направените изводи на административния
орган относно липсата на търпимост. От приложената към административната преписка
декларация с рег.№ 1307 от 27.11.2013г. на Община Стамболийски е посочено, че
постройката в сегашния й обем е била изградена преди 1999 г. Тук следва да се съобразят и
противоречивите показания на разпитаните по делото свидетели, като Б. заявява,
че постройката е започната през 2008г., а според Ц. П. е изградена през 2000г.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля
Ц. П., в частта, в която същият сочи, че строежът е осъществен през 2000 г., като
се отчитат приятелските отношения между него и жалбоподателя. Съмнение буди
точността на годината, в която свидетелят точно си спомня за извършения строеж,
тъй като същата се явява отдалечена във времето.
Съдът приема за най-достоверни показанията на
св. Б., които единствено в най-пълна степен съответстват на останалите събрани
по делото писмени доказателства. Следва да се отчете и представеното по делото
удостоверение издадено от Районна прокуратура гр.Пловдив, в което е посочено,
че от изготвена съдебно-графологична експертиза по
сл.д. № 262/2017г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив е установено, че ръкописния
текст в декларация с рег.№ 1309/27.11.2013г. на Община Стамболийски от името на И. И.Б. с посочена дата
26.11.2013г. включително и ръкописното име „И.И.Б." под „декларатор”, както и подписът положен срещу
реквизита „декларатор” в посочената декларация не са изпълнени от лицето И. И.Б..
Дори обаче да се приеме твърдението на жалбоподателя
за годината на построяване, съдебна практика приема, че „§16, ал.1 ПР ЗУТ и
§127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012г. регламентират условията за издаване на
удостоверение за търпимост за "строежи, за които няма строителни
книжа". По смисъла на ЗУТ това са незаконни строежи, които биха могли да
бъдат разрешени - защото са допустими по действащите ПУП и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, когато са
изградени до 31.03.2001г., т.е. до влизане в сила на ЗУТ. Понастоящем са налице
няколко успоредно действащи норми, които регламентират режима на търпимост, с
конкретни изисквания и според периода на изграждането на незаконния строеж, а
именно: ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Строежи, изградени до 07.04.1987 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими…“ ; на ал. 2 на § 16 от ПР на
ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. - 30 юни 1998 г.,
но неузаконени до влизането в сила на този закон,…“; на ал. 3 на § 16 от ПР на
ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но неузаконени до
обнародването на този закон,….“; и на ал. 1 на § 127от ПЗР на ЗИДЗУТ -
„Строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на
удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими".
Както е посочило и вещото лице в
своето заключение към 1999г. действащи са ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./, както и
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от
17.05.1995г., обн. ДВ,бр.48/26.05.1995г., /отм. ДВ, бр.51/05.06.2001г. Според
вещото лице стопанската постройка е разположена на разстояние от жилищната
сграда - основно застрояване в имота и на общата граница със съседния УПИ от
юг. Тук следва да се съобрази, че съобразно разпоредбата на чл.112, ал.4 от
ППЗТСУ /отм./ процесната постройка е била допустима като допълващо застрояване,
непредвидено в действащия ЗРП, но разположена свързано само между два парцела
/УПИ/: УПИ X-2008 и УПИ XI-2009 въз основа на скица за проектиране по чл.220,
ал.2, т.2, както и че съгласно чл.44, ал.3, т.1 от Наредба №5/1995г. такова
допълващо застрояване е допустимо с функция за лятна кухня, каквато е
процесната постройка. Но от друга страна съгласно чл.11З, ал.1 от цитираната наредба
сгради и постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи,
работилници и магазини, не могат да се разполагат на уличната регулационна
линия или навътре от нея, пред сгради на основното застрояване, като тези
обекти може да се изграждат на вътрешна регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни
стени на заварени в съседния парцел сгради, както и ако начинът на застрояване
в зоната допуска свързано разположение на сградите и постройките на допълващото
застрояване. А съгласно ал.2 на последно цитираната норма при свободно
разполагане сградите и постройките на допълващото застрояване трябва да са на
разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко Зм. или най-малко 1,5м.
от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия към съседния парцел (при
отклонение от южната посока до 45 градуса), ако са с височина до 2,5 м. В
случая постройката е разположена на регулационна линия, но калканната
й стена не покрива калканна стена на заварена в
съседния парцел сграда. Както посочи, свидетеля Б. между нейния и на
жалбоподателя имоти не е имало плътна ограда във времето, а само телена мрежа.
Следователно към 2000г. процесната сграда не е била допустима. Поради това в
случая не може да намери приложени нито една от разпоредбите на § 16 от ПР на
ЗУТ, нито § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ в сила от 26.11.2012 г.
Постройката не отговаря и на
изискванията на сега действащия ЗУТ и Наредба №7/22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване се разрешава в
съответствие с предвижданията на ПУП или с виза за проучване и проектиране по
чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на
основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на
допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Съгласно
чл.42, ал.2 от ЗУТ, на вътрешната граница може да се разположи постройка, ако калканната й стена покрива калканна
стена на заварена или новопроектирана постройка в съседния УПИ или плътна
ограда, но според заключението на вещото лице в случая няма заварена сграда в
съседния УПИ от юг, няма новопредвидена сграда в действащия застроителен
план и по общата граница между двата УПИ няма изпълнена плътна ограда.
Извън изложеното следва да се посочи,
че според приетата по делото експертиза към 1999г. действащ е бил и сега
действащия ПУП от 1996г. - ЗРП е одобрен със Заповед №41З/18.07.1996г., като предвижданията
на застроителния план за УПИ Х-2008 от кв.90 са за
надстрояване с един етаж на съществуващата жилищна сграда в имота, като
допълващо застрояване не е предвидено. Така вещото лице сочи, че процесната
постройка не е част от предвиденото основно застрояване в имота по действащия застроителен план и че тя може да бъде определена като
строеж от допълващото застрояване, изпълнен свободно от основното застрояване в
УПИ, свързано на страничната регулационна линия от юг със застрояване в
съседния УПИ, ако изпълнява изискванията на нормите за такова разположение.
Водим от всичко изложено съдът намира, че обжалваната
заповед като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
При този изход на спора, стореното
своевременно искане за присъждане на разноски по делото, както и доказателствата
за уговорен и изплатен адвокатски хонорар /лист 18 и 85/, на ответната страна
се дължат сторените разноски в размер на 600 лева, които жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на Община Стамболийски.
Мотивиран от горното, Административен съд
– Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.К., ЕГН ********** ***
против Заповед № З22/26.09.2019г. на
ВРИД Кмет на Община Стамболийски.
ОСЪЖДА Х.И. К., ЕГН ********** ***, да заплати на Община Стамболийски сумата
от 600 /шестотин/ лева/, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: