С решение № .... от 19.11.2010г. по гр.д. № ..../ 2010г. по описа на В.р.с., са отхвърлени исковете, предявени от „Т.-Е.” О.-гр.П. срещу „И.” -гр.В.Т. за заплащане на осн.чл.318 вр.чл.286 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД на сумата..... лв., дължима цена за закупени на 16.07.2008г. електроматериали по фактура № *0 от 16.07.2008г. , и на осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД на сумата ....лв.-обезщетение за забава, считано от 21.07.2008г. до 10.06.2010г., като недоказани и неоснователни.. С решението е осъдено „Т.-Е.” О.-гр.П. да заплати на „И.” -гр.В.Т. разноски по делото в размер на ....лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Т.-Е.” О.-гр.П.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение по изложени за това съображения. Сочи се, че неправилно районният съд приема, че представената фактура не доказва възникването на договорно правоотношение и че същата представлява частен документ, тъй като тя отговаря на изискванията на Закона за сче‗оводството и в нея са отразени всички изискуеми се данни. Неправилно съдът не е взел предвид липсата на отговор на ответника, липсата на възражение от същия и фактът, че не е оспорил фактурата, с което се е съгласил с нейното съществуване и я приема като годно доказателство. Счита, че съгласно неоспорената фактура закупената стока е приета от МОЛ Пл.К. и е предоставена на ответника, който е приел същата с уверение за плащане. Моли въззивният съд да отмени решението на ВТРС и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалба. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр.чл. 79 ал.1 ЗЗД и по чл.86 ал.1 ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на предявените искове. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни. Несъстоятелно е оплакването, че съдът неправилно е приел, че представената фактура не доказва възникването на договорно правоотношение и че същата представлява частен документ: приложената по делото фактура е частен свидетелстващ документ. Независимо, че същата отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, тя не установява сключването на твърдяната търговска сделка продажба, а само извършването на счетоводна операция /последната също не установява сключването на търговска сделка/. Липсват ангажирани други доказателства, които да установят наличието на търговска сделка между страните по делото-товарителници, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи и др. документи, установяващи изпращането или предаването и получаването на стоката, предмет на твърдяната продажба. Липсват данни и фактурата да е осчетоводена в счетоводството на дружеството. Дори и да е така обаче този факт не обосновава безспорно извода, че е налице твърдяната продажба, описана във фактурата. Разпоредбата на чл.55 ал.1 от ТЗ сочи, че редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на търговски сделки, но изводът за наличието на търговска сделка се прави въз основа на преценка и на другите събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, а не само на база осчетоводените фактури. А както бе посочено, други доказателства по делото за наличието на твърдяната сделка липсват. Несъстоятелно е и възражението, че неправилно съдът не е взел предвид липсата на отговор на ответника, липсата на възражение от същия и фактът, че не е оспорил фактурата: това са процесуални права на страната, която преценява дали да ги упражни или не, като последиците от липсата на отговор, възражение и неосп¯рване на даден документ не водят автоматично до извода, че са установени твърдяните от ищеца факти. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Приложената фактура е годно писмено доказателство, но същата не установява твърдяните от ищеца факти-сключването на търговската сделка и предаването на предмета на продажбата. От фактурата не се установяват твърденията на ищеца, че процесните ел.материали са приети от МОЛ Пл.К., нито че фактурата и стоката са предоставени на ответника и че същият ги е приел с уверение за плащане. Както бе посочено, фактурата е частен свидетелстващ документ, и като такъв се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, предвид на което на оспорване по реда на чл.193 от ГПК подлежи само автентичността, но не и верността на този документ, доколкото няма обвързваща доказателствена сила. Такова оспорване действително не е направено от ответника, но същото е безпредметно, тъй като видно от фактурата, срещу „стоката получена от” липсва подпис, такъв има само на „съставител”. Съгласно чл.180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват само доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените искове по чл.327 ал.1 от ТЗ вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата ....лв. и по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата ....лв. са неоснователни и недоказани. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № ....от 19.11.2010г. по гр.д. № ../ 2010г. по описа на В. р.съд. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |