№ 11450
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110138587 по описа за 2023 година
Предявен е от С. И. С. срещу Столична община осъдителен иск с правно основание
чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на
претърпения ужас и страх от паднало дърво върху управлявания от него лек автомобил
марка „Тойота Айго“, рег. № ******** на 23.06.2020г., около 17:00 ч. на ул. „Николай
Коперник“, гр. София, срещу № 27, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 952,60 лева за периода от 23.06.2020г. до 10.07.2023г.
Ищецът твърди, че на 23.06.2020г., около 17:00 ч., паркирал автомобила на
приятелката си до тротоара на ул. „Николай Коперник“ срещу № 27. Посочва, че на
тротоара, до който паркирал автомобила, имало дърво с дебелина около 40-50 см., което
било видимо здраво, със зелена корона, а времето било хубаво, без облаци и дъжд. Навежда
твърдения, че намиращото се в близост дърво се срутило на предното стъкло на автомобила
и го счупило. Посочва, че след инцидента имуществените вреди по автомобила били
отстранени за сметка на застрахователя, но за него останали неимуществените такива,
изразяващи се в наличие на страхова невроза, болка в главата от образувала се цицина и
одрасквания, завишено кръвно налягане, както и увеличаване на процента инвалидност от
50% на 66%. Посочва, че през този период се будел нощем с викове, облян в пот и
притеснение от предстоящ удар, а паркирането се превърнало в ужас за него, като изпитвал
постоянен страх от преживяното и от това, че ще се повтори. Изложени са съображения, че
ответникът в качеството на собственик на декоративна растителност е бил сигнализиран, че
дървото е изгнило и създава опасност за живота и здравето на преминаващите. Поддържа, че
1
Столична община има задължение да осигури безопасна среда за гражданите и имуществото
им като осъществява поддръжка на общинските озеленени площи и насаждения по улици,
алеи и площади, вкл. и чрез премахване на опасни дървета съгласно Наредба № 1 за
опазване на озеленените площи и декоративна растителност, издадена от Министерство на
териториалното развитие и строителство и чл. 42 от Наредбата на Столичния общински
съвет за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.
С уточнителна молба от 14.12.2023г. ищецът е посочил, че претендира лихва за забава
от момента на настъпване на непозволеното увреждане, а именно 23.06.2020г. до момента
на подаване на исковата молба. Лихвата за периода от 23.06.2020г. до 11.07.2023г. била в
размер на 952,60 лева. Претендира лихва и от датата на исковата молба до пълното
изплащане на сумата. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че не са предоставени годни доказателства за
доказване на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, както и че не
е налице причинно - следствена връзка между инцидента и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от причиненото му увреждане. Поддържа, че ищецът е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат, доколкото не е положил дължимата грижа да прояви внимание при
паркиране на автомобила в близост до соченото дърво във време, в което метеорологичните
условия са били предпоставка за възникване на подобен инцидент. Твърди, че настъпилото
събитие е случайно събитие, поради което не дължи заплащане на обезщетение. Твърди, че в
случая липсвало противоправно поведение от страна на Столична община, което
изключвало и виновността й. В условия на евентуалност моли да бъде намален размера на
претендираното обезщетение вследствие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Оспорва претендираните разноски като
прекомерни и моли да бъдат съобразени с Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието е Удостоверение от СДВР, Първо районно управление ог 06.07.2020г., в
което е посочено, че С. И. С. на 30.06.2020г. е заявил в 01 РУ- СДВР, че на 23.06.2020г.
около 17:00 часа в гр. София на ул. „Николай Коперник“ срещу № 27, е установил на личния
си автомобил- Тойота Айго, рег. № ********, щета на предно челно стъкло, преден капак и
таван. Уточнено е, че по случая е заведена преписка с вх. № 225000-8717/2020г. по описа на
01 РУ- СДВР.
Прието е и Постановление от 24.07.2020г. по пр. пр. № 28375/2020г. по описа на
СРП, с което е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписка №
28375/2020г. по опис на СРП.
2
Приета е фактура № **********/14.08.2020г., издадена от „ТМ Ауто“ ЕООД на ЗАД
„Алианц България“ на стойност 2132,68 лева за следните услуги: мех.работа, боядисване,
задна лява врата, материали боядисване и камера.
Прието е и възлагателно писмо за поръчка за възлагане на ремонт № 375489 от
13.07.2020г., в което е посочено че за автомобил Тойота Айго, рег. № ******** има
изготвена поръчка за възлагане на ремонт с № 375489, одобрена от А.Г.Г..
От свидетелство за управление част Втора се установява, че собственик на лек
автомобил „Тойота Айго“, рег. № ******** е В.В.П..
Прието е и Експертно решение № 90783 от зас. 88 от 11.05.2023г., в което е посочено
че С. С. е с 66 % трайна неработоспособност и с водеща диагноза хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност.
Прието е и Експертно решение № 73 от зас. 5 от 10.01.2020г., издадено от IV-та
МБАЛ- София ЕАД, в което е посочено, че С. С. е с диагноза хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност и с 50 % трайно намалена работоспособност.
От Медицинско направление за ТЕЛК № 18 от 20.12.2022г. се установява, че същото
е издадено на С. И. С. с диагноза на водещото заболяване- стенокардия, неуточнена, и
придружаващи заболявания- увреждания на лумбо-сакралния плексус, притискане на
нервни коренчета и плексуси при болести на междупрешленните дискове, хипертонично
сърце без застойна сърдечна недостатъчност и болести на слуховия нерв.
От писмо от Столична община, дирекция „Зелена система“ се установява, че към
дирекцията не са постъпвали сигнали за процесния адрес и няма налична документация,
съдържаща информация за описания инцидент, която да е относима към делото и отразените
в него съдебни насоки.
От писмо от Национален институт по метеорология и хидрология от 11.01.2024г. се
установява, че по данни на Централната метеорологична станция на НИМХ, гр. София, на
23.06.2020г. около 17:00 часа е валяло дъжд, облачността е била значителна; температурата
на въздуха е била около 18 С. Относителната влажност на въздуха е била около 88 %, с
хоризонтална видимост около 12 км.
От писмо от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112-София
се установява, че на 23.06.2020г. са постъпили обаждания относно паднало дърво на адрес:
гр. София, ул. Николай Коперник от телефон *********** в 16,58ч от лице, което се е
представило за С. С. и от телефон *********** в 17,03ч от лице, представило се за г-н Й..
Свидетелят В.П., живуща на семейни начала със С. С., е посочила, че живее с него от
20 години. Лятото, юни месец на 2020г., трябвало да я закара в офиса в „Гео Милев“, спрял
на улицата и отишла до офиса. Забавила се известно време, като се върнала видяла, че нещо
се е случило, имало хора около колата, дърво върху нея и много се изплашила. Почнали да
местят дървото, за да може да излезе. Предното стъкло било счупено, С. бил ужасно
изплашен и издраскан. Когато отишла, той още бил на шофьорското място и хора се били
3
скупчили от двете страни и местели дървото. Дървото било паднало отгоре и върху
стъклото, счупено било цялото отпред. Отместили дървото и ищецът излязъл. Тогава не
валяло, нито валяло когато били паркирали. Сочи, че С. не й бил споделял дали имал
притеснения да шофира, но то се виждало, стресирал се, не можел да спи, въртял се, като
заспял- почвал да бълнува. Твърди, че това продължило дълго време, започнал да вдига
кръвно, още повече от преди, виело му се свят, бил нервен. Сега бил по-спокоен, но пак се
оглеждал като паркира. Сочи, че притеснението и бълнуването се появи след този момент,
не бил имал проблеми в работата си и в отношенията си с приятелите, но бил стресиран.
Някой път на сън викал – „Това дърво ще ме пребие“. От стреса бил все едно си е глътнал
езика.
От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че от представените
медицински документи и основно въз основа на Експертно решение на ТЕЛК от
11.05.2023г. С. И. С. е със 66 % трайно намалена работоспособност поради хипертонично
сърце със застойна сърдечна недостатъчност, увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и световъртеж от централен
произход. Експертът е уточнил, че от вписаните мотиви се установява, че увеличеният
процент е основно от световъртежа от централен производ с чести декомпенсации. Вещото
лице е посочило, че световъртежът е напълно възможно да е по-силно и по-често изразен в
резултат на претърпяната травма на главата във връзка с инцидента. От заключението се
установява, че не може да се изключи и влиянието на преживения стрес от падналото дърво
върху автомобила, в който е седял ищецът. Експертът е уточнил, че това може да причини
задълбочаване, както на сърдечните му оплаквания от хипертоничната болест, така и на
световъртежа. Световъртежът от централен произход е основно при ищецът и е в причинна
връзка с хипертоничната болест.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи осъществяване на описаното в исковата молба събитие, в резултат на
което са настъпили твърдените от него неимуществени вреди, техния вид и размер,
настъпване на вредите в причинна връзка с процесното събитие, наличие на задължение на
ответника да упражнява контрол над поддържането на насаждения по улици в гр. София, и
обуславящо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на
работа на лица, при или по повод извършването на която последните са станали причина за
вредоносното деяние.
Съдът намира, че по делото се установява по категоричен начин обстоятелството, че
на 23.06.2020г. ищецът е бил спрял управлявания от него лек автомобил „Тойота Айго“, рег.
№ ******** около 17:00 часа на ул. „Николай Коперник“ срещу № 27, гр. София, както и че
докато е бил на шофьорското място върху спрелия автомобил е паднало дърво. Горните
обстоятелства се установяват по категоричен начин от свидетелски показания на св. В.П.,
които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и
4
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, а именно приетите
документи от МВР, Дирекция „Национална система 112“, както и документите, касаещи
извършения ремонт на процесния автомобил.
Основните спорни между страните въпроси са дали ответникът е отговорен за
настъпилите вреди, причинно-следствената връзка между инцидента и причинените вреди,
както и размера на същите. По тези въпроси съдът намира следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа. Съответно в т. 13 от ППВС № 17/1963г. е изяснено, че
са възможни случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от
виновното поведение на дадено лице. Тогава отговорността на този, който е възложил
работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов
надзор, се основава едновременно на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Възложителят на работата,
независимо дали е собственик или упражнява надзор върху вещта, ще отговаря само по чл.
49 ЗЗД, когато самата вещ, като такава, няма отношение към увреждането.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители
на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват
дейност по поддържане, премахване и преместване на дървесна растителност.
В случая съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на Столична община поддържането на зелените площи е специфична и
5
творческа дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско
предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително-ремонтен характер,
осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на
зелената система. В ал. 2 /в редакцията й към процесното събитие/ е посочено, че
общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат
на преглед и преценка за необходимостта от частична реконструкция на амортизирани
биологични или благоустройствени фондове. Прегледът и преценката се извършват от ДЗС
и специализираните служби към районните администрации.
В чл. 44, ал. 1 от Наредбата /в редакцията й към 23.06.2020г./ е посочено, че на
територията на Столична община се забраняват отсичането или изкореняване на
дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им. В ал. 2 са предвидени
изключенията, както следва: при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и
самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура; при реконструкция на съществуващата
растителност и озеленени площи, при провеждане на санитарни сечи по утвърдени проекти;
при строителството на сгради, съоръжения, пътища и обекти на инженерната
инфраструктура при доказана невъзможност за запазването им, след одобряване на
инвестиционния проект; при премахване на последици от природни бедствия,
производствени аварии, в т.ч. аварийни ремонти на подземни комуникации и инженерни
съоръжения. В допълнение следва да се посочи, че в чл. 3 от Наредбата е посочено, че
Столичния общински съвет управлява качеството на зелената система на Столична община
въз основа на функционалното предназначение, интензитета на поддържане и
териториалното разположение на зелените площи. В § 1, т. 2 от ДР на Наредбата се съдържа
дефиниция на понятието "интензитет /степен/ на поддържане" и това е повторяемостта на
видовете дейности, според технологичните нормативи в определената категория озеленена
площ. В чл. 4, ал. 1 от Наредбата е прието, че кметът на СО ръководи, координира
цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зелената система на СО,
организира изпълнението на бюджета по дейност "озеленяване" и на дългосрочните
програми за развитието на зелената система и дава указания по приложението на тази
наредба.
С оглед горепосочената нормативна уредба съдът намира, че именно ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото отговаря по чл. 49 ЗЗД
за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението на нейните задължения, вменени й от законодателството да поддържа и
опазва зелената система в гр. София.
С оглед установените по делото обстоятелства следва да бъде разгледано
своевременно наведеното възражение за наличие на случайно събитие.
Случайното събитие е непредвидимо, затова не може да се очаква и изисква дължима
грижа за предотвратяването му. Оттук следва, че случайното събитие изключва вината във
6
формата на небрежност, която е неполагането на дължима грижа. Затова, когато вината е
елемент от фактическия състав за възникване на гражданска отговорност, настъпилото
случайно събитие изключва вината и оттам отговорността.
В конкретния случай съдът намира, че по делото не се установява настъпване на
събитие, което да е било непредвидимо. Напротив, от изисканата информация от НИМХ се
установява единствено, че на 23.06.2020г. е валяло дъжд и е имало значителна облачност.
Следва да бъде посочено, че силни валежи от дъжд, респ. гръмотевични бури биха могли да
бъдат непредвидими и действително не могат да бъдат избегнати, но последиците от тези
атмосферни явления върху общинската зелена площ /дървесната растителност/ могат да
бъдат очаквани и съответно могат да бъдат взети мерки за тяхното отстраняване, за да не
настъпи увреждане. Такава необходимост несъмнено има в хипотезите по чл. 44, ал. 2, т. 1
от Наредбата, но тя би била налице и в други случаи, тъй като при изключителна
атмосферна обстановка е нормално да се очаква, че ще бъдат причинени щети. Съдът
намира, че негативното въздействие на природното явление върху процесното дърво е могло
да бъде предвидено. Ответникът е следвало да създаде такава организация на работа, при
която неговите служители да вземат необходимите мерки, изразяващи се в описи, даване на
експертни становища относно опасността от настъпване на увреждания и евентуално
действия по премахване на опасна дървесна раститеност. Ирелевантно е обстоятелството
дали са подавани сигнали от страна на ищеца или други лица, касаещи дървесната
растителност в гр. София, ул. Николай Коперник. Самото събитие е израз на
неизпълнението на задълженията на ответника.
На следващо място следва да бъде посочено, че наличието на валежи, респ. лятна
буря със силен вятър не е изключително обстоятелство за атмосферните условия в страната,
поради което от страна на служителите на ответника е следвало да бъде оценена
възможността от възникване на такава буря и последиците от нея, респ. дали процесното
дърво е могло да издържи на засилени валежи. Допускането на подобни инциденти от
страна на Столична община е израз на неизпълнението на възложените й нормативни
задължения и е създало опасност за живота и здравето на гражданите и увреждане на
тяхното имущество. Бездействието на длъжностните лица на ответника е противоправно.
Общините са длъжни да изпълняват правомощията си и да полагат дължимата грижа за
управление на обществените процеси. В този смисъл и Решение № 690 от 31.01.2018г. на
СГС по в. гр. д. № 12471/2017г.
Съдът намира, че последиците от процесния инцидент са могли да бъдат предвидени
и избегнати, поради което не са налице основания за освобождаване от отговорност на
Столична община за причинените на ищеца вреди.
На последно място по отношение на възражението за съпричиняване съдът намира,
че същото е недоказано. Ответникът, комуто е доказателствената тежест, не е провел пълно
и главно доказване на поведение на ищеца, което да е допринесло до настъпване на
процесния инцидент. В конкретния случай от свидетелските показания на св. В.П. се
установява, че към момента на паркиране на автомобила не е валяло, т.е. не е имало
7
необходимост ищецът да съобрази метеорологичните условия, респ. същият не е имал
задължение да предположи, че би могло да падне дърво върху автомобила.
При така събраната доказателствена съвкупност по делото се установява и че ищецът
е претърпял неимуществени вреди вследствие на бездействието на служители на ответника,
довело до падане на дърво върху управлявания от него автомобил, докато е бил на
шофьорското място. Следва бъде посочено, че влошаването на здравословното състояние на
ищеца вследствие на процесния инцидент е установено от представените по делото
медицински документи и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК. От заключението категорично се
установява, че световъртежът, от който се оплаква ищецът, е напълно възможно да е по-
силен и по-често изразен в резултат на претърпяната травма. На следващо място вещото
лице е посочило, че преживения от ищеца стрес може да причини задълбочаване, както на
сърдечните му оплаквания, така и на световъртежа. Т.е. безспорно по делото е установена и
причинно-следствената връзка между инцидента и претърпените от него вреди, изразяващи
се във влошаване на здравословното му състояние и преживян стрес и безпокойство.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от изслушаните
свидетелски показания на св. В.П., които съдът кредитира и цени на основание чл. 172 ГПК
предвид нейната възможна заинтересованост. Съдът намира, че е житейски логично и
обосновано и представлява нормална човешка реакция да се изпитат неблагоприятни
емоции, стрес, уплах и безпокойство при внезапен удар върху автомобила, в който е стоял
ищецът. Същият безспорно е свързан със силен изненадващ ефект от неочаквания удар, от
първоначалното неразбиране на ситуацията- откъде идва ударът и неговите параметри. В
случая съдът приема, че уплахът е бил значителен, доколкото ищецът не е могъл да излезе
веднага от автомобила, а е трябвало да му помагат като разчистят частите от дървото.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год. на
Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. В този
смисъл са решение № 154/30.10.2012 г. по т. дело № 807/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
151 от 12.11.2013 г. по т. дело № 486/2012 г. на ВКС, II т. о., решение № 163 от 12.11.2014 г.
по т. дело № 3450/2013 г. на ВКС, I т. о. и други.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от С. С.
8
притеснения, които съдът намира за естествена реакция на случилото се. От изслушаните
свидетелски показания се установи, че ищецът е бил много уплашен, имал е проблеми със
съня, бълнувал е за процесния инцидент, както и се е влошило здравословното му състояние
като е започнал да вдига кръвно, бил е нервен и притеснен, изпитвал е опасения при
паркиране да не се повтори инцидента. Както беше описано влошаването на здравословното
му състояние вследствие на процесния инцидент се установява по категоричен начин от
приетата съдебно-медицинска екпертиза.
От друга страна следва да се посочи че ищецът не е спирал да шофира и да изпълнява
трудовите си задължения, както и обстоятелството, че по делото не се установява, че
единствено процесният инцидент е довел до увеличаване на процента на нетрудоспособност
на ищеца. Още повече, че Експертно решение № 90783 от зас. 88 е издадено близо три
години след процесния инцидент.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот /към 2020г./, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на сумата от 3000
лева, колкото е и размерът на предявения иск. Съдът намира, че същият отговаря на
претърпените от ищеца страдания и влошаване на здравословното му състояние вследствие
на инцидента.
На основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава и без покана, поради
което дължи и лихва за забава от датата на увреждането- 23.06.2020г. При изчисляване на
размера на лихвата на основание чл. 162 ГПК с лихвен калкулатор съдът изчисли същият на
сумата от 985,40 лева, поради което на основание чл. 6, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се
присъди и претендираната от него лихва за периода от датата на увреждането /23.06.2020г./
до деня, предхождащ подаване на исковата молба /10.07.2023г./ в размер на 952,60 лева.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е
сторил разноски за държавна такса в размер на 120 лева, депозит за СМЕ в размер на 300
лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие №
0954690 от 11.07.2023г. В проведеното съдебно заседание на 18.03.2024г. процесуалният
представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, обстоятелството че по делото е изслушан свидетел и е приета
една експертиза, както и размера на предявените искове. С оглед на което на ищеца следва
да се присъдят разноски в общ размер от 920 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №
33, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 49,
във вр. с чл. 45 ЗЗД сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на претърпения ужас и
страх от паднало дърво върху управлявания от него лек автомобил марка „Тойота Айго“,
рег. № ******** на 23.06.2020г., около 17:00 ч. на ул. „Николай Коперник“, гр. София,
срещу № 27, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 11.07.2023г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
952,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.06.2020г. до 10.07.2023г.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ********* с адрес: гр. София, ул. „Московска“ №
33, да заплати на С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 920 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10