Р Е Ш Е
Н И Е
№ 111
град Велико Търново, 11.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 4/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Образувано е
по жалба на Община Велико Търново, ЕИК *********, против Решение №
РД-02-14-1225/28.11.2019 г. на директора на Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и ръководител на Националния орган по програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“, с което на жалбоподателя е определена
финансова корекция в размер на 872,19 лв. без ДДС /1046,63 лв. с ДДС/,
представляваща 5% от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор от
22.10.2018 г. с изпълнител „Триера комюникейшънс“ ЕООД. Според жалбоподателя
решението е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Излага доводи, че целесъобразно е избрал критерият
„най-ниска цена“ между предоставените от закона възможности. Сочи, че методиката
за оценка на офертата не е задължително да е обвързана само и единствено с
количествата от предмета на поръчката, тъй като предмет на обществена поръчка е
дейността по разработване и провеждане на рекламни кампании за целите на
проекта в цялост, поради което възложителят е търсил цена именно за тази
цялостна дейност. Твърди, че методиката за оценка е осигурявала на участниците
достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на
оценката. Счита, че използваните критерии за възлагане на поръчката и методика
за оценяване не са довели до ограничаване на конкуренцията. Излага доводи, че в
решението на ответника са изложени предположения, но липсват доказателства, че
в поръчката е можело да участват и други икономически оператори. Твърди, че са
налице допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в обжалваното
решение липсва дата на издаване на акта, с което е нарушено изискването за
форма, а освен това административният орган не бил обсъдил в пълнота и цялост
доводите на общината в становището й от 14.10.2019 г. По изложените аргументи
жалбоподателят моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на Националния орган по програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния –
България“, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмен отговор излага
доводи, че обжалваното решение е
издадено от компетентен орган в писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Община Велико Търново е
бенефициер по сключен Административен договор с Министерство на регионалното
развитие и публичната администрация на Румъния /в качеството му на
УО на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020/ – Договор за
субсидия от ЕФРР № 70867/24.05.2017 г. Целта е предоставяне на Община Велико
Търново на безвъзмездна финансова помощ от ЕФРР за проект ROBG-204
„Fair deal-мрежа от платформи за бърза доставка на уникални занаятчийски и
фермерски продукти в района на трансграничното сътрудничество“. Договорът касае
предоставяне от УО на Община Велико Търново на безвъзмездно финансиране по
Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020, чрез ЕФРР като общата
стойност на бюджета на проекта е 656 426,06 евро, от които 85% са чрез ЕФРР –
557 962,15 евро, 13% национално съфинансиране – 85 335,39 евро и 2% собствен
принос на общината – 13 128,52 евро.
Съобразно сключеният
договор за безвъзмездна финансова помощ и залегналите в него задължения,
жалбоподателят, в качеството му на партньор по проекта е
провел процедура за обществена поръчка с предмет „Публикации на
различна по вид информация /заповеди, обяви и др./ в ежедневници във връзка с
дейността на Община Велико Търново по обособени позиции“ от едно до три, като
Обособена позиция № 3 е „Публикации във връзка с провеждане на рекламна
кампания в пресата на проект „Fair deal-мрежа от платформи за бърза доставка на
уникални занаятчийски и фермерски продукти в района на трансграничното
сътрудничество“, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020“.
Обществената поръчка е проведена през 2018 г. по реда на чл. 20, ал. 3, т. 2
вр. чл. 186 и сл. от ЗОП – събиране на оферти с обява. Вследствие на проведената процедура за възлагане на обществена
поръчка по ЗОП по обособена позиция № 3 Община Велико Търново е сключила
Договор от 22.10.2018г., с изпълнител „Триера комюникейшънс“ ЕООД гр. София, ЕИК ********* на стойност
17 800 лв. без ДДС.
С писмо изх. № 99-00-2-1526/01.10.2019 г. Ръководителят на
националния орган е уведомил кмета на Община Велико Търново, че във връзка със
сигнал за нередност, при осъществяването на контрол за законосъобразност на откритата
процедура по ЗОП за възлагане на горепосочената обществена поръчка по обособена
позиция № 3 са установени следните нарушения, имащи финансов ефект, а именно:
обявената от възложителя методика за оценка е незаконосъобразна, тъй като при
обявен критерий за оценяване „най-ниска цена“ позволява оферта, която предлага
по-висока обща цена в сравнение с друга оферта да се класира на по-предна
позиция.
В срока по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ е депозирано възражение от
Община Велико Търново от 14.10.2019 г., с което оспорва основателността и
размера на посочените финансови корекции.
Въз основа на горното от
ръководителя на управляващия орган е издадено Решение №
РД-02-14-1225/28.11.2019 г., в което са изложени подробни съображения защо
възраженията на жалбоподателя са счетени за неоснователни. С оглед на това с
оспореното решение ръководителят на националния орган е наложил на Община
Велико Търново финансова корекция по пропорционалния метод, и на основание чл.
70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, т. 11, б. „Б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /Наредбата/ е определил на Община Велико
Търново финансова корекция в размер на 872,19 лв. без ДДС /1046,63 лв. с ДДС/,
представляващи 5 % от допустимите разходи, финансирани от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /17 443,84 лв., в които не участва
собствения принос на жалбоподателя/ по сключения договор от 22.10.2018 г. с
„Триера комюникейшънс“ ЕООД на стойност 17 800 лв. без ДДС.
Решението е изпратено на
Община Велико Търново по електронен път
на 28.11.2019 г., като няма данни кога същото е получено от
жалбоподателя. Недоволен от него, същият
го е оспорил пред съда с жалба, подадена чрез куриер на 12.12.2019 г., съгласно
приложената товарителница /л. 49 от делото/.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение, както и допълнително представените от ответника превод
на договор, обжалваното решение като
електронен документ и доказателства за наличието на квалифициран електронен
подпис.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите
на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на
оспорените актове на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, а според ал. 4
решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая жалбата е подадена срещу подлежащ
на оспорване акт в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /с оглед датата на издаване и
изпращане на решението и датата на подаване на жалбата/, от лице, което е
адресат на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Съгласно
§ 5, т. 4 от ДР на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за
тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори,
ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се
прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално
сътрудничество по отношение на органите за управление при извършване на
финансови корекции, категориите нередности и минималните и максималните
стойности на процентните показатели, определени ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал.
2. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, същата
се прилага и по отношение на Програма за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния –
България“ 2014-2020. Освен това, на основание чл. 2, т. 2 от Наредбата за
администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни
фондове, ръководителят на програмите за европейско териториално сътрудничество
е отговорен за процедурите, регламентирани в Наредбата.
С Решение № 156 на
Министерски съвет от 21.03.2014 г. за национален орган по процесната Програмата
за ТГС с Румъния е определена Главна дирекция „Управление на териториалното
сътрудничество” на МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от действащия към момента на
определяне на финансовата корекция Устройствен правилник на МРРБ (ДВ. бр. 68 от
22 Август 2017 г.), дирекция "УТС" изпълнява функциите на Национален
орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС
2014 - 2020 (между Румъния и България и Гърция и България). Съгласно чл. 9, ал.
1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,
ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон
на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи
определят конкретните им права и задължения. На основание раздел I, т. 1, б.
"б" и т.3 от представената с преписката Заповед №
РД-02-14-191/26.02.2019 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството,
издадена на основание чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, директорът на дирекция
"УТС" е оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния
орган по Програмата „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ 2014-2020,
включително да издава административни актове по ЗУСЕСИФ.
Оспореният акт е издаден и в
изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ писмена
форма, вкл. с подробно излагане на приетите от административния орган
фактически и правни основания. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че оспореното решение не
съдържало дата на издаване – реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. В
представената от ответника административна преписка се съдържа официално
заверен препис от решението /имащ доказателствената сила на оригинала/, от
който е видно, че решението съдържа номер и дата на издаване – 28.11.2019 г.
Номерът и датата на решението са посочени и в представеното извлечение от
деловодната система на ответника. Обстоятелството,
че на жалбоподателя е изпратен екземпляр от решението без тези реквизити не
представлява съществено процесуално нарушение.
Спазени са
регламентираните в ЗУСЕСИФ специални правила за провеждане на процедура по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция
ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи
в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция. На
бенефициента е осигурен 14-дневен срок за възражение след получаване на писмо
изх. № 99-00-2-1526/26//01.10.2019 г. на
националния орган с данни за констатираните нарушения и предлаганите финансови
корекции. Решението за налагане на финансова корекция е издадено в срока по чл.
73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ след получаване на възражението при ответника. То съдържа
подробни мотиви, в които са обсъдени възраженията на жалбоподателя, поради
което съдът намира за голословни оплакванията му в тази насока за липса на
задълбочено обсъждане. Доколко правилна е преценката на тези възражения е
въпрос по съществото на спора.
Относно спазването на материалния закон:
Основанията за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70, ал.
1 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 143 (1) Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент №
1083/2006 с оглед на чл. 152 (1) Регламент № 1303/2013), държавите-членки носят
отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите
финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122 (2)
Регламент № 1303/2013 (чл. 70 (1) Регламент № 1083/2006), държавите-членки
предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно
платените суми. Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2 (36) Регламент №
1303/2013 (съответно чл. 2 (7) Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152 (1)
Регламент № 1303/2013), съгласно които
„нередност“ е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или
бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен
разход в бюджета на Съюза. Следователно
при определянето на едно
действие или бездействие на икономически субект като „нередност“ следва да се
вземат предвид три елемента от обективна страна: 1. действие
или бездействие на икономически оператор, 2.което води до нарушение на правото
на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане, и 3. има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет.
Между страните по делото няма спор относно установените факти при
провеждане на
процедурата за възлагане на обществена поръчка по обособена позиция № 3 и
относно наличието на първия елемент от понатието за „нередност“, а спорът е
относно правната им интерпретация за наличие на останалите елементи от легалното определение на нередността като предпоставка за налагане на
финансова корекция.
Безспорно е, че съгласно обявлението и документацията за обществена поръчка
оценяването на икономически най-изгодната оферта се извършва по критерий „най-ниска цена“ съгласно
чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗОП. В методиката за оценка е предвидено, че
„класирането на участниците се извършва въз основа на предложените
възнаграждения /предлагани цени/ за изпълнение на поръчката, като на първо
място се класира участникът предложил най-ниско възнаграждение /сравнява се общата стойност получена след
сумиране на предложените единични цени без ДДС за отделните видове услуги и
публикации/“. Установява се също така, че според техническата
спецификация Обособена позиция № 3 „Публикации във връзка с провеждане на
рекламна кампания в пресата на проект „Fair
deal-мрежа от
платформи за бърза доставка на уникални занаятчийски и фермерски продукти в
района на трансграничното сътрудничество“, финансиран по Програма за
трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ
V-A Румъния – България“ 2014-2020“ се състои от следните дейности: разработване
на обяви/съобщения – 2 бр., организиране на 36
публикации за срок от 9 месеца в 2 бр. български печатни издания;
прессъобщения /подготовка и разпространение/ - 5 бр. Посочените количества са
твърдо определени и не са прогнозни.
От така формулираните
изисквания е видно, че посочената като обща стойност цена от участник се
формира като сбор от единичните цени за всяка от дейностите по обособената
позиция. Съдът намира обаче, че за да се съпоставят цените на отделните
участници с цел определяне на най-ниската от тях, не е достатъчно да се въведе
в оценителната формула само цената на отделните дейности, а безусловно
задължително е в този алгоритъм да се включи и конкретния брой обяви/публикации/съобщения
за съответната дейност, посочени предварително от възложителя. В противен
случай, както и ответникът е посочил в решението с напълно възможни примери,
при прилагане на методиката за съпоставка единствено на сбора от единичните
цени, без да се държи сметка за бройките от съответната дейност, би могло да се
стигне до ситуация, при която на първо място да се класира не оферентът,
предложил най-ниска цена на цялостно изпълнение на поръчката, а оферентът,
предложил най-ниска цена като сбор от единичните цени при формирана обаче
по-висока обща стойност на изпълнение на услугата /чрез предлагане на по-ниски
единични цени при по-малкото бройки и по-високи цени при по-големите
количества/. Така постановената от
възложителя методика за оценяване противоречи от една страна на смисъла,
характера и философията на законовия оценителен критерий „най-ниска цена“. От
друга страна противоречи и на принципа, залегнал в чл.1 от закона за
осигуряване на ефективност при разходването на обществени средства.
Обстоятелството, че в конкретния случай не се е стигнала до подобна ситуация, а
на първо място е класиран оферентът, предложил в действителност най-ниска цена
на изпълнение на услугата, не означава, че приложената от жалбоподателя
методика за оценяване е законосъобразна.
При така установената фактическа
обстановка националният орган е стигнал до правилен извод, че получателят на
безвъзмездната финансова помощ чрез незаконосъобразната методика за оценяване е
допуснал нарушение на чл. 70, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗОП вр. чл. 2, ал. 1, т. 1
и т. 2 от ЗОП. Установеното и доказано нарушение на посочените разпоредби на
ЗОП попада в обхвата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ – нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Съгласно чл.70 ал.2
ЗУСЕСИФ, нередностите по т.9 се посочват в акт на Министерския съвет - актът, който
определя видовете нередности по смисъла на чл. 70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ е Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ. Правилно е прието, че така установеното нарушение представлява
нередност от вида на посочените в т. 11, б. „Б“ от Приложението към чл. 2, ал.
1 от Наредбата за посочване на нередности /изм. ДВ бр. 67 от 2019 г., в сила от
23.08.2019 г./ - случаите, при които са приложени дискриминационни
критерии/условия/спецификации /не по смисъла на т. 10 от приложението, но които
ограничават достъпа на кандидатите или участниците/, но е налице минимално ниво
на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати и
отговарят на критериите за подбор.
Следва да се отбележи по
отношение приложимите нормативни актове относно мерките при нарушаване на ЗОП,
осъществени чрез определяне на финансова корекция за нередност, че
законосъобразността на същите се преценява спрямо актовете в редакцията им към
датата на издаване на решението за определяне на финансова корекция с правна
квалификация чл. 73 ал. 1 ЗУСЕСИФ. В случая нередността е установена към
01.10.2019 г. – с изпращане на писменото уведомление до бенефициера.
Оспореното решение е от 28.11.2019 г., което означава, че приложими са ЗУСЕСИФ
в редакция – ДВ бр. 29 от
8.04.2019 г., преди изм., бр. 94 от 29.11.2019 г. и Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове, в редакцията й към бр. 67
от 23.08.2019 г., в сила от 23.08.2019 г. В този смисъл е и напр. Решение
№ 16327 от 2.12.2019г. на ВАС. Поради това административния орган е
посочил относими правни основания от наредбата.
Незаконосъобразната
методика за оценка води до разубеждаващ ефект за потенциалните кандидати,
съответно до ограничаване на конкуренцията. Обстоятелството, че са били
подадени повече от две оферти е отчетено от административния орган при
квалифицирането на нарушението като такова по т. 11, б. „Б“ от Приложение № 1
към Наредбата. Това обстоятелство обаче не опровергава извода, че
незаконосъобразният механизъм за оценяване не води по дефиниция до ограничаване
на конкуренцията, защото обективно невъзможно е да се установи колко на брой
оферти биха били подадени за участие в конкретната обществена поръчка, ако
нарушението не беше допуснато. В конкретния случай обстоятелствата поради които
обявената методика е незаконосъобразна с оглед неясните критерии за възлагане
дават основание да се направи обосновано предположение, че потенциални
участници не са участвали в процедурата, като не е необходимо да се установяват
конкретни потенциални участници. В този смисъл налице е вреда която дава
основание за определяне на финансова корекция, поради което нарушението има
финансово отражение, независимо, че не може да се определи конкретна стойност.
Без значение е, че това нарушение не е във връзка с определянето на изпълнител
и че офертата на избрания изпълнител е с предложена най-ниска цена, тъй като
касае потенциалните участници които са могли да предложат по-добра цена.
Правилен е направеният от
националният орган извод, че финансовата корекция следва да бъде определена
чрез използването на пропорционалния метод. Това е така, тъй като поради
спецификата на разглежданите нарушения, довели до разубеждаващ ефект у
потенциалните участници, не може да се определи точен размер на загуба на
публични средства, тъй като е невъзможно да се предположи с точност колко и кои
икономически оператори не са участвали в обществена поръчка, както и каква би
била стойността на договора за изпълнение, в случай че спечелилият участник
беше друг. Ако нарушението не е било допуснато, е могло да се получат повече на
брой оферти с по-добри ценови параметри. Тъй като обаче конкретно извършеното
нарушение не позволява да се направи точно количествено изражение на
финансовата вреда, националният орган е приложил пропорционалния метод за
определяне на корекцията, предвиден в чл.5, ал.1 от Наредбата за посочване на
нередности. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая не е
налице нередност, тъй като дори да е извършено вмененото нарушение, то няма
негативно финансово влияние върху средствата от общностния бюджет.
Предвид това, според настоящия състав е налице и третият елемент от фактическия
състав на нередността, изискващ тя да има или да би имала като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Нередност има и тогава,
когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма
изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране
на разпоредбата на чл. 2 (36) от Регламент № 1303/2013 следва от буквалното
езиково /семантично/ тълкуване, което не оставя никакво съмнение за тази
възможност – „има или би могло да има“. Това тълкуване на разпоредбата е трайно
установено и в практиката на Съда на Европейския съюз, дадено по повод на
идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и
други секторни регламенти. Нарушението на правото на Съюза и националното законодателство
и в частност ограничаването на възможността на икономическите оператори за
участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка създава потенциална
възможност за настъпване на вреда в бюджета на Европейския съюз. Когато
финансовото изражение на нередността не може да бъде точно определено,
законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на
размера на вредата – чл. 5, ал. 1 от Наредбата. Това законодателно решение е в
съответствие с чл. 143 (2) във вр. с чл. 144 (1) от Регламент № 1303/2013,
с Насоките на Комисията на Съюза и приетите от нея критерии за вземане на
решение за приложимите ставки за корекции, както и самите ставки. Установените
от законодателя ставки /показател на корекцията в процент/ би следвало да са определени
при спазване на изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. И тъй като това е
валиден нормативен акт, който не противоречи на национална разпоредба, а е и в
съответствие с Регламент № 1303/2006 и Насоките на Комисията, следва да се
приеме, че определените в нея пропорции са в съответствие с принципа на
пропорционалност.
За нередността по т. 11,
б. „Б“ е предвидено налагането на финансова корекция в размер от 5 на сто,
каквато е и наложена от националния орган. Правилно е определена и основата
върху която е наложена корекцията. С обжалваното решение правилно в
съответствие с разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 5,
ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности е определена и основата на
финансовата корекция - сумата на допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ и от
националния бюджет за които са констатирани нарушенията, при изваждане
собствения принос на бенефициера от 2%, което обстоятелство и не се спори от
жалбоподателя.
По изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение
като издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма,
постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби,
при спазване на административнопроизводствените правила и
съобразяване с целта на закона, е правилно и законосъобразно.
С
оглед на изхода на правния спор по делото и своевременно направеното от
ответника искане за разноски, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
Министерството на регионалното развитие и благоустройството – гр. София
/юридическото лице, в чиято структура се намира органът – ответник/ разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които предвид фактическата и правна сложност на
делото, и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата на заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Велико Търново, ЕИК *********, против Решение №
РД-02-14-1225/28.11.2019 г. на директора на Дирекция
„Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, същият ръководител на Националния
орган по
програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България“ ОСЪЖДА Община Велико Търново, ЕИК ********* да заплати на Министерството
на регионалното развитие и благоустройството – гр. София сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски по делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: