№ 2180
гр. Пазарджик, 13.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Иванова Палешникова
заседатели:Мариана Николова Герова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Д. Д. К. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
се явява лично и със защитника си от ДП адв.А. П..
Пострадалият Б. Кр. Вл. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез повереника си адв.К., не се явява. Явява се неговият
повереник адв.Н. К., надлежно упълномощен.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Г..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Страните /по отделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия и съдебните заседатели,
поддържам обвинението против подсъдимия за извършено по чл.129 ал.1 от
НК с редукция по чл.63. Акцентирам вниманието пред настоящия съдебен
състав върху показанията на пострадалия. Същият е заявил, както в ДП, така
и пред Вас, че не е отишъл да се бие с подсъдимия, а да се разберат като хора.
„След като ме заплаши“, в случая говори за разговора по телефон в
автомобила в присъствие на останалите свидетели, че ако не отиде ще го
наръга, с боксове ще го пребие, ще го нареже, където го види в града, под
давление на тези закани той отишъл в училището с главната цел да се
разберат. Това ще рече също, че събитията на инкриминираната дата не биха
се развили, ако подсъдимият не беше потърсил конфронтация с пострадалия.
Пострадалият продължава показанията си: „Аз бях отишъл да говорим, а не
да се бия“, „Когато тренирам, си свалям очилата. Не съм ги свалял, очилата
ми бяха на лицето.“, „Когато говорихме и се обърнах, аз бях с очила“, „Когато
се свестих, самата рамка беше изкривена“. Какъв е изводът - отишъл е само,
защото е бил предизвикан и заплашен от подсъдимия, че ще го направи.
Отишъл е без да търси „подкрепление“, а само с приятелите, с които е бил
същата вечер. Говорел е с подсъдимия лице в лице, за да се разберат, а не с
намерение да се бие. Въобще не си е свалял очилата. Твърди, че са си
разменили обиди, говорили са около 10-15 минути, без да могат да се
разберат като големи хора, докато братът на подсъдимия подбуждал
последния да започне бой. Омръзнало му е и понечил да си тръгне. Когато е
тръгнал да се обръща наляво с намерение да се обърне с гръб към подсъдимия
и да се отдалечи, в този момент пострадалия получил юмручен удар с лявата
ръка на подсъдимия, за което свидетелства свидетелят Ш., в областта на
десния ъгъл на долна челюст, като зашеметен при падането си на терена се
2
ударил в намиращата се на около метър метална ограда и бетонна основа.
Това е предметът, за който говори вещото лице, но само в областта на дясната
мишница, което довело до причиняване на разкъсно-контузна в тази област,
след което паднал, където бил ритнат от подсъдимия и получил останалите
несъставомерни телесни повреди.
На следващо място, подсъдимият е бил с ръце с джобовете на
суитшърта си, като в лявата си ръка считам, че е държал бокс и с която ръка е
и нанесъл юмручния удар в десния ъгъл на долната челюст на пострадалия
докато последният се обръща наляво, за да се оттегли. Вещото лице допуска,
че боксът, ако е сложен в едната част на ръката, а е ударен с друга част на
същата ръка, е напълно възможно същият да е присъствал, но да не е поразил
пряко кожата на лицето на пострадалия. За наличието на метален бокс говори
и констатираното не само при освидетелстването, но и възпроизведено от
показанията на свидетелите травматично увреждане в лявата ръка на
подсъдимия, разраняване в областта на кокалчетата, което би могло да се
получи само при удар в плътен предмет бокс. Вещото лице категорично
изключва счупване на челюстта да е в резултат при падане на терен или в
метална ограда решетка, тъй като не е налице охлузване или друг вид рана,
което прави максимално правдоподно изнесено в показанията на пострадалия
и свидетелите А.П., Б.П., К.В. и свидетеля Ш.. Същите са изключително
последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, като установят
обстоятелства във връзка с инцидента, включени в предмета на доказване по
делото. Тези свидетели принципно биха могли да се възприемат като
заинтересовани от изхода на делото в подкрепа на обвинението. В същото
време, това автоматично не ги превръща в лъжесвидетели. Анализирайки
внимателно показанията им, се стига до извода, че са депозирани напълно
добросъвестно и с единствена цел да бъде разкрита обективната истина, а не
да се отмъсти на подсъдимия, с което считам, че тези свидетели
възпроизвеждат също обективно случилите се факти от действителността, без
да ги изкривяват същите и да ги хиперболизират.
На следващо място, от самото начало с подаването на жалбата до
прокуратурата, което може да се цени като писмено доказателство, а и след
това показанията на пострадалия в ДП, както и тези пред съда, може да се
заключи, че същите са достатъчно достоверни, точни и неподправени.
3
Относно показанията на свидетелите А.Р. и К.Б. считам същите за
достоверни само по отношение местонахождението на двамата и факта, че
подсъдимият К. след преустановяване на боя не е имал следи от травматични
увреждания по главата, за което твърди в показанията си свидетелят Н.С., а
само кръвотечение от ръката вследствие нанесения удар, но не са достоверни
по отношение динамиката. Свидетелят С. твърди, че нищо не е видял, че пръв
пострадалият е тръгнал да нанася удари на подсъдимия, като при самозащита
подсъдимият го бутнал, в резултат на което В. паднал и се ударил вдясно
главата в метална ограда, но такава рана и охлузване нямаме. Това означава,
че техните показания са в пълна колизия с най-безпристрастния
доказателствен източник на доказателства – изготвената СМЕ. В показанията
си свидетелят К.Б. стига и по-далече, като казва, че след като пострадалият си
ударил лицето по оградата имал кръв по лицето и по ръката, каквито
травматични увреждания въобще не са констатирани от вещото лице и не са
възпроизведени като факти в показанията на останалите свидетелите.
Свидетелят В.С. като С. заявява, че не е видял деянието, тъй като вниманието
му било обърнато към приятелите, а и било тъмно, са от приятелския кръг на
свидетеля Г.К.. Логично е да дават недостоверни показания, с която да
защитят брат му и обвинението. Тези свидетели сочат, че пострадал се явява
Б.В., който бил паднал зашеметен на земята, което наложило братът на
подсъдимия – Г.К. да му помага да седне на пейка, да го обгрижва, като му
дава лед на раната и да пие вода. Нима ще извършва тези действия Г.К., ако
вследствие нанесените юмручни удари, за които твърдят Р. и Б., в областта на
лицето на Д.К., брат му ще обгрижва „нападателя“, а не собствения му брат
Д.? Действително Д.К. е представил СМУ № 55/2020г., намиращо се на л.51
от ДП, видно от което са констатирани травматични увреждания, както
следва /цитира СМУ № 55/2020г./. За това, че К.В. е подгонил и нанесъл
удари на Д.К., за което той е побегнал, свидетелстват Г.К., както показаният е
дал в тази насока и свидетеля Н.Р..
С гореизложеното считам за доказано, че е извършено от обективна и
субективна страна престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК от страна
на подсъдимия К., който тогава, макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Пледирам за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
от НК, а именно за налагане на наказание пробация при пробационни мерки,
4
които счетете за необходими, предвид младежката възраст, добрите
характеристични данни, които има до настоящия момент и считам, че би
могла да намери приложение тази привилегирована разпоредба. С оглед
гореизложеното, моля, за Вашия съдебен акт. Моля, да уважите гражданския
иск по справедливост.
АДВ. К.: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, считам, че
обвинението е доказано по несъмнен начин, както и причинените на
пострадалия вреди, поради което моля да признаете подсъдимия за виновен и
да му наложите справедливо наказание, като се солидаризирам с
предложеното от прокурора по вид и размер. Описаната в ОА фактическа
обстановка се установи безспорно, с оглед събраните по делото доказателства
и в тяхната съвкупност. От показанията на пострадалия Б.В., които следва да
се ценят неизолирано в контекста на останалите доказателства, се установи,
както авторството, така също и мястото и механизмът на причиняване на
увреждането, за което привлечен към отговорност подсъдимият. Показанията
на пострадалия са логични и пресъздават последователно, с оглед на
останалите доказателства, събитията от пристигането в училището до
напускането на инцидента. Аргумент за достоверността на неговите
показания се съдържа в заключението на СМЕ - констатираните увреждания и
описаният механизъм на получаване от пострадалия са съответни. Вещото
лице посочва, че счупването на челюстта се дължи на силен удар с твърд тъп
предмет, като уврежданията отговарят да са получени по време на процесния
инцидент. Според експерта характерът на увреждането говори, че са касае за
удар, който е бил нанесен на пострадалия и изключва възможността травмата
да е причинена в резултат на падане. При тези характеристики на несения
удар и анализа на увреждането, направен от вещото лице, считам, че
категоричен се явява изводът, че увреждането на пострадалия не може да е
причинено от падане от собствен ръст. Показанията на пострадалия В.
кореспондират с тези на свидетелите Б.П., Е.Ш., които като очевидци
свидетелстват за нанесен удар от подсъдимия. Кореспондират с показанията
на свидетеля А.П.. Така констатираните факти формират категоричен извод,
че подсъдимият е извършил от обективна страна деянието, за което е
предаден на съд. Налице са доказателства и за субективната страна на
5
деянието, което е извършено при пряк умисъл. В тази връзка следва да се
изходи от начина на причиняване - със силен страничен удар, със свита в
юмрук ръка. Такъв удар с посочените характеристики може да бъде нанесен
само целенасочено, но не и случайно.
Ако намерите подсъдимия за виновен по повдигнато му обвинение,
моля, да бъде уважен приетият граждански иск. Видно от заключението на
СМЕ, на пострадалия е нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на долна челюст, което е наложило оперативно лечение. Поставена
му е шина за фиксация, а болките според вещото лице ще отшумят след около
два месеца, но винаги ще се усеща мястото на счупването. През периода на
лечението постаралият е изпитвал затруднение с храненето, с говореното,
осуетена е възможността да се чувства пълноценен. С цел да се потисне
тревожността, напрежението и безпокойство вследствие нанесения побой, е
приложена терапия от клиничен психолог за минимизиране психологическите
последици от преживяното. С оглед обсъжданите телесни увреждания и
продължителността на лечението, моля, да уважите предявения граждански
иск за неимуществени вреди в претендирания размер. Моля, да присъдите
сторените по делото разноски. Моля, за Вашия съдебен акт.
АДВ. П.: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, изслушах
внимателно обвинителната реч на уважавания от мен прокурор, но моля, след
като съм се запознал с делото, да не се съглася с констатациите в нея. Точно
затова в съдебния процес един от основните му принципи е
непосредственият разпит на свидетел. Вие и съдебните заседатели участвахте
и видяхте свидетелите, чухте ги какво казват и придобихте впечатление
непосредствено, каквото прокурорът не могъл да има. Затова прокурорът е
дал доверие на едните свидетели и той е длъжен да поддържа ОА и го
разбирам. Каква е фактическата обстановка според защитата? Фактическата
обстановка е коренно различна от това, което каза прокурорът. На първо
място, при контактите с обвиняемия съм видял, че става въпрос за младо и
свито момче, което не говори, скромно е, както го описват и някои от
свидетелите. Той е доста по-малък от пострадалия – мисля, че около 2 години
и не е нормално това, което заявява пострадалият, че го търсил да се
разбират. Точно обратна е фактическата обстановка. Пострадалият е търсил
6
К. с идеята най-вероятно да го набие. Кое ме води в тази посока? Не само
показанията на К., но и формалната логика. След като аз съм блокирал някой
в социалните мрежи да не ме търси и аз не искам да го търся, как така ще го
блокирам и ще звъня на друг телефон, за да му определям среща? Нормалната
логика е доста далече от тази на обвинението. Отделно трябва да видим
личността на пострадалия. Той е изявен спортист, многократен шампион и
това е нормално да му даде самочувствието, което две години по-младият
няма. Абсолютно формалната логика насочва, че точно изявеният спортист е
тормозил, което довело до спиране на тренировките на подсъдимия. Няма тук
как аз да се съглася с прокурора, че К. се обадил на три пъти, заплашвал го и
затова заплашваният, че ще го наръгат, ще иде да се разбере с този, който го
заплашва с нож. Това противоречи на нормалната логика.
Имаме две групи свидетели по делото. Едната група са приятелите на
пострадалия, а другата на подсъдимия. Естествено е и двете групи в
показанията си да защитават техния по-близък човек. Точно затова най-
правилният обективен анализ би трябвало за едно и също събитие да се
приемат показанията им. Аз считам, уважаеми господин съдия и съдебни
заседатели, ако внимателно анализирате показанията им, защото други
доказателства няма освен свидетелските показания и медицинските
документи, ще стигнете до този извод, че пострадалият е извикал в
училището К. и то не с цел да се разбират. Отишъл е да му се кара, както
винаги му се е карал и се е държал така с него. Тук стигаме до най-важния
момент - ударът, ударите. Прокурорът пред Вас стъпи на СМЕ, като леко
неглижира другото СМУ, което е с № 55 на подсъдимия К.. Много
интересно, то е в един начален етап, когато е издадено - още на 17.03.2020г.
или 4 дни след случката. В него вещото лице е записало това, което му се
казва от пострадалия. Какво пише там /цитира СМУ № 55/2020г./. Че е бил
извикан, на 17-ти март го е казал и нападнат и бит от Б.. Прокурорът
неглижира това СМУ, не само като време и дата, когато са дадени тези
сведения, като тогава не можем да говорим още за защитна теза. Вярно е, че
има в кориците на делото друг случай по-късно, който не е влезнал в ОА, но
бащата на В. отрича да се е стигнало до физическа разправа, а само каза, че ги
е подгонил. Всички други свидетели и на двете групи отричат на следващото
събитие да е бил бит Д.К.. Тогава откъде са тези наранявания, ако той не е
бил бит, като в самото това СМУ има на лявата ушна мида кръвонасядания по
7
задната й повърхност по цялото си протежение, по лявата теменно-слепоочна
област. Всички тези неопровержими факти според мен и прокурора, но според
него само едното, подкрепят тезата на подсъдимия, която в случая е като
защитна, но не е защитна, а е самата истина. Той е бил ударен от пострадалия
В. и е отвърнал на удара. Къде и как? Той каза, че един път го е ударил - дали
при падането в самата ограда, но тя отдолу има и циментова част тази ограда.
Как и защо му е причинено това телесно увреждане, по-важното в случая е
кой е предизвикал нападението, какви са мотивите за него и дали е попаднал
в хипотезата, че подзащитният ми се е защитава. Аз съм напълно сигурен в
това, че той се е защитавал. Това, което се опита прокурорът да изкара, че той
е държал бокс, няма никакво доказателство по делото за него. Може би с
идеята, че моят подзащитен е въоръжен и превишава пределите. Не знам
идеята на този бокс по това дело, като няма доказателства по обвинителната
реч. Аз ще приема съобразно доказателствата по делото, че бокс няма и никой
не го е видял. Всички така предполагат понеже другото момче е по-едро и
като килограми и ръст, като пострадалия В. конкретизирам, отколкото
подсъдимия и затова приемат, че би трябвало може би да има в ръката нещо
като бокс или тръба или не знам какво. Няма да Ви натоварвам повече.
Считам, че Вие добре сте се запознали с показанията и се надявам Вашите
изводи да съвпаднат с моите. Благодаря Ви.
РЕПЛИКА ПРОКУРОРЪТ: Не съм съгласен с казаното от защитата, че
едва ли не подсъдимият бил поставен в състояние неизбежна отбрана като
нападател е бил пострадалият. Досежно описаните телесни увреждания, които
е имал подсъдимият, отново акцентира вниманието, както на защитника, така
и на съда, върху показанията на свидетелят Р.. Пред Вас в съдебно заседание
този свидетел, който е от близкия приятелски кръг на подсъдимия, след
деянието, за което е обвинен подсъдимият, двамата са тръгнали към кв.Запад,
за да ядат закуски. Ако е имало тези телесни повреди, които са описани в
СМУ преди това, причинени му от пострадалия, като се говори за отоци по
главата и други по крайниците, няма как да се движат спокойно с приятеля му
Р. с намерение да се хранят часове или час след инцидента. Цитирам отново
показанията на приятеля на подсъдимия – свидетелят Р. /цитира/. От тук се
появяват телесните увреждания в цитираното СМУ на подсъдимия Д.К..
8
ДУПЛИКА АДВ. П.: Пак ще се върна на СМУ № 55 от 17.03.2020г., в
което се казва: „Бил извикан, нападнат и бит от Б.В.“ и по-късно от бащата на
Б.. Мога да твърдя, че от началото на ДП до финала подзащитният ми не е
променил това, което казва. За него това е истината, за мен също. Благодаря
Ви.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Искам само да кажа, че съм казвал
само истината от началото на делото и каквото сметнете за правилно,
господин съдия, това ще е.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 10.48 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9