Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
при
секретаря Деница Кръстева и с участието на прокурор Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №2154/2020 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.
63, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, вр. чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от С.П.С. ЕГН **********,
чрез адв. В. С. срещу Решение № 1154/03.08.2020 г. по НАХД № 5370/2019 г. на
Районен съд – Варна, с което е оставено в сила Наказателно постановление № 442а
- 200/18.10.2019 г., издадено от началник на сектор ОП в 04 РУ към ОД МВР - Варна, с което на С.П.С. на основание
чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв. за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
Жалбоподателката
счита решението за незаконосъобразно. Основните й доводи за незаконосъобразност
са следните: За неправилно паркирано МПС и ремарке са издадени две НП, същите
са обжалвани и са образувани две дела в РС – Варна: НАХД № 5370/2019 г. /решение
по посоченото дело е предмет на настоящия спор/ и НАХД № 312/2020 г., решението
по последното дело е отменено с решение по КНАХД № 1664/2020 г. на Адм. съд -
Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Жалбоподателката намира,
че материалите от двете административнонаказателни производства били едни и
същи, поради което констатираните нарушения с решение по КНАХД № 1664/2020 г.
на Адм. съд – Варна са налични и в настоящия случай. Описал е подробно мотивите
на решение по КНАХД № 1664/2020 г. на Адм. съд – Варна. Отправено е искане
оспореното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на РС – Варна.
Ответникът по касационната
жалба – ОД на МВР – Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. оспорва
жалбата в писмено становище от 20.01.2020 г. Сочи, че са установени
релевантните за спора факти. Обсъдени са всички доказателства, както и доводите
на страните. Законосъобразно е прието, че наказанието е наложено при липса на
процесуални нарушения и наличие на фактическия състав на нарушението. Същото не
е маловажен случай, поради което не са налице предпоставки за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Отправено е искане за оставяне в сила на оспореното решение и
присъждане ва юрисконсултско възнаграждение. При претенция от страна на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение е поискано същото да е в размер на
100 лева, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от 15.05.2020
г.
Представителят на ОП –
Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и моли жалбата да
се остави без уважение.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд, от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от първоинстанционния
съд, че на 01.08.2019 г.
около 17,20 часа е била извършена проверка на място на морски плаж „Шкорпиловци
– юг“, община Долни чифлик, област Варна от служители на дирекция „Управление
на морските плажове“ към Министерство на туризма и Министерство на вътрешните
работи, измежду които бил и св. Д.Й.Л.(младши автоконтрольор в Участък – Долни
Чифлик към 04 РУ – Варна).
В
хода на проверката бил съставен протокол, в който проверяващите служители
удостоверили, че на място, в границите на сивите дюни на морския плаж, пред
оградата на комплекс „Панорама“, е
установено наличието на паркирали превозни средства, измежду които било и
ремарке за лек автомобил с рег. № *****, собственост
на жалбоподателката, която се намирала в един от паркираните на място
автомобили. Съставен бил АУАН, която го подписала с възражение, че оспорва
фактическата обстановка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, в което С.П.С. посочила, че действително е
била паркирала процесното ремарке в проверявания участък, който обаче не
представлявал морски дюни, а участък от ведомствен път, от пръст и чакъл,
собственост на ДЛС „Шерба“, граничещ с морски плаж „Шкорпиловци – юг“, на който
нямало никакви обозначителни табели, знаци, забраняващи спиране или паркиране
на ППС. На 18.10.2019 г. началникът на сектор ОП в 04 РУ - Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното
наказателно постановление.
Съдът
е приел следното от правна страна: АУАН и НП са издадени при липса на
процесуални нарушения. От обективна страна С.П.С. е извършила нарушение на
посочената разпоредба, тъй като на 01.08.2019 г. е паркирала ремарке за лек
автомобил с рег. № ****в границите на сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци –
юг“, пред оградата на комплекс „Панорама“. От субективна страна предвид
формалния характер на деянието (липсата на съставомерен резултат) същото може
да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателката
е имала ясното съзнание, че участъкът, в който е паркирала процесното ремарке,
представлява сиви пясъчни дюни, доколкото е бил образуван от пясък, почва и
чакъл. Не е приложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсват доказателства, установяващи
изключително важна житейска причина за паркиране на ремаркето върху пясъчни
дюни и извършване на деянието води до опасност от увреждане на естествения
ландшафт на Черноморското крайбрежие, чието опазване е от изключителен
обществен интерес. По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл.
52, ал. 4 ЗАНН съдът е приел, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини:
първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в
подкрепа на своите становища, тъй като съдът решава делото по същество, което
от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество
(цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л.и
доц. д-р И.Т., стр. 386). По същите съображения липсата на анализ и отговор от
наказващия орган на направените възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, РС
– Варна е приел, че не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е накърнило правото на защита на
жалбоподателката, доколкото съдът е длъжен да ги обсъди и да направи
самостоятелна преценка относно тяхната основателност.
Относно
възражението за липса на доказателства за валидност и точност на техническите
средства, използвани от проверяващите за определяне на местонахождението на
пясъчни дюни, съдът е приел, че в случая не техническите средства, нито
използваните карти и схеми са от значение за квалифицирането на определен
участък от крайбрежната ивица като дюни, а земната повърхност, която в случая,
видно от показанията на св. Л., се състои от почва, пясък и чакъл. Св. Л.
посочва, че от мястото, където е било паркирано ремаркето, до брега е имало
50-60 метра, като земната повърхност на това разстояние се е състояла изцяло от
пясък. По отношение действията на служителите от Министерство на туризма и евентуалната
им нищожност е прието, че е без значение за спора, тъй като АУАН е съставен от
компетентен орган. Съдът е приел, че не следва да обсъжда като ирелевантно
обстоятелството, къде са били паркирали проверяващите служители. Квалифицирането
на даден участък като пясъчни дюни се прави въз основа на критериите на закона
- образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието
на море, суша и вятър. Не е необходимо и поставянето на обозначителни знаци за
наличието на пясъчни дюни или такива, които забраняват паркирането, респективно
спирането за престой, тъй като забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича
непосредствено от закона.
Решението
е правилно и законосъобразно.
Съдът изцяло споделя
мотивите на районния съд и на основание чл.221, ал.2 от ЗАНН не следва да ги
повтаря.
НП е издадено от началник
сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД на МВР. На основание чл. 61,
ал.1 от ЗАНН ответник в производството е ОД на МВР - Варна, тъй като това е учреждението
към което си числи органа издал НП, по арг. на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР.
В производството пред РС –
Варна като ответник е призован ОД на МВР – Варна и процесуално представителство
е извършено от юрисконсулт К. Л. – А., упълномощена от директор на ОД на МВР –
Варна. Следва, че в производството е участвала надлежна страна, в качеството на
ответник. В призовката за ответника и
протоколите от съдебни заседания е посочено, че ответник е ОД на МВР – Варна,
Четвърто РУ, призоваването е извършено на адреса на ОД на МВР – Варна, в
съдебно заседание е участвал процесуален представител на ОД на МВР - Варна.
Посочването на Четвърто РУ не е необходимо, поради това, че то не е ответник по
спора. Действително дава яснота относно НП на коя структура на ОД на МВР –
Варна е спора, но за целите на съдебното производство следва да се посочи само
учреждението или организацията, към която се числи органа издал НП – чл. 61,
ал.1 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение с посочване на Четвърто РУ в призовката
и протоколите от съдебни заседания не е съществено, тъй като ответника е бил
редовно призован и е взел надлежно участие в производството по делото.
С.П.С. във възражение срещу АУАН
е посочила, че е паркирала не върху пясъчни дюни, а в участък от ведомствен
път, от пръст и чакъл собственост на ДЛС „Шерба“.
При подаване на жалбата пред
РС – Варна е оспорена компетентността на наказващия орган, посочено е че са
допуснати съществени процесуални нарушения, които не са конкретизирани, изложено
е, че деянието е маловажен случай, фактическата обстановка не кореспондира на
посочените правни норми, глобата е наложена при неправилно установено
административно нарушение. След това в хода на съдебното производство не са
изтъкнати доводи от жалбоподателката че мястото, където е паркиран автомобила
не е пясъчни дюни, едва в ход по същество само е посочено, че нямало надлежна маркировка
къде са дюните. Жалбоподателката не е представила доказателства във връзка с твърдението си, че
автомобила е паркирал на ведомствен път, също така не е направено искане за събиране
на такива доказателства в тази насока.
На основание чл. 220 от АПК,
приложим съобразно чл. 63, ал.1 от ЗАНН, касационната инстанция преценява приложението
на материални закон, въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд
в обжалваното решение. Жалбоподателката не е твърдяла пред първата съдебна
инстанция, че не е паркирала върху дюни. Също така не е ангажирала
доказателства, относно твърдението си пред административнонаказващия орган, че
мястото където е паркирала е ведомствен път. При липса на активност от страна
на жалбоподателката в първата съдебна инстанция за установяване на факти,
съществува забрана за установяването на такива за първи път в съдебното производство
пред касационната инстанция, съответно за връщане на делото за ново разглеждане
поради процесуални нарушения. В този смисъл настоящата инстанция изцяло споделя
доводите на районния съд на база събрани свидетелски показания, че
жалбоподателката е паркирала на сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци – юг“.
Следва да се отбележи, че
процесното НП № 442а-200/18.10.2019 г. е за паркиране на ремарка с рег. ********,
съответно НП № 442а-229/27.11.2019 г. е за паркиране на лек автомобил Опел
„Зафира“ с рег********. Това, че ремаркето и автомобила са паркирани от едно и
също лице не води до извод, че те са паркирани на едно и също място, към
момента на проверката. Ето защо позоваване от страна на жалбоподателката на
изводи на Административен съд – Варна направени в производството по оспорване
на НП относно паркиране на лекия автомобил е неправилно. Това обуславя и
извода, че няма основание да се приеме, че двата случая са напълно идентични и следва
да приключат с един и същ резултат. В този смисъл неоснователно жалбоподателката
се позовава на мотивите на решение по
КНАХ № 1664/2020 г. на Адм. съд – Варна.
Законосъобразно
е прието, че деянието не е маловажен случай с оглед нуждата от опазване на
природна ценност.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От
юрисконсулт е извършено процесуално представителство, чрез представяне на
писмено становище по спора. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което С.П.С., на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва да бъде осъдена да заплати на ОД
МВР – Варна възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 80 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1154/03.08.2020 г., постановено по
НАХД № 5370/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА С.П.С. ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.