Решение по дело №3896/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

  №

 

гр.София, 09.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

                                                                                           2. РОСИ МИХАЙЛОВА

 

 

при секретаря Красимира Динева и прокурора Елена Кювлиева като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№3896/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С решение от 21.09.2020г. по Н.А.Х.Д.№19010/2020г., СРС, НО, 109-ти с-в е признал обвиняемия М.М.К. за виновен в извършването на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК за това, че на 09.08.2019г. около 13.00 часа в гр.София зад магазин „Фантастико“, намиращ се до бл.115 в ж.к.„Надежда“ първа част, без надлежно разрешително, съгласно чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от ЗКНВП/, държал високорисково наркотично вещество, а именно коноп с нето тегло 9,64 грама с процентно съдържание на наркотично действащия компонент тетрахидроканабинол – 15 %, на стойност 57,84 лв., като конопът е включен в Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I, “Растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ като случаят е маловажен, поради което е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда лева/. СРС е  възложил на обвиняемия направените по делото разноски. Съдът се е произнесъл и по приобщените по делото веществени доказателства.

Срещу решението е постъпила в срок въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия - адв.Н.Д. - САК. В сезиращия въззивния съд акт се настоява решението на СРС да е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните права. Претендира се, че първата инстанция не е съобразила наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства и че така определената глоба е в размер на максимума, предвиден от законодателя. Поради тези съображения адв.Д. счита, че на К. следва да се определи размер на административно наказание глоба, който да слезе под най-ниския предел на предвидените граници в хипотезата на чл.78а от НК.

В разпоредително заседание на 30.10.2020г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства, предвид развилата се процедура пред първа инстанция по реда на гл.28 от НПК и доколкото се оспорва само размера на наложената „Глоба“ на обвиняемия.

В съдебно заседание пред въззвната инстанция, Защитникът на обвиняемия – адв.Д. като поддържа жалбата, моли за намаляване размера на наложената административна глоба съобразно констатираните смекчаващи вината обстоятелства.

Представителят на СГП напротив споделя изводите на съда за несъмнена доказаност виновността на обвиняемия в извършено престъпление. Счита, че решението на СРС отразява правилното приложение на закона досежно размера на наложеното наказание „Глоба“, който следва да е 1000лв. /хиляда лева/.

Обвиняемият, редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно показанията на св.Д.К.(л.17 от досъдебното производство), св.С.А.(л.18 от досъдебното производство), св.Й.К.(л.19 от досъдебното производство), справка за съдимост (л.21 от досъдебното производство), Протокола за доброволно предаване от 09.08.2019г. (л.7 от досъдебното производство), съдебно-медицинската експертиза (/л.9 от досъдебното производство), физико-химичната експертиза (л.44-50 от досъдебното производство), посочени в мотивите към съдебния акт на СРС. Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която освен това и не се оспорва от страните, и се изразява в следното:

Обвиняемият М.М.К. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене:***, с основно образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан.

На 09.08.2019г. около 13.00 часа обвиняемият К. ***, зад магазин „Фантастико“, находящ се до бл.115 в ж.к. „Надежда“ I-ва част.

По това време св.Д.К.и св.С.А.- полицейски служители от 02 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения в ж.к. „Надежда“ I-ва част в близост до бл.115 зад магазин „Фантасатико“, където забелязали две лица от мъжки пол със съмнително поведение - св.Й.К.и обвиняемия М.К.. Полицейските служители ги приближили и им се представили като служители на МВР, тъй като били цивилно облечени. В този момент, К. побягнал като с тялото си блъснал св.К., последната паднала на земята, а обвиняемият продължил да бяга в посока магазин „Фантастико“. Св.А.настигнал обвиняемия и го съборил на земята, при което му поставил белезници на ръцете. К. обяснил, че причината за опита му за бягство е факта, че има плик с марихуана в гащите си, които по-късно предал с Протокол за доброволно предаване на органите на реда.  

Според съдържанието на назначената в досъдебното производство физико-химична експертиза, предаденото от К. вещество представлява коноп с нето тегло преди изследването от 9.64грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол - 15%, чиято стойност съобразно Приложение №2 към чл.1 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е общо 57.84 лв. /петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/.

Обвиняемият К. бил задържан със заповед на полицейски орган за срок от 24 часа.

За държането на така установеното високорисково наркотично вещество - коноп, обвиняемият К. не притежавал надлежно разрешително, издадено по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, описани в Постановлението на прокуратурата за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с предложение за налагане на административно наказание, в каквато насока СРС е направил съответен, макар и кратък доказателствения анализ.

Първоинстанционният съд в унисон с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, макар и в най-общ вид, като резултат е приел, че всички са кредитируеми. Всъщност такива, които не могат да бъдат счетени за достоверни, не са установени по делото и този извод е напълно споделям и от тази инстанция.

Въззивният съд, след като извърши задължителната служебна проверка на доказателствените изводи на първата инстанция касателно дадената пълна кредитация показанията на св.К. и св.А., не намира основания да се дистанцира от този извод. Изложеното и от двамата служители на реда подкрепя по идентичен начин обективираното в Постановлението на СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност. Полицейските органи дават еднозначни сведения както за местоположението на обвиняемия в пространството и времето, така и за неадекватното му поведение при появата на служителите на реда и в крайна сметка относно категоричността на отговора му, че има в себе си забранени за държане вещи. Правилно долния съд е съзрял пълен унисон между изложеното от двамата полицаи и отразеното в протокола за доброволно предаване и физико-химичната експертиза, но и в заповедта за задържане на обвиняемия.

В полза на предалото забранени вещи лице следва да се третира протокола за доброволно предаване, явяващ се в случая писмено доказателство, посредством което в процеса е привнесен забранения за държане наркотик по законен ред.

Като съотнасящи се с останалите подкрепящи обвинението доказателствени източници, този съд приема, аналогично на предходния и физико-химичната експертиза по Протокол №459-Х/2019 от 10.10.2019г. (л.44-50 от досъдебното производство), от която се установява по категоричен начин вида наркотично вещество, предадено от обвиняемия /коноп/, неговото тегло, активните наркотично-действащи компоненти, а от протокола за оценка (л.52 от досъдебното производство) и неговата стойност.

Констатация за необремененото съдебно минало на обвиняемия К.  към датата на деянието, долният съд правилно е направил въз основа на приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за съдимост (л.21, л.30 и л.31 от досъдебното производство) и инкорпорирана в хода на съдебното следствие.

При описаните факти районният съд е стигнал до обосновани правни изводи в насока реализиране от обвиняемия К. на обективните и субективни елементи на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. За съставомерността на деянието по тази норма от НК, която урежда престъпление на формално извършване, е необходимо единствено деецът да държи предмета на престъплението – наркотично вещество или негов аналог, без за това да притежава необходимото съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ разрешително.

В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така и в тяхното единство подкрепя извода на СРС за това, че от обективна страна обвиняемият К. на посочената по-горе дата /09.09.2019г./ е държал в себе си високорисково наркотично вещество /коноп/.

Съгласно Списък I и Списък IV на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961г., изменена с Протокола от 1972г. (ратифицирана от РБ, обн. ДВ. бр. 87/15.10.1996г.), конопът е наркотично (упойващо) вещество. Същият е под международен контрол, съгласно цитираната Конвенция и Конвенцията на ООН от 1988г. срещу незаконния трафик на упойващи вещества и психотропни субстанции (ратифицирана от Република България, обн. ДВ. бр. 89/19.1993г.), а с ратифицирането на посочените международни актове (чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария), конопът е поставен и под национален контрол, като в съответствие с тези актове е и издаденият Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП). Съгласно чл.30 от ЗКНВП се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от Приложение №1. Това наркотично вещество е включено в списъка – Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

От субективна страна безспорно е налице и пряк умисъл у обвиняемия К., който е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК), в каквато насока и контролираната съдебна инстанция е изложила аргументи. Лицето категорично е съзнавало, че не притежава изискуемото по закон разрешително за държане предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество – коноп в себе си. При установяване на присъствието на служители на МВР, обвиняемия се е опитал да избяга и е оказвал съпротива, изразяваща се в нанасянето на лека телесна повреда на сл. К., видно от съдебно медицинската експертиза /л.9 от ДП/  при задържането му. Това поведение от страна на обвиняемия е било с цел да не бъде разкрит и да прикрие вината си, което отново показва, че е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си. Едновременно с това К. е имал намерение противозаконно да държи същото, с което е реализиран и волевия елемент на вината.

Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на СРС намира, че престъпното поведение на подсъдимото лице се субсумира именно под по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, предвид следното:

Легалната дефиниция на чл.93, т.9 от НК предписва, че „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Нито материалния закон, нито съдебната практика съдържат формални цифрови критерии за маловажност на отделните случаи на престъпления. За преценката за маловажност е от значение както паричната равностойност на предмета на престъплението, така и спецификата на случая, начина на извършване на престъплението и на обекта на престъпното посегателство, но също и личността на извършителя, настъпилите вредни последици и др.

В случая, както резонно е отбелязала и долната инстанция се касае за противоправно държане на един обект коноп - съответно 9.64 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол - 15%, в обекта , чиято стойност съобразно Приложение №2 към чл.1 от Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е 57.84 лв. /петдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/.

Градският съд, подобно на СРС намира, че в конкретния случай, предмет на преценка следва да бъдат не само количеството и стойност на предмета на деянието, но и личността на извършителя. Касае не само за млад човек, но също и за такъв, който е оказал пълно съдействие на органите на реда, в каквато насока свидетелства протокола за доброволно предаване, без обаче да се игнорира и противоправното му поведение му бягство и опит да нарани служител на реда – св.К.. Макар и по делото да липсва изготвена съдебно-психиатричната и психологична експертиза, според въззивния съд по делото са налични данни за липса на зависимост към подобен вид вещества, което е в подкрепа на извода за еднократност на проявата. Именно тези обстоятелства следва да бъдат приети като даващи основание за квалифициране на деянието по по- леко наказуемата алинея 5 на чл. 354а във вр. с ал. 3 от НК. Посочените обстоятелства подкрепят извода за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние от обикновените случаи на престъпления от този вид (в тази насока вж. р.№329/2010г. на ВКС, ІІ н.о., р.№ 19/2008г. на ВКС, ІІ н.о., р.№34/2015г. на ВКС, ІІІ н.о., р.№408/2012г. на ВКС, І н.о., р.№253/2015г. на ВКС, ІІІ н.о. и др.).

От друга страна, и настоящата съдебна инстанция споделя доводите на първата инстанция, че обвиняемият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК към момента на извършване на деянието, което представлява условие за освобождаване от наказателна отговорност, за което това обстоятелство не би могло да бъде преценено като смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Всъщност доводите на защитата, като не оспорват обективните параметри на установеното по делото държане на високорисково наркотично вещество, насочват към задълбочена преценка личността на обвиняемия и адекватното му процесуално поведение, свързано с предаване на наркотичното вещество и т.н. Според въззивната инстанция неправилно СРС е приел, че няма отегчаващи отговорността обстоятелства. СГС не може да се съгласи и извода на СРС, че обвиняемият не е наранил полицейския

служител умишлено при бягството му. Самият К. признава в обяснението си при задържането (л.6 от досъдебното производство№, че това му действие е било част от защитна реакция, с цел да не бъде разкрит.

Предвид изложеното, СГС прецени, че правилно СРС е приел, че извършеното от обвиняемия К. изпълва състава на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК.

За това престъпление законодателят е предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/. Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че са налице задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, предвид императивния характер на същата. Обвиняемото лице не представлява голяма обществена опасност, целите на наказанието могат бъдат постигнати и посредством освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Към деня на извършване на деянието обвиняемият К.  не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма. От престъплението няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат репарирани, доколкото такива липсват в самия престъпен състав на това престъпление. Липсват и процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а, ал.7 от НК.

Законосъобразно според въззивния съдебен състав районният съд е определил и размера на административното наказание от 1000лв. /хиляда лева/. В конкретния случай, наказанието, предвидено за престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е „Глоба” до 1000лв. /хиляда лева/, което означава, че размера на административното наказание, което може да бъде наложено на обвиняемия по реда на чл.78а от НК не може да надвишава този размер. Това обаче не дава възможност на съда в този случай да слиза под установения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимум на административното наказание, който в случая също е 1000лв., в каквато насока е всъщност искането на защитата. Когато съдът налага наказание за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК и не са налице основанията по чл.78а от НК, доколкото не е предвиден минимум на размера на наказанието “Глоба”, съществува законова възможност същото да бъде от 100 /сто/ до 1000лв. /хиляда лева/ съобразно чл.47, ал.1 от НК.

При условие, че приложението на чл.78а от НК при наличие на основанията за това е винаги задължително, на обвиняемия се дава процесуална привилегия да не бъде наказан по углавен ред, въпреки че е извършил престъпление, което задължава съда да съблюдава правилата за определяне на административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК, вкл. и досежно размера на административната санкция, която може да наложи. Поради това в тази хипотеза /случаите на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК/ административното наказание не може да бъде в друг размер освен „Глоба“ от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща минималната предвидена в чл.78а, ал.1 от НК и съответстваща на ограниченията по чл.78а, ал.5 от НК.

СГС прие, че именно законовоопределената като минимален размер административна санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя като ще се постигне и целите на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция спрямо К.и другите лица, склонни да извършват такъв род престъпления. Съдът правилно е съобразил сравнително младата възраст на обвиняемия в светлината на смекчаващите вината обстоятелства, към които следва да бъдат причислени и оказаното съдействие и акуратното му процесуално поведение, но поради наличието на отегчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в нападанието върху служител на реда и оказаната първоначална съпротива при задържането му административно наказание е в обективирания си размер и би реализирало целите, заложени от законодателя.

Вярно с оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд е възложил  в тежест на обвиняемия К. разноските по делото като заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 112,71лв. /сто и дванадесет лева и седемдесет и една стотинки/, както и по сметка на Софийски районен съд държавна такса на стойност 5лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, поради което решението и в тази му част следва да бъде потвърдена.

Правилно СРС се е произнесъл по отнемането в полза на държавата предмета на престъплението – остатъчното количество наркотично вещество следва да бъде на основание специалната норма на чл.354а, ал.6 от НК.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на решението, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед горното и на осн. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 21.09.2020г. по Н.А.Х.Д.№19010/2020г., СРС, НО, 109-ти с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................                             

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1....................................

                                                                                                         

        2....................................